Р Е Ш Е Н И Е № 342
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.07.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 970 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от
САК, против Л.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Предявен
е от ищеца установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на сключен на 12.10.2015г. между страните договор за
предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер 0885/693511 по програма Резерв
Стандарт 39.90 лв., с уговорен срок на действие до 12.10.2017г., а също, че на 07.12.2015г.
абонатът с № ********* се е възползвал от предоставените му условия да ползва
повече от една мобилна услуга и е сключил с Оператора договор за мобилни услуги
с предпочетени номера: мобилен номер 0899/621896 по програма Интернет 6500 –
19.99 лв. и мобилен номер 0899/732474 по програма Интернет 6500 – 19.99 лв., със
срок на действие 07.12.2017г. Поддържа се още, че за потребените от абоната –
ответник услуги за клиентски номер на абоната № *********, за периода от
15.02.2016г. до 14.06.2016г., ищцовото дружество е издало Фактура №
**********/15.03.2016г. за отчетен период на потребление от 15.02.2016г. до 14.03.2016г.,
ведно с извлечение за потреблението на ползваните мобилни номера, с начислена
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 173.03 лева, платима в срок
до 30.03.2016г. и Фактура № **********/15.04.2016г. за отчетен период на
портребление от 15.03.2016г. до 14.04.2016г., ведно с извлечение за
потреблението на ползваните мобилни номера, с начислена сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 100.12 лева, платима в срок до 30.04.2016г. или
общо дължима главница в размер на 273.15 лева. Посочва се, че след извършена
корекция по дълга, е останало неизплатено задължение на абоната – ответника
общо в размер на 254.83 лева.
Посочва
се от ищеца, че поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати в
уговорения срок дължимите се суми за ползвани от него мобилни услуги, на
основание ОУ към договора, едностранно е прекратил действието на последния и е
начислил неустойка в размер на 1228.34 лева, като е издал обща фактура по
клиентския номер на абоната № **********/15.06.2016г. с начислена обща сума за
плащане в размер на 1483.17 лева. Поддържа се, че ищецът е изправна страна по
договорите, като е предоставил на ответника – потребител договорените мобилни
услуги, а последният е неизправна страна, тъй като е останал задължен за
заплащане на уговорената цена на услугата в срок до 18 дни от издаване на
съответната фактура, съгласно чл.27 от ОУ към договора, приети от потребителя.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 3421/2017г. по описа на ВРС му
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на иск
по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, възникнало по процесните договори
за предоставяне на мобилни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.Д.№ 3421/2017г. по описа на ВРС, частично - за заплащане на сумата: 254.83
лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер
*********, за отчетен период от 15.02.2016г. до 14.04.2016г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 20.04.2018г. до окончателното
издължаване.
Предявен
е и осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 1228.34 лева, представляваща неустойка при прекратяване на договора
поради неизпълнението му от страна на ответника - потребител.
Претендират
се направените в заповедното производство разноски: 30.37 лева за платена
държавна такса и 201.79 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените
разноски по настоящото производство - 75.00 лева за платена държавна такса,
201.79 лева за адвокатско възнаграждение, 333 лева за особен представител на
ответника и 100 лева – депозит за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока за отговор на исковата
молба е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с
който заявява, че искът за главницата е допустим, но неоснователен, като
поддържа от своя страна, че не е налице изискуемост на претендираните суми по
договорите, тъй като за да развали договорите на основание чл.87 от ЗЗД,
кредиторът е следвало да даде на длъжника подходящ срок с предупреждение, че
след изтичането на срока, ще смята договора за развален, което не е сторено.
Също и по отношение на иска за заплащане на неустойка – за ищеца не е
възникнало такова вземане, тъй като договорите не са развалени. Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите
нрави, а алтернативно - поради прекомерност.
Съдът, като взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Не се
спори между страните и се установява от представения по делото договор за
предоставяне на мобилни услуги, носещ подпис за двете страни, че на
12.10.2015г. между страните е сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер 0885/693511 по
програма Резерв Стандарт, със стандартен месечен абонамент - 39.90 лв., с
уговорен срок на действие до 12.10.2017г., а също, че на 07.12.2015г. абонатът
с № ********* се е възползвал от предоставените му условия да ползва повече от
една мобилна услуга и е сключил с Оператора договор за мобилни услуги с
предпочетени номера: мобилен номер 0899/621896 по програма Интернет 6500 –
19.99 лв. и мобилен номер 0899/732474 по програма Интернет 6500 – 19.90 лв.,
със срок на действие 07.12.2017г., видно от представените писмени доказателства
/лист 6-18 от делото/.
От
правна страна: между страните е било налице облигационно отношение, по силата
на което ищцовото дружество се е задължило да предостави мобилни услуги, а ответницата
се е задължила да заплати определена цена. С договора ответницата е
декларирала, че е запозната и приема Общите условия по договора, както и че в
случай на прекратяване ползването на услугите, предоставени от оператора на
потребителя в срока на договора по вина или по инициатива на потребителя,
последният ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок.
Ищецът
е издал Фактура № **********/15.03.2016г. за отчетен период на потребление от
15.02.2016г. до 14.03.2016г., ведно с извлечение за потреблението на ползваните
мобилни номера, с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
173.03 лева, платима в срок до 30.03.2016г. и Фактура № **********/15.04.2016г.
за отчетен период на потребление от 15.03.2016г. до 14.04.2016г., ведно с
извлечение за потреблението на ползваните мобилни номера, с начислена сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 100.12 лева, платима в срок до
30.04.2016г. или общо дължима главница в размер на 273.15 лева. Посочва се, че
след извършена корекция по дълга, е останало неизплатено задължение на абоната
– ответника общо в размер на 254.83 лева.
В
хода на делото ищцовото дружество е представило Спогодба между него и Комисията
за защита на потребителите, постановена по гр.Д. № 15539/2014г. по описа на СГС
и по гр.Д. № 16476/2014г. по описа на СГС, съгласно която са се споразумели, че
за съществуващи клиенти – физически лица, размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет, да бъде в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Въз основа
на това, ищецът е поискал и съдът е допуснал оттегляне на иска за сумата над
239.91 лева, до пълния претендиран размер от 1228.34 лева и е прекратил
производството в тази част.
Не се
оспорва от ответната страна, че ищецът е предоставил описаните във процесните
фактури мобилни услуги за посочените периоди, както и начислените суми за тях,
поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора. От
заключението на вещото лице се установява, че ответницата е останала задължена
за заплащане на претендираната от ищеца сума за предоставени мобилни услуги за
исковия период общо за сумата в размер на 254.83 лева, както и че няма данни по
издадените фактури да са постъпили други плащания от ответницата –
обстоятелство, което ако е налице, е н нейна тежест да установи.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за пресъждане на
лихва за забава върху главницата, съгласно искането - считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.04.2018г. до изплащане на вземането.
По
отношение на претендираната от ищеца неустойка, такава се дължи на основание
т.27 от Общите условия на Теленор ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, действащи към процесния договор, съгласно който при
неспазване на срока за заплащане на фактурираната за предоставената мобилна
услуга сума, която е не по-късно от 18 дни от издаване на фактурата,
потребителят дължи неустойка. При неспазване на това задължение съгласно т.75
във вр. с т.19б от ОУ, операторът може да ограничи предоставянето на услугите и
едностранно да прекрати индивидуалният договор потребителя. В случая ищцовото
дружество не е направило изрично волеизявление за прекратяване на договора с
ответницата, но от действията му – издаване на окончателна фактура, в която е
начислена и неустойката е индиция за едностранното му решение за прекратяване
на договора между страните, а с исковата молба и волеизявлението за това е
достигнало до потребителя – ответник. Неоснователно е възражението на ответната
страна, че клаузата за неустойката е
нищожна поради накърняване на добрите нрави или поради прекомерност, тъй като
след редуцирането й съгласно представената по делото Спогодба между Теленор ЕАД
и КЗП – максимум до размера на три месечни стандартни абонаментни вноски, е в
размер, който съответства на присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Видно е , че от прекратяване на плащанията
по договора за мобилни услуги – 15.02.2016г. до края на действие на срока на
договора – 07.12.2017г. е налице период от около 22 месеца, тоест по – голямата
част от договорения период, който страните са договорили и през който по вина
на потребителя – ответник договорът не е продължил действието си, а ищецът не е
реализирал очакваната цена за предоставяната от него услуга. Така редуцираната
неустойка – в размер на тримесечните стандартни абонаментни вноски, а именно
3х79.97лв. /месечните абонаменти по договора Резерв Стандарт – 39.99лв.,
програма интернет за мобилен номер ********** – 19.99лв. и програма интернет за мобилен номер **********
– 19.99лв./ или общо 239.91 лв. съгласно заключението на вещото лице, не е
прекомерна. Акцесорният иск за заплащане на неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение е основателен и доказан.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете, като се
вземе предвид, че в установителния иск не е включена цялата уважена със
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК сума, за която е платена държавна
такса, както и че искът за неустойка е частично оттеглен и производството в
тази част е прекратено, с която пропорционална част разноските на ищеца следва
да бъдат намалени, тъй като ответницата се представлява от особен представител,
а именно: за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение по заповедното
производство по ч.гр.Д.№ 3421/2017г. по описа на ВРС – общо в размер на 77.20
лева, а в настоящото производство за платена държавна такса, депозит за вещо
лице, депозит на особен представител и за платено адвокатско възнаграждение –
общо в размер на 236.76 лева. Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от
САК, за следната сума: 254.83 /двеста
петдесет и четири лв. и осемдесет и три ст./
лева, представляваща
неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, за отчетен
период от 15.02.2016г. до 14.04.2016г., по сключен на 12.10.2015г. между
страните договор за предоставяне на мобилни услуги с мобилен номер 0885/693511
по програма Резерв Стандарт 39.90 лв., с уговорен срок на действие до
12.10.2017г., сключен на 07.12.2015г. с Оператора договор за мобилни услуги с
предпочетени номера: мобилен номер 0899/621896 по програма Интернет 6500 –
19.99 лв. и мобилен номер 0899/732474 по програма Интернет 6500 – 19.99 лв., със
срок на действие 07.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 20.04.2018г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от
САК, сумата в размер на 239.91
/двеста тридесет и девет лв. и деветдесет и една ст./ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение при прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнението
му от страна на ответника – потребител в размер на три месечни стандартни
абонаментни вноски.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от
САК, направените от ищеца разноски както следва: за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 3421/2017г.
по описа на ВРС – общо в размер на 77.20
лева, и разноски в настоящото производство за платена държавна такса,
депозит за вещо лице, депозит на особен представител и за платено адвокатско
възнаграждение – общо в размер на 236.76
лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: