МОТИВИ към присъда
№41 от 12.11.2019 година
по НОХД №1485 по описа на Районен съд град Монтана за 2019 година,
четвърти наказателен състав.
ПОДСЪДИМИЯТ В.В.П.
- роден на xxx xxx, българин, български
гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че на неустановена
дата в периода месец септември - месец октомври 2014 г. в град Монтана, като
непълнолетен, но разбирал свойството и значението на деянието и могъл да
ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, не навършило 14-годишна възраст - Ш.С.Й.,
с ЕГН xxxxxxxxxx, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152
от НК - престъпление по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа
така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен
начин, за което и следва да се наложи съответното наказание за престъплението
извършено от подсъдимия при спазване на изискванията на закона - лишаване от свобода в размер на седем месеца, което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В.В.П.
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да
наложи наказание при наличие на смекчаващите вината обстоятелства.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК
/чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимия, респ.
защитникът му .
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с
чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетелите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните намира за установено следното:
Подсъдимият В.В.П. не е осъждан за престъпления от общ
характер, арг. Справка за съдимост лист 22 от делото.
Свидетелката Ш.Й. е родена на xxx г.Тя живеела заедно
с родителите си - св. Слави Иванов и св.Камелия А. xxx.
През лятото на 2014 г. св. Й. се запознала с подс. В.П.,
който бил непълнолетен-на 16 години. Двамата се сприятелили.
На неустановена дата през м. септември-октомври 2014
г. те започнали да поддържат интимни отношения. Към този момент св.Ш.Й. била на
дванадесет години. Тя е категорична, че дотогава не била имала подобни
отношения с друг мъж. Св.Ш.Й. сама пожелала двамата с подс.В.П. да се съвкупят,
без той да я насилва по никакъв начин.
През есента на 2014 г.св.Ш.Й. уведомила родителите си
- св. Слави Иванов и св. Камелия А. - за отношенията си сподсъдимия. Тя им
заявила, че двамата имат интимни контакти и искат да заживеят заедно. Св.Слави
Иванов и св. К. А. първоначално се възпротивили, като се опитали да убедят
дъщеря си, че е прекалено малка за подобно съжителство. След това обаче
св.Слави Иванов и св. К.А. провели разговор с родителите на подс.В.П. и се
съгласили.
На 23.11.2014 г. св.Ш.Й., която била на тринадесет
години и подс.В.П. се „оженили”, спазвайки традициите на техния етнос. Св.Ш.Й.
се преместила да живее при подс.В.П. xxx. Двамата не сключили граждански брак.
През 2015 г.св.Ш.Й., която все още не била навършила
14-годишна възраст, забременяла и на 02.02.2016 г. родила син - Вихър Шонев
Ивайлов. Към настоящия момент св.Ш.Й. продължава да съжителства с подс.В.П.,
като двамата имат общо две деца, които отглеждат.
Към 2014 - 2015 г. подс. В.П. бил непълнолетен, което
прави извършеното от него несъставомерно по чл.191, ал.3 от НК.
В хода на разследването в качеството на свидетели са
разпитани Ш.Й., Слави Иванов и Камелия А.. Показанията им потвърждават описаната
фактическа обстановка.
Св.Ш.Й. заявява, че за пръв път е имала полов контакт
с подсъдимия през месец септември или месец октомври 2014 г., като не може да
посочи точна дата. Свидетелката е категорична, че подсъдимия П. не се е
съвкупявал с нея без нейно съгласие, което прави деянието несъставомерно по
чл.152 от НК.
Свидетелите Слави Иванов и Камелия А. заявяват, че не
са склонявали или принуждавали дъщеря си да има интимни контакти сподсъдимия,
както и не са получавали откуп, за да й разрешат да заживее съпружески с подс.П..
Така приетата фактическа обстановка налага извода, че
с извършеното деяние подс.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 151, ал.1 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна на неустановена дата в периода м.
септември - м.октомври 2014 г. в град Монтана, като непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ш.С.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като
подс. В.П. съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал,
че св.Ш.Й. не е навършила 14-годишна възраст - тя е била на 12 /дванадесет/
години към м. септември - октомври 2014 г. и независимо от това се съвкупил с
нея. Впоследствие до навършване на 14-годишнна възраст от св.Й. - 09.11.2015 г.
- подс.Иванов отново се съвкупявал с нея, като на 02.02.2016 г. св.Й. родила
дете - Вихър Шонев Ивайлов.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението по чл. 151, ал.1 вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК спрямо подсъдимия П. е доказано по несъмнен начин,
поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Причина за извършване на
престъплението е незачитане на установените правила и
норми и интелектуалния статус на подсъдимия.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващо вината
обстоятелство – оказаното съдействие в хода на разследването, социалния статус
на подсъдимия и чистото му съдебно минало, а също и обстоятелството, че полага
грижи за двете си деца. Признанието на вината не може и не следва да се приема
като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е предвидено в реда, по
който е разглеждано делото – съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК.
Отегчаващи вината обстоятелства в случая липсват.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК,
която визира, че в случаите, когато са налице едновременно условията по ал.1-3
и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Съобразявайки горното съдът осъди подсъдимия П. на Обществено порицание, което
да се изпълни, чрез разгласяване на присъдата в населеното място, в което
живее.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
Съдът не осъди подсъдимия П. да заплаща разноски, тъй
като такива не са направени по делото, респ. на досъдебното производство.
По горнитемотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: