Решение по дело №8574/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 104
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120108574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№104                                                           09.01.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                          пети граждански състав

на девети декември                                           през  две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                    Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 574 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от „КСМ СТРОЙ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Буково, община Гоце Делчев, представлявано от управителя Сухат Исмаил Мехрем, чрез адвокат Стоян Ч., БАК, против „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, вх.1, ет.4, ап.35, представлявано от управителя Божанка Иванова Паскова, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 13 440 лева, представляваща получено от ответника договорно възнаграждение по прекратен договор между страните, сключен на 21.02.2017 година, сумата 5 000 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер от 30 307, 20 лева, представляваща неустойка по чл.6 от договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            На 21.02.2017г. между ищеца от една страна, в качеството си на възложител,  и  ответника, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за изработка - извършване на извънгаранционно обслужване и ремонт на багер - телескопичен товарач марка Faresin Naulotte 1435". Мястото за изпълнение било договорено да бъде в базата на изпълнителя. Багерът бил предоставен там още със сключването на договора.

            Съгласно чл.3 от договора, цената за заплащане се конкретизира на база ценовата оферта на изпълнителя, която е неразделна част от този договор.

            С Ценова оферта от 21.02.2017г. била определена цена в размер на 11 200лв. без ДДС - 13 440лв.  с включен ДДС.

            В същата оферта бил определен и срок за изпълнение - 40 работни дни от получаване на авансово плащане в размер на 8 000лв. без ДДС (9 600лв. с включен ДДС). В чл.4 от договора, страните се договорили възложителят да заплати по банков път възнаграждението за извършената услуга, съгласно офертата на изпълнителя.

            На 28.06.2017г. ищецът превел по банков път цялото дължимо на изпълнителя възнаграждение в размер на 13 440лв..

            Срокът за извършване на ремонта е започнал да тече от 29.06.2017г. На 23.08.2017г. срокът за извършване на ремонта е изтекъл. Въпреки това багерът (телескопичен товарач) не е бил ремонтиран от изпълнителя.

            И по време и след изтичането на срока, представители на ищеца правили многократни опити за проверка и контрол относно изпълнението на договора. До 26.10.2018г. възложителят не е получил никаква информация в тази връзка. На същата дата е била извършена проверка от страна на „КСМ СТРОЙ" ООД, заедно с представители на две сервизни фирми. Двете фирми самостоятелно, независимо една от друга, са извършили проверка на багера и са констатирали, че същият е в неизправно състояние и че хидравличната помпа не е била ремонтирана и не работи.

Ищецът счита, констатациите на двете фирми се явяват доказателство за пълното неизпълнение на облигационното задължение на ответното дружество.

След тези  констатации ищецът възложил на фирма „Просол" ООД да извърши неизвършеното от  ответното дружество - ремонт на хидравличната помпа. За това била платена сумата от 8 040лв., представляваща сбор от следните две суми - 7 560лв. по Фактура № ********** от 07.11.2018г. и 480лв. по Фактура № ********** от 23.10.2018г., представляващи съответно стойността на нова хидравлична помпа (без включен монтаж) и сервизно обслужване.

Ищецът, чрез представляващ, излага довод, че съгласно чл.6 от договора, ако изпълнителят не изпълни задължението си по ал.1, той заплаща на възложителя неустойка в размер на 0,5% (нула цяло и пет процента) от стойността на неизвършената работа за всеки ден за забава. Стойността на неизвършената работа е в размер на 13 440лв. и съответно за всеки ден забава ответникът дължи по 67,20лв. Общодължимата от ответника неустойка до момента на подаване на исковата молба (за 453 дни, броени от 24.08.2017г. до 19.11.2018г.) е в размер на 30 307,20лв.

В исковата молба е посочено още, че съгласно чл.13 от договора, при констатиране от страна на възложителя на системно, неточно и некачествено изпълнение извън предвидените в договора срокове и условия, същият има право да прекрати договора без предизвестие.

Поради изложеното ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че с подаване на исковата молба прекратява договора и предявява посочените искове за връщане на платената по договора сума и за неустойка.

Ищецът е посочил писмени доказателства.     

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Баев, дава писмен отговор на предявения иск, с който моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна за което излага подробни фактически и правни доводи. Ответникът не оспорва сключване на договора с индивидуализираното в исковата молба съдържание.  Посочва, че според ценовата оферта срокът за изпълнение на задълженията по договора тече от заплащане на аванс в размер на 8 000 лева, като не е посочен срок за изпълнение на това задължение. Ответникът, чрез процесуалния си представител излага довод, че приложение следва да намери чл.69 от ЗЗД, съгласно който задълженията без срок се дължат незабавно. Ищецът бил поканен да плати аванса на 21.02.2017 година и на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД изпаднал в забава от четири месеца. Ответникът, чрез представляващ твърди, че помпата е била поправена и монтирана обратно. На следващо място оспорва твърдението, че не е бил информиран за ремонтните работи.  По отношение на протоколите, които били съставени при проверка на работата от трети лица излага, че са частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. По отношение на представена фактура за ремонтни дейности заявява, че не установява обстоятелства, свързани с отстраняване на недостатъци на възложената с процесния договор работа, а се отнася за други сервизни дейности, свързани с обстоятелства , настъпили след като ищецът си е взел машината.

На следващо място ответникът възразява, че договора не може да бъде прекратен, тъй като е изтекъл срокът по чл. 265, ал.3 от ЗЗД.

Ответникът, чрез представляващ, излага че страните са договори както приемането на машината, така и  предаването да бъдат извършени със съставянето на двустранен протокол, което обаче не било направено.  Твърди, че  ищецът без знанието на ответника  в почивен ден си е взел машината на собствен ход, а това не би било възможно ако е бил без работеща първа бутална хидравлична помпа, чиито ремонт е възложен.  В тази насока ответника се позовава на чл. 264, ал.3 от ЗЗД и посочва, че неотправянето на възражения за недостатъци означава, че работата е приета.

            В писмения отговор е изложено още, че освен това в договора е предвиден 12 месечен гаранционен период , в който да се правят рекламации за скрити недостатъци и да се иска тяхното отстраняване за сметка на изпълнителя , което не е било направено и съответно не може да се приеме, че е имало такива. В  писмения отговор е посочено, че законът изисква също тези възражения да бъдат направени незабавно  след тяхното откриване, а това не е било направено и следователно работата се счита приета и по отношение на скритите недостатъци.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди, че по – дългия престой на машината в работилницата се дължи на обстоятелството, че по машината са били открити и други недостатъци. Бил е постигнат неформален договор за техния ремонт, който също е бил извършен от ответното дружество, но не е бил заплатен.

            Ответникът посочва доказателства.

В съдебно заседание  процесуалните представители на ищеца – адвокат Ч. и адвокат С., поддържат от името на доверителя си предявените искове и сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат Г. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:     

            Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, че между ищеца, от една страна, като възложител и ответника, от друга – като изпълнител, на  21.02.2017 година, е сключен договор с предмет „Извънгаранционно обслужване и ремонт на багер – Телескопичен товарач „Faresin Naulotte 1435". Насрещното задължение на възложителя е да плати възнаграждение в размер от 11 200 лева, без ДДС /чл. 3 от договора и приложената ценова оферта/ В договора е посочено, че изпълнителят се задължава да извърши услугата в сроковете, посочени в офертата, а в нея е посочено, че срока е 40 работни дни от получаване на авансово плащане в размер на 8 000 лева. Посочените факти се установяват от приложените писмени доказателства – договор и ценова оферта и становището на страните по фактите.

 На 28.06.2017 година е издадена фактура с данъчна основа 11 200 лева или 13 440 лева с ДДС. Посочената сума е платена по сметка на ответника от ищеца също на дата 28.06.2017 година, видно от представеното преводно нареждане и  отчет по сметка на  „КСМ Строй“ ООД.

По отношение на изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника настоящият състав приема следното:

От заключението на допуснатата по делото повторна съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено и не е оспорено от страните, се установява, че телескопичния товарач Faresin Naulotte 1435" има три хидравлични помпи: една регулируема „аксиално – бутална“ помпа затворен тип основно за хода на трансмисията и две „зъбни“  за всички други задвижвания /телескопична стрела, кормилна уредба, хидравлични упори и други/.   В заключението е посочено още,  че  втора зъбна помпа служи за захранване на първа аксиално бутална помпа.

Страните спорят ремонта на коя от трите помпи е бил предмет на договора, като ищецът посочва, че това е втора хидравлично помпа, която касае стрелата, а ответника – че е следвало да бъде ремонтирана първа хидравлична помпа, без която машината не може да се движи на собствен ход.

В договора и офертата към него не е конкретизирана коя хидравлична помпа е възложена за поправка.

От показанията на свидетеля  Д.Х.Х., който работи по трудов договор с дружеството – ищец и чиито разпит е поискан от неговите процесуални представители, се установява, че провел разговор с И.П. за хидравличната помпа. Казал му, че стрелата не може да вдига.  Уговорили се с ответника багера да бъде закаран в база на изпълнителя, а впоследствие бил преместен в друга негова база. Свидетелят излага, че машината преместили от едната база в другата като наели автокран и платформа, защото тогава машината не можела да се движи на собствен ход. Впоследствие свидетелят и неговите ръководители ходили до базата няколко пъти, но от името на ответника искали отсрочка. Тъй като нищо не се случило, изкарали машината от цеха, но стрелата не можела изобщо да се движи, вдигала до 100 кг.  и не можела да вдига повече тонажи. Извикали работещи в „Просол“, които направили диагностика и установили, след замерване на налягането на хидравличната помпа, че няма налягане. Тогава наели платформа и взели машината от ответника и я закарали в тяхна база. В същата насока са и показанията на другия свидетел, чиито разпит  е поискан от страна на ишеца, който Д.Д.К., работещ в „Просол“. Той излага, че протокола, издадена от тази фирма и  представляващ лист 13 от делото е издаден именно от „Просол“ . Това уточнение следва да бъде направено по повод оспорване от името на ответника на протокола.  Когато посетили машината им било казано, че стрелата не вдига. Искали да бъде проверена помпата за работната хидравлика, която отговаря за движението стрелата. Проверили помпата със зъбните колела или т.нар. зъбна помпа. Не поискали да бъде проверена помпата с буталата, защото машината имала движение.  Така установили, че не работи втора хидравлична помпа.

От показанията на свидетеля И.И.И., чиито разпит е поискан от  името на ответника,  се установява, че има лични впечатления за това, че в един от сервизите в базата имало един жълт багер, който бил там за период от 2 – 3 месеца. През един ден от лятото видял някой да се качва в него, чул двигателя на багера и видял, че машината потеглила. Свидетелят се обадил на собственичката на „Хидро Смарт“ , но и тя не знаела кой  го е взел.  Свидетелят уточнява на въпрос на процесуалния представител на ищеца, че не участвал  в ремонт на багера.

От показанията на свидетеля  Р.П.Х., чиито разпит също е допуснат по доказателствено искане на ответника, се установява, че той работи като багерист в „Пома Груп“ и халетата на тази фирма са съседни с халетата на  Хидро Смарт“ ЕООД. Излага, че е приятел със сина на собственичката на Хидро Смарт“ ЕООД и когато е свободен ходи да му помага. Известно му е, че  в това дружество е постъпила машина, представляваща челен повдигач. Това се случило в началото на лятото на 2017 година. Свидетелят излага, че участвал в ремонта  на буталната помпа, която е  за хода на машината. Уточнява, че машината докарали на платформа. След това помпата била пратена на ремонт в чужбина и когато била готова свидетелят участвал  в поставянето й на машината.

За отговор на поставените въпроси вещото лице е демонтирал заедно с представител на фирмата  трите хидравлични помпи от ДВГ на машината – първа аксиално – бутална, първа зъбна и втора зъбна.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което е дадено след замерване на стенд, се установява, че  на първа аксиално – бутална помпа не е извършван ремонт  и е с посочени от експерта износвания.  Вещото лице посочва, че не е извършван ремонт и на втора хидравлична помпа. Извода той прави поради констатирани големи радиални хлабини. Помпата е необратимо износена и не работи.

В експертизата, в отговор на поставен въпрос, вещото лице е посочило, че  описаните във фактурите, приложени по делото, материали са части от  и се използват в процесната машина, но не участват в ремонта на хидравличните помпи.

Предвид изложеното настоящият състав приема за доказано, че предмет на договора е ремонт на хидравличната помпа на стрелата, което се установява от показанията на свидетелите на ищеца, които копреспондират с протокола на третото лице. „Просол“ и заключението на вещото лице. Тази теза не е опровергана от свидетелите на ответника.

Предвид разпределението на доказателствата тежест, настоящият състав приема, че ответникът не е доказал, че е изправна страна по договора за ремонт на машината. В тази насока са впечатленията на разпитаните по делото свидетели - Д.Х.Х. и Д.Д.К., които имат лични впечатления, че когато машината е била взета от базата на ответника тази част от нея не е работела. Не работи и към датата на изготвяне на експертизата.

По отношение на направените от ответника възражения за това, че е изтекъл  срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД , както и че работата е приета от ответника и той не е направил възражения,  настоящият  състав приема, че са неоснователни, тъй като в случая  не се твърди и установява  неточно или некачествено изпълнение, а пълно неизпълнение на задълженията по договора.

Съгласно чл. 262, ал.2 от ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.  При това положение и на основание чл. 88 вр. чл.55 от ЗЗД ответникът следва да върне на ищеца платеното авансово по договора възнаграждение.

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД настоящият състав приема следното:

    Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди.

                Съгласно чл.5 ал.6 от договора, ако изпълнителят  не изпълни задължението си по ал.1 /за изпълнение на ремонта в срок/, той дължи заплащане на възложителя на неустойка в размер на 0,5 %  от стойността на неизвършените работи за всеки ден  забава.

            В случая е уговорена неустойка за забава, а съгласно  Тълкувателно решение от 13.11.2014 година по тълкувателно дело № 7/2013 година на ОСГТК,  ВКС „Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за 5 обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.“

            Настоящият състав приема, че в случая е налице тази хипотеза – поради разваляне на двустранния договор поради виновно неизпълнение от страна на ответника и при това положение искът за неустойката, дължима на посоченото основание от договора, е неоснователен.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът за осъждане на ответника да плати на ищеца  сума, равна на платеното от него възнаграждение по договора, да бъде уважен, а искът за осъждане на ответника да плати неустойка – да бъде отхвърлен.

            При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, направени по водене на делото. Общият размер на разноските е 1720 лева, от които сумата  1600 лева адвокатско възнаграждение, 100 лева възнаграждение за вещо лице, 100 лева възнаграждение за вещо лице, 20  лева възнаграждение за свидетел.

            Разноски, направени от ответника – 1850 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, 100 лева възнаграждение за вещо лице,  100 лева възнаграждение за вещо лице, 20 лева възнаграждение за свидетел или общ размер на разноските от 2050 лева.

            Съответно на уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 1253,62 лева, а ответникът следва да плати на ищеца сумата 555,86 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК,  Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, вх.1, ет.4, ап.35, представлявано от управителя Божанка Иванова Паскова,  да плати „КСМ СТРОЙ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Буково, община Гоце Делчев, представлявано от управителя Сухат Исмаил Мехрем, сумата 13 440 лева /тринадесет хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща получено от ответника договорно възнаграждение по прекратен договор между страните, сключен на 21.02.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 21.11.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 1253,62 лева /хиляда двеста петдесет и три лева, шестдесет и две стотинки/,  представляваща разноски, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от „КСМ СТРОЙ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Буково, община Гоце Делчев, представлявано от управителя Сухат Исмаил Мехрем, за осъждане на ответника „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, вх.1, ет.4, ап.35, представлявано от управителя Божанка Иванова Паскова,  да плати сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/, предявена като частичен иск от сума в общ размер от 30 307, 20 лева, представляваща неустойка по чл.6 от договор от 21.02.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 21.11.2018 година до окончателното й плащане, както и претенцията за разноски до пълния предявен размер.

            ОСЪЖДА „КСМ СТРОЙ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Буково, община Гоце Делчев, представлявано от управителя Сухат Исмаил Мехрем,  да плати на ответника „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, вх.1, ет.4, ап.35, сумата 555, 86 лева /петстотин петдесет и пет лева, осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.