№ 260019 / 2.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет И. девети януари през две хиляди двадесет И. първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова И. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1684 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 И. сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,П. И.” ЕООД със седалище И. адрес на управление: с.Л., Област Монтана, ул. ,,Б. М.” № 13, с ЕИК: xxxx против Наказателно Постановление № 12 – 001766 издадено на 14.12.2020г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение по чл.264 от КТ.
Недоволен от санкциониращия административен акт е останал наказания търговец, който го обжалва с оплакването, че неправилно е било приложен материалния закон. Без да се оспорва факта на извършеното нарушение жалбоподателят навежда възражение, че същото е било отстранено незабавно след неговото установяване, поради което И. деянието е следвало да бъде преквалифицирано по чл.415в от КТ, ведно с произтичащите от това санкционни последици. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата И. измени размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,П. И.” ЕООД, редовно призован, се представлява от своя управител, както И. от упълномощен защитник. Същите поддържа жалбата И. моли същата да бъде уважена. Претендира И. разноски.
Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата И. моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок И. от легитимирана страна, поради което И. следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на място на 01.10.2020г. И. по документи на 21.10.2020г. от служители при Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр. Монтана във връзка със спазване на трудовото законодателство в кафе – аператив, находящо се с.Л., Област Монтана, пл.,,Девети септември” № 13, обект на ,,П. И.” ЕООД било констатирано, че търговското дружество, в качеството си на работодател, представлявано от И..В.П., видно от книгата за дневните финансови отчети за 2020г., декларация от лицето М. Г. А., както И. от ведомост за начислени И. изплатени трудови възнаграждения за месец март 2020г. е допуснало действително положения труд през дните на официален празник 3 – ти март 2020г. от М. А. да не бъде начислен И. заплатен, в размер на не – по малко от удвоеният размер на трудовото й възнаграждение. Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН № 12 – 001766/23.10.2020г., който бил връчен лично на управителя на търговското дружество И. подписан от него без възражения. С нарочно писмо бил указан тридневен срок за отстраняване на нарушението. Още на следващия ден ,,П. И.” ЕООД депозирал писмо до административно наказващият орган, ведно с приложени писмени доказателства, в което уведомил, че възнаграждението на М. Г. А. е било заплатено. Въз основа на акта било издадено И. обжалваното наказателно постановление без обаче да бъде съобразено незабавното изпълнение.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което съдът я възприе като безспорно установено И. доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е неговото съответствие както с материалния, така И. с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ административен акт И. след като съобрази наведените в жалбата оплаквания И. възражение на страните И. техните процесуални представители съдът намира, че в конкретния случай е налице нарушение на материалния закон.
Видно от приложените в съдебно заседание писмени доказателства е, че наказаното дружество е отстранило своевременно И. в дадения му от административно наказващия орган срок, вмененото му нарушение. Дължимата сума също не е била в такъв размер, обуславящ налагането дори И. на минималното по размер наказание, предвидено в чл.414, ал.1 от КТ. Същевременно от издадената справка от административно наказващия орган във връзка с предходни нарушения по КТ се установява, че търговецът няма санкционирания за такива, освен 1 брой АУАН.
Поради тази причина И. следва да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че в случая е следвало да намери приложение привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ. Това е така, тъй като констатираното нарушение е било отстранено в дадения от административно наказващия орган срок И. липсват данни за настъпването на вредни последици за работника. Също така не са налице предвидените ограничения за нейното приложение, визирани в ал.2. Неизплатеното възнаграждение също не е от естеството, което да обуслови макар И. минимална по закон, но прекомерно тежка санкция.
С оглед изложеното И. обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като се преквалифицира извършеното административно нарушение И. се определи съответното наказание. Съдът намира, че предвид отсъствието на предходни наказания по КТ И. други отегчаващи отговорността обстоятелства размерът на санкцията следва да бъде в минимално предвидения от този кодекс, а именно 100.00 лева.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна.
По отношение на претендираните разноски съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани. Видно от депозираното към кориците на делото адвокатско пълномощно е, че в него не е упоменавано договорено възнаграждение И. липсват данни такова да е било заплатено.
Воден от горното И. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 12 – 001766 издадено на 14.12.2020г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на ,,П. И.” ЕООД със седалище И. адрес на управление: с.Л., Област Монтана, ул. ,,Б. М.” № 13, с ЕИК: xxxx , е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда И. петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.264 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ налага наказание имуществена санкция в размер на 100.00 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, претенцията на ,,П. И.” ЕООД със седалище И. адрес на управление: с.Л., Област Монтана, ул. ,,Б. М.” № 13, с ЕИК: xxxx , с която се иска Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: