Решение по адм. дело №83/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Производството по делото е образувано по жалба на ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, против Експертно решение (ЕР) № 00036 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, взето на заседание № 017, проведено на 08.03.2024 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 00065 на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, взето на заседание № 013 / 22.01.2024 г., потвърждаващо болничен лист (БЛ) № Е20223825472/ 12.12.2022 г., издаден от ЛКК при „ДКЦ1 Силистра“ ЕООД на лицето Т. Н. П.-директор на дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Твърди, че процесният БЛ, касаещ периода 24.11.- 12.12.2022 г., е издаден като продължение на предходен болничен лист за периода от 03.11. до 23.11. 2022 г., в който е отразено, че лицето следва да се яви на контролен преглед на 22.11.2022 г., за какъвто преглед няма данни. Акцентира, че преглед е извършен едва на 12.12.2022 г. и то от специалист алерголог, а не от пулмолог, като оспореният болничен лист е издаден за минало време, при липса на обективни данни за здравословното състояние на лицето през този период. Твърди, че освен липсата на обективна находка за заболяване, в медицинската документация не е отразено за колко време е изписано лечението и какво изобщо е лечението, като празнотата в информацията води до невъзможност да се прецени дали въобще е било налице състояние на временна неработоспособност на лицето. По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение на НЕЛК, потвърденото с него решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, както и на потвърдения с него болничен лист; претендира и присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, в депозирано на 14.04.2025 г. в писмено становище, твърди неоснователност на жалбата, моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в процеса са конституирани Т. Н. П., Териториална експертна лекарска комисия към "МБАЛ-Силистра“ АД гр. Силистра, Обща ЛКК при „ДКЦ 1 Силистра“ ЕООД, ТП на НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра и Агенцията за хората с увреждания Становище по делото е изразено от Т. Н., действаща чрез адв. В. В. от АК-Силистра, и от ТП на НОИ-Силистра, действащо чрез гл. юриск. Р. М.-С., като и двете заинтересовани страни оспорват основателността на жалбата и молят да бъде отхвърлена. От страна на Т. Н. се претендира присъждане и на разноските по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

След проведено болнично лечение на лицето Т. Н. П.-директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, е издаден болничен лист № Е2022 3203639/ 09.11.2022 г. от ЛКК при ПФО – „МБАЛ – Силистра“ АД (л. 85). Посоченият болничен лист е издаден като първичен и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност на лицето за 6 дни болничен режим, последван от 15 дни домашен амбулаторен режим в периода 03.11.22 г.– 23.11.22 г. с диагноза „Други бактериални пневмонии“.

След изтичане на периода на отпуск по този болничен лист на 22.11.2022 г. е проведен нов преглед на лицето от лекуващия го лекар-специалист (резултатът от прегледа е отразен с ръкописен текст върху екземпляр от епикриза на Т. П. – л. 73-74), който отново го е насочил към ЛКК с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност. На 12.12.2022 г. е извършен преглед на лицето от член на ЛКК, който е потвърдил заключението на лекуващия лекар и е отразил резултата от прегледа в Амбулаторен лист № 6149 (л. 72). Последвало е издаването на оспорения в настоящото производство болничен лист Е2022 3825472 от 12.12.2022 г., с който е оформен отпуск за временна неработоспособност на пациентката за нови 20 дни домашен амбулаторен режим в периода 24.11.2022 г. – 13.12.2022 г. поради същата диагноза, както предишния болничен лист „Други бактериални пневмонии“.

Преди и след издаването на посочените два болнични листа на Т. П. са били издавани и други болнични листове за други диагнози, чиято законосъобразност не е предмет на настоящото производство и същите не са релевантни за процесните отношения. Междувременно е приключило оспорването на първия болничен лист № Е2022 3203639/ 09.11.2022 г. за периода от 03.11. 2022 г. до 23.11.2022 г., като с Решение № 130 от 06.02.2024 г. по адм. д. № 80/2023 г. на АдмС-Силистра е отхвърлена жалбата на осигурителя срещу решението на НЕЛК, потвърждаващо съответно ЕР на ТЕЛК и болничния лист, а с Решение № 314 от 14.01.2025 г. по адм. д. № 3976/2024 г. на ВАС първоинстанционното решение е оставено в сила от касационната инстанция.

В установения срок по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ срещу болничен лист № Е2022 3825472 от 12.12.2022 г. е подадена жалба от ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ-Силистра (л.99-100). Първоначално по жалбата е постановено решение № 0151от 14.03.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ–Силистра“ (л. 82), потвърждаващо болничния лист, което решение е било отменено с ЕР № 052 от 04.05.2023 г. на НЕЛК (л. 46-47) и преписката е върната за ново произнасяне с указания за комплектуването ѝ с относимата медицинска документация – данни за проведените контролни прегледи след дехоспитализацията на лицето. След отмяната ТЕЛК при „МБАЛ–Силистра“ се произнася повторно с решение № 467 от 11.09.2023 г., потвърждавайки отново болничния лист (л. 58). Последвало е ново оспорване на решението на ТЕЛК от осигурителя (л. 57) , при обжалването на което е постановено ЕР № 00245 от 02.11.2023 г. (л. 44), отменящо повторно акта на ТЕЛК, като преписката отново е върната с указания за комплектуването ѝ – прилагане на протокол на ЛКК, както и на данни за извършени контролни прегледи след дехоспитализацията на лицето. След повторната отмяна и съобразно указанията, ТЕЛК при МБАЛ се произнася трети път с ЕР № 65 от 22.01.2024 г. (л. 42), което решение отново е оспорено от осигурителя (л. 34-35) и е потвърдено от НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, с решение № 36, взето на заседание № 017, проведено на 08.03.2024 г. За да постанови решението, ответният орган въз основа на приложената медицинска документация е приел, че състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност и че издаването на болничния лист е правилно.

По делото са назначени единична и тройна съдебно-медицински експертизи (в с. з. на 07.07.2024 г. и на 21.10.2024 г.) във връзка с проверка на обстоятелството дали здравословното състояние на лицето съгласно приложената медицинска документация е обуславяло издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност и адекватен ли е определеният режим на лечение на установеното състояние на лицето. Макар вещите лица да са дали отговори на всички поставени от жалбоподателя въпроси, вписани в жалбата, предметът на експертизата е бил редуциран от съда до посочената задача, съгласно мотивите, изложени в разпореждане № 606/04.06.2024 г., постановено по делото. Според назначения експерт по първата експертиза, както и според трите вещи лица по втората експертиза, отговорът на въпросите е положителен. Според вещите лица по тройната експертиза, при извършения клиничен контролен преглед на лицето на 22.11.2022 г. е отчетена положителна аускултаторна находка, недостатъчно обратно развитие на състоянието, което е достатъчен повод за продължаване на лечението и временната нетрудоспособност, поради което болничният лист е издаден правилно.

Оспорването на посоченото ЕР № 00036 на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, взето на заседание № 017, проведено на 08.03.2024 г., е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните актове, издадени в административното производство, изхождат от материално компетентни лица.

Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник.

Що се касае до производството по издаване на болничния лист от ЛКК, същото е започнало след насочване на пациента към ЛКК от лекуващия го лекар специалист в хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 7, б. „в“ от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника, лекарските консултативни комисии вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. В случая преглед е бил извършен, за което свидетелства приложеният амб. лист № 6149 от 12.12.2022 г., издаден от д-р Д. Т., член на ЛКК.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от Правилника, при издаване на болничен лист ЛКК вписва в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2. Такъв протокол не е бил представен нито в административното, нито в съдебното производство, въпреки че липсата му е констатирана в ЕР на НЕЛК № 00245 от 02.11.2023 г., с което второто решение на ТЕЛК, потвърждаващо болничния лист, е било отменено. Допуснатото процесуално нарушение от ЛКК да състави протокол по чл. 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да се счете за съществено и не съставлява самостоятелно отменително основание. Практиката на ВАС е единна и непротиворечива, че неизпълнението на посоченото процесуално задължение относно попълването на медицинската документация и съставянето на протокол с необходимите реквизити, в който да се впише решението на ЛКК, не е опорочило волеизявлението на административния орган от гледна точка на правилността на преценката за наличие на състояние на временна неработоспособност като основание за ползване на отпуск ( в този смисъл: Решение № 14094 от 08.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2012 г., Решение № 12255 от 15.10.2014 г на ВАС по адм. дело № 6770/2014 г., Решение № 7036 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 15734/2014 г. ).

По отношение на материалната законосъобразност на акта:

Оспореният болничен лист е издаден по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Същият е издаден на 12.12.2022 г. в хипотезата на чл. 9, ал. 5 от НМЕ (в по-голямата си част за минало време, но при наличие на преглед от специалист на 22.11.2022 г., констатирал временната нетрудоспособност) за период от 20 дни, с начало от 24.11.2022 г., след изтичането на отпуска поради временна нетрудоспособност по болничен лист № Е2022 3203639/ 09.11.2022 г., издаден от ЛКК при ПФО – „МБАЛ – Силистра“ АД. Тъй като лекуващият лекар е преценил, че Т. П. се е нуждаела от допълнително време за долекуването си в домашни условия, който извод е направил след проведен преглед, е насочил лицето към ЛКК, която след преглед и въз основа на приложената медицинска документация е издала оспорения болничен лист. Болничният лист е издаден като продължение, тъй като временната нетрудоспособност не е била прекъсвана.

Що се касае до материалноправните предпоставки за издаването на оспорения болничен лист, то съществуването на същите се потвърди единодушно от вещите лица по назначените по делото експертизи – здравословното състояние на Т. П. е налагало продължаване на отпуска поради временна нетрудоспособност и определената продължителност на отпуска съответства на необходимото време за възстановяване от боледуването. Актовете на експертизата за оценка на работоспособността, каквито са болничният лист и експертните решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертни заключения за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (в този смисъл Решение № 2968 от 30.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2021 г., VI о.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага. В тази връзка и въз основа на заключенията на вещите лица следва да се приеме, че оспореният болничен лист е издаден при наличието на обективни медицински доказателства относно състоянието на временна неработоспособност на освидетелстваното лице, поради което същият е потвърден правилно първоначално от ТЕЛК, а в последствие и от ответния орган. Във връзка с оплакванията в жалбата, че липсват данни в медицинската документация за колко време е изписано лечението и какво е лечението, следва да се изтъкне, че предписаната терапия не е реквизит на издадения болничен лист, което се установява и от Приложение № 3 към Наредба за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК поради отхвърляне на оспорването разноски следва да се присъдят и на Т. П. – в качеството ѝ на заинтересовано лице, за което оспореният акт е благоприятен. Предвид представените доказателства и приложеният списък по чл. 80 ГПК ОДЗ „Земеделие“ – Силистра следва да заплати на Т. П. разноски в размер на 300 лева, каквато е заплатената сума от последната за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, против Експертно решение № 00036 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, взето на заседание № 017, проведено на 08.03.2024 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 00065 на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, взето на заседание № 013 / 22.01.2024 г., потвърждаващо болничен лист № Е20223825472/ 12.12.2022 г., издаден от ЛКК при „ДКЦ1 Силистра“ ЕООД на лицето Т. Н. П.-директор на дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати на Националната експертна лекарска комисия-гр. София, направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра да заплати на Т. Н. П. [ЕГН] от гр. Силистра, направените по делото разноски в размер на 300. 00 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.