№ 19869
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110114250 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „София Кампо“
ООД, искова молба, уточнена с молба вх. № 343768/22.10.2025 г., срещу „Сервизен Цнетър за
Метали“ ЕАД, с която е предявени осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1 198,56 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главница в размер
на 2 071,01 лв., която била платена в хода на процеса за периода от 18.03.2020 г. до
10.03.2025 г. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на
открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2025 г.).
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните е
имало валидно сключен на 17.09.2019 г. договор за наем, по силата на който ищецът като
наемател ползвал СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА /ХАЛЕ/ и ОФИСПОМЕЩЕНИЕ срещу
насрещно наемно възнаграждение. Последното било уговорено в калузата на чл. 2 от
договора. По силата на чл. 2.6. ищецът следвало да плати на наемодателя - ответник депозит
в размер на 12 000 лв., като същият подлежал на възстановяване след прекратяване на
договора. Сочи, че договорът бил прекратен на 17.03.2020 г. Описва в хронологичен ред как
са направени прихващания между насрещни задължения на страните. В резултат на
последните, твърди, че останала сума, която не е възстановена от внесения депозит, а
именно първоначалната искова претенция в размер на 4 178,65 лв. Изтъква, че цялата сума,
представляваща главница по настоящото дело е заплатена от ответната страна /частично
чрез прихвашане, частично чрез нарочно плащане/. Описва, че след завеждане на исковата
молба в съда, и в хода на производството с преводно нареждане от 18.07.2025 г. е платена
главницата в размер на 2 071,01 лв. като основание за превода е посочено „по ф1-
999/02.03.2020 от името за СМ“. Твърди, че ответникът е в забава по повод погасяване на
основния си дълг, равняващ се именно на тази сума /2071,01 лв./, поради което претендира и
мораторна лихва в размер на 1 198,56 лв. Моли съда да уважи депозираните искови
претенции и да присъди разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
1
оспорва предявения иск като твърди, че ищецът не е представил всички относими по
договора фактури. По-конкретно липсвала фактура от 17.03.2020 г., с която ответникът
погасил задължения в размер на 2 107,64 лв. Поради това счита, че дължимата към ищеца
сума е в размер на 2 071,01 лв. – главница.
В хода на проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. съдът е прекратил
делото частично, поради депозирано оттегляне на главни иск с правно основание чл. 55 ЗЗД,
на основание чл. 232 от ГПК. Определението на съда не е обжалвано и поради това е влязло
в сила. Така производството е останало висящо само досежно акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, така както същата е заявена от ищцовата страна в хода на последното открито
съдебно заседание, при което е допуснато изменение на нейния размер по реда на чл. 214
ГПК.
Ответната страна не е била процесуално представлявана в последното открито
съдебно заседание, проведено на 23.10.2025 г., и не е подала становище с оглед изменения
предмет на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 КЗ в тежест на ищеца е да установи по делото
пълно и главно наличието на главен дълг, по който липсва плащане, както и размера на
мораторната лихва.
В тежест на ответника, и при установяване на горните правно релевантни факти, е да
докаже погасяване на дълга в срок.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
между страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен
договор за наем, че ищецът е платил в полза на ответника сума в размер на 12 000 лв. -
депозит, както и че при прекратяване на договора сумата подлежи на възстановяване.
Освен че е отделено като безспорно между страните обстоятелство, наличието на
валидна облигационна връзка между страните по повод сключен договор за наем, се
потвърждава и от приложения по делото договор за наем от 17.09.2019 г. Освен това по
делото са представени редица оригинали на фактури (вж, л. 13 – 26 по делото), които също
потвърждават наличието на трайна облигационна връзка между търговци.
Част от целокупния доказателствен материал е платежно нареждане с реф. № BS.1-
07-18-2025397956144519-1/18.07.2025 г., видно от което за сметка на ответника „Сервизен
център за метали“ ЕАД е извършено плащане, възлизащо на сумата от точно 2071,01 лв. в
полза на ищцовото дружество „София Кампо“ ООД. Съдът приема, че с това си действие
ответникът извънсъдебно признава за наличието на главен дълг спрямо ищеца, обективиран
във фактура номер **********/02.03.2020 г. и касаеща наем за използване на
терен/помещение за периода от 01.03. до 16.03.2020 г. включително и управление на имот за
същия период. Датата на издаване на документа е 02.03.2020 година.
Досежно процесуалноправният въпрос по приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и
чл. 236, ал. 2 от ГПК е налице трайно установена практика, формирана по реда на чл. 290 от
ГПК, а именно решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на
ВКС, решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/24.06.2011 г.
по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 22/19.03.2015 г. по гр.д. №
2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази константна практика, съдът е
2
длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към
релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора
на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за
изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и
направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.
175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност
или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното признание на неизгодни за
страната факти също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед
всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175
от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде
безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което
съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието
на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред
другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с
документа, който го материализира. На такова доказано извънсъдебно признание на
неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на
тази страна, които съдържат изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз
основа на тези обяснения. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията с насрещната страна по
гражданскоправния спор, тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд. Преценката
относно достоверността на такова признание следва да се извърши от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да
изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с останалите
обстоятелства, установени по делото.
В светлината на горецитираната съдебна практика, която се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че по делото е доказано пълно главно
обстоятелството, представляващо елемент от фактическия състав на акцесорната претенция
за лихва за забава, а именно наличие на главен дълг в размер на 2071,01 лв. (същият платен в
хода на процеса на 18.07.2025 г.).
Ето защо трябва да се провери дали е налице и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на иска за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, а именно – изпадането
на ответника в забава досежно плащането на този дълг.
Съгласно чл. 2.5. от процесния договор за наем – наемната цена за ползване на имота
за месеца се заплаща ежемесечно до 5-то число на същия месец, а цената за ползване на
жива сила и техника на наемодателя – на последващия месец.
Видно от приложено по делото придружително писмо за връчване по чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ от ЧСИ Петров и Покана за доброволно уреждане на финансови взаимоотношения с
вх. № 16714/27.05.2024 г. се установява, че ответното дружество е получило изрична покана
за плащане на 13.06.2024 г.
Съгласно чл. 2.6 от процесния договор за наем наемателят – ищец „София Кампо“
ООД е заплатил сумата от 14 400 лв. като депозит по сключения договор. В същата клауза,
изречение 2-ро се урежда, че при прекратяване на договора, след удържане на неплатените
разходи, разликата между внесения депозит и направените разходи, се възстановява на
наемателя. На следващо място, съгласно чл. 3.1. от процесния наемен договор
правоотношение е срочно уговорено, с краен срок на договорната връзка – 17.03.2020
3
година.
Неизпълнението на едно парично задължение поражда друго акцесорно задължение
по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва,
което възниква от деня на забавата.Тъй като този ден на забавата няма как да бъде
определен, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое
акцесорно задължение от деня на поканата. Т.е. поканата по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД има
правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася
занапред, това действие касае само и единствено задължението, което поражда – това за
обезщетението за забава и няма никаква връзка с главното парично задължение (така прието
и в Решение № 217/8.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на ВКС).
Съобразявайки тези предварителни обяснения – следва извода, покана в процесния
случай за плащане, представлява факта на прекратяване на договорната връзка, като този
факт е бил предварително известен и на двете страни поради причината, че същият е
уговорен от тях – датата 17.03.2020 година. В светлината на казаното, настоящият съдебен
състав приема, че покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД представлява уговорката между
страните да прекратят договорната връзка помежду си на 17.03.2020 г. като на същата дата
следва да уредят и финансовите въпроси помежду си. Поканата до наемодателя да
възстанови, сиреч плати, разликата между дължимите му се наемни вноски и внесения
депозит е годна да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за липса на
плащане на тази разлика. Кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече
възникнало парично задължение за обезщетение, като процесният случай е точно такъв.
Длъжникът „Сервизен център за метали“ ЕАД е бил поканен да плати разликата между
неплатените от наемателя „София Кампо“ООД разходи и внесения от последния депозит, на
17.03.2020 г. В този смисъл и поради липса на престиране на дължимото на уговорената дата
– 17.03.2020 г., от следващия ден, ответното дружество е изпаднало в забава за този свой
дълг. Ето защо съдът приема, че фактическият състав по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан пълно и
главно от ищеца.
Ищецът претендира обезщетение за забава за главница в размер на 2071,01 лв. (дълг,
който е признат и от ответника) за периода от 18.03.2020 г. (денят, в който ответникът е
изпаднал в забава в плащането на основния дълг) до 10.03.2025 г. (подаване на исковата
молба в съда). Съдът служебно и по реда на чл. 162 от ГПК изчисли размера на
обезщетението за забава в размер на общо 1198,56 лв. за исковия период. Понеже ищецът
претендира точно тази сума, искът му следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищецът по арг. от чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият претендира следните разноски: 236,88 лв. – държавна такса и 1 109 лв. –
адвокатско възнаграждение, платено по банков път, видно от приложени по делото писмени
доказателства (платежно нареждане за кредитен превод от 11.03.2025 г.). Ето защо и като
приема, че са изпълнение стандартите за доказване реалното плащане на адвокатското
възнаграждение (вж. т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС), както и на всички останали разноски,
съдът счита, че в тежест на ответника следва да бъде разпределена деликтната отговорност
за сторените от ищеца разноски в общ размер на 1 345,88 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сервизен център за метали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. „Йерусалим“ № 12, ет. 2, да заплати на
4
„София Кампо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кривина, ул.
„Стара река“ № 15, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 4, ет. 3, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 198,56 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главница в размер на 2 071,01 лв., която била платена в хода на процеса за периода от
18.03.2020 г. до 10.03.2025 г. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК в хода на открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2025 г.).
ОСЪЖДА „Сервизен център за метали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. „Йерусалим“ № 12, ет. 2, да заплати на
„София Кампо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кривина, ул.
„Стара река“ № 15, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 4, ет. 3, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 1 345,88 лева, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5