Р Е Ш Е Н И Е
№ 1014
05.08.2022 г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 834 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.76, ал.5
от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано
е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД
/УМБАЛ-Бургас/, с ЕИК
*********, представлявана от изпълнителния директор – д-р Бойко Миразчийски, против Заповед за налагане на санкции №
РД-25-845 от 07.06.2021г.,
издадена от Директора на РЗОК-гр.Бургас, с която на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО на
заведението-жалбоподател се налагат 8 санкции „финансова неустойка“, всяка от които по 200 /двеста/ лева /общо в размер на 1600 лева/, като се оспорва заповедта изцяло.
С жалбата се иска отмяна на акта, като неправилен и незаконосъобразен. Сочи
се, че са нарушени материалноправните норми на закона и неговите цели, които са
толкова тежки, че водят до нищожност на акта. Изтъква се, че в издадената
заповед не е записано в кое от 7-те отделения, в които са настанявани и
лекувани пациенти с коронавирусна инфекция е била извършена описаната тематична
проверка, респективно в кои точно отделения са били допуснати вменените
нарушения. В тази връзка, описанието на мястото на нарушението, посочено като „УМБАЛ-Бургас“АД не е конкретизирано по
изискуемия от закона начин. Заявява се, че по смисъла на ЗАНН мястото на
нарушението не следва да е определяемо, а точно определено. Навеждат се доводи
за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото при липса на конкретизация
на мястото на нарушението, самото то оставало неиндивидуализирано. Болницата
включвала в състава си 36 отделения, а не се описва в кои точно единици на
заведението са допуснати твърдените нарушения и така се нарушава правото на
защита на „наказателно отговорното лице“. Твърди се нарушаване и на друг
съществен реквизит от посочената норма на ЗАНН, а именно относно датата на
извършване на нарушението. В тази връзка, сочи, че не били посочени дати на
извършените изследвания на конкретните пациенти, а това имало съществено
значение относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи се, че в заповедта
е следвало да се посочи точна дата на извършване на деянието- отчитането на
отрицателен като резултат тест или въобще липсата на провеждане на такъв тест.
Прави се анализ на понятието „продължено нарушение“ и се изтъква липсата на
такова в случая, отново във връзка с приложението на чл.34 от ЗАНН.
На следващо място, изтъква се, че отрицателният резултат от направен PSR тест,
както и отчетеният положителен резултат при антигенен тест не изключва
наличието на вируса с оглед множеството примери в клиничната практика. Сочи се,
че при неправилно провеждане на теста може да се получи както фалшив
отрицателен, така и неверен положителен резултат. В тези случаи от решаващо
значение са клиничните симптоми на пациента, от които недвусмислено може да се
направи извод за наличие на инфекция с коронавирус.
На следващо място, прави се възражение за нарушение и на чл.57, ал.1, т.4
от ЗАНН, с оглед описанието, че лечебното заведение се представлява от
изпълнителния директор, който обаче нямал качеството на „лекуващ лекар“, поради което следвало във всички отделни случаи в
заповедта да бъдат посочени имената на „преките
извършители“ от съответните отделения, а това не било сторено, поради което
заповедта страда и от този процесуален порок.
Релевират се доводи за извършени процесуални нарушения и относно
изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като не са налице данни за името,
длъжността и местослуженето на съставителя на Протокол № 414 от 09.04.2021г.
Сочи се нарушение и на нормата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН доколкото в
заповедта липсва яснота относно вида на санкцията поради обстоятелството, че в
мотивите на всяка една от точките е записано: „стойността на ИЗ… по КП 104 /1200 лева/ следва да бъде възстановена
като неоснователно получена сума“, а в същото време в разпоредителната част
на заповедта се налагат 8 броя санкции от по 200 лева, а като резултат за
наказаното лице оставало неразбираемо каква санкция точно му се налага.
По-нататък в жалбата се сочи, че дейността на оспорващото юридическо лице е
съобразена със Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020г. на Министъра на
здравеопазването, която по естеството си е нормативен административен акт, а
договорът на жалбоподателя с НЗОК е административен договор, по смисъла на
чл.19а от АПК. При непълноти в този административен договор следвало да се
прилагат заповедите на Министъра на здравеопазването. В тази връзка,
разписаното в КП № 104 изискване за провеждане на болнично лечениe на
пациенти задължително след наличието на положителен резултат от проведен PSR тест не
само, че е в колизия с цитираната министерска заповед, но и нарушава основни
принципи закрепени в Закона за здравето и Конституцията на Република България.
В този смисъл, неприемането за болнично лечение на пациенти с негативен
резултат от извършен PSR тест или такива само с положителен
антигенен тест, каквато е логиката на контролния орган би довело до сериозно
разпространяване на заболяването, респективно до увеличаване на смъртността.
Фактът, че резултата от теста е отрицателен сам по себе си не означава, т.е. не
е гаранция, че пациентите не са болни от този вирус, предвид обстоятелството,
че и двата теста - PSR теста и бързия антигенен тест, за да
бъдат достоверни трябва да се направят в последните 48 до 72 часа преди изява
на клиничните симптоми или поне 7 дни след евентуален рисков контакт и в
първата седмица от изява на клинични симптоми. За разлика от тестовете,
клиничните симптоми- висока температура, понижена сатурация, силна кашлица,
както и белодробно възпаление /обострен белодробен рисунък/ по данни от
рентгенография категорично доказват наличието на инфекция, причинена от
коронавирус. По тези съображения, жалбоподателят счита, че не е допуснал
нарушение на правила и норми на ЗЗО и НРД за 2020-21г., поради което наложените
финансови неустойки са незаконосъобразни. Иска се цялостна отмяна на заповедта.
В съдебно заседание лечебното заведение- жалбоподател се представлява от
упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
заповедта. Депозира и писмени бележки по съществото на спора. Позовава се на
нормативна промяна в НРД и по-конкретно изменението на Приложение № 17 към НРД
за МД от 2020-22г., което е влязло в сила от 01.04.2021г. и което включва в
диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 104 освен PSR теста и
т.нар бърз тест за инфекцията COVID-19 SARS-CoV-2, какъвто
лечебното заведение е използвало. Според тезата на жалбоподателя цитираната
норма на НРД, която е променена е процесуална и има обратно действие, като
включва възможността тази диагноза да се отчита не само с PSR тест, но
и с посочения бърз антигенен тест, какъвто лечебното заведение е използвало.
Позовава се на нормата на чл.142, ал.1 от АПК, която указва, че съответствието
на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента
на издаване на акта. При това положение, към датата на издаване на акта-
07.06.2021г. органът следвало да съобрази изменението на Приложение № 17 към
НРД, в сила от 01.04.2021г. Иска се отмяна на заповедта изцяло, като
незаконосъобразна и се претендират разноските по делото.
Ответникът по оспорването – Директор на РЗОК – Бургас, се представлява в
процеса от упълномощен юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност
на жалбата и се иска отхвърляне на оспорването. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл. 147, ал.1 от АПК, против индивидуален административен акт, поради което
е процесуално ДОПУСТИМА.
Производството се разглежда за втори път в първоинстанционния съд, след
като с Решение № 4766 от 18.05.2022г. на ВАС на РБ по адм. дело № 129 от 2022г.
е отменено Решение № 1582 от 22.10.2021г. на АС-гр.Бургас по адм. дело № 1507
по описа на този съд за 2021г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на АС-гр.Бургас.
Дадени са задължителни указания на касационната инстанция, а именно да се
изследва въпроса дали констатираните нарушения от Протокол № 414 от
09.04.2021г. на РЗОК-Бургас по т.3.5 и т.3.7 са възпроизведени в заповедта за
налагане на санкции, като се изложат мотиви относно представеното Становище
02/259-29 от 26.04.2021г. на Началник отдел ДКИОД в РЗОК, изготвено във връзка
с възражението на лечебното заведение от 15.04.2021г. Да се обсъди
релевантността към предмета на спора приетия по делото с преписката Протокол за
коригиране на ПНСП № 416 от 09.04.2021г. Да се обсъди законосъобразността на
констатациите по посочените нарушения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.3.1, т.3.2,
т.3.3, т.3.4 и т.3.6 от Протокол № 414 от 09.04.2021г. на РЗОК-Бургас,
възпроизведени в оспорената заповед, по отношение на които не са наведени
възражения в срока по чл.74, ал.4 от ЗЗО. В заключение, касационната инстанция
е указала, че при новото разглеждане съдът трябва да извърши цялостна преценка
на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като
обсъди доказателствената им сила и обоснове своите фактически и правни изводи
относно релевантните по спора факти и обстоятелства.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Със
Заповед № РД- 25- 335/04.03.2021г., на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО, директорът на РЗОК гр. Бургас наредил да бъде извършена тематична проверка
на „УМБАЛ – Бургас“ АД по изпълнение на индивидуален договор №
020607/18.02.2020 към НРД 2020- 22г., със задача: Контрол относно спазване
изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на
дейност м.февруари 2021г. по КП № 104; Контрол относно спазване изискванията на
НРД за медицинските дейности за 2020г. и ЗЗО по отношение на дейност м. януари
и м. февруари 20201г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън
цената на КП; Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; Контрол по
справки от РЗОК-Бургас; Определил лицата, които да извършат проверката - двама
контрольори към отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на
дейността“ и срок за извършването й.
Заповедта
била връчена на проверяваното лице на 08.03.2021г.
За
резултатите от проверката е съставен протокол № 414/09.04.2021г.
С констатациите
на протокола се установява, че:
2.1. ЗОЛ, с ЕГН **********, Д. Г. К. е хоспитализиран на
11.01.21г. с ИЗ № 588. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус Антиген
/Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на пациента не е
проведен PSR тест, няма данни за проведен тест и при проверка в
Национална информационна система за борба с COVID- 19. Констатира се
нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ - недоказана
окончателна диагноза.
На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за
медицинските дейности за 2020 - 2021г. се състави Протокол за неоснователно
получени суми и стойността на ИЗ № 558 по КП № 104 /1200лв./получена сума.
2.2 ЗОЛ, с ЕГН**********, Г. Д. Г. е хоспитализирана на
07.02.21г. с ИЗ № 2306. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус
Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на
пациента не е проведен PSR тест и няма
данни за проведен тест и при проверка в Национална информационна система за
борба с COVID- 19.
Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ -
недоказана окончателна диагноза.
На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за
медицинските дейности за 2020 - 2021 г. се състави Протокол за неоснователно
получени суми и стойността на ИЗ № 2306 по КП № 104 /1200лв./ следва да бъде
възстановена като неоснователно получена сума.
2.3 ЗОЛ, с ЕГН **********, И.Д.А. е хоспитализиран на
19.02.21 г. с ИЗ № 3138. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус
Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на
пациента не е проведен PSR тест и няма
данни за проведен тест и при проверка в Национална информационна система за
борба с COVID- 19.
Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ -
недоказана окончателна диагноза.
На основание
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021 г. се
състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 3138 по КП
№ 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.
За
нарушенията по т.1-3 контрольорите посочват, че съгласно изискванията на алгоритъма на КП №104
Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания- остро
протичащи, с усложнения- при отчитане на заболяване, причинено от COVID-
19 с код U07.1, изпълнителят задължително отчита и основна процедура с
код **91.92(92191-00) независимо в кое лечебно заведение, определено със
заповед на министъра на здравеопазването и има сключен договор с НЗОК за ВСМДИ ”Полимеразна верижна реакция
за доказване на COVID-19”, е извършено това изследване.
Съгласно чл. 280 от НРД за медицинските дейности 2020-
2022г,- изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на
пациента, прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за
клинично поведение в КП, АПр, КПр. В случая е извършено нарушение на условията
и реда за оказване на болнична медицинска помощ, изразяващо се в неизпълнение
на задължително предписание на алгоритъма на КП за извършване в хода на
хоспитализацията PCR тест.
3.1 ЗОЛ, с ЕГН **********, Г. Д. М.е хоспитализиран на
27.01.21 г. с ИЗ № 1588. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус
Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ‘’УМБАЛ- Бургас” на
пациента е проведен PSR тест, който
е отрицателен. Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на
медицинска помощ - недоказана окончателна диагноза.
Видно от направлението за хоспитализация към ИЗ № 118,
като основна диагностична процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други
лабораторни изследвания/ - изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно изискванията на алгоритъма на КП № 104
Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания- остро
протичащи, с усложнения- при отчитане на заболяване, причинено от COVID-
19 с код U07.1, изпълнителят задължително отчита тази процедура
независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на
здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID- 19”,
е извършено това изследване.
Резултатите от теста не потвърждават диагнозата COVID - 19, идентифициран вирус, код U,
поради което тази диагноза не е доказана.
На основание чл.352, ал.1, т.3 от НРД за медицинските
дейности за 2020 - 2021г. се състави Протокол за неоснователно получени суми и
стойността на ИЗ № 1588 по КП № 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като
неоснователно получена сума.
3.2 ЗОЛ, с ЕГН **********, М. К. К. е хоспитализиран на
28.01.2021г. с ИЗ № 1639. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус
Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на
пациента е проведен PSR тест, който
е отрицателен. Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на
медицинска помощ — недоказана окончателна диагноза.
Видно от направлението за хоспитализация към ИЗ № 118,
като основна диагностична процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други
лабораторни изследвания/ - изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно изискванията на алгоритъма на КП № 104
Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания- остро
протичащи, с усложнения- при отчитане на заболяване, причинено от COVID-
19 с код U07.1,, изпълнителят задължително отчита тази процедура
независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на
здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID- 19”,
е извършено това изследване.
Резултатите от теста не потвърждават диагнозата COVID - 19, идентифициран вирус, код U
07.1, поради което тази диагноза не е
доказана.
На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за
медицинските дейности за 2020 - 2021г, се състави Протокол за неоснователно получени
суми и стойността на ИЗ № 1639 по КП № 104 /1200лв./ следва да бъде
възстановена като неоснователно получена сума.
3.3 ЗОЛ, с ЛНЧ ******, К. Р. е
хоспитализиран на 29.01.21 г. с ИЗ № 1757. Постъпва с резултат от проведен
тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в
„УМБАЛ-Бургас“ на пациента е проведен PSR тест, който е отрицателен.
Констатира се нарушение на условията и реда за
оказване на медицинска помощ - недоказана окончателна диагноза.
Видно от направлението за хоспитализация към ИЗ № 118,
като основна диагностична процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други
лабораторни изследвания/ - изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно изискванията на алгоритъма на КП № 104
„Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания- остро
протичащи, с усложнения“- при отчитане на заболяване, причинено от COVID- 19 с
код U07.1,, изпълнителят задължително отчита тази процедура независимо в кое
лечебно заведение, определено със заповед на министъра на здравеопазването и
имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ “Полимеразна верижна реакция за доказване
на COVID- 19”, е извършено това изследване.
Резултатите от теста не потвърждават диагнозата COVID
- 19, идентифициран вирус, код U 07.1,поради което тази диагноза не е доказана.
На основание чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за
медицинските дейности за 2020 - 2021 г. се състави Протокол за неоснователно
получени суми и стойността на ИЗ № 1757 по КП № 104 /1200лв./ следва да бъде
възстановена като неоснователно получена сума.
3.4 ЗОЛ, с ЕГН **********, М.
Р. В. е хоспитализиран на 31.01.21 г. с ИЗ № 1820. Постъпва с резултат от
проведен тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя
в „УМБАЛ- Бургас” на пациента е проведен PSR тест, който е отрицателен.
Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ -
недоказана окончателна диагноза.
Видно от
направлението за хоспитализация към ИЗ № 118, като основна диагностична
процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ -
изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно
изискванията на алгоритъма на КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни
вирусни и бактериални заболявания- остро протичащи, с усложнения“- при отчитане
на заболяване, причинено от COVID- 19 с код U07.1, изпълнителят задължително отчита
тази процедура независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на
министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ
“Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19”, е извършено това
изследване.
Резултатите
от теста не потвърждават диагнозата COVID - 19, идентифициран вирус, код U
07.1, поради
което тази диагноза не е доказана.
На основание
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021 г. се
състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 1820 по КП
№ 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.
3.5 ЗОЛ, с ЕГН **********, С.
Т. Д. е хоспитализиран на 06.02.2021г. с ИЗ № 2264. Постъпва с резултат от
проведен тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя
в ”УМБАЛ- Бургас” на пациента е проведен PSR тест, който е отрицателен.
Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ -
недоказана окончателна диагноза.
Видно от
направлението за хоспитализация към ИЗ № 118, като основна диагностична
процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ -
изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно
изискванията на алгоритъма на КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни
вирусни и бактериални заболявания- остро протичащи, с усложнения“- при отчитане
на заболяване, причинено от COVID- 19 с код U07.1,, изпълнителят задължително отчита
тази процедура независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на
министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ
“Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19”, е извършено това
изследване.
Резултатите
от теста не потвърждават диагнозата COVID — 19, идентифициран вирус, код U 07.1, поради което тази
диагноза не е доказана.
На основание
чл.352, ал.1, т.3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021г. се състави
Протокол за неоснователно получени суми по КП № 104.
3.6 ЗОЛ, с ЕГН **********, Д. Г. Г.е хоспитализиран на 10.02.2021
г. с ИЗ № 2559. Постъпва с резултат от проведен тест- Коронавирус Антиген
/Ковид 19/- положителен. По време на престоя в ”УМБАЛ- Бургас” на пациента е
проведен PSR тест, който е отрицателен. Констатира се нарушение на
условията и реда за оказване на медицинска помощ - недоказана окончателна
диагноза.
Видно от
направлението за хоспитализация към ИЗ № 118, като основна диагностична
процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ -
изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно
изискванията на алгоритъма на КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни
вирусни и бактериални заболявания- остро протичащи, с усложнения“- при отчитане
на заболяване, причинено от COVID- 19 с код U07.1,, изпълнителят задължително отчита
тази процедура независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на
министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ
“Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19”, е извършено това
изследване.
Резултатите
от теста не потвърждават диагнозата COVID — 19, идентифициран вирус, код U 07.1, поради което тази
диагноза не е доказана.
На основание
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021г. се
състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 2559 по КП
№ 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.
3.7 ЗОЛ, с ЕГН **********, С. И.У. е
хоспитализирана на 16.02.2021 г. с ИЗ № 2880. Постъпва с резултат от проведен
тест- Коронавирус Антиген /Ковид 19/- положителен. По време на престоя в
”УМБАЛ- Бургас” на пациента е проведен PSR тест, който е отрицателен.
Констатира се нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ -
недоказана окончателна диагноза.
Видно от
направлението за хоспитализация към ИЗ № 118, като основна диагностична
процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ -
изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно
изискванията на алгоритъма на КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни
вирусни и бактериални заболявания- остро протичащи, с усложнения“- при отчитане
на заболяване, причинено от COVID- 19 с код U07.1,, изпълнителят задължително отчита
тази процедура независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на
министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ
“Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID- 19”, е извършено това
изследване.
Резултатите
от теста не потвърждават диагнозата COVID — 19, идентифициран вирус, код U 07.1, поради което тази
диагноза не е доказана.
На основание
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2021г. се
състави Протокол за неоснователно получени суми и стойността на ИЗ № 2880 по КП
№ 104 /1200лв./ следва да бъде възстановена като неоснователно получена сума.
Нарушенията
били квалифицирани като такива по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 330, чл. 280 и
чл. 292, т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
По делото
липсва спор, че протоколът е връчен на проверяваното лице на 09.04.2021г., с
указание за правото на болницата да даде писмено становище пред Директора на
РЗОК Бургас по направените констатации, в 7- дневен срок от връчването.
Възражение
от лечебното заведение до директора на РЗОК е подадено на 15.04.2021г. (л.38 от
първото дело). С него са оспорени само констатациите
по т.3.5 и т.3.7 от Протокол № 414 от 09.04.2021г. От съдържанието на
възражението става ясно, че във връзка с индикациите за хоспитализация и
лечение по КП № 104 при обявена извънредна епидемична обстановка със съответна
заповед на МЗ пациентите следва да постъпват на такова болнично лечение при
наличие на поне 3 от следните индикации: температура
над 38.5 градуса по Целзий; симптоми на остра респираторна инфекция; пневмония;
епидемиологични данни за възможен контакт. Не се оспорва, че двете ЗОЛ
съответно с ИЗ 2264 и ИЗ 2880 са дехоспитализирани с код U 07.2- Ковид 19-
неидентифициран вирус. Потвърждава се, че и в тези случаи проведените PSR тестове са с отрицателен
резултат, а антигенните тестове- с положителен.
Във възражението се сочи, че
случаят с ИЗ 2880 се отнася за дете на 2г. и 6 месеца, с повишена температура-
до 39 градуса по Целзий, чийто родител /майка/ е с положителен PSR тест. Детето е лекувано с
антибиотик 7 дни, при наличие на хиперемирано гърло, везикуларно изострено
дишане и дребни влажни хрипове, мамиларно, поради което са налице именно 3 от
посочените по-горе критерии.
По отношение на случаят с ИЗ 2264
се сочи, че става въпрос за приемане на пациент с изразена слабост, кашлица и
изразен задух от 5-6 дни с физикални данни за везикуларно дишане отслабено
двустранно, свиркащи хрипове- двустранно, кислородна сатурация – 96 %. При
извършена рентгенография на бял дроб- двустранна пневмония, двукратно завишени
стойности на Д- димер, феритин. Данните потвърждават наличието на остра
респираторна инфекция, поради което са налице 3 от посочените по-горе критерии.
В заключителната част на
възражението отново се сочи, че по отношение на констатациите по т.3.5 и т.3.7
от Протокол № 414 от 09.04.2021г. са неверни и в противоречие с приложимите
норми на НРД за МД за 2020-22г., респективно се изразява становище, че
извършените дейности по посочените две ИЗ следва да се заплатят.
На
23.04.2021г. директорът на РЗОК Бургас изпратил писмо до председателя на БЛС
гр.Бургас с искане за представяне на представители от квотата на РК на БЛС
Бургас, които да участват в арбитражната комисия (л.39).
Писмото
било изпратено с известие за доставяне (л.40). В известието, сектор
„получаване“ освен индивидуализация на изпратения документ, се съдържа
отбелязване в графа „опит за връчване“- Валя Бойчева, дата 01.06., час 11.50,
подпис на куриер. Графа, индивидуализираща получателя е непопълнена.
По
подаденото възражение становище е изразено от Тодорка Славова- началник отдел
ДКИОД в РЗОК-Бургас. Видно от заключението на този орган констатациите на проверяващите са неправилни и незаконосъобразни,
поради следното: В електронната
информационна система дейностите са отчетени с код U 07.2 Ковид-19 –неидентифициран вирус,
поради което не следва да се налага
санкция и да се изисква възстановяване на неоснователно получени суми.
Сочи се, че е издаден протокол за коригиране на ПНСП № 416 от 09.04.2021г.,
като констатациите по него са отменени. (л.42-43 от първото дело).
Въз
основа на протокол № 414/09.04.2021г. лицата, извършили проверката, с
доклад, предложили на директора на РЗОК,
за всяко едно от нарушенията на проверяваното лице да бъде наложена санкция в
размер от 200лв до 500лв.(л.52 от първото дело).
На
07.06.2021г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на
основание чл.74, ал.5 от ЗЗО, въз основа на фактите, установени с Протокол № 414/
09.04.21г., приел за доказани, извършените осем нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и
т.3 от 330, чл.280 и чл.292, т.7 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.
и наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200лв. за всяко от тях.
Видно от
заключителната част на доклада, където се съдържа санкцията и на директора на
РЗОК, с определяне на вида и размера на наложената неустойка за всяко от 8-те
нарушения, както и от съдържанието на оспорената по делото заповед, санкции за случаите със ЗОЛ с ИЗ № 2880 и ИЗ № 2264, а именно т.3.5 и т.3.7 от Протокол № 414 от 09.04.2021г.
не са наложени.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Директорът на РЗОК е оправомощен да издава заповед, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО за налагане на санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска
или на дентална помощ, при констатирани нарушения по този закон или на
НРД. Спазена е установената от закона форма
– актът е писмен и мотивиран. При това положение, доводът за нищожност на
оспорения административен акт е неоснователен. В акта са посочени както
фактическите основания за издаването му, така и съответните правни основания за
издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат, както в самия
акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в
административната преписка, а именно: договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, НРД за медицинските дейности за 2020-22г., протокол за
извършена проверка, доклад и протокол за неоснователно получени суми, който е
коригиран по надлежния ред с отмяна на две от констатациите, а именно по т.3.5
и т.3.7 от протокол № 414 от 09.04.2021г.
По
делото е безспорно обстоятелството, че в хода на хоспитализацията на описаните
в заповедта 8 случаи на ЗОЛ не е налице положителен резултат от PСR тест.
По-конкретно в първите три случая, съответно т.1, т.2 и т.3 от заповедта за
налагане на санкции, по отношение на ЗОЛ с ИЗ № 588, ИЗ № 2306 и ИЗ № 3138
такъв PСR тест въобще не е извършван, за разлика
от останалите 5 случая, т.е. от т.4 до т.8 на заповедта включително, в които
хипотези такъв тест е проведен, но резултатът от него е отрицателен.
По
отношение спазване на административнопроизводствените
правила, нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази
следното:
В хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Противно на наведените в жалбата твърдения, нарушения във връзка с
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН не могат да бъдат осъществени, тъй като
настоящото производство въобще не се провежда по реда на ЗАНН. В случаят не е
съставен АУАН, съгласно чл.42 от ЗАНН и въз основа на него да е издадено
наказателно постановление, за да се проверява неговата законосъобразност през
призмата на чл.57 от ЗАНН. Приложими в този случай са процесуалноправните и
материалните разпоредби на ЗЗО и на АПК, както и нормите на НРД за МД за
2020-22г. В тази връзка, доводите на жалбоподателя за несъответствие с
изискванията на чл.57 от ЗАНН нямат връзка с предмета на делото и не следва да
се обсъждат.
По
отношение на правото на защита на проверяваното юридическо лице следва да се
отбележи, че е предоставена указаната в закона възможност за становище и
възражения по констатациите от протокол № 414 от 09.04.2021г., с което са
охранени правата на заведението в настоящото производство. Очевидно е, че
лечебното заведение се е възползвало от възможността да се противопостави на
направените констатации, но видно и от съдържанието на подаденото в срока възражение, пресъздадено по-горе в
изложението, болницата е възразила само и единствено по отношение констатациите
по т.3.5 и т.3.7 от този протокол, а
именно относно случаите на хоспитализация на две ЗОЛ, съответно с ИЗ 2264 и ИЗ
2880.
