Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД. № 1358/20 г.
07.07.2020
год.
В И М
Е Т О Н А
Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Кр.Динева и прокурора Шопова , разгледа
докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД№ 1358/20 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпиле
е Въззивен Протест/ВП/с Допълнително Изложение към него от прокурор от СРП срещу Присъда на СРС,НО,9-ти
състав по НОХД № 21633/2015 г., с която първоинстанционният съд е признал за невиновен
подс.Р.Н.П. в извършването на престъпление по чл.311,ал.1 от НК , като на
основание чл.304 от НПК го оправдал изцяло по това обвинение.
Конкретни
аргументи са изложени в Допълнително Изложение към ВП.Протестираната Присъда се
определя като незаконосъобразна , необоснована
и неправилна.В последното прокурорът релевира незадълбочен
доказателствен анализ и в разрез с проц. изисквания/визирани в чл.13,14 и 107
от НПК/в подкрепа на основното си искане
за отмяна на оправдателната Присъда и постановяване на нова осъдителна такава.Прокурорът
, навлизайки в конкретика на своите оплаквания към Присъдата, сочи ,че извършения доказателствен анализ на СРС е необективен,като
показанията на св.В.Павлов и обясненията на подс-.П. са изилорани от останалите
гласни доказателства/показанията на св.Е. ,Л.,К. и С./.Подс. заявил че, изобщо
не извършил проверка на казиното, в същата сграда ,където бил офиса на „Р.К.“.Св.В.
заявява ,че там имало от 10 години указателна табела за това дружество.СРС
неправилно приема ,че такава табела не е била налице на адреса.Макар да са
налице мотиви от СРС , то същите не отговарят на проц. изисквания в чл.305,ал.2
от НПК , а това е равнозначно на липса на мотиви.Въпреки че това било основание
за отмяна на присъда , прокурорът по-нататък намира ,че всички доказателства са
надлежно приобщени и приедна правилна оценка водят до несъмнен извод за
виновността на подс.П. в извършването на престъплението , за което е обвинен с внесения обв.акт.Доколкото не
изпълнил задълженията си по чл.47,ал.1 от ГПК ,подс. е
осъществил според прокурора и престъплението по чл.311,ал.1 от НПК.С
оглед това се иска на основание чл.334,т.2 от НПК СГС да отмени
оправдателната Присъда и да постанови нова осъдителна такава , с която да
наложи на подс.Р.П. едно справедливо наказание.
В СЗ пред въззивния съд подс.се явява
лично, заедно със защитника си.СГП изпраща прокурор.
Прокурорът
поддържа ВП без доказателствени искания.
Защитникът
оспорва ВП без доказателствени искания.Подс. се присъединява към своя защитник.
При
липса на допуснати от въззивния съд като основателни доказателствени
искания,бяха прочетени доказателствата ,
събрани в досегашния ход на процеса и бе обявено за приключено събирането на
доказателства.
Прокурорът поддържа депозирания ВП с Допълн. изложение и
пледира въззивния съд да го уважи ,като отмени оправдателната присъда и
постанови нова осъдителна такава.Поддържат се изцяло развитите доводи и аргументи във ВП, като не се преповтарят /
с оглед проц. икономия/ и се пледира за нова осъдителна Присъда без конкретика
за наказанието/по вид и размер/.
Защитникът намира че Присъдата е правилна и законосъобразна,като
в този смисъл следва да бъде потвърдена
, а ВП на СРП следва да се отхвърли като неоснователен.Проблем на Присъдата на
СРС се явява забавянето на мотивите със срок от 2 години.Действията на подсъдимия
са били предмет на проверка от СГС и ВКС и са приети за законосъобразни по
професионални критерии.Обв.акт се базира на неправилно тълкуване на чл.47,ал.1
от ГПК от страна на държавното обвинение.Съществено е ,че призовкаря от
СГС Л. и адв.К./живущ в същата сграда/ заявяват ,че такова дружество на адреса
на е имало.Практиката в тези случаи е да се приложи фикцията на чл.50,ал.2
от НПК.Независимо от това подс. е направил повече от това , което е бил
длъжен.Търг. дружество „Р.К.“ е проблемно за призоване по всички граждански дела
, по които е страна , тъй като не е изпълнило свое основно задължение – да
има офис на адреса на седалището на управлението си , вписано в Търговския
регистър, а после иска да черпи права от своето неправомерно
поведение.Последното има за последица внасянето
и поддържането на неоснователно обвинение спрямо един съдебен служител вече 4 години.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВП ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на протестирания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното:
Търговското дружество „Р.К.“ със седалище
бул.“Мария Луиза“ № 35 било заведено заповедни
и искови производства , като едно
от тях било гр.дело № 31327/2012 г.,по описа на СРС,ГО,59-ти състав.Нужно било
да се връчи на това дружество съобщение за издадена Заповед за изпълнение.След
връчване на последната длъжникът разполага с 14 дневен срок за възражения срещу нея.Връчването на
съобщението било възложено на подс.Р.П. , който бил „призовкар“ по силата на трудов
договор от 2006г./трудовото правоотношение е конкретизирано в мотивите на
СРС/.Предвид работното си място и характера на трудовите си и служебни
задължения подс.П. се явявал длъжностно лице1 както правилно е отбелязал и СРС
в мотивите си.Подс. П. следвало да връчи съобщение № 42163 по гр.д. №
31327/2012 г. по описа на СРС,ГО,59-ти състав/както е посочено
по-горе/.Отивайки на място/при многократни носещения/ ,подс.П. установил че на
адреса имало казино „Уин бет“, което управителят на търг.дружество „Р.К.“ бил
отдал под наем.Всъщност на този адрес подс. не открил нито офис на това
дружество , нито служители , нито който и да е свързан с последното , който да
е съгласен да приеме съобщението и книжата за връчване.Затова оформил разписката
към горното съобщение с текст „на посочения адрес няма такава фирма“.
Доказателственият анализ , извършен
от СРС в мотивите на протестираната Присъда е аргументиран в достатъчна степен.Първата
инстанция е извършила анализ на отделните доказателстав поотделно и в
съвкупност , за да достигне го своите фактически и правни изводи.
Въззивният
съд споделя доводите на първата инстанция за липса на осъществен състав на
престъпление по чл.311,ал.1 от НК.Това
престъпление е умишлено ,като деецът целенасочено съставя официален
удостоверителен документ в който съзнателно сочи неверни обстоятелства.Подс. не
е удостоверил умишлено неверни обстоятелства, а посочил констатациите си при
посещение на адреса.Ако е допуснал грешка или недоглеждане , то това не се дължи в никакъв случай на умисъл, а би могло да се
дължи на небрежност.Подс.П. е имал за цел да изпълни служебните си задължения,
а именно да връчи съобщението на посочения адресат
Не е
налице „липса на мотиви“ ,която да е основание за отмяна на Присъдата на СРС и за
връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.Действително ,в Мотивите няма структурно отделена или озаглавена
част , която да е предназначена да изразява становище по тезата на защитата,но
липсва и такава, която да е специално ангажирана с обвинителната теза.Това е
въпрос на стил в изложението, който не е задължително да е идентичен при всички
магистрати.Всъщност ,в уводната част на Мотивите са маркирани доводите на двете
страни – обвинение и защита, а по-нататък практически е взето отношение по
наведените от тях твърдения,макар и да
не е правена уговорката ,че по дадено твърдение или довод на определена страна
, съдът приема едно или друго.В Мотивите си съдът е отговорил на основните
процесуални реквизити на Присъдата,с оглед чл.305,ал.3 и други от НПК ,във връзка с
чл.301 от същия кодекс.Така е взето изчерпателно отношение по основните
въпроси на наказателното производство.След като това е така , въззивната
инстанция не може да приеме „липса на мотиви“ или непълнота в тях по съществени въпроси , която би могла да се приравни на „липса на мотиви“.
Следва
да се отбележи и ,че наведените доводи на прокурора във ВП за „липса на
мотиви“/разбира се ако оплакването е основателно/ водят до отмяна на присъдата
и връщане на делото на фазата на ДП или на първоинстанционния съд.Тоест, няма
как при подобно твърдение да се поддържа искането въззивния съд да постанови
нова присъда.
Въззивният
съд ,предвид гореизложеното, счете че ВП се явява неоснователен,тъй като не са
налице основания за отмяна на оправдателната и постановяване на нова осъдителна
Присъда, нито са налице проц.предпоставки за отмяна на Присъдата и връщане на
делото на СРС за ново разглеждане от друг състав.Същевременно при служебната
проверка не се откриха други основания за отмяна или изменение на обжалвания
първоинстанционен съд.акт, поради което последният следва да бъде потвърден.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,9-ти състав по НОХД№ 21633/2015 г. ,с която подс.Р.Н.П. е
бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.311,ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК бил изцяло оправдан,тъй
като е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: