Решение по дело №291/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).

Образувано е по жалба на М.А.С. ***, действаща чрез пълномощника адв. Р.Д. ***, съдебен адрес:***, против направление № 20020680/19.10.2020 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, потвърдено с решение № 05-РД06-0055/12.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин, с което са определени 157 часа месечно за лична помощ на жалбоподателя за срок до 16.10.2025 г. Жалбоподателят твърди, че направлението е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон, необосновано и немотивирано. Навеждат се доводи за неправилно прилагане на методиката, въз основа на която се определят часовете за лична помощ. Претендира се отмяна на атакуваното направление, както и присъждане на направените разноски в производството по делото.

Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Й. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено процесното направление, като издадено при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Видин, след като се запозна с ангажираните доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ВН/3158/09.10.2020 г. било депозирано заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл.20, ал.1 от ЗХУ от пълномощник на жалбоподателя С. – нейният син А.В.С., с което били поискани следните услуги и мерки за подкрепа: месечна финансова подкрепа, целева помощ за приспособяване на жилище, ползване на лична помощ и на социални услуги. Пълномощникът попълнил и приложения към заявлението формуляр за самооценка на лице с увреждане. Въз основа на заявлението била съставена индивидуална оценка на потребностите на С., като степента на зависимост/затруднения във функционирането била определена на 127 точки, представляваща четвърта степен  (тотална зависимост). Въз основа на оценката и като бил приложен алгоритъма по чл.10, ал.3, т.1, б.”а” от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания (за хората с увреждания над 18-годишна възраст – полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,235), на заявителя бил определен общ брой часове за предоставяне на лична помощ 157 часа месечно.

По делото като свидетел е разпитано лицето С.П.Н., служител на ответника, който установява, че той лично е приел заявлението и попълнил формуляра за оценка, въз основа на който била изготвена индивидуалната оценка на заявителя. Свидетелят посочва, че е извършил социалната анкета, като е събрал информация за действителното състояние на лицето с увреждания от нейния син и пълномощник А***, с което провел „повече от 5 пъти” преди да попълни формуляра за оценка. Посочва още, че описаните в заявлението и формуляра към него потребности и действителното състояние на заявителя са се разминавали, като съгласно данните от формуляра за самооценка лицето би получило само 105 точки, на които отговарят 129 часа месечна помощ за предоставяне на лична помощ, които след извършване на социалната анкета били увеличени значително (127 точки, респ. 157 часа).

Въз основа на изготвения от свидетеля Ненчев формуляр за оценка на 16.10.2020 г. комисия при Дирекция „Социално подпомагане”-Видин изготвила индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателя, с която била призната степен за зависимост четвърта степен – тотална зависимост/затруднения предвид установената физическа недостатъчност в резултат на заболяване „множествена склероза”, която обуславя потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа, предоставяне на лична помощ (157 часа месечно) и на социални услуги, както и предоставяне на целева помощ за приспособяване на жилище.

Въз основа на описаното било издадено процесното направление № 20020680/19.10.2020 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, със срок на валидност до 16.10.2025 г. Направлението било връчено на адресата на 23.10.2020 г., видно от отбелязването на същото.

С. оспорила така издаденото направление по административен ред пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с жалба вх.№ 0503-94М-00-2217/26.10.2020 г., който потвърдил атакуваното направление със свое решение № 05-РД06-0055/12.11.2020 г., приложено към преписката.

По делото по искане на жалбоподателя било разпитано като свидетел лицето В.И.П.която се представя като „най-близка приятелка” на жалбоподателя и установява, че последната е в много тежко здравословно състояние от около 15 години, като от около 10 години не е излизала от вкъщи. С. не може да се храни сама, тъй като не може да държи приборите за хранене, не може сама и да поддържа лична хигиена: да се среши, да си мие зъбите, да се облича и съблича. Влошеното здравословно състояние на жалбоподателя ограничава в съществена степен и социалното й общуване, като в ежедневието си тя поддържа връзка само със свидетеля П***, със сина си А*** и с дъщеря си, която живее в Благоевград, като при общуването си с последната дори не може сама да държи телефона. Според св. П***С. е „напълно безпомощна да се грижи за себе си и е напълно зависима от сина си, който се грижи за нея”.

По делото е назначена, изготвена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която установява, че жалбоподателят има влязло в сила експертно решение на ТЕЛК № 3404/144 от 29.09.2020 г. с призната 95% инвалидност с право на чужда помощ. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че естеството на заболяването „множествена склероза” е такова, че здравословното състояние на пациента се влошава с течение на времето, като предвид данните в конкретния случай С. не може сама да се реши и да се облича.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт и пред надлежен административен съд, в рамките на преклузивния законоустановен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане” или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, като по силата на чл.21, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото оспорваното направление е издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, съдът приема, че това е направено от материално и териториално компетентен административен орган, предвид факта, че оспорващият е с постоянен и настоящ адрес ***.

Направлението е изготвено в предписаната от закона писмена форма, но не притежава всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в него не са изложени фактически основания относно обстоятелството защо административният орган е приел конкретната степен на затруднения във функционирането на заявителя С.. Наистина няма пречка мотивите да са изложени в друг документ, издаден в хода на административното производство, на който административният орган изрично се позовава, но в случая не е налице такъв документ, доколкото във формуляра за попълване от служител, водещ случая и в Индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания от 16.10.2020 г. не е даден отговор на въпроса защо и въз основа на какви конкретни данни е направена обективираната във формуляра на водещия случая служител оценка. Такива аргументи не се съдържат и в решението на горестоящия административен орган, постановено по повод оспорването на направлението по административен ред, доколкото директорът на РДСП-Видин се е задоволил с възпроизвеждане и солидаризиране със съдържащите се във формуляра за попълване от служител, водещ случая, както и в индивидуалната оценка на потребностите на потребителя констатации, без да се аргументира защо възприема или не споделя направените констатации и изводи в процесното направление.

Липсата на мотиви относно посочените обстоятелства е попречило на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем, доколкото е препятствало възможността да установи причините, поради които административният орган е приел, че може да извършва самостоятелно някои от дейностите, имащи значение за определяне степента на зависимост. Липсата на фактически установявания по отношение посочените показатели се явява пречка и спрямо съда да извърши проверка законосъобразността на определения от административния орган брой точки съобразно Приложение № 2 към Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (Методиката), респективно се явява достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение в изискванията за форма.

На следващо място съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на обжалваното направление административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. С Постановление № 64/29.03.2019 г. на Министерски съвет на Република България е приета Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, въз основа на която се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗХУ. Съгласно чл.15, ал.3 от ППЗХУ, „при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него”.

Видно от доказателствата по делото, водещият случая служител е направил анкета посредством проведени телефонни разговори с пълномощника на заявителя. Липсва обаче съставен протокол или друг документ, удостоверяващ кога и с кого са проведени тези разговори, както и дали са проведени с лицето с увреждания или с този, който полага грижи за него, не е надлежно документирано какви конкретни въпроси са били задавани, както и какви отговори са били получени. При това положение не става ясно въз основа на какви факти социалният работник е преценил в какво се коренят степента и вида на уврежданията на заявителя, както и защо не кредитира достоверността на част от обстоятелствата, декларирани от нейния пълномощник, касаещи възможността да извършва или не определени физически действия.

Освен това съгласно чл.14, ал.1 от ППЗХУ индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или на лицата по чл.21, ал.2, т.2-5 от ЗХУ се изготвя от специализиран отдел в дирекции „Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл.21, ал.3 от ЗХУ. Според чл.16, ал.2 от ППЗХУ, заключенията по чл.23, ал.1, т.3 от ЗХУ се обсъждат на заседание на специализирания отдел, като по силата на чл.16, ал.4 от правилника всеки човек с увреждане има право да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности, за което специализираният отдел го уведомява не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление (чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ). В случая няма данни и не се твърди оспорващият или неговият пълномощник да са били поканен на заседанието на специализирания отдел, на което е изготвена индивидуалната оценка на потребностите му, като по този начин е нарушено правото му на защита, доколкото е бил лишен от възможност да изложи възраженията си срещу констатациите във формуляра, изготвен от водещия случая социален работник, и произтичащите от това последици по отношение общия брой на определените точки, съответно общия брой часове лична подкрепа месечно.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са се отразили пряко върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определените въз основа на нея часове лична помощ. Като не е надлежно протоколирано направеното проучване и не е осигурена възможност на лицето с увреждане да вземе участие в заседанието, в което е приета индивидуалната му оценка, правото на защита на жалбоподателя е нарушено, доколкото същият е бил лишен от възможността да докаже и да получи адекватна за състоянието му лична помощ, включително относно определения брой часове лична помощ.

Хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата. Съгласно чл.51, ал.3 от Конституцията на Република България лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нарушаващи правото на защита на участващото в процедурата лице и императивни процесуални норми, което се явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт.

Ирелевантно за направения извод е обстоятелството, че направлението е издадено по време на извънредна епидемиологична обстановка (продължена с решение № 673/25.09.2020 г. на МС на РБ). Видно от чл.22, ал.5 от ЗХУ, приет с §.9 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., при обявено извънредно положение по чл.84, т.12 от Конституцията на Република България при заявена, но не навременно установена потребност на човека с увреждане, лицето има право на вида подкрепа от датата на подаване на документите по чл.21, ал.3, въз основа на заключенията от изготвената индивидуална оценка на потребностите по чл.20. Не е посочено обаче, че за периода на извънредното положение, респ. извънредната епидемиологична обстановка отпадат произтичащите от чл.15, ал.3 от ППЗХУ, чл.16, ал.4 и чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ задължения на административния орган. И доколкото същите са императивни и са регламентирани в интерес на лицата с увреждания, тяхното несъблюдаване, независимо от причините за това, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Още повече, че неспазването на тези правила е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правния спор по смисъла на чл.35 от АПК, като тяхното допускане е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление, обективирано в обжалвания акт, доколкото, ако не беше допуснато, вероятно би се стигнало до волеизявление с различно съдържание.

Оспореното направление е издадено и при несъблюдаване на целта на закона, доколкото не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установени в чл.2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, включително на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателя и предоставената от административния орган лична помощ, предвид данните от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК и оспореният акт следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правно значими обстоятелства, съобразно които при спазване изискванията на чл.15, ал.3, чл.16 и чл.17 от ППЗХУ, следва да бъде извършена нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателя; да бъде мотивирана преценката по всеки един от показателите, релевантни за определяне необходимостта и степента на зависимост на лицето с увреждане; както и да бъде определен конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл.10, ал.3, т.1, б."а" от Методиката, а именно, като умножи общия брой получени точки по коефициент 1,235, доколкото се касае за лице с увреждане над 18 години.

При този изход на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 410,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса, 100,00 лева внесено възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, за сметка на бюджета на ответника.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ направление № 20020680/19.10.2020 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото като преписка на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ВН/3158/09.10.2020 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл.20, ал.1 от ЗХУ, подадено от А.В.С. в качеството му на пълномощник на жалбоподателя М.А.С., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане”-Видин да заплати в полза на М.А.С. ***, направените по делото разноски в размер общо 410,00 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: