Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.09.2020г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, ХII –
ти състав, в открито съдебно заседание на
трети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Светослав Петров
При Секретаря: Юлиана Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 863 по описа за 2020 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ХАЙПЪРКАРС“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Иларион Ловчански“ № 28,
обл. Кюстендил, представлявано от Р. Т.
с ЛНЧ: **********, чрез адв. Цв. И. от САК обжалва наказателно постановление № 494810-F508798/06.03.2020г., издадено от Заместник
директор на ТД на НАП София, с което на
дружеството, на осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура № 11/1/3/ от 01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3952.42 лева и на осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура № 12/1/3/ от
01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6258.66 лева за
нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от ЗДДС.
В
депозираната жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление,
като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
Административнонаказващият орган, чрез ю.к.
Васева изразява становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН №
494810-F508798/06.03.2020г. е привлечено към административнонаказателна
отговорност дружеството жалбоподател, за това
„че на
19.09.2019 г. в ТД на НАП София, офис „Люлин" при ТД на НАП София, с
адрес: гр. София, жк. „Люлин", бул.
„Захари Стоянов", №15, при извършена проверка на „ХАЙПЪРКАРС" ЕООД с
ЕИК *********, възложена с резолюция за извършване на проверка №
П-22001019116959-ОРП-001/09.07.2019г., е установено,
че „ХАЙПЪРКАРС" ЕООД с ЕИК ********* е получател по фактури № 11/1/3/ от
01.03.2019 г. на ст/ст 395 241,95
лв. и № 12/1/3/ от 01.03.2019 г. на ст/ст 625865,60 лв., издадени от "RI-RED D.
O. O." с VIN НR83622208268 за доставки
на стоки /леки автомобили/. Същите са заведени в счетоводството на
„ХАЙПЪРКАРС" ЕООД през м.06.2019 г. по с/ка 304 /стоки/ с дебитен оборот
по отношение на "RI-RED D. O. O."
в размер на 1021107,55 лв. Съгласно чл.84 от ЗДДС данъкът
при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие за ВОП е настъпило на датата на издаване на
фактурата от "RI-RED D.
O. O." т.е. на 01.03.2019 г. и данъка става изискуем на
15.04.2019 г., съгласно чл.63, ал.З от ЗДДС. Дружеството е следвало да състави
протоколи по чл.117, ал.1 от ЗДДС не
по-късно от 15 дни от датата на която данъкът е станал изискуем т.е. до
30.04.2019 г. вкл., с който да начисли ДДС и да го включи в СД по ЗДДС и
отчетните регистри за м.04.2019 г.- такива не
са съставени. Размера на дължимия данък в общ размер на 204 221.51 лв. върху
така посочените суми не е бил включен
при определянето на резултата за данъчен период месец
В АУАН е дадена правна
квалификация на нарушението/нарушенията – чл.86, т.1-3 от ЗДДС, във вр. с чл.84 от ЗДДС.
Съставеният АУАН е предявен и
връчен лично на управителя на дружеството
Р. Т., който се е запознал, след като
му е прочетен и преведен от български на хърватски и италиански език от лицето
придружавало Т. и записано в АУАН с имената А. Р.
Въз основа на съставения АУАН, на
06.03.2020 г. П. П. - Заместник директор
на ТД на НАП София издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите
констатации по АУАН, но е допълнена фактическата обстановка следното „с протокол № 16/30.04.2018 г. към фактура №11 /1/3/ от 01.03.2019 г. с данъчна основа 395241.95 лв. и
начислен ДДС 79048.39 лв. и протокол
№ 17/30.04.2018 г. към фактура №12 /1/3/ от 01.03.2019 г. с данъчна основа
625865 лв. и начислен ДДС 125173.12 лв. в справка - декларация с вх. №
10001289546/16.09.2019 г.“
Правната квалификация посочена в
НП е чл.86, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗДДС и отделно от това е
изписана и дословно правната квалификация обективирана в АУАН, а именно чл. 86, ал. 1, т.1-3 от ЗДДС и на дружеството са наложени на осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура № 11/1/3/ от
01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3952.42 лева и на
осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура №
12/1/3/ от 01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6258.66
лева.
Наказателното постановление е
връчено на управителя на дружеството на 23.06.2020г.
От събраните гласни и писмени
доказателства безспорно се установиха всички обстоятелства относно извършената
проверка и направените констатации за липса на активно поведение от страна на
дружеството въпреки вменените му законови задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Жалбата
е подадена в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН 7-дневен
срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Това е така
защото:
В
НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени
елементи от обективната страна на състава на нарушението/нарушенията. В това
число къде е извършено вмененото нарушение. Мястото на извършване на
нарушението освен, че е задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира
пряко нарушението като такова, като непосочването му по ясен и категоричен
начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Видно от показанията на
актосъставителя свид. Б. нарушението е осъществено в гр. Кюстендил в
счетоводството на дружеството, но дословно посочената по-горе фактическа
обстановка на АУАН и НП е видно, че никъде в нея не се съдържа описание, че
нарушението е извършено в гр. Кюстендил и респ. не е посочено конкретно
място/адрес в гр. Кюстендил, където е осъществено и според свид. Б. това е
адреса на счетоводството на дружеството.
Отделно
от горното самостоятелно основание за отмяна е неясното разграничаване на броя
на нарушенията, като видно от приетото с НП първите три точки на чл.86, ал.1 от ЗДДС, а същевременно са наложени две административни наказания
на жалбоподателя.
Волята
на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да се презюмира. В
настоящият случай липсва изобщо посочване мястото на нарушението и се
констатираха съществени противоречия относно броя /три/ на вменените нарушения и
броя /две/ на наложените имуществени санкции, което е довело до ограничаване
правото на защита на дружеството жалбоподател да разбере в какво точно е
обвинено и за кое нарушение са му наложени съответните административни
наказания.
Абсолютно
и неотстранимо процесуално нарушение е противоречието между АУАН и НП. На
жалбоподателя е ограничено правото на защита първо със самото съставянето на
АУАН, в който не пълно и неясно е описано нарушението/нарушенията. Впоследствие
отново е нарушено правото на защита и при съставяне на НП, с което са въведени
изцяло нови твърдения, които липсват в фактическата обстановка описана в АУАН,
а именно: „с протокол № 16/30.04.2018 г. към фактура №11 /1/3/ от 01.03.2019 г. с данъчна основа 395241.95 лв. и
начислен ДДС 79048.39 лв. и протокол
№ 17/30.04.2018 г. към фактура №12 /1/3/ от 01.03.2019 г. с данъчна основа
625865 лв. и начислен ДДС 125173.12 лв. в справка - декларация с вх. №
10001289546/16.09.2019 г.“ - посочените фактури и суми не се съдържат в фактическата
обстановка изложена в АУАН и едва за първи път са въведени с обжалваното НП.
Допуснатите
процесуални нарушения са от такова естество, че правят невъзможна преценката за
материалноправната законосъобразност на атакуваното НП.
При
това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се отмени.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 494810-F508798/06.03.2020г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП София, с което на „ХАЙПЪРКАРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Иларион Ловчански“ № 28, обл. Кюстендил, представлявано от Р. Т. с ЛНЧ: ********** на осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура № 11/1/3/ от 01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3952.42 лева и на осн. чл.180А, ал.1 от ЗДДС за фактура № 12/1/3/ от 01.03.2019г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6258.66 лева за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от ЗДДС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд
гр.Кюстендил.
Районен съдия: