№ 20906
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110129692 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която от името на „T“ ЕАД,
ЕИК ** против Х. М. М., ЕГН: ********** и Г. K М., ЕГН **********, са
предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за
плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба ищецът „T“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за следния недвижим имот: *, находящ се в ***, аб. № **.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка
се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали
1
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и не са
погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж,
поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради
което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 7564,24
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1060,10 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 02.05.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 68,63 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***,
аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 15,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2021 г. – 02.05.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
От Х. М. М., ЕГН: ********** се претендира ½ част от горепосочените
суми.
От Г. K М., ЕГН ********** се претендира ½ част от горепосочените суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се
оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Оспорва се, че ищцовото дружество е предоставило услуги по
твърдените в исковата молба общи условия. Оспорва се, че от ответниците, през
процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна
енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците, с предмет
2
доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. Прави се
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Оспорват се и
акцесорните искове за лихви за забава.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им
клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
3
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
4
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
5
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "T" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.07.1990 г. се установява в
производството, че Михаил Х.в М. и Нина Кузминична М., са дарили на сина си Х.
М. М., притежаваната от тях ¼ идеална част от следния недвижим имот,
представляващ *, находящ се в ***, като по силата на уговорките между страните
по сключения договор за дарение, в полза на дарителите Михаил Х.в М. и Нина
Кузминична М. било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползвани върху
дарената ¼ идеална част от следния недвижим имот, представляващ *, находящ се
в ***.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.06.1996 г. се установява в
производството, че Х. М. М. и Г. K М., са дарили на децата си Михаил Х.вич М. и
Нина Х.ва М., собствения си недвижим имот, представляващ *, находящ се в ***,
като по силата на уговорките между страните по сключения договор за дарение, в
полза на дарителите Х. М. М. и Г. K М. било учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху 3/4 идеални части от дарения недвижим имот,
представляващ *, находящ се в ***.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот от 06.04.2009 г. се
установява в производството, че Михаил Х.вич М. е дарил на съпругата си
Мариана Симеонова Симеонова, притежаваната от него ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ *, находящ се в ***.
Следователно, от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-
горе, се налага извод, че за процесния период, посочения в исковата молба
недвижим имот, е бил съсобствен между Нина Х.ва М. и Мариана Симеонова
Симеонова, при квоти по ½ идеална част за всяка от тях, като същевременно по
6
отношение на същия имот в полза на Х. М. М. и Г. K М. е било учредено
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху ¾ идеални части от
същия имот.
От друга страна, обаче, от представената и приобщена към доказателствения
материал молба-декларация от 27.10.2001 г. се установява в производството, че на
27.10.2001 г. до ищцовото дружество е подадено заявление от ответника Х. М. М.,
ЕГН: **********, в което е обективирано искане от името на Х. М. М., ЕГН:
********** да бъде открита партида за топлоснабден имот, представляващ *,
находящ се в ***, като партидата бъде променена на негово име, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от T ЕАД на клиенти в
гр. София. Настоящият съдебен състав намира, че с подадената молба-декларация,
от името на Х. М. М., ЕГН: ********** до T ЕАД, Х. М. М., ЕГН: ********** е
заявил пред ищцовото дружество, желанието си партидата за процесния имот да
бъде прехвърлена именно на негово име. Молба-декларация, подадена от името на
Х. М. М., ЕГН: ********** до T ЕАД не е оспорена от страните, като
същевременно от останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява в производството, че във връзка с отправената до ищцовото дружество
молба-декларация от 27.10.2001 г., последното е открило партида именно на името
на лицето подало молба-декларацията Х. М. М., ЕГН: **********, като същото е
потвърдено и от служител на ищцовото дружество, който посредством резолюция
върху молба-декларацията е приел изявлението, отправено от Х. М. М., ЕГН:
********** до T ЕАД, за откриване партида за процесния имот именно на името
на лицето, посочено в молба-декларацията от 27.10.2001 г. В конкретния случай,
съгласно молба-декларация, чиято автентичност не е оборена по делото, Х. М. М.,
ЕГН: ********** е отправил искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от него. При така възприето и като съобрази молба-декларацията на Х. М.
М., ЕГН: ********** от 27.10.2001 г., то съдът приема, че по делото е установено,
че Х. М. М., ЕГН: ********** е заявил пред „T“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще
заплаща енергията /т.е. отправил е предложение до T ЕАД за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия до посочения в молба-декларацията недвижим
имот/, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за имота само на
негово име /с което е приел отправеното предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия до посочения в молба-декларацията недвижим
имот/, поради което и съдът приема, че след 27.10.2001 г., т.е. за исковия период
/01.05.2021 г. – 30.04.2023 г./ само Х. М. М., ЕГН: ********** е следвало да
отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота, въз
7
основа на сключения между него и ищцовото дружество договор за доставка на
топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК,
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия
за битови нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената й. В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че
договорът между трето ползващо се лице /на договорно основание/ и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното предприятие, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Същевременно според идентичните клаузи на
чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2008 г. за продажба на топлинна енергия от „T”
ЕАД на потребители за битови нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. и
8
чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., в случаите, когато имотът се ползва от
повече от един клиент, продавачът открива партида на всички клиенти въз основа
на споразумителен протокол за разпределение на топлинната енергия за имота. В
контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато
топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците,
който е уведомил за това топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да
заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия – каквито именно
волеизявления са направени в частност от Ева Сергеева Евтова, то именно той има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов
клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
27.10.2001 г., т.е за исковия период /01.05.2021 г. – 30.04.2023 г./, само ответникът
Х. М. М., ЕГН: ********** е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между него и
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, предявените срещу ответника Г. K М., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, следва да бъдат
отхвърлени.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
9
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Т.. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период, в посочения в исковата
молба недвижим имот, е имало монтирани 5 броя отоплителни тела с монтирани на
тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за
процесния период в имота не е имало монтиран и узаконен водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана по
максимална оценка, т.е. приложена е екстраполация по максимален специфичен
разход за сградата, поради липса на осигурен достъп за отчет на монтираните в
имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/ топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 245,00 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, на база брой потребители /за 1 лице/ по 140 литра на ден, поради
липса на осигурен достъп и липса на монтиран и узаконен водомер за топла вода.
Обстоятелството, че за процесния период не е осигурен достъп за извършване на
отчет се установява от събрания в производството доказателствен материал, а
именно протоколи за неосигурен достъп, подписани от представител на етажната
собственост, в която се намира процесния недвижим имот, от които се установява,
че за процесния апартамент не е осигурен достъп за извършване на отчет, като по
делото липсват доказателства от страна на клиентите на топлинна енергия да е
направена заявка за извършване на последващ отчет, с оглед липсата на осигурен
достъп за извършване на такъв, на редовните дати за това.
Установява се също, че през процесния период служители на Техем
Сървисис ЕОООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки
за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо
10
и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„доплащане“ в размер на 389,35 лева, която следва да бъде добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 7548,95 лева /като е съобрзено обстоятелството, че общо за
процесния период е налице изравнена сума за доплащане в размер на 389,35 лева,
която е добавена към общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия, за чието заплащане следва да отговаря ответникът Х. М. М.,
ЕГН: **********.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
В отговора на исковата молба от името на ответниците е релевирано
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
11
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2022 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и през юли 2023 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
12
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от T ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от T ЕАД на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на T ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно
се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане,
доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след
неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
13
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от T ЕАД на клиенти в гр. София/.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
14
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 23.05.2024 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно. Изискуемостта на вземането за месец май 2021 г. е настъпила
считано от 16.07.2021 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, доколкото изикуемостта на вземането за месец май 2020 г. е
настъпила след отмяна на извънредното положение, респективно след датата
13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал да тече след отмяна на извънредното
положение, т.е. след 13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/,
поради което 3-годишният погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г., респективно никаква част от
вземането не е обхванато от погасителната давност.
Както се посочи по-горе, в производството се установи, че ответникът Х. М.
М., ЕГН: **********, следва да отговоря за заплащането стойността на
потребената в процесния имот, през процесния период, топлинна енергия, тоест за
сума в размер на 7548,95 лева.
От ищеца се претендира сума за главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия в по-нисък размер, поради което и при спазване принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, искът срещу Х. М. М., ЕГН:
********** следва да бъде уважен до заявения в исковата молба размер от 3782,12
лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 02.05.2024 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
15
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „T“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “T” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът Х. М. М., ЕГН: ********** е изпаднал в забава за
изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 3782,12 лева и дължи
лихва за тази забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.05.2024 г. Доколкото от ищеца
се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. –
02.05.2024 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на
762,42 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор/. Доколкото от Х. М. М. се претендира лихва за забава в по-нисък
размер, а именно 530,05 лева, то предявеният иск за лихва за забава се явява
доказан по основание и размер.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2023 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „T” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
16
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2023 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
68,63 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения
и приобщен към материалите Договор от 03.06.2020 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между T ЕАД и Т., и представляващия Приложение № 2 към
него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
По делото се установи, че ответникът Х. М. М., ЕГН: **********, следва да
отговаря за дължимите суми за цена на услугата дялово разпределение. Доколкото
от ответника Х. М. М. се претендира сума в по-малък размер от този, за който
следва да отговаря, то предявения срещу него иск, следва да бъде уважен в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.05.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 02.05.2024 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
17
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 444,97 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 3/ за заплатен
депозит за особен представител на ответниците в размер на 1000 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, *, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 920,89 лева, представляваща в производство по гр.д. № 29692/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника Х. М. М..
От името на ответниците Х. М. М., ЕГН: ********** и Г. К. М., ЕГН
********** не са претендирани разноски в настоящото исково производство и не
са представени доказателства за извършването на такива, поради което и в тяхна
полза не следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. № 29692/2024
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, * да заплати в полза на
T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
3782,12 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
18
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, * да заплати в полза на
T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 530,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 02.05.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, * да заплати в полза на
T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 34,32
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб. № ** за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. ** против Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, *, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Х. М. М., ЕГН: ********** да заплати
в полза на T ЕАД, ЕИК ** сумата от 7,55 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 02.05.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от T ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. ** против Г. K М., ЕГН **********, с адрес: ***, *, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на Г. K М., ЕГН ********** да заплати в полза на T ЕАД, ЕИК **
суми, както следва: 1/ сумата от 3782,12 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *,
находящ се в ***, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.05.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 530,05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
02.05.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 34,32 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в ***, аб. № **
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 16.07.2021 г. – 02.05.2024 г., върху главницата за цена на услугата
19
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Х. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, * да заплати в полза на
T ЕАД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 920,89 лева,
представляваща в производство по гр.д. № 29692/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника Х. М. М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач – Т..
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20