Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №..
гр.Козлодуй, 30 ноември 2016 година
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 30 ноември 2016 година, в
състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1355 по описа за 2016 година на
Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на „Е.М.” ЕООД, ***, с която е
предявен иск по чл.422 ГПК против М.А.К. ***.
При
проверка на исковата молба съгласно разпоредбата на чл.129 от ГПК съдът намира,
че тя е редовна, а предявения иск е допустим, поради което и на основание чл.
131, ал.1 от ГПК съдът следва да изпрати препис от исковата молба и
приложенията на особения представител на ответника с указанията за последващите
му процесуални действия.
Водим
от горното и на основание чл. 131, ал.2 от ГПК, Козлодуйският районен съд, Втори
състав
Р А З П О Р Е Ж Д А:
Да се връчи на ответника препис от исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че може в
едномесечен срок от получаването на преписа от исковата молба и приложенията да
представи писмен отговор на исковата молба.
Съгласно
чл. 131, ал.2 от ГПК писменият отговор следва да съдържа:
1.
посочване на съда и номера на делото;
2.
името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива;
3.
становище по допустимостта и основателността на иска;
4.
становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5.
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6.
подпис на лицето, което подава молбата.
Към
отговора на исковата молба се представят:
1.
пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2.
преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.
Съгласно
чл. 131, ал.3 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи
всички писмени доказателства, с които разполага.
Съдът
указва на ответник, че съгласно чл. 133 от ГПК когато в установения срок
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения,
не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не
представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1,
чл. 212 и 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно
чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви
насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с
първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като предявяването
на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.
Съгласно
чл.212 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора
на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в
решението си и относно съществуването или не съществуването на едно оспорено
правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно
чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с
отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи, за да помага.
Съдът
указва на ответника възможността да постанови неприсъствено решение, като
прилага относимите текстове от ГПК.
Неприсъствено
решение
Чл.
238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2)
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3)
Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване
на неприсъствено решение
Чл.
239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2)
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
(3)
Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава
разглеждането на делото.
(4)
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдът
указва на страните за приложими разпоредби за призоваването по делата.
..................
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) При неизпълнение на задължението по
ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези
последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение.
.............................
Препис
от разпореждането да се изпрати на ответника.
Съдът приканва страните към
постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса,
като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави,
като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба,
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна
такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
Районен съдия: