Решение по дело №558/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

03.07.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

21 юни

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

558

по описа за

2018

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-135/03.04.2018г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., за извършено нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Община Кърджали, чрез юрисконсулт Б.Б.. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.     

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди, че било допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН при съставянето и връчването на АУАН, тъй като  не бил връчен лично на представителя на Община Кърджали, а на юрисконсулт. Съгласно представеното пълномощно същият нямал право да получи АУАН, а това довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2017г. свидетелите М.К. и З.П. *** при ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Соколяне“, находящ се в имоти с номера 67982.000028 и 87672.000086 в землищата на с.Соколяне и с.Ястреб, общ.Кърджали. Там присъствал и С.Х. - старши експерт в отдел „ИКС” в Община Кърджали, която била собственик на язовира. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания на Комисия за обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени /назначена със заповед на областния управител на Област Кърджали/, дадени с Протокол № 30/03.07.2017г. С предписание под т.1 от цитирания протокол, а именно: Документацията от експлоатация на големите и малки язовирни стени и на съораженията към тях следва да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 118 и чл. 205 от „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и контрол за техническото им състояние" Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 18.10.2017г. Свидетелите К. и П. установили, че гореописаното предписание не е изпълнено от жалбоподателя в срок. Проверката те извършили на място, чрез обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, както и след преглед на представена документация за експлоатацията им в сградата на Община Кърджали. По този повод на 18.12.2017г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, който бил поканен за това действие, но не се явил. На 03.01.2018г. АУАН бил връчен на Б.Б. - ст. юрисконсулт в Община Кърджали. На 03.04.2018г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на Община Кърджали на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ било наложено административно наказание за извършено на 19.10.2017г. нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М.К. и З.П., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение № 07-100 от 18.12.2017г.; Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-394 от 31.05.2018г. на вр.и.ф. председател на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 08.12.2017г.; Протокол № 30/03.07.2017г. от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея; Писмо от 16.10.2017г. на ДАМТН до Община Кърджали; Пълномощно № П-2 от 21.01.2016г.; Писмо от 30.11.2017г. на ДАМТН до Община Кърджали; Констативен протокол № 07-04-704/15.11.2017г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация; Акт № 1019 от 16.04.2003г. за публична общинска собственост; Скица № К00156/10.03.2016г.; Скица № К00354/10.03.2016г.; Писмо от 24.07.2017г. на областен управител на Област Кърджали до кмета на Община Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

С обжалваното наказателно постановление на Община Кърджали е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, която гласи, че областните управители назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. В случая на Община Кърджали е било дадено предписание относно язовир „Соколяне”, което не било изпълнено. Независимо от това, настоящият състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и наказателното постановление, там е отразено, че жалбоподателя в качеството си на собственик на язовир „Соколяне“ не е изпълнила даденото с Протокол № 30/03.07.2017г. предписание с краен срок на изпълнение до 18.10.2017г. Това текстово описание на нарушението не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба - чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, която не съдържа правило за поведение, а само урежда правомощия на областните управители да назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Жалбоподателят няма как да наруши тази разпоредба, уреждаща правомощия на административен орган, а не негови задължения. В случая е следвало да се посочи като нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 вр. чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, която представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Текстът предвижда административнонаказателна отговорност именно за нарушение като процесното, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на предписание по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. В този смисъл е и постановеното Решение № 350 от 28.05.2018г. на Адм.С-Плевен по к.а.н.д. № 302/2018г. Затова според настоящата инстанция при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, при което и за жалбоподателя и за съда остава напълно неясна волята на актосъставителя и наказващия орган какво всъщност приемат, че е извършеното административно нарушение. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от посочената от наказващият орган правна квалификация на деянието. В случая не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, според които в АУАН и наказателното постановление следва да бъдат посочени законните разпоредби, които са нарушени виновно, а това е ограничило правото на защита на наказаното лице да узнае за какво административно нарушение е потърсена отговорността му и следва да изтърпи наказание. Така при правилно установена фактическа обстановка актосъставителят и административнонаказващия орган са дали неправилна правна квалификация на извършеното деяние и по този начин са допуснали съществено процесуално нарушение. На следващо място, не е спазен и предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган би могъл да състави законосъобразен АУАН само до изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до 18.10.2017г. Деянието е осъществено с бездействие на 19.10.2017г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 09.12.2017г. Това обаче е било сторено едва на 18.12.2017г. и следователно срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е спазен. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Затова и неспазването им е винаги съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Горният извод се налага заради вида на процесното нарушение - неизпълнение на дадено от длъжностни лица на ДАМТН задължително предписание. След като не са били представени доказателства от страна на жалбоподателя за изпълнение на даденото предписание в указания срок, то още на 19.10.2017г. ДАМТН е разполагала с достатъчно данни за процесното деяние. От този момент е започнал да тече и 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство, чрез съставяне на АУАН, тъй като именно контролния орган е поставил срока за изпълнение на задължителното предписание, като е задължил жалбоподателя да уведоми писмено ДАМТН за предприетите действия. При липсата на доказателства за изпълнение на задължителното предписание в определения от органа срок, след изтичането му е следвало да установи нарушението по чл.200, ал.1, т.39 вр. чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. Наличието на всички данни в администрацията на наказващия орган, от които може да се направи извод извършено ли е административно нарушение и кой е нарушителя, както е в случая, задължава контролните органи да установят нарушението в тримесечен срок. Горното е възприето и в практиката на АС-Кърджали, а именно Решение № 161 от 27.09.2016г. на АС-Кърджали по к. а. н. д. № 124/2016г., Решение № 172 от 17.10.2016г. на АС-Кърджали по к. а. н. д. № 142/2016г., Решение № 179 от 20.10.2016г. на АС-Кърджали по к. а. н. д. № 148/2016г. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. При този изход на делото не следва да бъдат обсъждани останалите доводи за незаконосъобразност на атакувания акт.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-135/03.04.2018г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., за извършено нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

                                 

                                                                             

 

 

                                                   Районен съдия: