Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 10.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦЕВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно
дело № 136 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба и допълнение към нея от
„Древен свят“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Борисова“ № 94, бл. „Васил Левски“, вх. Г, ет. 2, представлявано от
управителя Д.Н.М., против Ревизионен акт (РА) № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019
г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната
агенция за приходи (ТД на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение № 343/04.02.2020
г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за
приходи (Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП), с който за дружеството-жалбоподател са
установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. в общ
размер на 3 828л32 лв. главница и 569,52 лв. лихви и ДДС за данъчен период
01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на главницата от 26 666,08 лв.
и размер на лихвата от 4 789,38 лв.
С жалбата се релевират доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Жалбоподателят
счита, че ревизиращите органи едностранно и избирателно са обработили
представените доказателства, като са възприели единствено тези, подкрепящи
констатациите, изложени в ревизионния доклад (РД). Сочи, че са налице документи
с невярно съдържание, които ревизиращия екип е кредитирал, като е зачел само
тези от тях, които обосновават формиране на данъчни задължения, но не и тези,
които водят до намаляването на тези задължения. Твърди, че повечето спорни
счетоводни документи са издадени без негово знание и съгласие от обслужващия
дружеството счетоводител, във връзка с което е инициирана проверка от органите
на прокуратурата и е образувано досъдебно производство. Жалбоподателят не
оспорва наличието на хипотезата на чл. 122 ДОПК, както и данъчните
задължения за ДДС, определени въз основа на непризнато право на приспадане на
данъчен кредит. Изложените в жалбата възражения касаят приходи/разходи по
конкретни фактури, но с жалбата се оспорва ревизионния акт в цялост, тъй като
според жалбоподателя с него „не са установени действителните резултати по
периоди, които са резултат от действителни търговски отношения и извършени
стопански операции, не е елиминиран данъчния ефект по ЗДДС и ЗКПО от
недействителни такива, които са били осчетоводени без знанието и волята ми в
качеството ми на управител на дружеството“.
Иска се постановяване на решение за отмяна на
ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се представлява от юрисконсулт Н.Т., която поддържа жалбата и
доразвива доводите си. Представя писмена защита с приложен списък на
претендираните разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна,
чрез упълномощения гл. юрисконсулт З.Е., оспорва жалбата, моли за отхвърлянето
й като неоснователа и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
І. По допустимостта на жалбата:
РА № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г. е
бил обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 343/04.02.2020 г.
на Директора на Дирекция ОДОП – Варна. Последното е било съобщено на
дружеството-жалбоподател на 18.02.2020 г. по електронен път (л.524 от
административната преписка), а жалбата до АдмС – Русе е подадена на 18.02.2020
г. чрез куриерска служба – л. 54 от делото. Очевидно е спазването на предвидения
в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на
оспорения РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради
което съдът намира същата за процесуално допустима.
ІІ. По валидността, формата и процесуалната
законосъобразност на РА:
Ревизията на „Древен свят“ ЕООД обхваща
задължения за корпоративен данък (КД) за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.
и за ДДС за периода от 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г., като същата е започнала
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001819003707-020-001/17.06.2019
г. (л. 5 от преписката), издадена от Нели И. Бонева, на длъжност "Началник
сектор". Н.Б. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с
издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-2273/20.12.2018 г. (л.
2 от преписката). С така издадената ЗВР е определен срок за извършване на
ревизията три месеца от датата на връчването й, което е било сторено на 18.06.2019
г. по електронен път (л. 3 от преписката). В последствие заповедта е изменена
със Заповед № Р-03001819000731-020-002/03.09.2019 г., с която е разширен
ревизиращия екип, който в състав гл. инспектор по приходите П.Р. И. (ръководител
на ревизията), Галина Петкова Петкова – старши инспектор по приходите и
инспектор по приходите И.Д.С. в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставил
Ревизионен доклад (РД) № Р-03001819003707-092-001/28.10.2019 г. (л. 396-423 от
преписката), връчен на РЛ по електронен път в деня на издаването му –
28.10.2019 г. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК, не е подадено възражение
срещу ревизионния доклад от ревизираното лице. В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден ревизионен акт № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г. (л. 436-446
от преписката) от органа възложил ревизията – началник сектор Н.Б. и главния
инспектор по приходите П.Р. И. – ръководител на ревизията. Жалбоподателят не е
оспорил авторството на ЗВР, РД и РА, поради което съдът приема, че са съставени
от органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, доказателства за
притежаването на какъвто се съдържат в приложения по преписката електронен
носител – CD-диск.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната
компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и притежаващи квалифициран
електронен подпис, поради което съдът намира същият за валиден.
Установява се, че ревизионният акт съдържа
регламентираното с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК съдържание, а
представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава
съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, с оглед на което съдът приема за спазена
установената от закона форма. Установено е и спазването на предвидените за
процедурата срокове.
Съдът намира, че РА е мотивиран, тъй като по
ясен и недвусмислен начин са изложени съображенията на административния орган
за издаването му, даващ в пълна степен възможност на адресата му да разбере
какви са установените задължения и въз основа на какви фактически установености
те са определени. В РА подробно са описани извършените в хода на ревизията
процесуални действия, установените факти и основанията за извършеното облагане,
включително са обсъдени и възраженията на жалбоподателя.
Възраженията на жалбоподателя, че са налице
процесуални нарушения, съдът намира за бланкетни и неоснователни, тъй като в
жалбата не се съдържат никакви фактически твърдения в тази посока.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
В хода на ревизионното производство е установена
фактическа обстановка, която не е спорна и съдът възприема изцяло, както
следва:
Установено е, че „Древен свят“ ЕООД е еднолично
дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията – гр. Русе на 09.09.2014 г. Понастоящем то е със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Борисова № 94, бл. Васил
Левски, вх. Г, ет. 2. Собственик и
управител на дружеството е Д.Н.М.. Дружеството е регистрирано
по ЗДДС, считано от 16.01.2015 г.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
Р-03001819003707-040-001/18.06.2019 г., № Р-03001819003707-040-002/24.07.2019
г. и № Р-03001819003707-040-003/17.09.2019 г. С тях са изискани всички първични
счетоводни документи, счетоводни регистри, касови и банкови документи за
ревизирания период, както и доказателства, удостоверяващи реалността на
доставки по конкретни фактури.
Жалбоподателят представил исканите обяснения
(л. 39-208 и л. 11-29 от преписката), към които приложил счетоводната
документация, с която разполага. В обясненията управителят на дружеството
посочил, че част от счетоводната документация липсва, тъй като не му е предадена
от счетоводната фирма, обслужвала жалбоподателя в ревизирания период. Освен
това подробно обяснява, че част от представените документи са такива с невярно
съдържание и не отразяват действително осъществени от жалбоподателя сделки.
След като са анализирали представените от
дружеството първични документи за извършени продажби, ревизиращите органи са
направили извод, че част от тях са с невярно съдържание, тъй като не отразявали
реално осъществени сделки. Приемайки твърденията на ревизираното дружество за
липса на част от счетоводната документация, ревизиращият екип приел, че водената
счетоводната отчетност не дава възможност за установяване на основата за
облагане с данъци. Поради изложеното данъчните органи са приели, че са налице
предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 ДОПК и основата за
облагане на задълженото лице за ревизираният период с корпоративен данък,
следва да бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Изготвени са Уведомление
с № Р-03001819003707-113-01/17.09.2019 г. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и Уведомление с №
Р-03001819003707-139-01/17.09.2019 г. на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03001819003707-040-003/17.09.2019 г. за
попълване на Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и за представяне на
документи по конкретно посочени в искането сделки. Уведомленията и искането са връчени
по електронен път на 17.09.2019 г., Във връзка с искането са представени договори,
анекс, допълнително споразумение, спогодба и фактури, както и главна книга за
конкретните контрагенти (л. 342-375 от преписката).
В хода на ревизията е направен анализ на
всички относими към ревизираното лице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, подробно описани на стр. 2
– 4 от РД. Констатирано е, че за ревизирания период 2017 г. и 2018 г.
жалбоподателят е подал годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, в които са
декларирани реализирани от дружеството приходи и разходи и съответстващата им
счетоводна, респективно и данъчна печалба и дължимия корпоративен данък. Поради
липса на счетоводни документи (счетоводни регистри), от които да може да се
установи как са формирани декларираните суми на приходите и разходите,
ревизиращият орган е пристъпил към установяването им въз основа на подадените
Справки-декларации по ЗДДС за извършените в периода покупки и продажби от
жалбоподателя. Като реализирани приходи е възприета стойността на декларираните
от жалбоподателя приходи за всяка от календарните години, тъй като не е
установено да са налице недекларирани продажби. По отношение на разходите
ревизиращият екип е извършил подробен анализ на всички отчетени в дневниците за
покупки за ревизирания период разходи като е изложил мотиви кои от тези разходи
могат да бъдат признати, и кои не и по какви причини. За преобладаващата част
от декларираните покупки ревизиращите достигнали до извод, че реалното
извършване на сделките не е доказано, поради което и за тях не следва да бъдат
признати разходи.
Извършена е съпоставка на установените
приходи с признатите разходи за всяка от ревизираните години, при която на
основание чл. 122 ДОПК в РД, съответно в последствие и в оспорения РА са
определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва:
За 2017 г. е определена основа за облагане в
размер на 32 615,00 лв., върху която дължимият корпоративен данък е в
размер на 3 261,50 лв., от които 36,22 лв. са внесени и дължима за внасяне
е сумата от 3 225,28 лв. Определена е и дължима лихва в размер на 516,09
лв. по РД, съответно 531,32 лв. по РА.
За 2018 г. е определена основа за облагане в
размер на 6 030,44 лв., върху която основа дължимият корпоративен данък е
в размер на 603,04 лв. Дължимата лихва е в размер на 35,35 лв. по РД, съответно
38,20 лв. по РА.
или общо за данъчен период от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. главница в размер на 3 828,32 лв. и лихва в размер на 569,52
лв.
В хода на ревизията е извършен анализ на
събраните даказателства и с оглед установяване на задължения за ДДС по ЗДДС. В
РД и в РА е посочено, че задълженията за ДДС са определени по общия ред, т.е.
по отношение на тях не е прилагана презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК.
В рамките на целия ревизиран период от
01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. ревизиращият екип е установил задължения за ДДС
както следва:
За данъчен период месец септември 2017 г. са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 7 600 лв. и лихва
върху тях в размер на 1 606,68 лв.
За данъчен период месец декември 2017 г. са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 3 400 лв. и
съответстваща им лихва от 631,88 лв., както и лихва от 2,11 лв. за забавено
плащане на декларирания от дружеството данък.
За данъчен период месец февруари 2018 г. са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 1 350 лв., върху
които е начислена лихва в размер на 228,77 лв. Подлежащ на внасяне е и декларирания
от жалбоподателя за този период ДДС в размер на 3 410 лв. ведно с
съответстващата лихва в размер на 577,87 лв.
За данъчен период месец март 2018 г. са
установени допълнително задължения за ДДС в размер на 9 790 лв. и съответстващата
им лихва в размер на 1 574,68 лв.
За данъчен период месец април 2018 г. са
установени задължения за ДДС в размер на 950 лв. и лихва в размер на 144,89 лв.
Установено е и невнасяне на декларирания от жалбоподателя за периода ДДС в
размер на 5,86 лв., който в едно със съответстващата лихва от 0,89 лв. също
подлежи на внасяне.
За данъчен период месец юни 2018 г. не са
установени допълнителни задължения за ДДС, но е изчислена лихва в размер на 21,63
лв върху декларираното от жалбоподателя, но невнесено в срок, задължение за ДДС.
В решението на директора на Дирекция ОДОП –
Варна са изследвани същите факти, като подробно са обсъдени всички възражения
на жалбоподателя, свързани с твърдения за злоупотреба от трета страна – бившият
счетоводител на дружеството и отражението на действията на тази трета страна
върху определянето на дължимите от ревизираното лице данъци. В решението е
направено заключение, че правилно ревизиращият екип е приел, че са налице
предпоставките за определяне на данъчната основа по ЗКПО по особения ред на чл.
122 от ДОПК. Като правилен е приет и установения от ревизиращия екип размер на
приходите на дружеството за 2017 г. и 2018 г. след като решаващият орган е
обсъдил подробно, и е отхвърлил всяко от възраженията на жалбоподателя по
отношение на зачетените от ревизиращия екип приходи. Потвърдени са и
констатациите на ревизиращите относно дължимия ДДС след като отново са
отхврълени възраженията на жалбоподателя, свързани с издадени фактури и
кредитни известия от „Мира Консулт“ ЕООД. Определеният размер на дължимия ДДС
въз основа на непризнато право на данъчен кредит по общо десет броя фактури
фактически не е бил оспорен. Така с решението е потвърден обжалвания РА в
цялост.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила основно и допълнително
заключение. Експетизата е дала отговор на въпроса по кои фактури от ревизиращия
екип не е признато право на данъчен кредит и как са осчетоводени същите в
счетоводството на получателя; налице ли е плащане по процесните фактури. Вещото
лице е изчислило и размера на дължимите от дружеството корпоративен данък по
ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. и ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 09.2017 г., 12.2017
г., 02.2018 г., 03.2018 г., 04.2018 г. и 06.2018 г. като изчисленията са
направени в два варианта – съгласно установеното в хода ревизията (т. 3 от
експертизата) и при основателност на възраженията на жалбоподателя (т. 4 от
експертизата). В допълнително представеното заключение е извършена корекция на изчислените
лихви към датата на издаване на РА. Сумите на дължимите корпоративен данък и
ДДС по т. 3 от допълнителното заключение, съответстват на установените с РА.
В съдебно заседание на 08.10.2020 г. са
разпитани Д.Н.М., М.Ц.П. и Г.П.Г.. Показанията на Д.М. ще бъдат разглеждани от
настоящия съд като обяснения за обстоятелства по делото, дадени от страна в
производството по смисъла на чл. 176, ал. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК предвид факта, че М. е
собственик и управител на дружеството-жалбоподател. В обясненията си М. описва
начина на работа с бившия си счетоводител св. П. като посочва, че няма
отношения с „Десгал“ ЕООД, „Джи ем джи трейд“ ЕООД, „Стар Кравеник“ ЕООД,
„Прополис“ ЕООД и ДЗЗД „Европеистика“. Твърди, че на името на представляваното
от него дружество са издаване фактури от бившия счетоводител, с които той като
представляващ дружеството не е запознат, включително и фактури и кредитни
известия между жалбоподателя е счетоводната фирма.
Свидетелката П. в
показанията си описва технология на взаимоотношенията и контакта с
жалбоподателя по повод водене на счетоводството му, при която свидетелката
единствено осчетоводява предоставени от дружеството първични счетоводни
документи (фактури), без да са налице случаи, в които такива са съставяни от
нея.
В показанията с св. Г.
– бивш собственик на „Десгал“ ЕООД, посочва, че не си спомня да е имал
бизнесотношения с жалбоподателя, но смята, че в миналото жалбоподателят е имал
нужда от строителни материали, с каквито е търгувал свидетеля. Не помни
извършването на конкретна сделка.
Всички изложени до тук,
установени по делото факти и обстоятелства, дават основание на настоящия съд да
приеме, че жалбата
на „Древен свят“ ЕООД срещу РА № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г. по
същество е неоснователна.
По отношение на определените с оспорения РА
задължения за корпоративен данък спорът между страните касае единствено размера
на установените приходи за съответните данъчни периоди.
На първо място следва да се посочи, че по
делото не е налице спор относно наличието на посочените и от ревизиращите
органи основания за провеждането на ревизията в хипотезата на чл. 122 ДОПК. Доколкото в хода на
ревизията е установено, че част от фактурите, отчетени от ревизираното лице не
отразяват реално извършени сделки, безспорно в счетоводството на жалбоподателя
са използвани документи с невярно съдържания, каквото всъщност е и твръдението
на самия жалбоподател. Не е спорно също така, че воденото счетоводно отчитане
от жалбоподателя не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. При това положение правилно органът по приходите е констатирал, че са
налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 3 и т. 4 ДОПК и е определил данъчната
основа, съответно и дължимия корпоративен данък по реда на тази норма.
При определянето на данъчната основа по този
ред ревизиращите органи са извършили съпоставка между получените от
жалбоподателя приходи и извършените от него разходи. От съдържанието на
подадената до настоящия съд жалба се установява, че жалбоподателят възразява
срещу зачетените от ревизиращия екип приходи, като не оспорва незачетените
разходи. Самият жалбоподател е посочил, че незачетените разходи са по фактури,
по които липсва реална сделка. За установяване на приходите на дружеството, при
липса на други счетоводни документи, органът по приходите се е позовал на
декларираните приходи от продажби в дневницит за продажби по ЗДДС. Зачетени са
всички отразени в дневниците за продажби приходи, които съответстват и на
декларираните от жалбоподателя с ГДД по чл. 92 от ЗКПО приходи.
От данните по делото се установява, че
зачетените приходи за данъчен период 2017 г. са в размер на 37 630,00 лв. и
представляват данъчната основа по фактура № 1010/27.07.2017 г. с получател
„Обтиос“ ЕООД. Всички събрани и обсъдени в решението на решаващия орган
доказателства сочат, че фактурата е издадена във връзка с изпълнение на
договор, сключен между жалбоподателя и дружеството-получател, което от своя
страна е извършило плащане по същата, т.е. безспорно е реализиран удостоверения
с фактурата приход. Други приходи по фактури с „Мира Консулт“ ЕООД не са признавани
от ревизиращите за 2017 г.
За 2018 г. зачетените приходи са в размер на
23 450 лв. отново въз основа на отчетените приходи от продажби в
дневниците за продажби по ЗДДС, съответстващи и на декларираните от
жалбоподателя приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. Размерът на приходите
е формиран от отчетени продажби по пет броя фактури – две с Фондация „Ятрус“ и
три с „Маг Тончеви“ ЕООД. Жалбиподателят не оспорва приходите от сделки с
Фондация „Ятрус“, но възразява срещу установяването като приходи на сумите по
фактури с получател „Маг Тончеви“ ЕООД. Във връзка с тези фактури твърди, че
всъщност се касае за сделка извършена през 2015 г. по сключен между страните
договор. Последното обстоятелство всъщност не е спорно между страните, но от
доказателствата по делото се установява, че сделката не е отчетена по надлежния
ред през 2015 година, когато е осъществена, както и че плащанията по нея са
извършени през ревизирания период именно по отчетените през 2018 г. фактури.
Действително жалбоподателят е представил пред ревизиращите органи фактура №
**********/24.11.2015 г. отразяваща сумата по договора между „Древен свят“ ЕООД
и „Маг Тончеви“ ЕООД (л. 353 от преписката). Същата фактура обаче фигурира и в
подадените до НАП дневници за продажби за м.11.2015 г., но с нулеви стойности,
т.е. по тази фактура не е отчетен приход (л. 490 -гръб от преписката). В тази
връзка правилно е прието от ревизиращите органи, че приходът по издадените на
„Маг Тончеви“ ЕООД фактури през 2018 г. следва да бъде включен в приходите на
дружеството за този данъчен период и да участва при определяне на данъчната
основа.
При установените от ревизиращите размери на
приходите на дружеството и неоспорения размер на разходите за всяка от
ревизираните години, съдът счита за правилно определен и размера на подлежащия
на внасяне корпоративен данък за 2017 г. и за 2018 г.
С оглед на изложеното и на разпределената
доказателствена тежест при извършване на ревизии по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, съдът намира, че в настоящия случай не са оборени констатациите на
ревизиращия екип, които от своя страна се потвърждават и от заключението на
вещото лице (по т. 3).
Не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя, че в конкретния случай ревизиращия екип е действал
непоследователно, като не е зачел разходи по неосъществени сделки, но в същото
време е зачел приходи от такива неосъществени сделки. Доказателствата по делото
и изложеното по-горе в настоящото решение сочи, че оспорените от жалбоподателя
конкретни приходи са всъщност реални приходи и не са свързани с недействителни
сделки.
Относно установените задължения за ДДС спорът
между страните касае единствено коригирането на дължимия данък по фактури и
кредитни известия на „Мира Консулт“ ЕООД. Не е налице спор в частта от дължимия
допълнително ДДС, определен поради непризнаване на право на приспадане на
данъчен кредит.
Ревизиращият екип е установил случаите, в
които няма основание за приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства
за реално извършени облагаеми доставки с доставчик „Десгал“ ЕООД, „Прополис“
ЕООД, „Регина“ ООД и „Стар Кръвеник“ ЕООД, като стойността на данъчния кредит
по тези фактури е установена като дължима ведно със следващите се лихви. В тази
част липсват възражения от жалбоподателя, напротив дори е налице изрично
изявление, че непризнатият данъчен кредит не се оспорва.
По отношение на фактурите и кредитните
известия, издадени на „Мира Консулт“ ЕООД съдът намира следното:
Установено е, че от дружеството-жалбоподател
е издадена на „Мира Консулт“ ЕООД фактура № 2006/19.9.2017 г. на стойност
18 000 лв. и 3 600 лв. ДДС. На същата дата е издадено и кредитно
известие към тази фактура със същия номер № 2006/19.09.2017 г. с данъчна основа
18 000 лв. и ДДС 3 600 лв. Кредитното известие е отчетено в справка
декларация по ЗДДС, респективно в дневника за продъжби за данъчен период
м.09.2017 г. с минусови стойности, а самата фактура е отчетена в данъчен период
м.12.2017 г. По делото не е спорно между страните, че по цитираната фактура
липсва реална доставка. На това основание ревизиращият екип е изключил от
формиране на резултата по СД за ДДС за м. 09.2017 г. издаденото кредитно
известие с аргумент, че такова се издава при промяна на данъчната основа на
сделка, за която е издадена фактура или при разваляне на сделка, каквото не би
могло да се осъществи в конкретния случай поради липса въобще на реална сделка.
Съдът напълно споделя тези мотиви на органа по приходите. При липса на сделка
се явява напълно безпредметно издаването на кредитно известие. Всъщност
жалбоподателят счита, че след като органите по приходите са приели, че в случая
въобще липсва сделка би следвало при изчисляване на дължимия ДДС да се изключи
не само кредитното известие, но и издадената фактура № 2006/19.09.2017 г.,
която е отчетена по-късно през м.12.2017 г.
В конкретния случай,
данъкът въз основа на фактура № 2006/19.09.2017 г. е начислен на основание чл. 85 от ЗДДС, съгласно който данъкът е изискуем
и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. По делото няма данни данъчно задълженото лице да е
предприело каквито и да било действия начисленият ДДС да бъде сторниран с оглед
липсата на реално извършена сделка. Издателят на фактурата дължи начисления в
нея ДДС дори и при липса на облагаема доставка. В този смисъл са т. 42 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, "Строй транс" и т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11, "ЛВК-56", в които СЕС категорично приема, че ДДС се дължи от
начислилото го във фактура лице, независимо от действителното наличие на
облагаема сделка.
По отношение на издадените на „Маг Тончеви“
ЕООД фактури, дължимият ДДС е приет от ревизиращите, така както е бил
деклариран от ривизароното лице в съответните периоди на 2018 г., което
съотвества на изводите и на съда, изложени по-горе относно реализираните от
този контраген приходи.
С оглед на изложеното до тук съдът намира
всички възражения на жалбоподателя за неоснователни, включително и твърденията
за неспазване на принципа за равнопоставеност на данъчните субекти и принципа
на данъчен неутралитет. Посочените принципи не могат да бъдат прилагани по
начин, който да е в нарушение на реда и основанията за определяне на данъчни
задължения по ЗДДС.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
счита, че правилно органът по приходите е анализирал събраните в хода на
ревизията доказателства за получени приходи, извършени разходи и осъществени
облагаеми доставки от дружеството жалбоподател. Съдът преценява, че правилно
ревизиращия орган е определил и размера на дължимия данък (корпоративен и ДДС),
съответно – размера на лихвата. Видно е от заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ, т. 3, че изчислените от експертизата размери на корпоративен
данък и ДДС за ревизирания период и лихва върху тях съвпадат с определените в
оспорвания РА. Съдът няма да коментира заключението на експертизата в частта по
т. 4 с оглед изложените до тук доводи за неоснователност на възраженията на
жалбоподателя.
Предвид изложеното обжалвания РА следва да бъде
изцяло потвърден като оспорването по жалбата на „Древен свят“ ЕООД бъде
отхвърлено.
При тази изход от делото и съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. ІІ-ро от ДОПК, жалбоподателят дължи на ответника
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от
1 466,39 лв., който е по-малък от минималното предвидено адвокатско
възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Древен свят“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 94,
бл. „Васил Левски“, вх. Г, ет. 2, представлявано от управителя Д.Н.М., против
Ревизионен акт № Р-03001819003707-091-001/14.11.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 343/04.02.2020 г. на
директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който за дружеството-жалбоподател
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. в
общ размер на 3 828,32 лв. – главница и 569,52 лв. – лихви и ДДС за
данъчен период 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на главницата от 26 666,08
лв. и размер на лихвата от 4 789,38 лв.
ОСЪЖДА „Древен свят“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 94, бл. „Васил
Левски“, вх. Г, ет. 2, представлявано от управителя Д.Н.М., да заплати на
Дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ
на НАП сумата от 1 466,39 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и
тридесет и девет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: