№ 3033
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ИВ. Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110101709 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Н. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр.
В.**** срещу Агенция за социално подпомагане, Булстат ********* с адрес гр. София, ул.
Триадица № 2 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл.
220, чл. 222, ал. 3 КТ, както следва:
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 306,60лева, представляваща
остатък от дължимо трудово възнаграждение за положен труд през м.08.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 306,60лева, представляваща
остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3066,05лева, представляваща
остатък от дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 10.02.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е полагала труд на длъжност „социален
работник“ в отдел „Социална закрила“, ДСП Варна. Считано от 01.09.2020г. е било
прекратено ТПО със заповед на изп. директор № ЧР-4 334/28.08.2020г. поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Определени са й били обезщетения за
неспазен срок на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение и
обезщетение поради придобиване право на пенсиониране в размер на 6брутни трудови
възнаграждения. На 01.09.2020г. заповедта й е била връчена. Със заповед № ЧР-7
169/10.09.2020г. е била изменена уволнителната заповед в частта относно дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и същото е увеличено на 10брутни трудови
възнаграждения. Считано от 01.01.2020г. й е била определена основна месечна заплата от
1
1022лева. Твърди, че работодателят не е изпълнил точно задължението си по плащане на
дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Посочва, че с ПМС № 240/31.08.2020г.,
обн. ДВ бр. 78/04.09.2020г. за изм. и доп. на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012г. е създаден пар.3а в ПЗР, съгласно
който на ръководителите на отделните структури в т.ч. АСП следва да се определи
еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати в размер на 30%,
считано от 01.08.2020г. В нарушение на това ПМС не й е било начислено увеличеното
трудово възнаграждение за м.08.2020г., нито то е било взето предвид при изплащане на
дължимите обезщетения при прекратяване на ТПО. Счита, че умишлено ТПО е било
прекратено при неспазване срока на предизвестие, с цел избягване начислението на
увеличената й работна заплата. Независимо от това, твърди то да й се дължи с оглед
тълкуването на измененията в правната уредба. Искането е за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите
претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ищцата са били в соченото
трудово правоотношение, прекратено с посочената заповед. Оспорва по отношение на
ищцата да е приложим пар.3а от ПЗР на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012г. изм. с ПМС № 240/31.08.2020г.,
обн. ДВ бр. 78/04.09.2020г., защото макар и да й е придадено обратно действие, счита, че тя
е била приложима само за служители в ТПО. Излага правни доводи, че от момента на
прекратяване на ТПО с ищцата няма правно основание за актуализация на трудовото й
възнаграждение за минал период и в тази връзка правилно са били определени по размер
дължимите обезщетения при прекратяване на ТПО. Твърди, че в изпълнение на тази
разпоредба са били издадени заповеди № РД 01-1682/04.09.2020г., № РД 01-
1683/04.09.2020г. и № РД 01-1684/04.09.2020г. С т.5 от заповед № РД 01-1683/04.09.2020г.
работодателят е изключил от увеличение на възнаграждението лица, които към 04.09.2020г.
са били с прекратени ТПО. ТПО с ищцата е прекратено от 01.09.2020г. и поради това липсва
основание за изчисляване нов размер на изплатените й обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал.
3 КТ. Посочените обезщетения твърди да са изчислени в съответствие с разпоредбата на чл.
228 КТ на база последното получено от работника БТВ за месеца предхождащ този, в който
е възникнало основанието за съответното обезщетение, което в случая е датата на
прекратяване на ТПО- 01.09.2020г. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 220, чл. 222, ал. 3 КТ.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
Със заповед № ЧР-4 334/28.08.2020г. на изп.директор на АСП, трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено считано от 01.09.2020г., поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Препис от заповедта е била връчен на
ищцата на 01.09.2020г. Със заповедта са й определени обезщетения за неспазен срок на
предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение за
прекратяване трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Последното
обезщетение е променено в размер на 10 БТВ със заповед № ЧР-7 169/10.09.2020г. за
изп.директор на Агенцията.
Съгласно заповед № ОА-Д-Вн-02-6-55/20.02.2020г., считано от 01.01.2020г.
2
основното трудово възнаграждение възнаграждение на ищцата за заеманата длъжност
„социален работник“ е определено в размер на 1022лева.
На 04.09.2020г., в изпълнение на пар. 3а, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от ПМС № 240/31.08.2020г.
на МС за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация /обн. ДВ бр. 78/04.09.2020г./, изп. директор на Агенцията е издал заповед №
РД01-1682, изм. със заповеди № РД01-1683 и РД01-1684 от същата дата, с които е
определено еднократно увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на
служителите в дирекцията за периода считано от 01.08.2020г. до 31.12.2020г. с до 30%. В
срок до 04.09.2020г. е наредено директорите на регионалните дирекции да издадат заповеди
за служителите съгласно образец на заповед приложен към заповедта, като размерът на
новата индивидуална основна месечна заплата да е съгласно таблица приложена към
заповедта. Изрично от обхвата на заповедта са изключени лица, чиито трудови или
служебни правоотношения са прекратени към дата 04.09.2020г. /т.5/.
При така установените факти, спорният въпрос между страните е правен и се свежда
до това дали ищцата попада в обхвата на пар. 3а, ал. 1, т. 9 и ал. 2 от ПМС №
240/31.08.2020г. на МС за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация /обн. ДВ бр. 78/04.09.2020г., в сила от 01.08.2020г./. За да даде
отговор на него, съдът съобрази следното:
С Постановление на МС № 240/31.08.2020г. за допълнение на Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация /Наредбата/ е създаден в нея пар. 3а.
Въпросното постановление е било обнародвано в ДВ бр. 78/04.09.2020г. Съгласно пар. 3а,
ал. 1, т. 9 в срок до 04.09.2020г., ръководителят на ДСП определя еднократно нов размер на
индивидуалните основни месечни заплати за служителите, увеличен с не повече от 30 на сто
от досегашния размер. В ал. 2 е разписано, че определените нови размери на
индивидуалните основни месечни заплати влизат в сила от 1 август 2020г.
Принципът е, че всеки граждански закон се създава, за да уреди юридически факти,
които възникват след влизането му в сила и преди отмяната му. Т.е. има действие за напред,
а само по изключение обратно действие- чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА. Разписвайки ал. 2 на пар. 3а,
издателят на подзаконовия нормативен акт му е придал ретроактивно действие, независимо
че обнародването му е извършено на 04.09.2020г. Съгласно чл. 5, ал. 5 КРБ всички
нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако
в тях е определен друг срок, както в случая. По този начин и в съответствие с чл.5, ал.5 КРБ,
с обратна сила са преуредени отношения, които са съществували преди обнародване на
нормата, с който обективен акт принципно се свързва влизането на закона в сила. Към
01.08.2020г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, поради което и следва да
се приеме, че пар. 3а от Наредбата има действие и по отношение на нея, и тя е нейн адресат.
Съобразно тази разпоредба, на директора на АСП е възложено изпълнението й, за което са
били издадени и въпросните заповеди № РД01-1682, изм. със заповеди № РД01-1683 и РД01-
1684 от 04.09.2020г. С тях е възложено на отделните директори на дирекции издаването на
заповеди по образец за еднократно увеличение на трудовите възнаграждения на работници
считано от 01.08.2020г. и в размер до 30%. Приемайки, че към дата- 04.09.2020г. ТПО с
ищцата е било прекратено, работодателят със същата заповед я е изключил от обхвата й,
каквито правомощия обаче съобразно редакцията на пар. 3а от Наредбата не са му били
делегирани. С т. 5 от заповед № РД01-1682, изм. със заповеди № РД01-1683 и РД01-1684 от
04.09.2020г. се обяснява и факта, че за ищцата, директорът на ДСП Варна не е издал заповед
за увеличение на възнаграждението й считано от 01.08.2020г. Това обаче е станало в
нарушение на подзаконовия нормативен акт. Ако законодателят е имал това предвид, то
придавайки обратно действие на разпоредбата, от обхвата й изрично щеше да изключи тази
категория служители, чиито ТПО към датата на обнародване са били прекратени. Такова
предвиждане обаче няма и нормативния акт следва да се приложи в точния му смисъл.
3
Ето защо, следва да се приеме, че за м. август 2020г., на ищцата се дължи
възнаграждение съобразно предвиденото увеличение, защото подзаконовия нормативен акт
разписва това. Ирелевантно за възникване и съществуване на това й право е
обстоятелството, че работодателят издавайки заповедта от 04.09.2020г. е възприел подход
по изключването й от обхвата на законово признатото й право.
Съобразно заключението на в.л. по приетата съдебно- счетоводна експертиза, при
съобразяване на 30% увеличение на основната работна заплата размерът на допълнително
дължимото се трудово възнаграждение за м.08.2020г. би бил 306,60лева. В този размер в.л.
определя и дължимото се доплащане за обезщетение за неспазен срок на предизвестие
изчислено при съобразяване 30% увеличение на работната заплата през м.08. Размерът на
дължимото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при съобразяване 30% увеличение е
3066,05лева.
В заключение, претенцията за сумата от 306,60лева, като остатък от дължимо се
трудово възнаграждение за м.08.2020г. следва да се уважи в цялост.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя без предизвестие същият дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Прекратяването на ТПО с ищцата е считано от 01.09.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ. Нямало е спор осъществяване предпоставките на прекратителното основание. С
уволнителната заповед работодателят е признал задължението си по чл. 220, ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестие, както и дължимост на обезщетение за придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за
10месеца. Като база за изчислението се взема предвид трудовото възнаграждение получено
от работника през месеца предхождащ прекратяването на трудовото възнаграждение /чл. 228
КТ/. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изчислен във варианта при
съобразяване дължимото се увеличение на трудовото възнаграждение от 30% считано от
01.08.2020г., се получава дължим остатък за обезщетението за неспазен срок на
предизвестие от 306,60лева, респ. 3066,05лева за обезщетението за придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, тези искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, така както е
било поискано.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, ищцата е освободена от заплащане на ДТ, като
предвид отказът от един от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВРС съразмерно уважената част на исковите претенции направените в производството
разноски за ДТ от 222,64лева. От определения депозит за вещо лице от 200лева, ответникът
дължи сумата от 150лева, доколкото експертизата е допусната по повод доказване размера
на четири иска/т.е по 50лв за всеки/, по отношение на единият от които производството е
било прекратено на основание чл. 233 ГПК. Така общо дължимите в полза на бюджета
разноски са в размер от 372,64лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива за адв.възнаграждение за оказана
правна помощ по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв. В полза на адв. В. Д. от АК Варна следва да се
определи адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 488лева,
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, Булстат ********* с адрес гр.
София, ул. Триадица № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В.****
сумите, както следва: 306,60лева, представляваща остатък от дължимо трудово
възнаграждение за положен труд през м.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението; 306,60лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 3066,05лева, представляваща остатък от
дължимо обезщетение при прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба- 10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 128 КТ, чл. 220 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, Булстат ********* с адрес гр.
София, ул. Триадица № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Д. от АК Варна, в качеството й на
пълномощник на ищеца по настоящото гр.дело сумата от 488лева, представляваща дължимо
адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, Булстат ********* с адрес гр.
София, ул. Триадица № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 372,64лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5