ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
Велико Търново, 05.10.2020
г.
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 612/2020г. по описа на съда.
При това, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.395 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е
по Искова молба/ИМ/, подадена от И.С.Р. ***. Искът е насочен срещу директора на ОДМВР В.Търново, а за правно
основание е посочено чл.256, ал.2 от АПК.
Ищецът
твърди, че на 06.08.2020г. му бил връчен електронен фиш/ЕФ/ серия К № 3484419,
издаден от ОДМВР В. Търново за извършено на 20.03.2020г. нарушение за скорост
със собствения му лек автомобил – Тойота Авенсис с ***. Глоба в размер на
600,00лв. Подал възражение срещу ЕФ, а на 25.08.2020г. получил отказ да бъде
анулиран. На 04.09.2020г. по банков път платил 70% от сумата на глобата по ЕФ,
а именно: 420,00лв., което смята за достатъчно да погаси задължението му,
съгласно чл.189, ал.9 от ЗДвП. При последваща проверка в Портала за
административни услуги на МВР установил, че не е отразено погасяването на
задължението по същия ЕФ. Във връзка с това на 17.09.2020г. подал искане до директора на ОДМВР В. Търново
да бъде отразено заплащането на глобата в електронната база данни на МВР като
приложил копие на платежното нареждане. На 30.09.2020г. получил отказ на това си искане с мотиви, че ЕФ
не е обжалван по реда на чл.189, ал.8 от ЗДВП и е влязъл в сила, поради което
дължи заплащане на още 180,00лв.
Предвид това ищецът
твърди, че е задължение на органите
на МВР да отразят погасяването на задълженията
по ЕФ в базата данни на същото ведомство. От др. страна поради неотразяването
на извършеното плащане смята, че го грози
налагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. В тази връзка предявява настоящия иск по
чл.256, ал.2 от АПК като твърди наличието на правен интерес и настоява съдът да
осъди административния орган да отрази
погасяването на задължението за заплащане на глобата, наложена с ЕФ серия К № 3484419, издаден
от ОДМВР В. Търново в електронната система на МВР.
В ИМ in fine
е инкорпорирано особено искане за
допускане на предварително обезпечение на предявения иск като бъде забранено на органите на МВР да налагат ПАМ
по чл.171, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, основаващи се на информация за непогасено
задължение по ЕФ серия К №
3484419, издаден от ОДМВР В. Търново.
Настоящото
произнасяне на съда е именно във връзка с това особено искане, т.е. по повод
молбата за допускане обезпечение. Същото е незабавно в з.з., във връзка с
чл.395, ал.2 от ГПК, при наличните доказателства - само тези приложени към ИМ,
без възможност да бъде оставено без движение за уточнения или да бъде връчено
копие на ответника.
Макар искането да е оформено в
писмена молба, която е подписана и е
посочена исканата обезпечителна мярка/ОМ/, съдът намери молбата за недопустима.
Искът по чл.256, ал.2 от АПК е особено исково производство, което се развива по
реда на чл.145 и сл. от АПК, на основание чл.256, ал.1 от АПК. Не става въпрос
за гражданско, а за административно дело, което се разглежда от АСВТ при
съответното приложение на правилата за оспорване на ИАА, т.е. няма препращане
към реда за разглеждане на искове по ГПК.
Поради това по аргумент от противното на чл.389, ал.2 от ГПК института е
неприложим в това производство.
Налице е и друг аргумент за
недопустимост на молбата за обезпечение. Налице е друг процесуален ред за
постигане на целената защита, а предложената обезпечителна мярка е неподходяща
по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК спрямо твърдяната обезпечителна нужда.
Нещо повече същата е невъзможна за изпълнение. Съображенията за това са
следните:
Няма доказателства по делото за
образувано изпълнително производство за събиране на глобата по ЕФ. Но предвид
изявлението, че същият е влязъл в сила като необжалван и изтеклия период от
време може да се направи извод, че такова е образувано. Видно е, че ищецът
оспорва на практика наличието на дълга със съображения, че е погасен и то въз
основа на обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителното основание.
Искането му към съда е на практика такова за прекратяване на изпълнителното
производство поради погасяване на дълга. Предвид заявените твърдения и
направените искания съдът приема, че адекватният ред за защитата на ищеца
е защита срещу принудителното
изпълнение, било чрез жалби, било чрез отрицателен установителен иск. Доколкото
наложената глоба е публично държавно вземане, съгласно чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, то събирането й след изтичане на срока за доброволно изпълнение е от
публичен изпълнител в НАП. Отразяването на извършеното плащане в АИС на МВР –
„Управление на фишове и плащания по тях“ е последващо
фактическо действие, действително дължимо от МВР, но след разрешаване на посочените по-горе спорни въпроси – за размера на дълг а и
неговото погасяване.
Защо съдът намира предложената ОМ за
неподходяща? На първо място тя обвързва производството по предявения иск с
друго/и невъзникнали административни правоотношения/тези по налагане на
евентуални ПАМ/, които са самостоятелни и независими от настоящото. Въпреки, че
де факто се цели спиране на изпълнението. Тоест забраната към органите на МВР ,
ако изобщо е допустима е неподходяща спрямо обезпечителната нужда. При това се иска от съда да ограничи в бъдеще
правомощието на органите на МВР да налагат ПАМ по реда на чл.171 от ЗДвП.
Материалната компетентност на всеки АО е дадена със закон и съдът не може да я
редуцира, независимо по какви причини,т.к. основни принципи на административния
процес налагат АО да действа самостоятелно и независимо при преценка на фактите
от значение за случая, като служебно събира доказателства/вж. чл.9 и чл.10 от АПК/. Правомощията на органите на МВР са толкова и такива, каквито са
предоставени от законодателя. Съдът може да упражни само последващ контрол за
законосъобразност върху упражнена вече власт. Самите правомощия на съда са
законодателно дефинирани. Не може със съдебен акт да се създава имунитет срещу
административна дейност, какъвто на практика претендира ищецът. Привилегии също
се дефинират по законодателен ред.
За да бъде допуснато обезпечение на иск, следва да
бъде установено кумулативното наличие на няколко предпоставки – общи и особени.
Общите предпоставки за допустимост и основателност на молбата за обезпечение
могат да се сведат до следното: наличие на обезпечителна нужда/както относно
предмета на спора така и относно поисканата ОМ/; висящо производство, т.е.
преди постановяването на съдебното решение по предявения иск/с оглед целта на
обезпечението на съдебно предявеното право, а не за реализиране на последиците
от решението/; допустимост и вероятна основателност на предявения иск и
предложената ОМ да бъде подходяща спрямо твърдяната обезпечителна нужда. От
изложеното по-горе се очертава липсата на общи предпоставки за допустимост на
молбата за обезпечение. Видно е, че липсва връзка пряка фактическа и правна
между исканото отразяване на погасяването на глобата и забраната за налагане на
ПАМ. Отразяването на погашението в АИС на МВР няма да бъде затруднено или да
стане невъзможно, ако посочената ОМ не бъде допусната. Тоест не е налице общата
предпоставка по чл.391, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви съдът намери молбата за
обезпечение за неоснователна. Предвид разпоредбата на чл. 395, ал. 2 от ГПК, която задължава съда да
разреши искането по същество, недопустима молба за налагане на обезпечение не
може да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК. Недопустимостта на искането
се разглежда при решаване на въпроса за неговата основателност и е основание за
оставянето му без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 395, ал. 2
от ГПК, съдът в посочения състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
на И.С.Р. за допускане обезпечение на предявен иск по чл.256, ал.2 от АПК срещу
директора на ОДМВР В. Търново като бъде забранено на органите на МВР да налагат
ПАМ по чл.171, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, основаващи се на информация за
непогасено задължение по ЕФ серия К № 3484419, издаден от ОДМВР В. Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВАС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: