№ 101
гр. В., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20251300500106 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 700/ 19.11.2024 г. на Районен съд – В. по гр. дело №
20231320102172 по описа за 2023 г. е отхвърлен искът на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю.- изпълнителен директор
против Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ***** и В. Ц.
Ц. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., *****, за обявяване на
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за недействителен спрямо „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД на договора за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег.
№ 352, дело № 11 от 2019г. на нотариус Н.А., вписан в Служба по
вписванията- В. под акт № 77, том I, дело № 36, вх.рег.№ 118/ 14.01.2019г., по
отношение на отчуждената от Ц. Б. Ц. в полза на В. Ц. Ц. 1/2 (една втора)
идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда
идентификатор №10971.505.160.1.22, който се намира в сграда № 1,
1
разположена в Поземлен имот с идентификатор № 10971.505.160, по
кадастралната карта на гр. В., община В., област В., с предназначение:
Жилище, апартамент, находящ се в гр. В., ул, *****, брой нива на обекта: 1,
със застроена площ от 94,34 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, бокс,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:
10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3, под обекта:
10971.505.160.1.86,10971.505.160.1.85, 10971.505.160.1.84,
10971.505.160.1.83,10971.505.160.1.82, над обекта: 10971.505.160.1.24, ведно с
избено помещение № 22 със застроена площ от 2,25 кв.м., при съседи: мазе №
21 и коридор, таванско помещение №16 със застроена площ от 8.57 кв. м., при
съседи: коридор и таванско помещение, както и 4.77 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, като неоснователен.
Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю.-
изпълнителен директор, да заплати на Ц. Б. Ц., с ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. В., ***** и В. Ц. Ц. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В., *****,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 1300 лв. (хиляда и триста лева),
представляваща разноски по делото.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин-10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25. офис-сграда „Лабиринт“, ет.2. офис 4,
представлявано от З.Б. - Изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт Н.
И. - пълномощник, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 2 ГПК: гр. София, ж.к.
Люлин-10, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2,
офис 4,тел. 0882 93 94 94.
Поддържа се ,че Решението е неправилно и постановено при
противоречие на материалния закон и необоснованост.
Твърди се ,че първоинстанционният съд неоснователно приел, че следва
да се разгледа и възражение за незнание на ответницата В. Ц. Ц. за
увреждането на ищеца, поради това, че прикритата сделка е възмездна сделка,
и неоснователно приел, че за ответницата Ц. не е приложима законовата
оборима презумпция на чл. 135, ал.2 от ЗЗД,както и че ищцовото дружество е
2
следвало да докаже наличието на последната предпоставка за уважаване на
предявения от него иск, а именно - знанието у приобретателя за увреждане на
кредитора „Обединена българска банка“ АД, понастоящем заместена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Неправилно и необосновано било
съждението на РС- В., че тази предпоставка не е била нито твърдяна, нито
доказана в процеса, и че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.2 от
ЗЗД се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. Така изведен
изводът на съда бил неоснователен и немотивиран. Решаващият съд бил
длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в
тяхната взаимосвързаност , съотнесено към доводите и възраженията на
страните, което съдът не бил направил. Съдът не бил съобразил изложените
доводи и мотиви от ищеца в исковата молба и допълнителните становища по
делото. В депозирана искова молба, както и от приложените допълнителни
становища по делото от ищцовата страна, ведно с всички изложени становища
и доказателства, приети по делото, се доказвало и оборвало изложеното от
съда, че ищецът е доказал наличието на последната предпоставка за
уважаване на предявения от него иск, а именно - знанието у приобретателя за
увреждане на кредитора „Обединена българска банка“ АД, понастоящем
заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа се ,че е
налице знание на ответницата В. Ц. Ц. за увреждането на ищеца чрез
извършване на процесната сделка, а именно безвъзмездно дарение. Проведено
било пълно доказване на вътрешната воля на ответници, участници в
сделката, като се доказвало и знанието, умисъла и мотиви им, съгласно
приложените и приети доказателства по делото.
Неправилно и неоснователно, лишени от ясни и точни мотиви
решаващият състав на РС- В. бил приел, че не е изпълнен вторият елемент от
фактическия състав, а именно: извършване на действие, което уврежда
кредитора. Кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил увреден,
тъй като длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната
си неспособност. Именно, в настоящия случая, както и от събраните по делото
доказателства, било доказано, че с отчуждителната сделка, сключена между
ответниците, а именно че Ц. Б. Ц. е прехвърлил на 14.01.2019 г. чрез
безвъзмездна сделка - дарение на ½ ид.ч. идеална част от свой собствен
недвижим имот, попадащ в режим на СИО, а именно: 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда идентификатор 10971.505.160.1.22 по
3
кадастралната карта на гр. В., община В., област В., ведно с избено
помещение № 22. таванско помещение № 16. както и 4.77 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на В. Ц. Ц., с което
било изпълнено изискването на закона за увреждащата кредитора
разпоредителна сделка, тъй като с извършеното безвъзмездно дарение
първият ответник е намалил своето имущество, служещо на общо основание
за обезпечаване на възможността на неговия кредитор – „АСВ“ ЕАД да събере
своите вземания. Изложените доводи, че е направена симулация,с която се
прикрива истинската сделка под формата на покупко-продажба, били оспорен
от ищеца в изложените становища по делото и с него се доказвал умисълът у
ответниците при извършване на сделките и последиците от това, изключвало
се автоматично незнанието на ответниците.
В тази връзка и третата предпоставка от фактическия състав на правото
по чл. 135 от ЗЗД имала субективен характер, като се поддържа,че същата е
изпълнена в пълния смисъл на закона, а именно, че в процесния случай е
доказано и не е спорно, че отчуждителната сделка е сключена под формата на
дарение, което е безвъзмездна сделка. С оглед на изложеното било
безпротиворечиво, че освен горепосочените обективни предпоставки, в
процесния случай била напълно изпълнена и субективната представка за
знание за увреждането.
От събраните по делото доказателства ,писмени и устни, се
потвърждавало и доказвало знанието на втората ответница, с оглед на
фактите, че същата се явява майка на А.Й. Ц.а - съпругата на Ц. Б. Ц., ЕГН ***
и негова тъща, което автоматично я плавело лице от близкия роднински кръг,
във възходяща линия. От брака си Ц. и А. имали общо дете, което от своя
страна въпреки тяхната фактическа раздяла/развод през 2020 г., доказвало и
родствената връзка на двамата ответници и това, че В. Ц. Ц., ЕГН **********
попада в кръга лица от възходящи роднини не само като майка на бившата
към днешна дата съпруга на първия ответник, но и като баба на детето им от
общият им брак, т.е. се затвърждавала връзката й, че попада в този кръг.
В подкрепа на това твърдение се иска да бъде приета и приложена сато
доказателство справка ГРАО, от която било видно, първо че А.Й. Ц.а, ЕГН
********** и Ц. Б. Ц., ЕГН *** към дата на процесната сделка са съпрузи, т.е.
че процесният имот попада в режим на СИО, че имат общо дете, т.е. втората
4
ответница е родН. от възходящ ред и знанието се предполага, а с оглед на
доказателствата и се доказва, в едно със знанието и умисъла на първия
ответник, че с извършване на процесната сделка - дарение, безвъзмездно, Ц. Б.
Ц., ЕГН *** /зет на В. Ц. Ц./ уврежда кредитора си, с оглед на неоспорените
вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Тези факт се доказвали и от всички приложени по делото доказателства
и твърдения. Свидетелските показания също потвърждавали гореизложеното,
и с което се доказвало знанието и умисълът в ответниците, че сделката се
извършва привидно,че всички договорки помежду им са привидни, с което се
цели скрит умисъл за увреждане на кредитора и кредиторите да не могат да
се удовлетворят от имуществото, с което същите са се разпоредили. Безспорен
бил фактът въз основа на приложените доказателства по делото.
Неправилно съдебния състав приел ,че дългът по цитирания договор за
кредит, който договор не е същия, по който „АСВ“ ЕАД е страна, се погасявал
изцяло от втората ответница, която правела частични плащания по кредита.Тя
не била страна, както и не била собственик към онзи момент на процесния
имот. В качеството на майка на един от собствениците, именно на дъщеря й,
която е съпруга на първия ответник и тъща на втория, който е ответник и по
делото, същата със знание за имотното състояние на своите деца /дъщеря и
зет/, както и финансовото им състояние и поради факта, че зет й има
задължения по Договор за кредит към „Обединена българска банка" АД,
понастоящем заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, приела да
й бъде дарен процесния имот, за да не може да се удовлетвори кредиторът от
процесния имот, или по- точно с полагаща му се ½ ид.ч.
Неправилно и необосновано съдът приел твърденията на ответниците,
че същите имали договорка да й бъде прехвърлен процесния имот- това не се
доказвало от приложените по делото доказателства, с оглед на изложената
фактология и доказателства, дори приложените от ответниците доказателства
не били изследвани и анализирани правилно и в цялост. Решаващият състав на
РС- В. не обследвал и не обосновал правилно доводите си в тази посока.
Поддържа се ,че увреждането на кредитора е доказано въз основа на
приложените по делото доказателства, както и на допълнително
представеното доказателство - справка ГРАО, както и с оглед практиката на
ВКС, съгласно която искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното
5
право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. В този смисъл било
и даденото разрешение в решение от 8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., 11 т. о.
на ВКС, решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС, и
решения от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012 г. - по
8 гр. д № 456/2011 г., III г. о. на ВКС. Увреждащо кредитора действие бил
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Така увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., както било и в този случай.
Сочи ,че спорен между страните е характерът на атакуваната по делото
сделка, а именно дарението на процесния имот, както и наличието на знанието
за увреждане на кредитора от ответниците.
Поддържа ,че неминуемо всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Настоящият
отменителен иск по чл. 135 ЗЗД бил основателен, въз основа на доказаните
факти и обстоятелства на първа инстанция, тъй като длъжникът се лишавал от
свое имущество, намалявал го или извършвал други правни действия, с които
се създават трудности за удовлетворение на кредитора. Длъжникът /първия
ответник/, се предполага, че винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, както било и в процесния случай. Когато разпореждането с
длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже,
че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а
когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е., че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се
презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се ,че настоящият иск не попада в
хипотеза на възмездна сделка, тъй като дарението е извършено безвъзмездно,
което решаващия състав не е преценил правилно и в противоречие на
материалния закон, т.е. дори и поради допускане от съда на разглеждане на
тази хипотеза, същата била оборена и доказана, че е налице знание от втората
6
ответница, въз основа на изложените в настоящата жалба факти и
доказателства.
С изложеното по-горе се доказвало твърдението на ищеца, че дарението
е извършено безвъзмездно, видно и от приложените по делото доказателства,
въпреки неоснователните твърдения на ответниците, че втората ответница е
правила плащания във връзка със същия имот, и по този начин с оглед на
изложеното по делото същите са направили привидни сделки, под формата на
симулация. Именно поради тези факти се твърди че искът бил доказан в
цялост, като било
доказано знанието на ответниците, т.е. бил изпълнен пълният състав на чл.
135 от ЗЗД при алтернативнотст на разглеждане на сделката като възмездна, в
противен случай и при правилно разглеждане на сделката като дарение, което
по своята същност и въз основа на доказателствата по делото било
безвъзмездно,се счита за доказано знанието на ответниците.
Твърденията на ответниците, за наличие на персонална симулация от
страна на купувача при сключване на сделката за придобива на процесния
имот през 2008 г., с акт за покупко-продажба, и това че само привидно като
купувачи били вписани ответникът по делото Ц. Б. Ц. и съпругата му А. Й.
Ц.а, и че са действали като подставени лица, поради отсъствието на втория
ответник В. Ц. Ц., било неоснователно, както и противоречало на
доказателствата по делото, че сделката е възмездна, а съгласно
доказателствата се доказвало, че сделката е дарение-безвъзмездно.
Твърденията на ответниците за наличие на привидност на
материализираната в Нотариалния акт за дарение от 14.01.2019 г. сделка и това
,че те твърдят, че с това прикриват договор за покупко-продажба, и че цената е
платена от втората ответница В. Ц., и че е налице привидно съглашение, се
считат за неоснователни и недоказани, с оглед на което се поддържа,че това
твърдение е невярно поради липса на необходимите доказателства, т.е.
недоказано от ответниците, а изложените мотиви на решаващия състав били
необосновани и противоречащи на приложените по делото доказателства.
Твърденията на ответниците за това ,че не са налице и останалите
предпоставки за увреждане на иска по чл. 135 ЗЗД доколкото не е налице
знание за увреждане на кредитора нито в прехвърлителя, нито у третото лице
- приобретател, то изложените факти по-горе до момента сочели точно
7
обратното, а именно че всички извършени действия са с цел увреждане на
кредитора, със знанието на страните и то с умисъл, от двамата ответника.
Поддържа се ,че изложените факти до момента, които са от значение за
спора, били доказани както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, с което
се доказвало и знанието на третото лице-приобретател, с което длъжникът се е
договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, доказано чрез косвено доказателство, каквото било и представеното
доказателство с настоящата жалба, а именно справка ГРАО. В тази връзка и
изложените доказателства по делото, писмени и гласни, признанието на
длъжника за всички договорки, сделки и действия, в тази връзка, доказвало се
чрез тях, че третото лице /втората ответница/ е знаела за увреждането преди
сключването на разпоредителната сделка - дарението, независимо дали са
направени извънсъдебно или съдебно, или пък е възпроизведено в изходящ от
длъжника документ.Твърди се ,че е доказано съществуването на знанието на
третото лице В. Ц. Ц. и че доказателствата по делото не са преценени в цялост
и пълния им смисъл, а именно всички ,които имат връзка и от които може да
бъде установено знание на третото лице-приобретател, с което длъжникът се е
договарял за увреждането на кредитора в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
В процесния случай се поддържа,че е доказано знанието, съгласието и
съдействието ответниците.
Считат се за неверни твърденията, че покупната цена за имота е
заплатена изцяло с предоставени от В. Ц. Ц. с ЕГН ********** парични
средства, както и за необосновано, поради доказаната връзка, че същата
попада в кръга лица възходящи роднини и като такава, знае за финансовото и
имуществено състояние на семейството на дъщеря си, и мотивите са не да
плати процесния апартамент и да й се прехвърли, а да помогне на семейството
на дъщеря си, да си платят задълженията, за да не загубят процесния имот,
както и да се насочи изпълнение срещу имуществото им. Съгласно
приложената декларация имотът е прехвърлен на ответницата В. Ц. Ц. с ЕГН
********** с Нотариален акт за дарение на недвижим имот№ 16. том I, рег.
№352/ 14.01.2019 г. срещу заплатените от нея за имота суми , което не е точно
така и противоречало на записаното в акта, а именно единственото вярно
било, че дарението е факт, че сделката е безвъзмездна, но не било вярно
твърдението, че целта е била плащане от страна на втората ответница на
8
сумата с цел да придобие имота.
От събраните гласни доказателствени средства се потвърждавало, че
процесният имот е закупен по време на брака на А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и
Ц. Б. Ц., ЕГН *** и не се оспорвало, че същият има задължения към
кредитори, в това число и към ищеца. Процесният имот бил закупен на тяхно
име, което се доказвало от приложените доказателства по делото, но не се
доказвало твърдението, че са го придобили за ответницата В. Ц. Ц. - майка на
А.Й. Ц.а, която е съпруга на първия ответник Ц. Б. Ц.. Изложените от нея
факти, че майка й е плащала кредита, били само и единствено с цел да бъде
мотивирано нейното твърдение, че липсва знание у майката, но плащането по
нейна сметка, на суми от майка й, по основание и мотиви в платежните
нареждания, не доказвало твърдяното от нея, че същите са предназначени за
погасяване по кредита, още повече за придобиване на процесния имот, и че с
плащането тя следвало да придобие имота.
Сочи се ,че имотът бил прехвърлен на ответницата В. Ц. Ц. - майка на
А.Й. Ц.а, която е съпруга на първия ответник Ц. Б. Ц. през 2019 г. чрез
дарение, за да спестят пари от прехвърлянето, но със знанието и умисъла, че
така ще бъде лишен кредитор от процесния имот от който може да се
удовлетвори. Дори и този факт, така изложен и с оглед доказателствата по
делото, доказвал знанието на ответницата В. Ц. Ц., умисълът и знанието й
.Решаващият съд не бил преценил в цялост доказателствата по делото и
необосновано излага в мотиви си, че не било доказано знанието на втората
ответница, и не било твърдяно, което било абсолютно невярно съгласно
изложеното до момента.
С Определение № 50163 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2022 г.,
IV г. о. било допуснато касационно обжалване на основание чл. 280. ал. 1, т. 1
ГПК по процесуалноправния въпрос: „3а значението на характера и
естеството на отношенията между прехвърлителя и приобретателя по
прехвърлителна възмездна сделка, по отношение на която, като увреждаща, е
предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, при доказване на знание за увреждане - за
фактическия извод за наличие на знание за увреждане“, както и по
материалноправния въпрос: „За естеството на узнатите обстоятелства.“ С
постановеното по делото Решение № 50079 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
2582/2022 г., IV г. о. върховните съдии били стигнали до извод, че въпросите
9
са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в Решение № 13 от
19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, IV г. о. че наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено
живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между
заварени и доведени деца и др.) имали значение и ако бъдат доказани, можели
да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като,
разбира се, естеството на съществуващата фактическа близост определяла
естеството на узнатите обстоятелства
По делото не били оспорени обстоятелствата, че с Договор за банков
кредит от 07.05.2008 г. „Обединена Българска Банка“ АД („Банката“) е
отпуснала на ответника Ц. Б. Ц. кредит в размер на 70 000 лева (седемдесет
хиляди лева), с краен срок на погасяване на кредита - 20.05.2038 г.
Отпуснатият кредит бил предоставен в пълен размер и напълно усвоен.
Задължението по кредита било обезпечено с договора ипотека, върху следния
имот:
Апартамент № 2, на първи етаж, среден, състоящ се от спалня кухня, хол
и сервизни помещения, с площ от 62.34 кв. м., ведно с мазе № 12 от 9.79 кв.м.,
таванско помещение № 10 от 11.09 кв.м., както и 4.96% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в
гр. В.. ул. *****.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че поради допуснати
отклонения от изпълнението на поетите задължения Банката е инициирала
заповедно производство, в което Районен съд - В. е издал изпълнителен лист и
заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 1058/2021 г., съгласно които
е осъдил Ц. Б. Ц. да заплати следните суми на „Обединена българска банка“
АД: 58 463,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането: 3 957.86 лева -
договорена лихва за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2021 г.; 17,15 лева -
наказателна лихва за периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2021 г., 243.59 лева -
наказателна лихва за периода от 06.05.2021 г. до 20.05.2021 г. и 1303,63 лв. -
разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По делото не били оспорени обстоятелствата, въз основа на издадените
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение било образувано
изпълнително дело № 884/2021 по описа на ЧСИ С.Н., с рег. № 898 на КЧСИ,
10
с район на действие: ОС - В..
По делото не били оспорени обстоятелствата, че след успешно
проведено принудително изпълнение срещу горепосочения имот същия е
реализиран в рамките на публична продан в изпълнителното производство.
Издаденото постановление за възлагане било влязло в сила и било вписано в
съответната Служба по вписванията.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че на 24.03.2023 г. е
сключен Договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена
Българска Банка“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който
Банката е прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Ц. Б. Ц.,
произтичащи от Договор за банков кредит от 07.05.2008 г. Към исковата молба
е приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, като по
този начин длъжникът Ц. Б. Ц. следвало да се счита за уведомен за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл била трайно установената съдебна
практика, изразена с Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС,
I ТО.
По делото не било оспорени обстоятелствата, че към 01.11.2023 г. дългът
на Ц. Б. Ц. е в размер на:
- Главница: 16 672,56 лева;
- Лихви: 8 436,11 лева;
- Разноски: 250 лева.
По делото не били оспорени обстоятелствата,че на 14.01.2019 г. между
А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц. Б. Ц. ЕГН ***, от една страна като дарители, и
В. Ц. Ц., ЕГН **********, от друга страна като надарена, бил сключен
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег. №
352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В. под акт № 77, том I. вх.
рег. № 118/14.01.2019 г.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че с посочения нотариален
акт за дарение А. /дъщеря/ и Ц. Ц.и /зет/ на В. Ц. Ц., в качеството им на
дарители прехвърлили безвъзмездно на В. Ц. Ц. съсобствения си недвижим
имот, обект на СИО, а именно:
Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположен в Поземлен имот с
11
идентификатор № 10971.505.160, по кадастралната карта на гр. В., община В.,
област В., с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. В.,
******, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от дневна, две спални, бокс,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:
10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3, под обекта:
10971.505.160.1.86,10971.505.160.1.85,
10971.505.160.1.84, 10971.505.160.1.83,10971.505.160.1.82, над
обекта:10971.505.160.1.24. ведно с избено помещение № 22 със застроена
площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор, таванско помещение №
16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че дарената В. Ц. Ц.
приема дарението на описания недвижим имот с благодарност и безусловно.
По делото не били оспорени обстоятелствата, а по-скоро били
потвърдени, че в конкретния случай изискванията на закона относно
наличието на вземане са изцяло изпълнени, а спорно било дали са налице
останалите предпоставки.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че настоящият иск бил
предявен от „АСВ“ ЕАД, в качеството му на Цесионер по силата на Договор за
прехвърляне на парични вземания от 24.03.2023 г. между „Обединена
Българска Банка“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По делото не били оспорени обстоятелствата, че А.Й. Ц.а, ЕГН
********** и Ц. Б. Ц., ЕГН *** са собственици на процесния имот в режим на
СИО, към момента на извършване на дарението в полза на В. Ц. П., ЕГН
**********, подробно описано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 16, том Е рег. № 352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В.
под акт № 77, том I, вх. рег. № 118/14.01.2019 г.
Поддържа,че по делото не били оспорени обстоятелствата, че към
момента на прехвърляне на имота- 2019 г. дори и свидетелката А.Й. Ц.а е
знаела, че Ц. Б. Ц. има кредити, които си бил плащал, но не се твърди, че
същия е изпаднал в просрочие, което се приема за частично вярно, тъй като
като съпруга на Ц.ов, тя била наясно с финансовото му състояние, както и с
оглед на това, че са били в брак, и с общо дете, се знаело с какъв семеен
бюджет се разполага, като се предполага, че същата била запозната и с това, че
12
същият е бил в просрочие, с оглед на изложените по-горе доказателства, както
и с изложеното в исковата молба. Поддържа се,че така изложените твърдения
са непълни и частично неверни, тъй като съдът излагал само фактите, които са
в тяхна полза и се спестявали останалите, които излагали пълната истина за
знание при извършване на процесната сделка - дарение, т.е. с което би се
доказало знанието на нейната малка, която е втората ответница по делото, т.е.
изложените факти от нея били само навеждащи само в полза на ответника.
Поддържа се ,че от изложените твърдения на свидетелят В. Б. Ц., който е
брат на ответника Ц. Б. Ц., се потвърждавала семейната връзка, т.е. че същата
се явява лице от близкия кръг лица във възходящ ред, а именно че същата се
явява тъща на брат му, което индиректно доказвало знание, съгласие и
съдействие на В. Ц. Ц. че макар и документално да се е водил на брат му,
същият бил за бившата му тъща. С твърдението на свидетеля не се доказвало
твърдяното, освен изложеното в предходното изречение, а по-скоро доказвало
неоснователността в останалата част и същото се разминало като показания с
показанията на останалите свидетели, което от своя страна доказвало, че
всички свидетели се опитват да прикрият сделката, но доказва знанието и
умисъла на дарението. Същия потвърждавал, че процесният апартамент е
закупен на името на брат му и снаха му. Свидетелят потвърждавал, че е
извършена и сделката с бившата му тъща, като окончателно апартаментът бил
прехвърлен преди от около 4-5 години с дарение.
Поддържа се ,че така изложени и представени горепосочените
свидетелски показания съдът не преценил с оглед на всички други данни по
делото, като не е бил преценил, че в част от тях не е изложена обективната
истина, както и че кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства, които са приложени по делото.
От назначена съдебно- счетоводна експертиза не се доказвали
твърдените факти по делото, а само се доказвало, че бившата тъща е помагала
на семейството на дъщеря си, което доказва връзката на това, че е лице от
възходящите роднини, което от своя страна обективирало и доказвало
знанието и умисъла във втората ответница В. Ц. Ц., майка на бившата жена на
първия ответник, баба на общото им дете.
Поддържа,че представените с отговора на исковата молба: Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 49, том 15, рег.№ 29870, дело
13
№ 2015 от 2008г., Договор за банков кредит от 03.07.2007г, сключен с
Райфайзенбанк (България) ЕАД, Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 149, том 2, рег.№ 2300, дело № 328 от 2007г,
Договор за заместване в дълг от 29.12.2009г., вписан в Служба по
вписванията- В. с дв. вх. рег.№ 5903/ 29.12.2009г,. акт №65, том 2, Анекс №1/
01.02.2017г. към Договор за банков кредит от 03.07.2007г. и Договор за
заместване в дълг от 29.12.2009г., Молба за подновяване на ипотека, вписана в
Служба по вписванията с Дв.вх. рег.№ 2063/ 04.05.2017г, акт № 130, том 2,
н.д. 989/ 2017г, Погасителен план по Анекс №1/ 01.02.2017г. към Договор за
банков кредит от 03.07.2007г. и Договор за заместване в дълг от 29.12.2009г.-
към 25.05.2019г., Извлечение от банковата сметка на Ц. Б. Ц., обслужваща
кредита в Райфайзенбанк (България) ЕАД за периода 25.11.2008г.- 21.08.2020г,
както и извлечения от банковите сметки на А. Йо. Ц. в Райфайзенбанк
(България) ЕАД и Тексимбанк АД не доказвали твърденията на ответниците
и свидетелите, а доказвали връзката и знанието, както и умисъла и целта, с
която са направили дарението.
Съдебният състав неправилно и необосновано считал, че ищцовото
дружество е следвало да докаже наличието на последната предпоставка за
уважаване на предявения от него иск, а именно- знанието у приобретателя за
увреждане на кредитора „Обединена българска банка" АД, понастоящем
заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съдебният състав
неправилно и неоснователно, без да вземе изложените до момента
доказателства по делото, немотивирано излагал становище, че предпоставка
не била нито твърдяна, нито доказана в процеса и че предявеният иск с
правно основание чл.135, ал.2 от ЗЗД се явявал неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Сочи ,че съгласно изложеното , в исковата молба и представените по
делото доказателства по делото се поддържа ,че е налице последната
предпоставка за уважаване на предявения от иск, а именно- знанието у
приобретателя за увреждане на кредитора „Обединена българска банка“ АД,
понастоящем заместена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Това се
доказвало и с представената с настоящата въззивна жалба справка ГРАО, с
която се потвърждава, че Ц. Б. Ц., ЕГН *** е бил в брак с А.Й. Ц.а, ЕГН
********** по времето когато купуват, след това даряват процесният имот,
т.е. същият е в режим на СИО, и знанието в ответниците освен, че се
14
предполага се и доказва. С оглед на което и втората ответница като майка на
А.Й. Ц.а и тъща на Ц. Б. Ц. е приела дарението, с благодарности безвъзмездно,
доброволно с пълното си знание и съзнание, че така приемайки процесния
имот ще го запази за дъщеря си и зет си, а от тук и изводът, че така
кредиторите на зет й Ц. Ц.ов няма да могат да се удовлетворят от същия.
Оттук и изводът, че въз основа на доказателства по делото и изложените
факти с настоящата жалба, се изяснява и оборва продукцията за незнание, а
именно се доказало, че на 14.01.2019 г. между А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц.
Б. Ц., ЕГН ***, от една страна като дарители, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, от
друга страна като надарена, бил сключен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 16, том I, рег. № 352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан
в СВ - В. под акт № 77, том I, вх. рег. № 118/14.01.2019 г. Оттук и
неоснователността на мотивите на съдебния състав на първа инстанция,
изложени банкетно в първоинстанционното решение. Дарената В. Ц. Ц.
приемала дарението на описания недвижим имот с благодарност и безусловно.
Поддържа се ,че от изложеното по-горе, както в исковата молба и всички
становища по делото бил доказан и вторият елемент от фактическия състав с
извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането можело да
има не само материалноправен, но и процесуалноправен характер - например
съдебно решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите. Така и
Тълкувателно решение № 106/1964 по гр. д. № 76/64 г., ОСГК на ВС, съгласно
което „кредиторът на един от двама бивши съпрузи може да предявява иск
съгласно чл. 135 ЗЗД за обявяване, че е недействително по отношение на него
влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл. 52 ЗЛС на другия
съпруг срещу съпруга-длъжник, като е признато за установено, че първият е
съдействал за придобиването по време на брака от втория на определено
имущество и е обявен за собственик на съответна част от него.“
Длъжниковото имущество се оказало намалено не само когато е намален
активът, но и когато е увеличен пасивът на същото. Ако длъжникът извърши
дарение или дарствено опрости свое вземане, тези негови безвъзмездни
сделки очевидно намаляват имуществото му - той дава нещо без да получава
друго насреща. Ако длъжникът поеме чуждо задължение, сключи заем или
обремени имота си с ипотека, той пак намалява своето имущество, понеже
увеличава своя пасив.
15
С оглед на посоченото изискването на закона за увреждащата кредитора
разпоредителна сделка била изпълнена, тъй като с извършеното безвъзмездно
дарение длъжникът Ц. Б. Ц. е намалил своето имущество, служещо на общо
основание за обезпечаване на възможността на неговия кредитор - АСВ ЕАД
да събере своите вземания, а именно била осъществена отчуждителна сделка,
сключена между ответниците. Ц. Б. Ц. бил прехвърлил на 14.01.2019 г. чрез
безвъзмездна сделка - дарение ½ идеална част от свой собствен недвижим
имот, а именно ½ идеална част от Самостоятелен обект в сграда
идентификатор № 10971.505.160.1.22. самостоятелният обект се намира в
сграда № 1, разположен в Поземлен имот с идентификатор № 10971.505.160,
по кадастралната карта на гр. В., община В., област В., с предназначение:
Жилище, апартамент, находящ се е гр. В., ул. ,*******, брой нива на обекта: 1
/едно/, състоящ се от дневна, две спални, бокс. трапезария и сервизни
помещения, при съседи: на същия етаж: 10971.505.160.1.23,1091.505.160.1.3,
под обекта
:10971.505.160.1.86.10971.505.160.1.85,10971.505.160.1.84,10971.505.160.1.83,
10971.505.160.1.82, над обекта: 10971.505.160.1.24, ведно с избено помещение
№ 22 със застроена площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор,
таванско помещение № 16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 %
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото на
дъщеря В. Ц. Ц..
В процесния случай било ясно, че отчуждителната сделка е сключена
под формата на дарение, което е безвъзмездна сделка. С оглед на изложеното
било безпротиворечиво, че освен горепосочените обективни предпоставки в
процесния случай била напълно изпълнена и субективната представка за
знание за увреждането.
С оглед на всичко изложено до момента от фактическа и правна страна
било видно, че гореописаната сделка е изцяло насочена срещу интересите на
кредитора на ответника Ц. Б. Ц.. Последният прехвърлил безвъзмездно
собствеността върху недвижимия имот с ясното съзнание за дължими към
кредитора „АСВ" ЕАД престация по договорът за кредит. По този начин
съставът на чл. 135 от ЗЗД бил изпълнен изцяло и се твърди,че така
предявеният иск следвало да бъде уважен в цялост.
По отношение на постановените разноски по делото в размер на 1000 лв.
16
- хонорар на един адвокат и 300 лв. разноски по делото, съставляващи
заплатен депозит по назначената съдебно- счетоводна експертиза, се поддържа
,че не се дължат, поради това че обжалваното Решение се счита за
постановено при противоречие на приложените доказателства по делото,
както и поради изложените факти и обстоятелства по-горе, както и поради
оспорване относно основателност на назначението на ССчЕ.
Претендират се и извършените в хода на настоящото производство
съдебни разноски, вкл. за държавна такса, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение, в зависимост от извършените действия.
С оглед на горното се иска да бъде отменено обжалваното Решение
№700 от 19.11.2024 г. на РС В., I ГО по гр. д. 2172/2023 г., като неправилно и
да бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения иск, а
именно да се обяви за относително недействителна по отношение на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" разпоредителна сделка,
обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег.
№ 352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В. под акт № 77, том I, вх.
рег. № 118/14.01.2019 г., по силата на който ответникът Ц. Б. Ц. е отчуждил
безвъзмездно в полза на В. Ц. Ц. собствената си ½ идеална част от следния
недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположен в Поземлен имот с
идентификатор № 10971.505.160, по кадастралната карта на гр. В.,община В.,
област В., с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. В., ул, „**
“ ****, **, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от дневна, две спални,
бокс, трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:
10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3. под обекта:
10971.505.160.1.86,10971.505.160.1.85,
10971.505.160.1.84, 10971.505.160.1.83, 10971.505.160.1.82, над
обекта:10971.505.160.1.24, ведно с избено помещение № 22 със застроена
площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе №21 и коридор, таванско помещение №
16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Въззивникът поддържа жалбата чрез молба вх.№2109/16.06.2025 г.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба вх.
17
№4221/01.04.2025 г.,в което оспорва основателността на жалбата.В с.з.чрез
своя процесуален представител адв.Дикова оспорва основателността на
жалбата.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството е образувано по предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис
4, представлявано от Ю.Ю.- изпълнителен директор, срещу Ц. Б. Ц., с ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. В., ***** и В. Ц. Ц. с ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. В., *****, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД с искане да бъде
обявена за относително недействителна по отношение на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД разпоредителната сделка, обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег.№ 352/
14.01.2019г. на нотариус Н.А., вписан в Служба по вписванията- В. под акт №
77, том I, вх.рег. № 118/ 14.01.2019г., по силата на който ответникът Ц. Б. Ц. е
отчуждил безвъзмездно в полза на В. Ц. Ц. собствената си 1/ 2 идеална част от
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда идентификатор №
10971.505.160.1.22, който се намира в сграда № 1, разположена в Поземлен
имот с идентификатор № 10971.505.160, по кадастралната карта на гр. В.,
община В., област В., с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в
гр. В., ул, *****, брой нива на обекта: 1, състоящ се от дневна, две спални,
бокс, трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:
10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3, под обекта: 10971 .505.160.1.86,
10971.505.160.1.85,10971.505.160.1.84,10971.505.160.1.83,10971.505.160.1.82,
над обекта: 10971.505.160.1.24, ведно с избено помещение № 22 със застроена
площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор, таванско помещение
№16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В исковата молба се твърди, че с Договор за банков кредит от 07.05.2008
г. „Обединена Българска Банка“ АД („Банката“) е отпуснала на ответника Ц.
Б. Ц. кредит в размер на 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), с краен срок на
18
погасяване на кредита - 20.05.2038 г. Отпуснатият кредит е предоставен в
пълен размер и напълно усвоен. Задължението по кредита е било обезпечено с
договора ипотека, върху следния имот: Апартамент № 2, на първи етаж,
среден, състоящ се от спалня кухня, хол и сервизни помещения, с площ от
62.34 кв. м., ведно с мазе № 12 от 9.79 кв.м., таванско помещение № 10 от
11.09 кв.м., както и 4.96% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. В., ул. *****. Сочи се, че
поради допуснати отклонения от изпълнението на поетите задължения,
Банката е инициирала заповедно производство, в което Районен съд - В. е
издал изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело №
1058/2021г., съгласно които е осъдил Ц. Б. Ц. да заплати следните суми на
„Обединена българска банка“ АД: 58 463,03 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; 3 957,86 лева - договорена лихва за периода от
20.12.2020 г. до 05.05.2021 г.; 17,15 лева - наказателна лихва за
периода от 20.12.2020 г. до 05.05.2021 г., 243.59 лева - наказателна
лихва за периода от 06.05.2021 г. до 20.05.2021 г. и 1303,63 лв.
- разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Посочва се, че въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 884/2021 по описа
на ЧСИ С.Н., с рег. № 898 на КЧСИ, с район на действие: ОС - В.. След
успешно проведено принудително изпълнение срещу горепосочения имот,
същият е реализиран в рамките на публична продан в изпълнителното
производство. Издаденото постановление за възлагане е влязло в сила и е в
вписано в съответната служба по вписвания.
Твърди се, че на 24.03.2023 г. е сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с който Банката е прехвърлила на „АСВ“ ЕАД
всички вземания към Ц. Б. Ц., произтичащи от Договор за банков кредит от
07.05.2008 г. Към исковата молба се прилага уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания, като по този начин длъжникът Ц. Б. Ц. следвало да
се счита за уведомен за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Към 01.11.2023 г.
дългът на Ц. Б. Ц. е в размер на: главница: 16 672,56 лева; Лихви: 8 436,11
лева; Разноски: 250 лева.
19
Посочва се, че на 14.01.2019 г. между А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц. Б.
Ц., ЕГН ***, от една страна като дарители, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, от
друга страна като дарена, е сключен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 16, том I, рег. № 352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В.
под акт № 77, том I, вх. рег. № 118/14.01.2019 г. С посочения нотариален акт за
дарение А. и Ц. Ц.и, в качеството им на дарители прехвърлят безвъзмездно на
В. Ц. Ц., съсобствения си недвижим имот, обект на СИО, а именно
самостоятелен обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22 по
кадастралната карта на гр. В., община В., област В., с предназначение:
Жилище, апартамент, находящ се в гр. В., ул, *****, ведно с избено
помещение № 22, таванско помещение №16, както и 4.77 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Поддържа се, че в конкретния случай изискванията на закона относно
наличието на вземане са изцяло изпълнени. Съгласно описаният по-горе
Договор за кредит, ответникът Ц. Ц. се е задължил към Банката на 07.05.2008
г., чийто частен правоприемник е ищецът „АСВ“ ЕАД. Освен това вземанията
са присъдени с надлежни изпълнителни титули, които са влезли в сила и въз
основа на които е образувано изпълнително производство.
Сочи се, че вторият елемент от фактическия състав е извършване на
действие, което уврежда кредитора. Увреждането може да има не само
материалноправен, но и процесуално правен характер. Кредиторът е увреден
най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или
увеличил платежната си неспособност.
Поддържа се, че предмет на настоящия иск е обявяване на
недействителна на отчуждителна сделка, сключена между ответниците. Ц. Б.
Ц. е прехвърлил на 14.01.2019 г. чрез безвъзмездна сделка - дарение на
идеална част от свой собствен недвижим имот, а именно 1/2 идеална част от
Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22 по
кадастралната карта на гр. В., община В., област В., ведно с избено
помещение № 22, таванско помещение № 16, както и 4.77 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото на В. Ц. Ц.. Сочи се,
че с оглед на посоченото изискването на закона за увреждащата кредитора
разпоредителна сделка е изпълнена, тъй като с извършеното безвъзмездно
дарение длъжникът Ц. Б. Ц. е намалил своето имущество, служещо на общо
20
основание за обезпечаване на възможността на неговия кредитор - АСВ ЕАД
да събере своите вземания. Твърди, че третата предпоставка от фактическия
състав на правото по чл. 135 от ЗЗД има субективен характер.
Излага, че в процесния случай е ясно, че отчуждителната сделка е
сключена под формата на дарение, което е безвъзмездна сделка. С оглед на
изложеното е безпротиворечиво, че освен горепосочените обективни
предпоставки, в процесния случай е напълно изпълнена и субективната
представка за знание за увреждането. Поддържа, че настоящият иск е
предявен от „АСВ“ ЕАД, в качеството му на Цесионер по силата на Договор за
прехвърляне на парични вземания от 24.03.2023 г. между „Обединена
Българска Банка“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Иска се от съда да обяви за относително недействителна по отношение
на „Агенция за събиране на вземания“ разпоредителна сделка, обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том I, рег. №
352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В. под акт № 77, том I, вх.
рег. № 118/14.01.2019 г. Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответниците е постъпил отговор на
исковата молба, като се оспорва предявения иск и се правят доказателствени
искания. Излагат се доводи, че не са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД
за обявяване на сделката за относително недействителна.
Твърди се, че искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД представлява предоставено от
закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,като
основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от
наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата
на чл.135 ал.1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание
на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице,
с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато
действието е възмездно.
Подържа се,че в случая е налице само първата предпоставка, като
липсват всички останали. Увреждането на кредитора, като елемент от
фактическият състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършените правни
21
действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, което
в настоящият случай не е налице.
Сочи се, че процесният недвижим имот с адм. адрес: гр. В., ул. „**”
*****, ***, е придобит от А.Й. Ц.а и Ц. Б. Ц. на 23.12.2008г. с Нотариален акт
за покупко- продажба № 49, том XV, рег.№ 29870, дело № 2015/ 2008г., в
изпълнение договорки между А.Й. Ц.а и втората ответница В. Ц. Ц., която към
този момент желаела да придобие жилище в гр. В., но поради отсъствието й от
страната не можела да участва в прехвърлителна сделка, нито отговаряла на
условията за отпускане на кредит.
С оглед на горното, имотът бил придобит е предоставени средства от
ответницата В. Ц. Ц. на 23.12.2008г. от А.Й. Ц.а и Ц. Б. Ц. съвместно в
условията на съпружеска имуществена общност, ведно с учредена върху него
ипотека в полза на Райфайзенбанк (България) ЕАД по отпуснат от същата
банка ипотечен кредит на Л.Р.П. и В.Н.П. съгласно Договор за банков кредит
от 03 юли 2007г. Твърди се, че с придобиването на процесния имот А.Й. Ц.а и
Ц. Б. Ц., както и родителите на Ц. Б. Ц. сключили Договор за заместване в
дълг, вписан в Служба по вписванията- В. с Дв. вх. рег. № 5903 от 29.12.2009г.,
акт № 65, том.2. Със същия договор горепосочените лица поели дълга по
ипотеката, чийто размер към 29.12.2009г. бил в размер на 83 356.35 лв.
Поддържа се, че уговорката между първия ответник и тогавашната му
съпруга А.Й. Ц.а - от една страна, и втората ответница В. Ц. Ц. - от друга, била
вноските по Договор за банков кредит от 03 юли 2007г. и Договор за
заместване в дълг, вписан в Служба по вписванията - В. с Дв. вх. рег. № 5903
от 29.12.2009г„ акт № 65, том 2, да се погасяват изцяло от В. Ц. Ц., а при
изплащане на целия дълг по ипотечния кредит да й бъде прехвърлен имота
или да й бъде върната платената от нея сума.
С оглед на гореизложеното вноските по Договор за банков кредит от 03
юли 2007 г., сключен Райфайзенбанк (България) ЕАД и Договор за заместване
в дълг, вписан в Служба по вписванията - В. с Дв. вх. рег. № 5903 от
29.12.2009г., акт № 65, том.2, били погасявани изцяло със парични средства,
превеждани от В. Ц. Ц. първоначално чрез банкови преводи , а от 2012г. по
банковата сметка на дъщеря й А.Й. Ц.а, като последната превеждала сумите по
кредитната сметка на Ц. Б. Ц. за погасяване на текущите вноски. Паричните
средства били превеждани от В. Ц. Ц. от получаваното от нея трудово
22
възнаграждение в Република Гърция за периода от 2008 г. до 2011 г., а от м.
септември 2011 г. до 2020 г. от работата и в Република Германия.
Посочва се, че от представения Анекс №1 от 01.02.2017г. към Договор за
банков кредит от 03.07.2007 г. и Договор за заместване в дълг от 29.12.2009 г.,
към 01.02.2017 г. дългът по ипотеката бил в размер на 62 179.61 лв. и от
представената Молба за подновяване на ипотека, вписана в Служба по
вписванията е Дв.вх. рег.№ 2063/ 04.05.2017г, акт № 130, том 2, н.д. 989/ 2017
г. дългът по кредита, обезпечен е ипотека върху процесния имот към
04.05.2017г. бил 62 179.61 лв.
Твърди се, че при едно от посещенията си в България В. Ц. Ц. държала
процесния недвижим имот да бъде прехвърлен на нейно име, както се били
договорили, защото желаела по-бързо да изплати кредита и като се завърне в
България да има собствен дом.
Имотът бил прехвърлен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията- В. под акт № 77, том 1, рег.№ 118/
14.01.2019г., като сделката била оформена под формата на дарение по две
причини: извършените до момента от страна на В. Ц. Ц. плащания за
закупуване на имота и за погасяване на вноските по Договора за кредит от
2007г., така и поради намерението на приобретателката да заплати остатъка от
дълга по кредита в размер на 37681.85 лв. Още в деня на придобиването
14.01.2019 г., В. Ц. придружила дъщеря си в Райфайзенбанк (България) ЕАД,
където превели на каса сумата от 2000 лв. за частично предсрочно погасяване
на дълга, като останало задължение по ипотеката на апартамента в размер на
35 681.85 лв. Съгласно приложения погасителен план по договора за кредит
към 25.04.2019 г. остатъчният размер на дълга бил в размер на 34 514.04 лв. и
75 оставащи вноски и краен срок 25.06.2025 г. Излага, че с превежданите от В.
Ц. Ц. на дъщеря й А.Й. Ц.а суми бил предсрочно погасен изцяло процесния
договор за кредит към Райфайзенбанк (България) ЕАД и била заличена
ипотеката по отношение на апартамента с адм. адрес: гр. В., ул. „**” *****,
ап.22.
Сочи, че с оглед на горното, липсва каквото и да е увреждане на
кредитора ОББ АД, понастоящем заместен от цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД.
Направено е възражение за наличие на персонална симулация на
23
страната на купувача при сключване на сделката, материализирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том 15, рег.№
29870, дело № 2015 от 2008г., съгласно който като привиден купувач са
вписани А.Й. Ц.а и Ц. Б. Ц., а прикритият и действителен купувач е В. Ц. Ц..
При сключването на сделката А.Й. Ц.а и Ц. Б. Ц. действали като подставени
лица и са посочени като купувач по сделката, поради отсъствието от страната
на В. Ц. Ц. и поради съществуващите за нея пречки да встъпи по договора за
кредит, с който е закупен имота от прехвърлителите.
Посочва, че при персоналната симулация привидността е по отношение
на субектите, за разлика от другите видове симулации, в които привидността е
във волеизявлението.
При условията на алтернативност е направено възражение за наличие на
привидност на материализирана в Нотариален акт за дарение от 14.01.2019г.
сделка, която не е безвъзмездна, а попада в обхвата на чл. 17 от ЗЗД, доколкото
под формата на дарение, страните прикриват договор за покупко-продажба,
при който цената съставлява платената от В. Ц. Ц. цена за придобиване на
имота през 2008г. от А.Й. Ц.а и Ц. Б. Ц., така и погасяване на дълга им, поет с
Договор за заместване в дълг от 29.12.2009г. във връзка с Договор за банков
кредит от 03.07.2007г, по който последните са задължени лица. В случая, ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
Сочи се, че не са налице и останалите предпоставки за уважаване на
иска по чл.135 от ЗЗД, доколкото не е налице знание за увреждане на
кредитора нито в прехвърлителя, нито у третото лице-приобретател. Целите
на извършеното прехвърляне по оспорената е исковата молба сделка са били
единствено да бъдат изпълнени поетите през 2008г. договорки между
страните- да бъде придобит процесния имот за В. Ц. Ц. или да й бъдат
възстановени платените за него суми, вкл. погасеното изцяло кредитното
задължение към Райфайзенбанк (България) ЕАД, за да може да си купи друг
такъв. В този смисъл липсва обедняване на ответника Ц. Б. Ц., което да
накърнява интересите на ищцовото дружество. Претендират се и направените
разноски от ответниците.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява ,че на основание Договор
24
за банков кредит от 07.05.2008 г. „Обединена Българска Банка“ АД е
отпуснала на ответника Ц. Б. Ц. кредит в размер на 70 000 лева, с краен срок
на погасяване на кредита - 20.05.2038 г. Отпуснатият кредит е предоставен в
пълен размер и напълно усвоен. Задължението по кредита е било обезпечено с
договора ипотека, върху следния имот: Апартамент № 2, на първи етаж,
среден, състоящ се от спалня кухня, хол и сервизни помещения, с площ от
62.34 кв. м., ведно с мазе № 12 от 9.79 кв.м., таванско помещение № 10 от
11.09 кв.м., както и 4.96% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. В., ул. *****. Поради
допуснати отклонения от изпълнението на поетите задължения, ОББ АД
инициирала заповедно производство, в което Районен съд - В. е издал
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело №
1058/2021г., съгласно които Ц. Б. Ц. бил осъден да заплати следните суми на
„Обединена българска банка“ АД: 58 463,03 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; 3 957,86 лева - договорена лихва за периода от 20.12.2020 г. до
05.05.2021 г.; 17,15 лева - наказателна лихва за периода от 20.12.2020 г. до
05.05.2021 г., 243.59 лева - наказателна лихва за периода от 06.05.2021 г.
до 20.05.2021 г. и 1303,63 лв. - разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори, че въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело № 884/2021 по описа
на ЧСИ С.Н., с рег. № 898 на КЧСИ, с район на действие: ОС - В., по което
след успешно проведено принудително изпълнение срещу горепосочения
имот, същият е реализиран в рамките на публична продан в изпълнителното
производство.
Не се оспорва, че на 24.03.2023 г. е сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания между „Обединена Българска Банка“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с който ОББ АД прехвърлила на „АСВ“ ЕАД
всички вземания към Ц. Б. Ц., произтичащи от Договор за банков кредит от
07.05.2008 г., за която цесия Ц. Б. Ц. следва да се счита за уведомен с
получаването на исковата молба, към която ищецът прилага уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания .Не се оспорва също, че към 01.11.2023
г. дългът на Ц. Б. Ц. към ищцовото дружество е в размер на: главница: 16
672,56 лева; Лихви: 8 436,11 лева; Разноски: 250 лева.
25
На 14.01.2019 г. между А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц. Б. Ц. ЕГН ***,
от една страна като дарители, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, от друга страна
като надарена, бил сключен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
16, том I, рег. № 352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В. под акт
№ 77, том I. вх. рег. № 118/14.01.2019 г.на съсобствения си недвижим имот,
обект на СИО, а именно:
Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположен в Поземлен имот с
идентификатор № 10971.505.160, по кадастралната карта на гр. В., община В.,
област В., с предназначение: Жилище, апартамент, находящ се в гр. В.,
******, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от дневна, две спални, бокс,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж:
10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3, под обекта:
10971.505.160.1.86,10971.505.160.1.85,
10971.505.160.1.84, 10971.505.160.1.83,10971.505.160.1.82, над
обекта:10971.505.160.1.24. ведно с избено помещение № 22 със застроена
площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор, таванско помещение №
16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Дарената В. Ц. Ц. е заявила,че приема дарението на описания недвижим
имот с благодарност и безусловно.
Безспорно е ,че А.Й. Ц.а, ЕГН ********** и Ц. Б. Ц., ЕГН *** са
собственици на процесния имот в режим на СИО, към момента на извършване
на дарението в полза на В. Ц. П., ЕГН **********, подробно описано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том Е рег. №
352/14.01.2019 г. на Нотариус Н.А., вписан в СВ - В. под акт № 77, том I, вх.
рег. № 118/14.01.2019 г.
При разпита на свидетеля А.Й. Ц.а същата заявява, че през месец
декември 2008 г., заедно с бившия си съпруг Ц. Ц. закупили апартамент в гр.
В., ул. ***** на тяхно име, въпреки че са го придобили за майка й-
ответницата В. Ц.. В. Ц. била оставила известна сума, с която платили
първоначална вноска при прехвърлянето - около 20 хил. лв., с уговорката Ц. да
продължи да плаща вноските по ипотечния кредит за имота - до сумата 85
хил. лв.
26
Уговорката с ответницата Ц. била тя да плаща всички вноски по
ипотечния кредит, като за целта същата оставяла пари за вноските, когато си е
идвала в България, изпращала е по Western Union и Money gram , а
впоследствие превеждала сумите по банкова сметка на свидетелката Ц.а. За да
няма претенции от други роднини, В. Ц. превеждала сумите за вноските по
кредита по банковата сметка на свидетеля Ц.а, която ги прехвърляла по
кредитната сметка на ответника Ц. Ц.. В началото сумите по вноските са
превеждани, както от ответника Ц. Ц., така и от свидетелката Ц.а, като В. Ц. и
бившият й съпруг Василий също са погасявали директно вноски по кредита от
чужбина. За периода от закупуването на имота до прехвърлянето му на В. Ц.
свидетелката Ц.а е ползвала 3 телефонни номера: 08897862304, ********** и
**********, отразени в банковите извлечения. Имотът е прехвърлен на
ответницата Ц. през 2019 г., когато последната си е била в България, чрез
дарение, за да спестят пари от прехвърлянето. Същият ден двете внесли 2000
лв. - вноска по главницата на касата, а през август месец 2020 г. кредитът бил
изплатен с парите на В. Ц.. Към момента на прехвърляне на имота- 2019 г.,
свидетелката знаела че Ц. Ц. има кредити, които си бил плащал. На 20.10.2020
г. се развела с ответника Ц. Ц..
Свидетелката Д. Й. А.- Т., дъщеря на ответницата В. Ц., излага
показания, в които потвърждава горепосочените обстоятелства.
Свидетелят Венцислав Б. Ц., брат на ответника Ц. Ц., заявява че знае, че
процесният апартамент на ул. „**“ №30 макар и документално да се е водил
на брат му, същият бил за бившата му тъща, която е давала пари за този
апартамент. Жената е била в чужбина и поради това се е взело решение
апартаментът да се купи на името на брат му и снаха му и после да се оправят.
Окончателно апартаментът бил прехвърлен преди от около 4-5 години с
дарение.
От приетите по делото заключение и допълнително заключение,
изготвени от вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че погасителните вноски по кредита са били погасявани основно
със средства на ответницата В. Ц. Ц.- чрез преводи по банкови сметки на А.
Ц.а, която след това ги е превеждала с междубанков превод или лично по
банковата сметка, обслужваща ипотечния кредит съгласно Договор за
заместване в дълг от 29.12.2009 г. към Договор за банков кредит от
27
03.07.2007г, сключен с Райфайзенбанк (България) ЕАД. В по- редки случаи
сумите са превеждани лично от В. Ц. Ц..
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните
нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция .Спори се
единствено относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
28
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна поради следните съображения:
Имуществото на длъжника може да бъде намалено не само когато
длъжникът бездейства и не упражнява правата си. Възможно е длъжникът да
предприеме действия с цел да намали имуществото си или да затрудни
удовлетворяването на кредиторите си. За да защити кредиторите в подобни
хипотези, законодателят е уредил в чл. 135 ЗЗД право в полза на всеки
кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията,с които длъжникът го уврежда.Това право се означава с термините
„павлов иск", „отменителен иск"' или ,,аctio Pauliana". Кредиторът не е нито
правоприемник на длъжника, нито упражнява неговото право по силата на
овластяване . Той е титуляр на самостоятелно право. Правото по чл. 135 ЗЗД
има вторичен характер, доколкото възниква и се упражнява само при
наличието на друго правоотношение. То е относително и е насочено срещу
длъжника и лицето, с което той е договарял. Кредиторът упражнява
предоставеното му от чл. 135 ЗЗД право с едностранни действия, без да е
необходимо насрещно поведение нито на длъжника, нито на трето лице.
Упражняването му се извършва чрез иск и кредиторът, ако пожелае, може да
впише исковата си молба. След упражняването на правото настьпва правна
промяна -действителното действие, с което дльжникът е увредил кредитора, се
обявява за недействително спрямо кредитора. Еднократното упражняване на
правото се прекратява.
Павловият иск се предявява срещу длъжника и лицето, което е
придобило права от него — р. 10—67—ОСГК,като това е сторено в
настоящия случай. Решението по чл.135 ЗЗД трябва да бъде еднакво спрямо
29
двете страни по действията, чиято недействителност се иска да бъде обявена .
Длъжникът и лицето, с което той е договарял,са необходими задължителни
другари.
Тъй като функцията на правото е да се запази от намаляване
длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение,
павловият иск, както и сурогационният иск, е вид обезпечение.Право, сходно
на правото по чл. 135 ЗЗД е уредено в чл. 56 ЗН. С него може да бъде атакуван
отказ от наследство, който уврежда кредиторите. Правото на кредитора да
обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника
възниква ех 1еgе при наличието на фактически състав с установени ог
законодателя елементи.
Необходимо е наличието на вземане. Лице, което е кредитор на
длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титулярът и на
парично, и на непарично вземане може да си служи с павловия иск - р. 2—
1964-ОСГК, 1 — 1965—ПП. Купувачът по предварителен договор — I —1965
—ПП и съпругът, който притежава правото по чл. 29 СК /отм/, също могат да
искат да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника. Лице,
което няма качеството на кредитор, не е активно легитимирано да предяви
иска по чл. 135 ЗЗД.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Ако
вземането на кредитора бъде удовлетворено от третото лице, правото по чл.
135 ЗЗД отпада. Не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно.
Възникването на право по по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяването на
вземането с влязло в сила съдебно решение — р. 663—69—I ГО, р. 423—2000
— V ГО, снабдяването на кредитора с изпълнителен лист или наличието на
безуспешни опити за принудително удовлетворяване. Кредиторът може да
бъде както хирографарен, така и обезпечен.
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска — чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към
момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Кредиторът разчита на
общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при
възникване на неговото право. Ако длъжникът е вече обеднял, кредиторът
30
трябва да понесе последиците от неговата неплатежоспособност. Интересът на
третото лице, в чиято полза е извършено атакуваното действие, трябва да бъде
предпочетен пред интереса на кредитора, щом правото на това лице е
възникнало преди вземането на кредитора. Третото лице, също както и
кредиторът, е разчитало на имуществото, което длъжникът е имал при
възникване на правото му. Когато атакуваната сделка или сделката, от която
произтича вземането на кредитора, е условна, меродавна е датата на
сключването, а не датата на настъпване на условието.
В конкретния случай е безспорно , че ищецът има качеството на
кредитор по отношение на ответника за вземания по договор за банков
кредит. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД предпоставя вземане, без да е
необходимо то да е изискуемо и ликвидно-в настоящия случай вземанията са
ликвидни и изискуеми .
Тежестта за доказване на факта на притежаването на вземане, на
момента на неговото възникване (и на намерението за увреждане в хипотезата
на чл. 135, ал. 3 ЗЗД) е върху кредитора — чл. 154 ал.1 ГПК. Кредиторът
може да доказва датата на възникване на вземането не само с официални
документи или с частни документи с достоверна дата, но с всички допустими
от закона доказателствени средства — р. 663—1969—1 ГО.
В конкретния случай кредиторът безспорно е доказал наличието на
вземане към длъжника,произтичащо от посочените по-горе влезли в сила
заповеди за изпълнение .
Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие,
което да уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт, който може
да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето лице; от длъжника, от
трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв гражданскоправен
акт — както сделка, така и юридическа постъпка То може да има не само
материалноправен, но и процесуалноправен характер — например съдебно
решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите
В конкретния случай безспорно е налице и вторият елемент от
фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД-правно действие, извършено от
длъжника и увреждащо кредитора . Безспорно е ,че с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 16, том I, рег.№ 352/ 14.01.2019г. на нотариус
Н.А., вписан в Служба по вписванията- В. под акт № 77, том I, вх.рег. № 118/
31
14.01.2019 г., ответникът Ц. Б. Ц. е отчуждил безвъзмездно в полза на В. Ц. Ц.
собствената си 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда идентификатор № 10971.505.160.1.22, който се намира в сграда
№ 1, разположена в Поземлен имот с идентификатор № 10971.505.160, по
кадастралната карта на гр. В., община В., област В., с предназначение:
Жилище, апартамент, находящ се в гр. В., ул, *****, брой нива на обекта: 1,
състоящ се от дневна, две спални, бокс, трапезария и сервизни помещения,
при съседи: на същия етаж: 10971.505.160.1.23, 10971.505.160.1.3, под обекта:
10971.505.160.1.86,
10971.505.160.1.85,10971.505.160.1.84,10971.505.160.1.83,10971.505.160.1.82,
над обекта: 10971.505.160.1.24, ведно с избено помещение № 22 със застроена
площ от 2.25 кв.м., при съседи: мазе № 21 и коридор, таванско помещение
№16 със застроена площ от 8.57 кв. м., както и 4.77 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска
по чл. 135 от ЗЗД е от категорията на обективните предпоставки и предполага,
че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си,поради което разпоредителната сделка е
увредила ищцовото дружество.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни действията на длъжника има субективен характер.
Елементите на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали
действието е било възмездно или безвъзмездно.
Когато действието е било безвъзмездно — едностранна сделка (отказ от
право на собственост), договор (дарение), правото да се иска отмяна
възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането — чл. 135, ад. 1, изр. 1 ЗЗД.
Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор,
достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че
има кредитори и че действието ги уврежда. Намерението за увреждане или
наличието на измама не е елемент от фактическия състав на правото по чл.
135, ал. 1 ЗЗД. Без значение е субективното психическо отношение на лицето,
което е получило престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за
увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на
кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е
32
престирало насреща нищо. Разпоредбата на чл. 135, ал. I, изр. 1 ЗЗД е израз на
древното римско правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба ,
трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което иска да реализира
печалба .
В случай че действието е било възмездно — едностранен договор (заем
с лихва), двустранен договор (продажба), възникването на преобразуващото
право по чл. 135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е
договарял, да са знаели за увреждането — чл, 135, ал. I, изр. 2 ЗЗД. Наличието
на еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с което
той е договарял, е основание интересът на третото лице да бъде предпочетен
пред този иа кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно.
Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно.
Проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането
не дава основание за обявяване на недействителността на действието — ТР 25
— 1969-ОСТК.
Фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с
което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора.
По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието
на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се
предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и
сестрите на длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва
да докажат твърдението си. Приема се, че чл. 135, ал. 2 ЗЗД презюмира и
знанието на длъжника. По аналогия на закона може да се поддържа, че
оборимата презумпция за знание намира приложение и по отношение на
юридическо лице, чийто управителен орган е съставен от лица по ал. 2 на Чл.
135 ЗЗД - р. 210-2000-V ГО.В конкретния случай сделката е извършена по
отношение на лице ,извън кръга на лицата ,посочени в чл. 135, ал. 2 ЗЗД .
В конкретния случай Окръжен съд-В. споделя извода на районния съд
,че не е налице третият елемент от състава на правото по чл. 135 ЗЗД –
субективния,изразяващ се в знание от страна на ответника за увреждащото
действие,тъй като оспорваният договор е симулативен и по същество
възмезден договор за покупко-продажба. Тъй като за ответницата Ц. не е
приложима законовата оборима презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД, ищцовото
дружество не е доказало наличието на последната предпоставка за уважаване
33
на предявения от него иск, а именно- знанието у приобретателя за увреждане
на кредитора „Обединена българска банка“ АД, понастоящем заместена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Районният съд е изложил подробни и
убедителни мотиви за наличието на персонална симулация и за нейните
правни последици,които изцяло се споделят от въззивната инстанция ,която
препраща към мотивите на Районния съд на основание Чл.272 ГПК .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕЗ ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Разноски не се претендират от въззиваемата страна пред Окръжен съд-В.
,поради което такива не следва да бъдат присъждани .
Водим от горното и на основание Чл. 272Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 700/ 19.11.2024 г. на Районен съд – В.
по гр. дело № 20231320102172 по описа за 2023 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34