Решение по дело №2127/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260843
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20191100502127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............ 

гр. София, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                 мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 2127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 548271 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 43061 по описа за 2015 г. на СРС, 68 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД против „З.А.Б.“ АД осъдителни искове по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" да заплати на ищеца сумата от 744,66 лв. (седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Бонус Каско" по щета № 475511121208642 за имуществените вреди, причинени при реализираното на 28.05.2012 г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 17.12.2014 г. до 22.07.2015 г. в размер на 45,15 лв. (четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки).  В тежест на ищеца СРС възложил и сторените от ответника в хода на производството разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В същата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отрекъл материалната легитимация на ищеца, като е приел, че не е доказано съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и виновния за настъпване на ПТП водач, тъй като ищецът не представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между посочените лица. Развива съображения, че в представения като писмено доказателство по делото протокол за процесното ПТП е направено отбелязване за представена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, тези данни се потвърждавали и от отразяването, направено в информационната система на Гаранционен фонд. Иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и с решението си да уважи предявения иск, както и да присъди на дружеството сторените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по жалбата „З.А.Б.“ АД не е депозирал отговор в законоустановения двуседмичен срок. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД против „З.А.Б.“ АД осъдителни искове с правно основания чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Правилно първоинстанционният съд е очертал с доклада по делото правнорелевантните факти и е разпределил доказателствена тежест за същите по реда на чл. 154 ГПК. Въззивният съд следва да изложи свои мотиви с оглед преценката за основателност на предявените от ищеца искове.

По застрахователното правоотношение по договора за имуществена застраховка:

От приетата като писмено доказателство в производството пред СРС застрахователна полица за застраховка „Булстрад Бонус Каско“ № 5А005699 от 28.10.2011 г. се установява, че на посочената дата между ищеца и „ЗА ЕДНО ЕВРО“ ООД е сключен договор за имуществено застраховане с предмет лек автомобил „Хюндай Атос“, рег. № ******със срок на действие 01.11.2011 г. – 01.11.2012 г. Доколкото по делото липсват доказателства действието на договора да е било преустановено в срока на застрахователно покритие, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по време на действие на договора за имуществено застраховане, сключен между застрахователя ищец и собственика на лекия автомобил.

По делото са представени заявление за изплащане на обезщетение от 28.05.2012 г., опис на претенция от 28.05.2012 г., опис на претенцията от 13.06.2012 г., опис-заключение по претенция от 28.03.2013 г., възлагателно писмо до „Е.Т.“ ЕАД от 28.05.2012 г., приемо-предавателен протокол от 28.06.2012 г. за предаване на автомобила след извършен ремонт, фактура № **********/05.09.2012 г. на стойност 719,66 лв., стокови разписки № 37057/04.06.2012 г. и № 37530/1.06.2012 г., доклад по щета № 475511121208642 от 21.09.2012 г., с който ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 719,66 лв., както и нареждане за плащане от 27.09.2012 г.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което с преводно нареждане от 27.02.2012 г. ищецът наредил сумата от 719,66 лв. с получател „Е.Т.“ ЕАД за изплащане на ремонт по щета № 475511121208642.  Сметката на сервиза е заверена с посочената сума за изплащане на процесната фактура на 28.09.2012 г.

От съвкупната преценка на посочените писмени доказателства и заключението на вещото лице съставът на въззивния съд намира, че за ищеца е налице покрит, съгласно условията на валидно сключена и действаща имуществената застраховка, риск, като в изпълнение на договорното си задължение да репарира причинените в резултат настъпилото застрахователно събитие за собственика на автомобила имуществени вреди, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 719,66 лв. 

Относно качеството на ответника на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“:

В производството пред СРС не е представена застахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника за лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ******.  С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил това обстоятелство. Предвид последното и с проекта на доклада по делото /по реда на чл. 140 ГПК/ съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца установяване на твърдяния правнорелевантен факт за наличието на такова правоотношение. С исковата молба ищецът е представил справка от информационния масив на Гранционен фонд, съгласно която за лек автомобил с рег. № ****** към 28.05.2012 г. е бил действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „А.Б.“ АД, номер на застрахователната полица 01111890443661 от 20.09.2011 г. с период на валидност 30.11.2011 г. – 29.10.2012 г. Следователно към датата на настъпване на процесното произшествие застрахователният договор е действащ и застрахователят е носил риска от настъпването на застрахователно събитие, за което застрахован при него водач носи гражданската отговорност за причинени вреди. Отбелязване за наличие на застрахователна полица със същия номер е направено и от длъжностното лице, съставило протокола за ПТП от 28.05.2012 г., приет като писмено доказателство по делото.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал по делото пълно и главно съществуването на облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, за който ответникът при настъпване на застрахователно събитие да носи риска, доколкото по делото не е представена застрахователна полица. Настоящият съдебен състав не се съгласява с така направения извод, доколкото на първо място не е налице основание препис от този договор да се намира у ищеца и за него да е налице обективна възможност да го представи по делото, с оглед доказателственото искане по чл. 190 ГПК, направено с исковата молба. Същото е уважено от съда, като в предоставения на страната срок /следващото ОСЗ по делото/ препис от полицата за застраховка „Гражданска отговорност“ не е представена от ответника, който оспорва по делото качеството си на застраховател по задължителната застраховка.

Същевременно представената и приета като писмено доказателство по делото справка от Информационната система на Гаранционен фонд в достатъчна степен установява оспореното от ответника качество на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ****** към процесната дата. Аргументи в подкрепа на този извод на настоящия съсатв на съда могат да бъдат почерпени както от мотивите на Тълкувателно решение 1/23.12.2015 г. ОСГТК, ВКС, така също и от казуалната съдебна практика на ВКС, постановена при сходна фактическа обстановка /Определение № 673 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3423/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 55 от 24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1842/2019 г., II т. о., ТК и др./. Съгласно същите удостоверените в публичния регистър на Гранционния фонд от оправомощени и натоварени за това длъжностни лица, по нормативно установените форми и ред данни от договорите за застраховка „Гражданска отговорност“, включително относно съществуването на конкретен договор за застраховка, неговите идентифициращи белези (№ на застрахователна полица), застраховано МПС, и период на валидност, следва да се считат установени по делото чрез представената и възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, извадка от електронния регистър, като установени с официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила. Оборването на тази доказателствена сила тежи върху страната, която ги оспорва, в случая – върху ответника, което не е сторено в хода на производството.

 Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че ответникът е имал качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП.

По механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие:

Съгласно представения в производството пред СРС протокол за ПТП № 1432352/28.05.2012 г. лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № СА 0407НМ се е намирал в спряло състояние, когато пътник от същия внезапно отворил дясна врата, с което станал причина за ПТП с лек автомобил „Хюндай Атос“, рег. № ******. В протокола са вписани като увреждания по лек автомобил „Хюндай Атос“ предна броня, преден ляв калник, ляв фар. Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ представил застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност № 01111890443661, издадена от ответното дружество с период на валидност 30.10.2011 г. – 29.10.2012 г.

 За установяване механизма на процесното ПТП в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля З.В.. От показанията на този свидетел става ясно, че инцидентът станал на тясна уличка в кв. „Обеля“, гр. София. Улицата била двупосочна и имало паркирани автомобили и от двете страни. Двата автомобила се движели един след друг в продължение на около 300 метра на отстояние около 2 метра един от друг, като свидетелят управлявал движещия се втори автомобил. Автомобилът, движещ се отпред /л.а. „Шкода Фабия“/ подал сигнал /мигач/ и отбил вляво, в лентата за насрещно движение, отворила се предна дясна врата, при което управляваният от свидетеля автомобил /л.а. „Хюндай Атос“/ се ударил във вратата.

Така описания механизъм се потвърждава и от заключението на вещото лице по САТЕ, което настоящия състав на съда кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания от съответната област на науката и техниката.

При така установения механизъм на процесното ПТП настоящия състав на съда намира, че настъпването на същото има за причина поведението, като на водача на лекия автомобил „Шкода Фабия“, така и на пътника от същия, отворил предна дясна врата в момента, в който попътно е преминавал другият, участващ в произшествието автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП при престой и паркиране в населените места пътните превозни средства спират възможно най-вдясно на платно на движение, а на път с еднопосочно движение е допустимо спиране и в лява страна, ако това не пречи на движение на пътните превозни средства.

Съгласно чл. 95 ЗДвП водач и пътници могат да отворят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат от превозно средство, спряло за престой или паркирано след като се уварят че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

Съдът приема за установено по делото, че причина за настъпването на процесното ПТП имат водачът и пътникът в лек автомобил "Шкода Фабия". По делото се установи от събраните доказателства, че водачът е спрял за престой в лява лента на пътно платно в нарушение на правилата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, като същевременно пътникът е отворил дясна врата на автомобила, за да слезе на пътно платно в нарушение на 95, ал. 1 ЗДвП. Това се установява от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, неопровергани от другите събрани по делото доказателства. Съдът приема, че вредите не биха настъпили, ако било водачът, било пътникът не беше извършил нарушението. Така, ако водачът на автомобила беше спрял най-вдясно на пътно платно съобразно правилата на чл. 94 ЗДвП, а не както го е направил – най-вляво, то пътникът не би отворил вратата по начин, че да реализира ПТП с попътно движещия се автомобил. Същевременно, ако пътникът преди да слезе от таксиметровия автомобил „Шкода Фабия“ се беше уверил, че не приближава попътно движещ се автомобил вдясно, то отново не би настъпило процесното произшествия. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, съгласно която при вреди причинени от неколцина те отговарят пред увредения солидарно. Всеки от причинителите на вредата отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълен размер.

Ето защо въззивният състав приема, че в срока на застрахователно покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ******, е осъществил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на процесната сума. Изготвената в хода на съдебното дирене пред районния съд автотехническа експертиза установява, че описаните щети по застрахованото при ищеца имущество, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, от техническа гледна точка е възможно да бъдат получени и са вследствие на реализираното на 28.05.2012г. ПТП. Съдът намира, че е установено наличието на пряка причинно-следствена връзка на уврежданията с процесното произшествие, с оглед което искът е доказан по своето основание.

По размера на предявения иск:

За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява съдебната практика на върховната инстанция по граждански и търговски дела, постановена по реда на касационния контрол /напр. решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не може да надхвърля размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”, както и размера на действително заплатената сума. В случая размерът на действителните вреди възлиза на 876,05 лв., т.е. повече от размера на платената като застрахователно обезщетение сума – 719,66 лв., поради което и регресното право е възникнало за размера от 719,66 лв. Съдът намира искът за основателен и за сумата от 25 лв., представляваща обичайните разноски на застрахователя за определяне на застрахователното обезщетение.

По изложените съображения и с оглед несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск да бъде уважен в пълния размер за сумата от 744,66 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска /23.07.2015 г./ до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. За поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно специалната разпоредба на чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./ в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането.

В случая се установява по делото, че покана до ответника е била отправена, като в отговор на същата застрахователят с писмо от 17.12.2014 г. е отказал да удовлетвори претенцията на ищеца, от която дата ответникът, постановявайки отказ, е изпаднал в забава. За периода 18.12.2014 г. – 22.07.2015 г. размерът на мораторната лихва възлиза на 45,15 лв., който съдът на основание чл. 162 ГПК определи с помощта на онлайн лихвен калкулатор /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. Ето защо предявеният акцесорен иск е изцяло основателен, с оглед което решението на СРС следва да бъде отменено и в тази част.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него в хода на първоинстанционното производство разноски. Искане за това е своевременно направено /още с исковата молба/. Между кориците на първоинстанционното производство се съдържат доказателства за извършването на разходите, като за улеснение на съда е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 123 от гр.д. № 43061/2015 г. на СРС/. Искането следва да бъде уважено за сумата от 665 лв., от които 100 лв. държавни такси, 30 лв. депозит за възнаграждение на един свидетел, 95 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, 80 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 360 лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В тежест на въззиваемия следва да се възложат и разноските за въззивното производство в размер на 410 лв., от които 50 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС възнаграждение за адвокат.

Искането на въззиваемия за присъждане на разноски е неоснователно с оглед решаващите изводи на съда по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 548271 от 28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 43061 по описа на СРС за 2015, 68 състав, с което са отхвърлени предявените от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, против „З.А.Б.“ АД, ЕИК ******, осъдителни искове по чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" да заплати на ищеца сумата от 744,66 лв. (седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Бонус Каско" по щета № 475511121208642 за имуществените вреди, причинени при реализираното на 28.05.2012 г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за мораторна лихва за периода от 17.12.2014 г. до 22.07.2015 г. в размер на 45,15 лв. (четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки), включително и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З.А.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 744,66 лв. (седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка "Бонус Каско" застрахователно обезщетение за вредите от застрахователно събитие, настъпило на 28.05.2012  г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.07.2015 г./ до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,15 лв. (четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху вземането за главница за периода от 17.12.2014 г. до 22.07.2015 г.

ОСЪЖДА „З.А.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски от ищеца в производство по гр.д. № 43061/2016 г. на СРС, 68 състав, както и сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.

 Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.