Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет
и девети състав
На четиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова като разгледа докладваното
от съдията НАХД №4763 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Н."ООД против Наказателно
постановление № 454717-F498410/31.07.2019r. на Началник отдел „ОД"
Варна в ЦУ на Национална Агенция по приходите, с което на „Н." ООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800
лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят се
представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален
представител, който оспорва жалбата в първото съдебно заседание.
След преценка на доводите на
въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2019 г. при извършена проверка от 18:00 ч. до 19:30
часа на обект - магазин за обувки
"СОЛУНСКА МИТНИЦА", находящ се в гр. Варна бул. „Княз Борис 1" №6, стопанисван от „Н." ООД с ЕИК ********* е установено, че „Н." ООД в качеството му на задължено лице по
чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка
на един чифт мъжки маратонки, на стойност 28,00 лв., платени в брой от
проверяващия Л.М. (преди легитимацията му) на лицето Златко Йорданов Дойчев, не
е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта ФУ "Compact М Дейзи" с ИН на ФУ DY439431 и ИН на ФП 36597467 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н -18/13.12.2006 г. Извършеното нарушение се доказва и от установеното
наличие на касова разлика в размер на 78,00 лв. между наличните парични
средства в касата съгласно приложен опис, и тези разчетени от ФУ. За
извършената контролна покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №1001442. С този номер от ФУ е изведен дневен отчет от проверяващите. Извършеното
нарушение е довело до неотразяване на приходи. Нарушението е установено и
документирано с ПИП сер.АА № 0028103/03.07.2019г. Бил е
нарушен чл. 25, ал. 1 ,
т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, във вр. с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. С оглед установеното при проверката,
административнонаказващият орган приема от правна страна, че са нарушени
разпоредбите на чл. 25, ал. 1
т.1, във връзка с чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на този протокол и
констатациите от проверката бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В него било описано нарушението и същото било квалифицирано като
такова по чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.З ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН
бил предявен на жалбоподателя, който тогава и в срока по чл.44 ал. 1
от ЗАНН не депозирал писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.25 ал.1 вр. чл.З ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като било
установено че това нарушение е било извършено за първи път. На основание чл.185
ал.1 от ЗДДС на въззивното дружество било наложено наказание Имуществена
санкция.
В хода на съдебното
производство бе разпитан свид. М. чиито показания съдът кредитира, като дадени
обективно и безприрастно, и цени като доказателства по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана
в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- от Зам. Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед №
ЗЦУ- ОПР-17/ 17.05.2018г. на Изпълнителния директор
на НАП.
В хода на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН двегодишен срок от извършване на данъчното
нарушение. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е констатирал нарушение по чл. 25 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Безспорно е установено по делото, че в обекта, стопанисван от
жалбоподателя на 03.07.2019г. е била приета парична
сума в размер съответно 28 лева като плащане за стока,
като не е била издадена фискална касова бележка. Това се подкрепя и от
обстоятелствата, отразени в протокола за извършената проверка, междинен
финансов отчет, протокол за извършена проверка, опис на парична и касова
наличност, периодичен отчет от ФУ, както и от свидетелските показания на свид. М..
Поради това съдът намира за установено, че е имало извършено плащане и не е бил
издаден касов бон. Съгласно нормативните актове единствено при спиране на
захранващото напрежение и ремонт на фискалното устройство за документираното в
паспорта време продажбите се документират с касови бележки от кочани. Във всички
останали случаи е налице задължението всяка една покупко-продажба да бъде
документирана с фискален касов бон. В настоящия случай обективно е било
възможно да се издаде касов бон в момента на продажбата, но безспорно бе
установено от доказателствата по делото, че такъв не е бил издаден, въпреки че
монтираното фискално устройство е било работещо. Съдът намира, че жалбоподателя
е бил длъжен да издаде касов бон след като е приел плащането за конкретната
стока. Съдът намира, че е следвало касов бон да бъде издаден в момента в който
е била заплатена стойността на стоката, което не е било сторено от търговеца.
Правилно административнонаказващия орган е приел, че извършените нарушения
осъществяват състава на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като това е
разпоредбата, в която се предвижда наказание за неиздаване на касова бележка.
Причините поради които не е била издадена касова бележка са ирелевантни.
Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът не приема възраженията относно това, че били описани в НП две нарушения,
докато жалбоподателят бил санкциониран само за едно от тях. Съдът намира, че е
в правомощията на АНО да реши дали да наложи наказание за двете нарушения или
само за едно от тях. Обстоятелството, че АНО е наложил наказание само за едно
от описаните нарушения не е процесуално нарушение.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния
бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.
Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване
на принципите, условията и реда на ЗДДС. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При индивидуализацията на
размера на наложеното наказание административно-наказващият орган не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН, а именно това
че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че
определеното наказание имуществена санкция определено към максималния размер
предвиден в закона е прекомерно. Наказание към минималния размер би било по
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на
чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 454717-F498410/ 31.07.2019г. на Началник отдел „ОД" Варна в ЦУ на
Национална Агенция по приходите, с което на „Н." ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800
лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното административно
наказание "Имуществена
санкция" на 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен
съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.