РЕШЕНИЕ № 379
гр. Пловдив, 26.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесети и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 2078/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, докладвано от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство Л.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. И.Н., със съдебен адрес ***, против Решение № 2471/
21.06.2018г., постановено по гр. д. № 15040/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Л.М.А., че К.П.К. и Д.И.К.
са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност и по силата на
договор за продажба от 10.05.2017г. на трактор „Джон Диър“, модел 6230 Премиум,
с рег.№ ***, номер на рама L06230G646639; като е отхвърлен иска по чл. 108 от
ЗС в частта му, с която се иска да бъде осъден ответника Л.М.А. да предаде на
ищците К.П.К. и Д. И.К. владението върху трактор „Джон Диър“, модел 6230
Премиум с рег.№ ***, номер на рама L06230G646639, както и са присъдени разноски
по съразмерност съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковата
претенция.
Решението се обжалва в частта, с която е
признато за установено, че ищците са собственици на процесния трактор.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания
за неправилност на решението в обжалваната част и за необоснованост. Излагат се
конкретни доводи и съображения, че от събраните по делото доказателства не се
установява безспорно, че ищците са собственици на процесния трактор, а оттам и
неправилен е формулираният извод на първоинстанционния съд за основателност на
предявения иск, като в тази връзка се развиват аргументи, че ищците не се
легитимират като собственици на процесния трактор. Развиват се доводи, че самият
застраховател не може да се легитимира като собственик на процесния трактор с
оглед платеното застрахователно обезщетение, предвид местонахождението на
трактора на територията на Р България и приложимото право съгласно разпоредбите
на КМЧП. На следващо място се излагат съображения, че съдебният акт е
противоречив и необоснован, с оглед пропуск касателно разминаването в основния
идентифициращ белег на моторното превозно средство, а именно номера на рамата.
Сочи се, че съдът е признал за установено, че ищците са собственици на трактора с рама L06230G646639
при условие, че самите те се легитимират като собственици с представената
фактура с номер на рамата с различна цифра в петия знак. Съгласно петитума на
предявения иск, ищецът претендира да е
собственик на трактор с различен от възприетия от съда номер, а именно L06236G646639. В този смисъл се поддържа, че
с уважаване на исковата претенция за моторното превозно средство съдът се е
произнесъл по непредявен иск, с оглед на което се поддържа извод за
недопустимост на постановения съдебен акт. На следващо място се сочи, че като е
претендирано признаване за установено от страна на ищците право на собственост
за моторно превозно средство с различен от установения номер на рама,
претенцията се явява неоснователна, тъй като не се установява съпоставимост на
претендираната вещ и на личната вещ, както и се поддържа, че ищците не са
доказали идентичност на претендираната вещ, предвид на което не може да се
направи извод, че вещта- предмет на претенцията, е тази, която ищецът е
придобил. Въз основа на изложеното се иска решението в обжалваната част да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде оставен
без уважение. Алтернативно се иска в
случай, че съдът приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск, решението да бъде обезсилено и производството по делото
прекратено. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемите К.П.К., ЕГН **********, и Д. И.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. И.М., със съдебен
адрес ***, в заканоустановения срок не депозират писмен отговор, като в съдебно
заседание оспорват жалбата като неоснователна, с искане същата да бъде оставена
без уважение и решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират
разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
решението в обжалваната част съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано
по иск с правна квалификация по чл.108 ЗС.
С исковата молба ищците твърдят, че са
собственици в режим на СИО на трактор марка „Джон Диър“, модел „6230 Премиум“,
с рег. № *** и рама № L06230G646639, който е закупен от ЗК „Алианс Иншурънс“ за сумата от 7000 евро,
платена по банков път, за което е издадена фактура за продажба № CS0254/ 10.05.2017г. Твърди се, че процесният
трактор първоначално е бил закупен от Англия от търговското дружество „Кодива“
ЕООД, представлявано от ищеца К. като негов управител, транспортиран е до
територията на България и оставен за подготовка и стопанисване в с.Динк на
21.10.2010г. следобеда, като на 22.10.2010г. през нощта същият е откраднат, за
което е подаден сигнал до РПУ-Труд и е образувано досъдебно производство № 99/
2011г. по описа на РПУ-Труд при ОДМВР- Пловдив, както и че тракторът не е бил
регистриран по надлежния ред преди отнемането му на 22.10.2010г. Твърди се, че
в резултат на извършени процесуално- следствени действия тракторът е намерен в
с. Пищигово, община Пазарджик, регистриран в КАТ- Пазарджик с рама/ шаси № L06230G646580 и рег.№ ***и със собственик ответника А., като същият е предаден
доброволно за нуждите на досъдебното производство на 28.07.2011г., както и че е
установено, че номерът на рамата е интервениран и е заличен истинският номер,
но по производствения номер на двигателя № CD4045L145393 е установено, че този двигател е монтиран на
трактор с рама/ шаси № L06230G646639, което е установен като оригиналният номер
на рамата на трактора преди да бъде променен. Твърди се, че в хода на
разследването след запитване до Великобритания е било установено, че процесният
трактор е бил предмет на престъпление – противозаконно отнемане, извършено на
територията на Обединеното кралство, за което е била заведена преписка под
номер LC3694443/10 от Thames
Valley Police, както и било
установено, че ЗК „Алианс Иншурънс“ е заплатила обезщетение на собственика на
трактора във връзка с извършената на територията на Великобритания кражба, като
по този начин е придобила собствеността върху процесния трактор, с оглед на
което същият е закупен от ищците имено от посочената застрахователна компания
на 15.05.2017г. Въз основава на изложените обстоятелства в исковата молба е
формулиран петитум за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, ищците са собственици на процесния трактор и ответникът
да бъде осъден да им предаде владението върху него.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, оспорва да е налице
идентичност между закупения от него трактор и процесния. Развива съображения,
че е придобил правото на собственост върху трактора по силата на писмен договор
с нотариална заверка на подписите, че закупеният от него трактор имал
първоначална регистрация по ЗРКЗГТ. Оспорва ищците да се придобили право на
собственост върху процесния трактор на основание представената фактура, както и
че същата не може да бъде годен титул за собственост противопоставим на
ответника, тъй като е относима към МПС с номер на рама, различен от този на
собствения на ответника трактор, който е регистриран по надлежния ред в КТИ- РС
Пазарджик, както и че чл.12 ЗРКЗГТ въвежда изискване за форма на валидност на
договорите за прехвърляне право на собственост на земеделска техника и тя е
писмена с нотариална заверка на подписите, а в процесния случай не се твърди
наличие на подобен договор. Възразява се, че по делото няма представени
доказателства за настъпило застрахователно събитие в следствие на което
определен застраховател да е придобил правата върху процесния трактор. Развиват
се аргументи, че с предоставената фактура и придружаващи писма- частни
документи, не може да се трансферира право на собственост по реда на
ЗРКЗГТ, нито да се регистрира подобна
продажба. Въз основа на изложеното се иска отхвърляне на исковата
претенция.
След
извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението
е валидно и в обжалваната си част е допустимо.
Не са основателни доводите на жалбоподателя,
че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с исковата молба се
навеждат твърдения, че ищците са придобили правото на собственост върху трактор
марка „Джон Диър“, модел „6230 Премиум“, с рег. № *** и рама № L06230G646639, по отношение на който претенции предявява и ответника, което обуславя
и правният интерес за ищците от водене на настоящото производство. Констатираните
несъответствения частично в обстоятелствената част на исковата молба и петитума
касателно петия (цифров) знак от номера на рамата представлява нередовност на
исковата молба, която е отстранима във въззивното производство с оглед
правомощията на въззивиния съд като инстанция по същество, чиято дейност има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор и в тази връзка въззивната
инстанция дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата
молба (каквото е и направено от настоящия въззивен състав), като с оглед
направените уточнения за допусната техническа грешка при изписването на номера
на рамата и конкретизиране на това обстоятелство (т.е. конкретизиране на номера
на рамата на процесния трактор) се
налага извод, че не се касае за предявяване на нов иск, предвид че няма
изменение на всички останали изложени твърдения за факти и обстоятелства, от
които ищците извличат защитаваното субективно право, както и няма изменение във
вида на търсената защита. Касае за допусната техническа грешка в изписването на
петия (цифров) знак от номера на рамата, доколкото и в обстоятелствената част
номерът е изписван противоречиво – на някои места с пети цифров знак „0“, а на
други с пети цифров знак „6“, като не са налице въвеждане на нови обстоятелства
и твърдения.
При въззивната проверка за нарушение на
императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на
неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Настоящата инстанция приема за безспорно
установено, въз основа на направен съвкупен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства – приложените по делото писмени доказателства,
материалите по приложената приписка ДП № 99/ 2011г. по описа на РУ на МВР-
с.Труд, и приетото по делото заключение на вещото лице инж. И. Г., включително
дадените от вещото лице разяснения при негово изслушване в с.з. от
13.04.2018г., че е налице идентичност между трактора, по отношение на който
ищците претендират право на собственост, и трактора, който е предаден на органите
на МВР с протокол за доброволно предаване от ответника, с рег. № *** и
регистриран на името на ответника А., въз основа на договор за продажба от
10.11.2010г., сключен между ответника А. и лицето Д.И.Д.. Установява се безспорно,
че е интервениран номера на рамата на трактор с рег. № ***, като наличният
номер L06230G646580, който и е вписан в регистрационния
талон на трактор с рег. № *** е неистински, същият е набит немашинно върху
основата на рамата, която е механически пришлайфана, като по този начин е
заличен оригиналният номер на рамата. Установява се обаче, че номерът на
двигателя е CD4045L145393, като същият е без промени и заличавания, както и номерът на кабината
е CGCG017714856, като
съответно по данни на производителя на трактора двигател и кабина с посочените
номера са били монтирани на колесен трактор с рама L06230G646639. Следователно безспорно се мотивира извода, че номерът на рамата на
трактор с рег. № РА02424 е L06230G646639. Отделно от това
истинският номер на рамата на процесния трактор се установява и от проведен
следствен експеримент относно достоверността на номер на рама и на двигател на
колесен трактор в хода на ДП 99/ 2011г. по описа на РУП Труд, където е
направена проверка на бордовия компютър на трактора и посредством извършване на
съответни операции на дисплея на бордовия компютър се изписва номер на рама L06230G646639 и номер на двигател CD4045L145393, които номера на рама и двигател са въведени фабрично от производителя
в софтуера на трактора.
Ищците претендират да са придобили
собствеността върху трактора на основание договор за продажба, сключен с ЗД
„Алианц Англия“ (ЗК „Алианс Иншурънс“), за което представят фактура за продажба
№ CS0254/ 10.05.2017г. Ответникът оспорва правата на ищците, като
оспорва както транслативния ефект на представената фактура поради неспазена
форма по чл.12 ЗРКЗГТ, така и оспорва правото на собственост на праводателя на
ищците – застрахователната компания.
За да бъде уважен иска по чл.108 ЗС, то в
тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили собствеността върху вещта на соченото от тях основание, както и че
техният праводател е придобил собствеността върху вещта, в каквато насока е и
разпределена от първоинстанционния съд доказателствената тежест.
Твърди се с исковата молба, че праводателят
на ищците е придобил правото на собственост върху процесната вещ с изплащане на
застрахователно обезщетение Каско поради реализирало се застрахователно събитие
– кражба на процесния трактор, извършена на територията на Великобритания.
Настъпването на соченото събитие- кражба на
трактора на територията на Великобритания, се установява от данните по делото,
конкретно от материалите по преписката на ДП №99/ 2011г. по описа на РУ на МВР-
с.Труд (писмо на Д „МОС“- МВР, т.ІV от ДП № 99/2011г.), съгласно което по
информация на Интерпол Лондон трактор „Джон Диър“ с рег. № *** и рама № L06230G646639, е откраднат между 16.10.2010г. и 17.10.2010г., за което е заведена
преписка LC3694443/10 от Thames
Valley Police, както и че
ощетеното лице е Jarnet Reginald, роден на ***г.
Установеното застрахователно събитие - кражба
на процесния трактор на територията на Великобритания, не изключва
осъществилото се впоследствие на територията на България противозаконно
отнемане на същия процесен трактор, тъй като се касае за две отделни събития,
осъществили се на различни дати по отношение на един и същи обект. Твърденията
за придобити права върху процесния трактор от ЗД „Алианц Англия“ (ЗК „Алианс Иншурънс“)
са във връзка с осъществилата се на територията на Великобритания кражба, като
се твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователната
компания е придобила правото на собственост върху трактора. Доказателства в
тази насока обаче от ищците не са ангажирани и съответно не се установява, че
застрахователната компания е придобила правото на собственост върху процесния
трактор. Представените писма, изходящи от застрахователното дружество, с
налични в тях твърдения, че дружеството е собственик на трактора, не могат да
мотивират извод в тази насока.
В преписката на досъдебното производство са налични
писма от ЗК „Алианц България“ АД, изх. дата 03.10.2012г. и изх. дата
10.05.2013г. (т.ІV от ДП № 99/2011г.), адресирано до VІ РУП – Труд, с които се
заявява, че във връзка с кореспонденски договор между ЗАД „Алианц България“ и
ЗД „Алианц Англия“ за сътрудничество по ликвидация на щети по застраховки
„Каско“ при ЗАД „Алианц България“ е заведена преписка под № 1021-12-217-500083
относно противозаконно отнемане на трактор марка „Джон Диър“, модел „6230“, с
рег. № ***
и рама № L06230G646639, както и че ЗД „Алианц Англия“
е изплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и се
явява в момента законов собственик на МПС с рама № L06230G646639. Към писмото от 10.05.2013г. са приложени пълномощно от ЗД „Алианц
Англия“, регистрационен сертификат на трактор „Джон Диър“ с рег. № *** и рама № L06230G646639 и банково извлечение за платена сума от ЗД „Алианц Англия“ на
собственика на откраднатото МПС в размер на 44700 британски лири.
От представения регистрационен талон се
установява, че се касае за първа регистрация от 28.07.2010г. на територията на
Великобритания на МПС – земеделска машина – трактор JOHN DEERE, с рег. № ***, рама № L06230G646639 и двигател № CD4045L145393, както и регистриран държател MAIDENHEAD GARDEN
HELP SVCS, с адрес White
Hause Farm, Littlefield green, White Waltham, Maidenhead. От представеното извлечение за плащане се
установява, че е извършено на 17.11.2010г. във връзка със застрахователно
обезщетение по щета BL/1/602542A, плащане на сума в размер на 44700, поради невъзстановено превозно
средство, с получател MAIDENHEAD GARDEN HELP SЕRVICЕS. Коментираните документи са индиция за
съществуващо облигационно правоотношение по договор за застраховка между ЗД
„Алианц Англия“ (ЗК „Алианс Иншурънс“) и MAIDENHEAD GARDEN
HELP SVCS, но същите не
удостоверят прехвърляне на права. Не са представени доказателства за
прехвърляне правото на собственост върху процесния трактор на застрахователното
дружество от предишния собственик, като в тази връзка следва да се посочи, че
остава неизяснено и кое лице е собственик на трактора към момента на кражбата,
доколкото в информацията от Интерпол Лондон е посочено, че ощетеното лице е Jarnet
Reginald, роден на ***г., а в
регистрационния талон е вписан MAIDENHEAD GARDEN HELP SVCS – като държател, с пояснението в скоби, че
регистрираният държател не е задължително да е собственикът по закон. На
следващо мястото от представеното извлечение за плащане се установява, че застрахователното
обезщетение е платено на 17.11.2010г., към който момент тракторът безспорно се
намира на територията на България. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 КМЧП
придобиването на вещни права се уреждат от правото на държавата по
местонахождение на вещта по време на извършване на действието или настъпване на
обстоятелството, които обуславят придобиването. Предвид на цитираната
разпоредба приложима са разпоредбите на българското законодателство, с оглед на
което прехвърлянето на собствеността върху МПС (каквото безспорно е колесният
трактор) съгласно чл.144, ал.1 ЗДвП се извършва с писмен договор, когато
последното няма регистрация в страната. Такъв писмен договор или други каквито
и да е било писмени доказателства, от които да се установи, че ЗД „Алианц
Англия“ (ЗК „Алианс Иншурънс“) е придобило вещни права върху процесния трактор
не са представени от ищците, при носена от тях доказателствена тежест, с оглед
изричното оспорване от ответника, да установят, че техният праводател е
придобил собствеността върху процесната вещ. За да придобият ищците права върху
процесния трактор, то следва към датата на продажбата – 10.05.2017г., техният
праводател ЗД „Алианц Англия“ (ЗК „Алианс Иншурънс“) да е бил собственик на вещта,
което не се установява, тъй като не са ангажирани доказателства за това. При
това положение не може да се обоснове извод, че ищците са придобили права на
собственост върху процесната вещ, доколкото не се установява техният праводател
да е имал такива, с оглед което исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Ето защо
решението на Пловдивски районен съд в обжалваната част следва да се отмени и
вместо това се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В частта за разноските.
С оглед изхода по делото –основателност на
въззивната жалба, предявената претенция за разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2471/ 21.06.2018г., постановено по
гр. д. № 15040/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е признато за установено по отношение на Л.М.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, че К.П.К., ЕГН **********, и Д.И.К., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са собственици, при условията на съпружеска имуществена
общност и по силата на договор за продажба от 10.05.2017г. на трактор „Джон
Диър“, модел 6230 Премиум, с рег.№ ***, номер на рама L06230G646639, както и в частта, с която Л.М.А. е
осъден да заплати на К.П.К. Д. И.К. разноски в размер на 1350,81 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.К., ЕГН **********, и Д.И.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, против Л.М.А., ЕГН **********, с адрес ***,
иск по чл.108 ЗС, в частта, с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на Л.М.А., ЕГН **********, че К.П.К., ЕГН **********, и Д.И.К., ЕГН **********,
са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност и по силата на
договор за продажба от 10.05.2017г. на трактор „Джон Диър“, модел 6230 Премиум,
с рег.№ ***, номер на рама L06230G646639, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, и Д.И.К., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят на Л.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1416 /хиляда четиристотин и шестнадесет/лева, разноски за производството по
в. гр. д. № 2078/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, както и сумата от
570 /петстотин и седемдесет/ лева, разноски за производството по гр. д. № 2078/
2018 г. по описа на 15040/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.