Р Е
Ш Е Н
И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………..гр. София,…………… г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав
в публичното заседание, проведено
на двадесет и трети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
съдия Мария Илиева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело N 1750 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258- чл.273 от ГПК
Съдът е сезиран с въззивна
жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на Софийския районен съд, 113 състав под № 535542 от 15.11.2018г. ,
постановено по гр.дело № 32666/2018г., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от жалбоподателя срещу „Б.Б.“ ООД по реда на чл.422 от ГПК
обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД– за сумата от 465,91лв., претендирана като неизплатена цена на топлинна
енергия, доставена за имот - апартамент , находящ се в гр. София, ул.“***** с
аб.№ Т340050 за м.12.2014г., ведно със законната лихва от 06.02.2018г. – до
окончателното изплащане и 2/ с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 116,67лв.- мораторна лихва върху
главницата за периода 31.01.2015г.- 29.01.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело № 8318/2018г. по описа на СРС,113
състав. Решението се обжалва и в частта,
с която ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на „Б.Б.“ ООД разноски по делото
на основание чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 600,00лв.
Въззивникът поддържа доводи за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, както
и за неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по
делото доказателства. Счита, че по делото е доказана дължимостта от ответника
на исковата сума, ясно заявена като такава, претендирана на извъндоговорното
основание чл.59 от ЗЗД. Заявява искане
за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с
което предявеният иск за главницата, както и претенцията за мораторна лихва
върху нея да бъдат уважени като доказани и основателни с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна „Б.Б.“ ООД оспорва жалбата като
неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като
законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в писмения отговор,
подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Възразява, че не е в договорни или
други правоотношения с ищеца, поради което не дължи претендираните суми. Възразява,
че не е собственик на процесния
топлоснабден имот, няма сключен договор с ищеца за процесния период от време,
дори не е наемател към този период. Позовава се на ТР № 2/ 17.05.2018г. по т.д.№ 2/2107г. на
ОСГТК на ВКС. Не претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца „Бруната България“ ЕООД – не заявява становище по
жалбата.
Софийски
градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
По
предявения по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
Настоящият
съдебен състав намира за неправилен изводът на първата инстанция за
неоснователност на предявения иск по чл.59 от ЗЗД и счита, че той е доказан и
основателен по следните мотиви:
Между страните по делото няма спор , че за исковия
период от време между тях не съществува облигационно правоотношение, поради
липса на сключен писмен договор в съответствие с изискването на чл.149, ал.1,
т.3 от ЗЕ и клаузата на чл.1, ал.2 от Общите условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр.София, ул.“***** с аб.№ Т340050, от който писмен
договор единствено би могло да възникне валидно облигационно /договорно/
правоотношение. Сключеният между страните договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди под № ОУ-06-0866 – 340050 от 08.08.2006г. за процесния имот е с
договорен срок на действие – 5 години и този срок е изтекъл на 08.08.2011г.-
преди процесния м.12.2014г. При липсата
на такъв писмен договор, настоящият съдебен състав приема, че страните не са
обвързани от договорно правоотношение за исковия период от време. От
представената от третото лице-помагач на ищеца индивидуална справка /л.71 от
първоинстанционото дело/ , неоспорена от ответника и приетото по делото и
неоспорено заключение на СТЕ се установява, че за исковия период от време за
процесния топлоснабден имот е доставена ТЕ на стойност исковата сума от 264,75лв.
Спорът е относно пасивната материално-правна легитимация на ответника да
отговаря по предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че неправилно с обжалваното решение е
прието , че третото неучастващо в процеса лице- собственик на процесния
топлоснабден имот се е обогатил със стойността на доставената за имота ТЕ за
сметка на ищеца. Обогатяването в хипотезата на чл.59 от ЗЗД е свързано с фактическото
ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е
обогатил с ползваната ТЕ, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е
обеднял от доставката й. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието
на собствеността върху имота, освен в хипотезата, при която собственикът на
имота признава ,че ползва същия, като елемент от правомощието му владение,
респ.- при доказано ползване, което доказване следва да бъде реализирано от
ищеца, съгласно правилото на чл.154,ал.1
от ГПК. В конкретния случай, от представения от ищеца договор за наем от
01.04.2005г., сключен между собственика на процесния имот Л.С.Н., /съгласно
представения по делото нот.акт № 32/2003г. на нотаруис М.И./ - наемодател и
ответното дружество /с предходно фирмено наименование „Витоша Асетс“ ООД,
съгласно удостоверение по т.д.№ 4834/2003г. на СГС/– наемател , се установява, че качеството на фактически
ползвател има ответното дружество. Неоснователно се явява възражението на
ответника, че към исковият период от време договорът за наем е бил прекратен и
няма качеството на наемател. Видно от
клаузата на т.1 от раздел 2 на наемния договор – той е сключен като безсрочен.
От ответника не са представени доказателства, които да установяват твърдяния
факт, че към исковия период от време договорът за наем е бил прекратен. Що се
отнася до възражението на ответника за съществуване на договорно правоотношение
между ищеца и третото неучастващо в процеса лице- собственик на процесния имот,
то се явява неоснователно за исковия период от време. Представеният по делото
формуляр за индивидуален отчет от 13.06.2015г. , подписан от собственика на
имота Л.Н.и сключеното между това лице и ищеца споразумение от 02.05.2018г. – за разсрочване на задължения на третото лице
към ищеца за процесния имот , представляващи цена на ТЕ за периода м.07.2015г.-
м.04.2016г-, съдържат индиции за наличие на твърдяното от ответника договорно
правоотношение между собственика на имота и ищеца, но то е за период, следващ
исковия- м.12.2014г. Липсват доказателства към релевантния момент /исковия
период от време/ доставката на ТЕ за процесния имот да е извършвана като такава
за битови нужди въз основа на договор, сключен при общи условия между
собственика на имота и ищеца на основание чл.150, ал.1 , вр. с чл.153,ал.1 от
ЗЕ . Към релевантния момент съдът приема, че ответникът е правният субект,
който е ползвал процесния имот по силата на горепосочения договор за наем ,
включително е ползвал и доставената от
ищеца ТЕ за този имот, поради което и ответникът е пасивно материално – правно
легитимиран да отговаря по предявения иск по чл.59 от ЗЗД. Настоящия съдебен
състав приема, че ответникът неоснователно се е обогатил с цената на
доставената ТЕ за исковия период от време, която си е спестил с незаплащането й
за сметка на обеднелия ищец, реализирал доставката на ТЕ. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
незаконосъобразно с обжалваното решение исковата претенция по чл.59 от ЗЗД е
отхвърлена за сумата от 264,75лв., доказана като стойност на доставената за
процесния имот ТЕ за исковия период от време със заключение на СТЕ. За тази сума искът се явява основателен и
като такъв – следва да бъде уважен след отмяна на обжалваното решение в частта,
с която претенцията е отхвърлена за тази сума. За разликата над сумата от
264,75лв. искът по чл.59 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По предявената по реда на чл.422 от ГПК претенцията по
чл.86,ал.1 от ЗЗД, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, с която тя е отхвърлена
следва да бъде потвърдено, но по мотиви, различни от тези, приети от първата
инстанция. А именно , по следните
мотиви: За вземането на ищеца по чл.59 от ЗЗД
липсва нормативно установен срок за плащане, поради което ответникът - длъжник изпада в забава от датата на
връчването на поканата за плащане, на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД. Такава
покана не се установява да е отправяна от ищеца и съответно – да е получена от
ответника преди датата на предявяване на исковата молба, с която ответникът е поканен да плати задължението за цената на ТЕ.
Ето защо, съдът приема, че на ищеца се дължи единствено претендираната законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба – до окончателното изплащане
на сумата от 264,75лв., а претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
116,67лв. за периода 01.02.2015г.- 29.01.2018г. следва да бъде отхвърлена.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на въззивника-ищец
се дължат направените по делото разноски в исковото производство в
размер на 261,30лв. /включващи държ.такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното производство от 34,08лв.
/държ.такса и юрисконсултско възнаграждение/,
съразмерно с уважената част от исковете и за въззивното производство от 56,80лв.
/държ.такса июрисконсултско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от
жалбата.
Съответно, на основание чл.78,ал.3
от ГПК ответникът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 327,33лв.- адвокатско възнаграждение, като за
разликата над тази сума – до пълния присъден размер от 600,00лв. разноски по
делото обжалваното решение следва да бъде отменено. От ответника искане за присъждане на
разноски за въззивната инстанция не се претендират, поради което и такива не му
се следва в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския
процес.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението на Софийския районен съд,
113 състав под № 535542 от 15.11.2018г. , постановено по гр.дело № 32666/2018г.
в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Т.С.“
ЕАД срещу „Б.Б.“ ООД по реда на
чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД– за сумата от 264,75лв.,
представляваща неизплатена цена на топлинна енергия, доставена за имот -
апартамент , находящ се в гр. София, ул.“***** с аб.№ Т340050 за м.12.2014г., с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
06.02.2018г. – до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело № 8318/2018г. по описа на СРС,113
състав, както и в частта, с която
ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на „Б.Б.“ ООД разноски по делото за
първата инстанция на основание чл.78,ал.3 от ГПК- за разликата над дължимата
сума от 327,33лв.- до присъдения размер
от 600,00лв.,ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „Б.Б.“ ООД положителен установителен иск, че „Б.Б.“ ООД с ЕИК ********* дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *********, на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД– сумата от 264,75лв., представляваща
неизплатена цена на топлинна енергия, доставена за имот - апартамент , находящ
се в гр. София, ул.“***** с аб.№ Т340050 за м.12.2014г., с която ответникът „Б.Б.“
ООД неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД , ведно със
законната лихва от 06.02.2018г.- до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.дело № 8318/2018г. по
описа на СРС,113 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на Софийския районен съд, 113 състав под № 535542 от 15.11.2018г. , постановено
по гр.дело № 32666/2018г. в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ООД с ЕИК ********* да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* - сумата от 261,30лв.-
разноски за първоинстанционното исково производство, сумата от 34,08лв.-
разноски за заповедното производство и сумата от 56,80лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.