В
доклада на началник-отдел ДКИОД е обоснован извод за основателност на така
направеното възражение, респективно за незаконосъобразност на констатациите на
проверяващите в тази насока, респективно издателят на заповедта очевидно се е
съобразил с това мнение, като видно и от текста на оспорения административен
акт, санкции досежно тези два случая не са наложени. За това е безпредметно
обсъждането на процедурата за сформиране на арбитражна комисия, при положение,
че при така подаденото възражение, въз основа на направен доклад от ръководния
служител, издателят на заповедта въобще не е наложил санкция за тези две
хоспитализации.
Законът
предвижда обвързваща материална доказателствена сила на протокола от
извършената проверка и обективираните в него констатации. Това е така, защото
нормата на чл.74, ал.5 от ЗЗО
указва, че „Когато лицето – обект на
проверката, не изрази становище
по ал. 4 или изразеното от него
становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.3
констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава
заповед, с която налага санкция“.
Следователно, ответникът действа в изпълнение на правомощието си да издаде
заповедта от категорията на процесната в условието на обвързана компетентност.
Протоколът
за извършената проверка съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. имената и
длъжността на проверяващите лица, поради което възраженията на жалбоподателя и
в тази насока са неоснователни.
Съгласно
чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-22г. „Когато
изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени
в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.“ В случаят, всички
8 наложени санкции са в минималния
размер, съгласно цитираната санкционна норма на материалния закон, поради
което не би могло да се твърди, че е несъразмерно или да се изисква
допълнително мотивиране на така определеният размер. Това изискване се отнася
само за хипотезите, когато органът налага по-тежко по размер наказание, в които
случаи дължи обосноваване на тази индивидуализация, но понастоящем такава
хипотеза не е налице.
Ако в подаденото възражение бяха опровергани
констатациите на проверяващите лица и по отношение на останалите 8 случая,
несъмнено би следвало да се предприеме процедурата по сформиране на арбитраж, в
случай, че с крайния акт в производството ответникът реши да наложи санкция за
съответните случаи. Обаче, в настоящият казус такива възражения за визираните в
заповедта 8 бр. хоспитализации не са направени, поради което са неоснователни
доводите на жалбоподателя на плоскостта на провежданите тестове и
достоверността на техния резултат, според които и част от положителните и част
от отрицателните тестове в практиката се оказват с неистински /неверен/
резултат, поради различни причини- производствени дефекти, неподходящ период за
провеждане, с оглед периода на заразяване, респективно времето на контактуване
с друго заразено лице и т.н. Наличието на указания за посочените симптоми,
които се считат за основание за хоспитализация и провеждане на лечение по тази
клинична пътека в случаят въобще не могат да се противопоставят на направените
изводи от контролните органи, респективно на изводите на ответния
административен орган, при положение, че самият жалбоподател в подаденото
възражение не е твърдял подобни основания /наличие на конкретна симптоматика/
за хоспитализиране на съответните пациенти, които сами по себе си да са
основание за хоспитализация, въпреки резултата от изискуемият тест. След като
проверяваното лечебно заведение е изложило такива конкретни възражения само по
отношение на два от случаите, а именно относно ИЗ 2264 и ИЗ 2880, не биха могли
да се противопоставят тези аргументи на жалбоподателя на констатациите на
проверяващите и направените и от ответника изводи, без дори да се твърдят
подобни обстоятелства по отношение на останалите 8 ЗОЛ от страна на болницата,
обект на проверка. В този смисъл, доводите на жалбоподателя за прилагане
указанията на министерската заповед, в допълнение на указаното в НРД за
2020-22г., с оглед наличие на симптоми на конкретните 8 здравноосигурени лица,
респективно наличие на категорични доказателства /рентгенография и др./ за така
поставената диагноза не могат да бъдат споделени, защото са голословни и се
излагат едва в хода на съдебното обжалване на издадената заповед.
Отделен
е въпроса, че по отношение на първите три точки от заповедта са обхванати
случаи, в които въобще не е проведен изискуемият PСR тест, в
нарушение на изискванията по чл.280 от НРД за МД за 2020-22г., с оглед
неизпълнено задължително предписание на алгоритъма за КП за извършване в хода
на хоспитализацията на PСR тест.
Според текста на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО националните рамкови договори
съдържат отделните видове медицинска помощ и условията и реда за оказване на
помощта.
Съгласно материалноправната норма на чл.280 от НРД за МД
за 2020-22г. „Изпълнителят на БМП в
процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени
начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и
КПр.“ При положение, че и от неоспорените констатации на проверяващите се
установява по несъмнен начин, че изискуемият от ДЛА тест въобще не е проведен
очевидно е осъществено вмененото нарушение и по отношение на първите три точки
от заповедта органът е наложил законосъобразно финансовата неустойка, при
съблюдаване на процесуалните правила, материалноправните норми и в изпълнение
на законовите цели.
Колкото до възраженията за материална
незаконосъобразност на издадената заповед във връзка с осъществената нормативна
промяна в Приложение № 17 от НРД за МД за 2020-22г. досежно валидизиране на
резултата от проведен антигенен тест,
при което не е задължително наличието на положителен резултат и от PСR тест следва да се
отбележи следното:
Предвид
разпоредбата на чл. 292, т. 6, б. "б" от НРД за медицинските дейности
за 2020-2022 г., диагностично-лечебният алгоритъм, като основна част на
клиничната пътека, е съобразен с утвърдените медицински стандарти и е
задължителен за изпълнение от лечебните заведения. Съобразяването на
компонентите на клиничната пътека в това число и диагностично - лечебния
алгоритъм, е условие за точното изпълнение на задължението по сключения договор
за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и съответно за заплащане на
дейностите по клиничната пътека. При това положение, за да бъде заплатена от
НЗОК медицинската дейност, то същата следва да бъде изпълнена в съответствие с
диагностично-лечебния алгоритъм. В случаят, за да отчете КП № 104 с поставена
окончателна диагноза заболяване, причинено от COVID-19 с код U07. 1,
идентифициран вирус, е необходимо тази диагноза да бъде доказана чрез ВМСДИ
"Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID – 19" , а именно
PCR тест. Съгласно алгоритъма на КП № 104 – Диагностика и лечение на
контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи с усложнения,
кодове за болест по МКБ-10 код U07. 1 COVID-19 – идентифициран вирус се
използва когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване, независимо от
тежестта на клиничните признаци или симптоми. В основните клинични процедури на
пътеката е предвидена такава с код *91. 92 други лабораторни изследвания, код
92191-00 – изследване на различни инфекциозни причинители. Съответно, в
изискванията при обявена епидемична обстановка по повод на инфекция с COVID-19
е записано, че основна процедура **91. 92 92191-00 се осъществява при
необходимост и се прилага при диагностициране на всички инфекциозни
причинители, като тази процедура се извършва и се отчита като допълнителна
диагностична процедура към другите диагностични такива, посочени във всеки
диагностично-лечебен алгоритъм на съответната клинична пътека. При отчитане на
заболяване, причинено от COVID – 19 с код U07. 1, изпълнителят е задължен да
отчита и основна процедура с код **91. 92 /92191-00/ независимо в кое лечебно
заведение, определено със заповед на министъра на здравеопазването и има сключен
договор с НЗОК за ВМСДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID
– 19" е извършено това изследване. В случаят, правнозначимият факт е, че
по отношение на посочените в заповедта за налагане на санкции 8 пациенти /ЗОЛ/,
хоспитализирани в „УМБАЛ-Бургас“ АД по клинична пътека № 104, в рамките на
престоя и лечението им не е проведен и отчетен PCR тест, макар че същият е бил
задължителен елемент от алгоритъма на клиничната пътека. Не е налице законово
основание да се приеме, че наличието на проведен тест – антигенен тест по
отношение на процесните ИЗ, с който е диагностицирано заболяването на ЗОЛ към
онзи момент, освобождава лечебното заведение от задължението да спази
предвидения в КП ред. След като това е основно изследване в алгоритъма на КП и
подлежи на отчитане от изпълнителя, то същото следва да бъде проведено,
съответно преценката е извършена със самото й включване в диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № 104.
Относно приложение на Заповед № РД-01-724/22.12.2020
година, издадена от министъра на здравеопазването, с която се приравняват
резултатите от ВСМДИ "Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19" и тест за откриване антиген на SARS-CoV-2, следва да се отбележи
следното:
Горепосочената заповед, представлява общ административен акт,
издаден от министъра на здравеопазването, а с този акт не се променя алгоритъма на клиничните пътеки, разписан в
съответния НРД за МД, който по своя характер е подзаконов нормативен акт и
има задължителен характер за НЗОК, изпълнителите на медицинската помощ и
здравноосигурените лица. По силата на чл.280 НРД за МД 2020 – 2022г.,
изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и
обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с
указанията за клинично поведение в клинични пътеки, амбулаторни процедури и
клинични процедури. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл.288, ал.1 от
НРД за МД 2020-2022 г., клиничната пътека е система от изисквания и указания за
поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на
определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания,
изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48
часа.
Анализът на Заповед № РД-01-724/22.12.2020 г. на МЗ установява,
че тя има за предмет на регулиране реда и начина за регистрация на лица,
установени с COVID-19 инфекция във връзка с поставянето им под карантина, както
и контрола по спазване на мерките по отношение на тези лица. В „Критериите за прилагане
на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2“, обективирани в Приложение № 2 към
т.6 от Заповед № РД-01-724/22.12.2020 година, издадена от министъра на
здравеопазването, не са посочени хипотези на отчитане на дейности на клинични
пътеки. По отношение на лечебните заведение е предвидено, че същите са
приложими при първоначален преглед / триаж за прием на пациенти или за
изследване на персонал със симптоми за COVID – 19 в лечебни и в социални
заведения. В тази връзка, позоваването на този общ административен акт от
страна на жалбоподателя, с оглед алгоритъма на лечение е несъстоятелно,
доколкото същата не е постановена с подобна цел, нито може да дерогира нормите
на НРД, съставляващ подзаконов нормативен акт, който регламентира отношенията
по изпълнение на ДЛА в тази връзка. В този смисъл, са и указанията на ВАС на РБ
в Решение № 7375 от 22.07.2022г. по адм.
дело № 3515 от 2022г. на ВАС на РБ-Шесто отделение.
По отношение промяна на нормативната
уредба и Приложение № 17 към
процесния НРД от 2020-22г., съдът
взе предвид следното:
Спорен е въпросът
дали към процесният период- месец февруари 2021г. бързият антигенен тест като
изследване може да замести PCR теста и дали неизвършването на последния води до
недоказаност на окончателната диагноза.
Действително,
както сочи и жалбоподателя в писмената си защита, считано от 02.04.2021г. с
изменение на Приложение № 17 към НРД № РД-НС-01-4 е в сила от датата на
обнародване изменение в алгоритъма на КП № 104, което според оспорващата страна
е следвало да бъде съобразено от административния орган при издаване на заповедта
на 07.06.2021г., тъй като съответствието й с нормите на материалния закон се
съобразява към момента на постановяване на този административен акт, на
основание чл.142, ал.1 АПК. Според тезата на жалбоподателя, това е процесуална
норма с обратно действие и въз основа на нея следвало да се приеме за валидно
изследването с бърз антигенен тест преди изменението на НРД за МД за
2020-2022г. на КП № 104. Вярно е, че с решение № 325 от 14.05.2020г. на МС на
РБ е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на страната и че
министърът на здравеопазването е овластен да издава административни актове в
областта на правомощията си.
Установено е по делото, че с протокол за неоснователно получени суми №
416-1 от 26.04.2021г. е коригиран първоначалния протокол, като са отменени
констатациите само по отношение на ЗОЛ с ИЗ 2264 и ИЗ 2880, за които както
стана ясно не е наложена санкция с процесната заповед. Непроменени остават
другите констатации, че в останалите случаи сумите относно извършената дейност
са платени и се изисква връщането им от заведението.
С договор № РД-НС-4-10 от 1 април 2021г. за
изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022г. между НЗОК и БЛС в § 2 се
правят изменения в приложение № 17, като с т. 2.2 се изменя т.2а „в случаите на
положителен резултат при приемане и хоспитализация или по време на
хоспитализация на пациент с бронхопневмония, предизвикани от COVID-19 за
доказване на заболяването, лечебното заведение задължително отчита „Полимеразна
верижна реакция за доказване на ковид-19 или тест за откриване на антиген на
SARS-CoV-2. С това изменение в КП № 104 тестовете PCR и тестовете за откриване
на антиген са равнозначни за откриване и доказване на заболяването. Това
изменение според § 5 от него влиза в сила на датата на обнародване в Държавен
вестник, която дата е 2.04.2021г. Независимо от характера на нормата, въвеждаща
изменението в НРД материално правна или процесуално правна действието й е
опосредено и е в зависимост и от клаузите на индивидуалните договори. В случаят,
ако се приеме тезата на жалбоподателя, че нормата на § 2 от договор №
РД-НС-01-4-10 от 1.042021г. изменяща НРД за МД за 2020-2022г, уреждаща
процедурата на лечение и отчитане на КП № 104 е процесуална и действа веднага по заварени правоотношения, то
процесните отношения в настоящият казус не са заварени, защото вече са били приключени, съответно извършената
дейност е платена. В противен случай нямаше да бъде издаден протокол за връщане
на неоснователно получени суми по проведените 8 хоспитализации. В този смисъл, са
и указанията в Решение № 2577 от
18.03.2022г. по адм. дело № 12138 от 2021г. на ВАС на РБ- Шесто отделение.
В заключение, действието на изменението на НРД, в
сила от 2.04.2021г. е неприложимо, поради което не би могло да се приеме, че
издадената заповед противоречи на чл.142, ал.1 от АПК.
Обобщено, заповедта е издадена при съобразяване на
приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целите на закона.
Националният рамков договор за МД за 2020-2022г. в преходните си разпоредби
съдържа уредба и разграничава извършена медицинска дейност от нейното отчитане
и плащане, ако е започнала преди 2020г. и отчетена през 2020г,. когато влиза в
сила новия НРД и извършена през месец януари и месец февруари 2020г., но в
случаят няма уредба по отношение на извършена медицинска дейност преди 01.04.2021г.,
но не отчетена, извършена и отчетена преди 01.04.2021г. и започнала медицинска
дейност преди 01.04.2021г. и продължаваща след изменението от 01.04.2021г. по
КП № 104. На практика се създава по- облекчен режим в алгоритъма на КП № 104,
който в случаят не може да бъде приложен.
В подкрепа на този извод е и указаното в нормата на
§ 10 от ПЗР на процесния НРД за 2020-22г., че нарушенията извършени в периода
на действието на стария НРД се наказват със съответните санкции предвидени в
действалия към момента НРД. Следователно, въпреки промяната на Приложение 17,
считано от 02.04.2021г., за нарушения при диагностицирането /недоказана
окончателна диагноза/ извършени преди това изменение, какъвто е процесният
случай следва да се приложат действалите към момента разпоредби. Противното, би
означавало да се променя със задна дата изискванията към клинични пътеки, които
са завършени, а това противоречи на всякаква логика, защото не би могло да се
промени реда за оказване на медицинска помощ, която вече е осъществена в
миналото.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответника
следва да бъдат заплатени разноски в общ размер 500 лева, от които 200 лева за
държавна такса платена в хода на касационното оспорване и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, дължимо за процесуално
представителство на ответника от упълномощен юрисконсулт за първото и второто
разглеждане на спора пред настоящата инстанция, както и пред ВАС, т.е. по 100
лева за всяка от инстанциите.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор, против Заповед
за налагане на санкции № РД-25-845 от 07.06.2021г., издадена от Директора на
РЗОК-гр.Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“АД, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор, да
заплати на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас сумата от 500.00 (петстотин)
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: