Р Е Ш Е Н И Е
№ 865
гр. Б., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на втори юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от
съдия Николова административно дело № 2520/2021 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „И.
СЗ“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано
от управителя М.А., подадена чрез адвокат С.Ч., против Заповед №
3018/14.10.2021 год. на зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ при Община Б., с която е постановен отказ да се изработи проект за
частично изменение ПУП-ПРЗ за УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. „З.“, гр.Б.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради непосочване на фактически и правни основания за
нейното издаване. Оспорва се писменото становище на Директор дирекция
„Устройство на територията“ при Община Б. и становището на ОЕСУТ за
недопустимост на проекта, на които се основава обективирания в заповедта отказ.
Релевират се и възражения за нейната нищожност. Искането е за отмяната на
заповедта като необоснована, нищожна и незаконосъобразна, издадена при липса на
компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Представят
се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуални
представители, които поддържат жалбата и ангажират съдебно-техническа
експертиза. Претендират разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Депозират
писмени бележки.
Ответната страна – Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ при Община Б., чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде постановено решение, с което
да бъде потвърдена заповедта като законосъобразна. Представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Б., след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
В Община Б. е постъпило заявление с вх. №
70-00-6691/02.09.2021г., подадено от „И. С3‘ ЕООД с искане за разрешаване изработване на
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. „З.“, гр. Б.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.601.76 по КК на гр. Б.. Към
искането са представени документи, легитимиращи дружеството - жалбоподател като
собственик на този имот, а именно договор от 25.11.2014г., по силата на който
Община Б. е продала имота на „Инженерингова компания Сити Газ“ ЕООД и
дружествен договор на „И. С3‘ЕООД от 26.07.2017г. (л.26-34), видно от който капиталът на
дружеството е формиран от непарична вноска на недвижими имоти, в това число
поземлен имот с идентификатор 07079.601.76 по КК на гр. Б.. Представени са също
така скица на поземления имот, издадена от СГКК – Б., техническо задание за
проектиране и скица –предложение за изменение на ПУП – ПРЗ (по чл.135, ал.2 от ЗУТ) (л.44-52) от делото.
Съгласно представеното от жалбоподателя техническо
задание, то е съставено във връзка с настъпили инвестиционни намерения на
собственика на УПИ III-76, кв.2 по плана
на ж.к. „З.“, гр. Б. за осигуряване на по-целесъобразна възможност за
застрояване в имота като целта на проекта е да се създаде устройствена основа,
която да даде възможност за реализация на тези инвестиционни намерения. Със
заданието е възложено изготвянето на изменение на ПУП – ПРЗ за този имот, като
се промени функционалното отреждане на имота от „за КОО“ на „за жилищно
строителство“ с предвиждане за ново високоетажно свободно застрояване,
разположено на нормативни отстояния от имотните граници и съществуващите сгради
в съседните имоти, включително и през улицата, с градоустройствени показатели
за застрояване както следва: П.застр. – до 60%; Кинт – до 3.0; П.озел. –
минимум 30%; Височина – до 24м. и задължително паркиране в границите на имота.
ПИ с идентификатор 07079.601.76 по КККР на гр.Б.,
с площ 1117 кв.м., представлява урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване — за търговски обект, комплекс. За имота са налице кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, изменен със Заповед № КД- 14-02-1137/25.07.2013
г. на Началник на СГКК - Б..
Така депозираното заявление и приложените към
него документи са били разгледани от Експертен съвет по устройство на територията
при Община Б. на проведено на 13.10.2021 г. заседание, за което е съставен
Протокол - решение № 29/13.10.2021г.(л.14-15),
видно от който е взето решение, че не са налице основанията по чл.135, ал.3 от ЗУТ за разрешаване изменение ПУП – ПРЗ за УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. „З.“,
гр. Б..
По подаденото заявление от жалбоподателя е изразил
писмено становище и урб. Н. Цоцомански – директор на Дирекция "Устройство
на територията" по реда на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ с рег. № 70-00-6691/1/14.10.2021г. В него е посочено, че при цялостното
разработване на плана е съобразено отреждането на отделните урегулирани имоти,
техният характер и начин на застрояване, като са отчетени и възможностите за
бъдещо застрояване, обитатели и възможностите за паркиране в района,
включително социалната и техническа инфраструктура в комплекса. Посочено е
също, че с предложението за изменение на плана, собственикът предлага промяна
във функционалното отреждане и характера на застрояване - високоетажно жилищно
застрояване, с което ще се доведе до увеличаване броя на постоянно обитаващите
в комплекса. С изменението ще ce наруши цялостната концепция на жилищния комплекс.
На следващо място e посочено, че съществуващите сгради в съседните имоти са
предимно високоетажни, с постигнато оптимално пространствено разположение и
отстояние помежду им. Изтъкнато е, че с предвиждането на една нова високоетажна
сграда в УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. "З.", гр.Б. ще се наруши
целесъобразното към момента застрояване и устройство на територията както в
този квартал, така и в целия жилищен комплекс „З.“, гр.Б.. С тези мотиви и на
основание чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ е дадено отрицателно становище по процедурата за допускане
изменение на ПУП/ПР3 за УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. "З.", гр. Б.,
а именно, че не са налице основанията за разрешаване проектирането на исканото изменение.
Административното производство е приключило с
издаване на оспорената заповед № 3018/14.10.2021 год. на зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Б., с която на
основание чл.135, ал.3 от ЗУТ е отказано да се изработи проект за изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. „З.“, гр.Б., представляващ
поземлен имот с идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б.. Видно от мотивите на заповедта административният
орган се е съобразил с даденото становище на директор на Дирекция
"Устройство на територията" и с решението на ОЕСУТ.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото
лице е установило, че поземлен
имот с идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б. попада в границите на ж.к. З.,
за който са в сила два устройствени плана: 1. Актуализация-изменение на ПУП –
ПРЗ на ж.к. З., гр.Б., одобрен с Решение № 40-16/21.10.2010г. на Общински съвет
– Б. и Общ устройствен план на гр.Б., одобрен с Решение № 51-1/21.07.2011г. на
Общински съвет – Б.. Установява се от констативната част на заключението, коригирана
чрез разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 02.06.2022г.,
че съгласно актуализацията на ПУП ПРЗ на ж.к З., процесният имот е отреден за
„КОО“ с предвидено ниско етажно свободно застрояване с градоустройствени
показатели за застрояване, с
показатели за застрояване както следва: П.застр, — 20%; Кинт — 0,5; П.озел. –
мин. 60%; Височина - до 3ет.
С решение 3.6 по т.5 от дневния ред на заседание
на Общински съвет – Б. (л.138 от делото), проведено на 26.06.2018г., за което е
съставен протокол № 43/26.06.2018г., е одобрено на основание чл.21, ал.1, т.11
от ЗМСМА и чл.127, ал.1, ал.3 и ал.6, във вр.чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ
конкретизиране на правилата за прилагане на ОУП на гр.Б. за устройствени зони
7/Жм, 8/Жм, 9/Жм, 10/Жм, 11/Жм, 6/Жс, 7/Жс, 8/Жс – територията на кв.Крайморие,
1/Жг – територията на ж.к.Славейков и 3/Жг – територията на ж.к. З. в
съответствие със ЗУТ и Наредба № 7/МРРБ за ПНУОВТУЗ, където, както и вещото
лице сочи в съдебно заседание, са посочени конкретно показателите за зона Жг.,
а именно: височина - жилищно строителство с голяма височина, плътност от 30 до
80%, Кинт от 1.5 до 3 и озеленяване от 20 до 50%. Според разясненията на вещото
лице в съдебно заседание предложението, което е направил проектантът в
техническото задание, изготвено по искане на жалбоподателя, влиза в границите
на тези показатели.
При така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да може да бъде извършена преценка дали така издадената
заповед отговаря на изискванията на чл.146 от АПК, е необходимо да се посочи,
че в конкретния случай не се касае за изменение на
ПУП – ПРЗ, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече
одобрен ПУП на основание чл.135 от ЗУТ. Процедурата,
регламентирана от цитираната разпоредба, предхожда тази по одобряване на
проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗУТ
кметът на общината издава заповед, с която разрешава или отказва изработване на
проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата е предварителна и започва
по заявление на лицата по чл.131 от ЗУТ
или служебно - чл.135, ал.3 от ЗУТ.
Релевираните от жалбоподателя възражения за нищожност на
заповедта съдът намира за неоснователни. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено тежки. Т. е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. В случая такива пороци не са налице.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия
със Заповед № 2894/06.10.21г. на кмета на Община Б. (л.62-64 от делото), в
предвидената от закона писмена форма, и при спазване на административнопроизводствените
правила.
Заповедта е
мотивирана както с посочване на правните основания за нейното издаване –
нормите на чл.135, ал.1, 2, 3 и ал.4 от ЗУТ, регламентиращи процедурата, предшестваща
изработването на проект за изменение на ПУП, така и с излагане на фактическите
обстоятелства, мотивирали административния орган да откаже да разреши
изготвянето на проекта за исканото от жалбоподателя изменение на ПУП – ПРЗ,
които ясно изразяват волята на административния орган. Мотиви за постановяване
на отказа се съдържат и в писменото становище на директора на Дирекция "Устройство
на територията", издадено по реда на чл.135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, на което се е
позовал административният орган. Писменото становище е една от предпоставките
за издаване на акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ, а в случая е издадено от надлежно оправомощено
за целта лице със Заповед № 721/17.03.2020г. на главния архитект на Община Б.,
като изтъкнатите от жалбоподателя въпроси за правоспособността и за валидността
на оправомощаването на това лице, съответно за компетентността му да издаде
становище с посоченото съдържание, е извън рамките на настоящия спор, а и не
може да обуслови нищожност на оспорената заповед. Това е така, тъй като
нарушенията на материалния закон по принцип касаят законосъобразността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това
основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора и от
правно основание за неговото издаване, какъвто разглежданият случай не е.
Заповедта,
обаче, е незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправните норми.
Искането, с
което е бил сезиран административният орган, касае издаване на разрешение за
изработване на проект за изменение на ПУП, с постановяване на акт на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ. Разпоредбата
на чл.135, ал.1 от ЗУТ регламентира правото на лицата по чл.131 от с. з. да
могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, като съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ, когато
искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се
прилага скица с предложение за изменението му. Посочените норми регламентират
предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП
и при която, при отправеното искане за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3, във връзка с ал.1 и 2 от ЗУТ, преценката на
органа включва дали искането е направено от заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ, приложена ли е
скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния
архитект на общината по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ, а когато
искането касае изменение и на плана за застрояване се извършва и проверка
доколко устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на
устройствената зона по действащия ОУП на общината.
В
случая, посочените законови предпоставки са налице – искането е депозирано от
заинтересовано лице - собственик на имота, придружено е с изискуемите документи,
в т.ч. скица и техническо задание, като предложените в него показатели в
проекта за частично изменение на ПУП – ПРЗ не противоречат на предвижданията на
ОУП на гр.Б. за територията ж.к.З. - отговарят на устройствените показатели за устройствената
зона – 3Жг с голяма височина(над 15м., съгласно чл.16, т.3 от Наредба №
7/22.12.2003г. на МРРБ), в която се намира имот с
идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б., регламентирани в чл.19 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Спорът
между страните касае мотивите на административния орган, обосновали отказа,
изложени както в заповедта, така и в писменото становище на директора на
Дирекция "Устройство на територията", а
именно, че отреждането на имота за КОО балансира територията на комплекса, че
изменението на плана в насока промяна на функционалното отреждане и характера
на застрояване във високо етажно жилищно строителство ще доведе до увеличаване
броя на постоянно обитаващите в комплекса и по този начин ще се наруши
цялостната концепция на жилищния комплекс, че с предвиждането на нова
високоетажна сграда в имота ще се наруши целесъобразното към момента
застрояване и устройството на територията както в квартала, така и в целия
жилищен комплекс.
Мотивите
за отказа са неоснователни и не намират опора в закона.
Обстоятелството,
че имотът е бил общинска собственост към момента, когато е бил изработен ПУП –
ПРЗ на ж.к. З., гр.Б., одобрен с решение № 40-16/21.10.2010г. на Общински съвет
– Б., че при цялостното разработване на плана са били съобразени отреждането на
отделните урегулирани имоти, техния характер и начин на застрояване и че са
били отчетени възможностите за бъдещото им застрояване, обитатели и възможности
за паркиране, не може да доведе до отпадане на предвидената в закона възможност,
при промяна на обществените отношения - настъпили нови инвестиционни намерения
за имота, новият му собственик да се възползва от предвидените в закона възможности
за частично изменение на ПУП – ПРЗ, засягащо само неговия имот, съобразено с
действащия ОУП и допустимите градоустройствени показатели за застрояване за
съответната устройствена зона, в която се намира имотът, с предвидено
задължително паркиране в границите на имота, какъвто е настоящият случай. Изводът
на административния орган, че промяната на функционалното отреждане и характера
на застрояване – високо жилищно застрояване ще доведе до увеличаване броя на
постоянно обитаващите в комплекса, с което ще се наруши цялостната концепция на
жилищния комплекс е неправилен, тъй като противоречи на одобреното с решение на
Общински съвет – Б. конкретизиране на правилата за прилагане на ОУП на гр.Б. за
устройствена зона 3/Жг – територията на ж.к. З., препращащо към ЗУТ и към Наредба
№ 7/22.12.2003г. на МРРБ за ПНУОВТУЗ. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗУТ общите
устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на
общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. В
разпоредбата на чл.19 от Наредба № 7/22.12.2003г. на МРРБ за ПНУОВТУЗ са
регламентирани следните градоустройствените показатели за застрояване за Жг., а
именно: височина - жилищно строителство с голяма височина, плътност от 30 до
80%, Кинт от 1.5 до 3 и озеленяване от 20 до 50%. Даденото заключение от вещото
лице в съдебно заседание на 02.06.2022 г. е, че предложението за проектиране,
направено в техническото задание, влиза в границите на тези показатели и че
предложеният проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ за поземлен имот с
идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б. не противоречи на предвижданията на
ОУП на гр.Б. за територията на ж.к „З.“.
По изложените
съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
поради противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Съгласно чл.174
от АПК, когато задължи органа да издаде
административен акт, съдът определя и срок за това. В случая срока е посочен в
специалния закон – чл.135,
ал.3 от ЗУТ и следва да бъде едномесечен,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК,
Община Б.
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество претендираните и
направените по делото съдебно-деловодни разноски,
от които 50 лева заплатена държавна такса и 312 лева възнаграждение за вещо
лице. От страна на процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 680 лева с ДДС, което съдът намира за основателно,
поради което и следва да намали същото до минималния размер, определен в чл.8, ал.2, т.1,
предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1080 лева с ДДС /900 лева без
ДДС/ - сума, която също да бъде
заплатена на оспорващото дружество.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд -Б.,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3018/14.10.2021 год. на
зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Б., с
която е постановен отказ да се изработи проект за частично изменение ПУП-ПРЗ за
УПИ III-76, кв.2 по плана на ж.к. „З.“, гр.Б., представляващ поземлен имот с
идентификатор 07079.601.76 по КК на гр.Б..
ВРЪЩА
административната преписка на кмета на община Б. за произнасяне по повод
подадено заявление вх. № 70-00-6691/02.09.2021г. по
описа на Община Б. от „И. СЗ“ ЕООД, с
ЕИК: ****, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в едномесечен
срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Община Б.
да заплати на „И. СЗ“ ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя М.А. сумата от 1442 /хиляда четиристотин
четиридесет и два/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: