№ 520
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503517 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д. № 37/21 по описа на СОС
срещу решението от 17.08.2021г., с което е осъден да плати на „Изи Рент България“ ЕООД,
на основание чл. 92 ЗЗД, сумата 13520 евро – част от обща претенция в размер на 20 800
евро, представляваща мораторна неустойка за периода 24.06.2020г.-17.01.2021г. по чл.3 от
ОУ на договор за наем на автомобил от 10.06.2020г., ведно със законната лихва от
18.01.2021г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски на ищеца.
Въззивникът В. Г. Д. иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като твърди,
че няма вина за неизпълнение на задължението да върне наетата кола в срок, тъй като за
исковия период тя е била задържана като веществено доказателство по ДП №112/20 по
описа на ОСлО при СОП и Прокуратурата на Р България не е уважила искането му да бъде
върната.
Въззиваемият„Изи Рент България“ ЕООД оспорва жалбата, като, без да оспорва на
задържане на колата като веществено доказателство в процесния период, заявява, че
причината за това задържане е поведението на самия ответник, който е предизвикал ПТП,
поради което неизпълнението на договорното задължение за връщане на колата е виновно.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението за валидно, допустимо и неправилно. Формираните в отговор на оплакванията и
възраженията на страните съображения на въззивния съд са следните:
По делото няма спор по фактите, а те са следните:
Страните са сключили договор за наем на лек автомобил на 10.06.2020г. при общи
условия на ищеца, според които при забава връщането на автомобила след срока на
договора се начислява неустойка от 100 евро на ден за всеки ден забава.
1
В срока на действие на договора ( който е от 10.06.2020г. до 23.06.2020г.) и при
управление на наетия автомобил ответникът Д. е предизвикал ПТП.
Образувано е досъдебно производство № 112/2020г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура София, пр.пр. № 1740/2020г. по описа на ОП София, по което на 21.06.2020г.
Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 342, ал.3, б.б НК и същият е задържан
под стража.
В рамките на досъдебното производство, с протокола за оглед от 12.06.2020г. е иззет
наетия автомобил, а на 15.06.2020г. е предаден на разселващите ключът от колата. Към
09.07.2020г. е отказано връщането на колата от прокурор при ОП София с мотив, че
предстоят свързани с нея процесуалноследствени действия.
Между страните няма спор, че до подаване на исковата молба – 18.01.2021г. колата
продължава да се държи от органите на разследването като веществено доказателство.
При тези факти, искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
По силата на законовата презумпция по чл. 81, ал. 1 ЗЗД вината на изпадналия в забава
длъжник се предполага, като именно последният следва да докаже обстоятелствата във
връзка с твърдяната обективна невъзможност за изпълнение. Първоинстанционният съд е
приел неправилно, че презумпцията не е оборена. Забавата на ответника да върне в срок
наетия автомобил се дължи на категорично установения по делото факт, че колата е
задържана като веществено доказателство по досъдебно производство за произшествие с
участието на ответника. Поведението на последния – неговата противоправност или
виновност - във връзка с осъществяване на самото произшествие е ирелевантно
обстоятелство за настоящия спор, който цели ангажиране на договорна, а не наказателна,
отговорност. Невъзможността на наемателя да върне колата е по причина, настъпила след
сключване на договора и е обективна - дължи се на упражняване на законови правомощия
на компетентните органи в досъдебното производство, въздействието върху които е извън
волята и контрола на длъжника. Задържането на наетия автомобил като веществено
доказателство по висящо наказателно производство е практически и правно непреодолимо
препятствие за връщането му от наемателя на наемодателя, настъпването на което не може
да бъде вменено във вина на длъжника. Полагането на дължимата грижа от страна на
последния в случая няма значение, в смисъл, че не би могло да доведе до практически
резултат. Възможността автомобилът да бъде предаден в държане на собственика си и
наемодател е предопределена единствено от продължителността на наказателното
производство или от преценката на Прокуратурата на Р България за предпоставките на чл.
111 , ал.2 НПК. Следва да се има предвид и, че именно ищецът, като собственик на наетата
вещ, е легитимиран да иска връщането й съгласно чл.113 вр. с чл. 111 НПК, както и да
претендира вреди по реда на чл. 2б ЗОДОВ при задържане на автомобила извън разумния
срок.
В обобщение на изложеното, въззивната инстанция приема, че ответникът не носи
отговорност за забавено изпълнение на задължението си по наемния договор да върне
наетата вещ след изтичане срока на договора, поради което и се освобождава от
последиците на забавата на това задължение, сред които и тази за мораторна неустойка по
чл. 3, ал.2 от ОУ.
Така мотивиран, съдът следва да отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения иск. На въззивника са следват разноски за държавна такса за въззивно обжалване
в размер на 528, 28 лева.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ решението от 17.08.2021г. по гр.д. № 37/21 по описа на СОС И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен иск на „Изи Рент България“ ЕООД, съдебен
адрес адв. Е.Т., гр.***, бул. *** № 28, ет.7 срещу В. Г. Д. ЕГН **********, гр.***, жк ***
бл. ***, ет.4, ап.11, по чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата 13 520 евро – част от обща
дължими 20 800 евро, представляващи мораторна неустойка за периода 24.06.2020г.-
17.01.2021г. по чл.3 от ОУ на договор за наем на автомобил от 10.06.2020г.
ОСЪЖДА „Изи Рент България“ ЕООД, съдебен адрес адв. Е.Т., гр.***, бул. *** №
28, ет.7 да плати на В. Г. Д. ЕГН **********, гр.***, жк *** бл. ***, ет.4, ап.11, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 528, 28 лева за разноски за въззивното производство
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3