Р Е Ш Е Н И Е
№:753 09.06.2022 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На девети май, две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 552 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от Р.Г.Г., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв. И., против
Решение № 1012-02-140#1/17.03.2022
г. на директор на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2112-02-25#1/02.02.2022 г.
на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, с което на
основание чл. 74, ал. 1,
т. 2 от КСО
на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
В
жалбата са изложени доводи, че оспореното решение е постановено в противоречие
с материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган
не е съобразил обстоятелството, че жалбоподателката е учаща се във висше учебно
заведение, което възпрепятства възможността за полагане на труд, респективно
наличие на осигурителни правоотношения, и не може да води до нарушаване правото
й да получи полагащата й се пенсия уредено в КСО. Счита, че в хода на
административното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила тъй като не е обсъдена хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО. По подробно изложени в жалбата доводи, моли за отмяна на оспорения акт и
потвърденото с него разпореждане, като се иска административната преписка да
бъде върната на ТП на НОИ - Бургас, с указание за правилното прилагане на
материалното право и нова преценка относно правото на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответната
страна, представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество
прави искане за отхвърлянето й. Не претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2022
г. Р.Г.Г. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност,
поради общо заболяване, заведено с вх. № 2112-02-25/12.01.2022 г. Към
заявлението приложено експертно решение на ТЕЛК – Бургас с № 0965/049/13.03.2020
г., с което е определена оценка на работоспособността / вида и степента на
увреждане 50 % със срок на определения % трайна намалена работоспособност/ вид
и степен на увреждане до 01.03.2023 г., с дата на инвалидизиране – 28.02.2020
г.
С
разпореждане № 2112-02-25#1/02.02.2022
г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, на
основание чл. 74, ал. 1,
т. 2 от КСО
е отказано на Р.Г.Г. отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Пенсионният орган е приел, че към дата на инвалидизиране 28.02.2020
г. Г. е на възраст 20 г., 03 м. и 28 дни и положеният действителен осигурителен
стаж до датата на инвалидизирането е в
размер на 00 г. 03 м. и 29 дни. Изложил е мотиви, че на лицето не се следва
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма 01 година
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране.
Недоволна
от разпореждането, Р.Г.Г. го обжалвала пред директора на ТП на НОИ – Хасково в
срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО / л. 10 /.
Директорът
на ТП на НОИ – Бургас е постановил Решение № 1012-02-140#1/17.03.2022 г.,
с което е оставил в сила разпореждане № 2112-02-25#1/02.02.2022 г.
на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, като приел,
че обжалваното разпореждане е съответно на приложимия в случая материален
закон, а именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1,
т. 2 от КСО,
тъй като жалбоподателя към дата на инвалидизиране - 28.02.2020 г. няма положен
осигурителен стаж от 1 година, така както изисква правната норма.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 21.03.2022 година, видно от отбелязването върху
приложеното към административната преписка известие за доставяне и по
предприето в срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно
производство.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен
акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-02-140#1/17.03.2022 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ - Бургас, т. е. от компетентен орган
по чл. 117, ал. 3 от
КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
материя, време и място орган съгласно приложената на л. 60 от делото Заповед №
1015-02-29/30.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с която са
определени длъжностните лица компетентни да издават разпореждания за отпускане,
изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване прекратяване и възстановяване
на пенсии и добавки към тях.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е.
решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от
КСО.
Основателни са доводите
в подадената жалба, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така
тъй като административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно от оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане, в същите не е разгледана и обсъдена хипотезата
на чл. 74, ал. 3 от КСО, съгласно която лицата с вродени и
лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен
осигурителен стаж. Така посочената правна норма не определя към кой точно
момент лицето следва да има 1 година действителен осигурителен стаж, като
разяснението на този въпрос следва да се извлече от разпоредбата на чл. 22 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно цитираната разпоредба правото
на пенсия за
инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за
слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа,
както и за
лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от
датата на заявлението по чл.
94, ал. 1 или ал. 3 от КСО. При пенсия за
инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има
изискващия се осигурителен стаж по
чл. 74 КСО.
Видно от приложения опис на осигурителен стаж (л. 13) е установено, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО, Р.Г.Г. има действителен
осигурителен стаж в размер на 01 г. 00 м. и 10 дни. При тези данни, следва
обоснования извод, че същата отговаря на законовите изисквания на чл. 74, ал. 3 КСО, а именно – лицето да има придобито трайно увреждане до постъпване на
работа и една година действителен осигурителен стаж. В тази връзка следва да се
приеме, че административният орган е допуснал процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като е следвало да обсъди приложението на чл.
74, ал. 3 от КСО и дали на жалбоподателката следва да бъде отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в тази хипотеза.
Настоящият съдебен
състав счита, че в конкретния случай допуснатото процесуално нарушение е довело
и до неправилно приложение материалния
закон и противоречие с целта на закона, тъй като Р.Г.Г. безспорно попада в
хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО и същата отговаря на изискването за
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на това основание.
По изложените по-горе
съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ от АПК следва да бъде отменено. В съответствие с
чл. 173, ал.
2, предл. трето от АПК, доколкото естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Бургас за ново
произнасяне по подаденото от Р.Г.Г. заявление с вх.
№ 2112-02-25/12.01.2022 г., при спазване на дадените по-горе
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание
чл. 174,
изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето.
Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на
получаване на заверен препис от решението.
На основание чл. 120,
ал. 2 от КСО ТП на НОИ - Бургас следва да бъде осъден да заплати на Р.Г.Г.
направените от нея разноски по делото в размер на 360 лева за платено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим от гореизложеното,
Административен съд - Бургас, XXV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1012-02-140#1/17.03.2022 г. на директор на
ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2112-02-25#1/02.02.2022 г. на ръководител
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Бургас за ново произнасяне по подаденото от Р.Г.Г. заявление с вх. № № 2112-02-25/12.01.2022, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на
заверен препис от същото.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Бургас да заплати на Р.Г.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата от 360 (триста и шестдесет)
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: