№ 10523
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110128389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че ответникът М. Л. К., ЕГН **********, е потребител на
топлинна енергия за имот с адрес ..., с аб.№ ..., като не бил заплатил следните суми - сумата
от 3840,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 07.12.2020 г. до
изплащане на вземането; сумата от 637,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г. , сумата от 20,02
лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането и сумата
от 4,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г. , за които суми има издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 61431/2020 г. по описа на СРС.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, като
ответникът, в качеството му на собственик на същия, се явява клиент на ТЕ за битови
нужди. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с изпълнение
на указанията, дадени от съда по ч. гр. д. № 61431/2020 г. по описа на СРС, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства и сочи други относими доказателствени
средства, в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
1
експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли за
прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело № 61431/2020 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ответникът М. Л. К., ЕГН **********, чрез особен представител адв. А. С., с отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Посочва, че ищецът и третото лице-помагач нямат процесуална легитимация
да са страни в процеса. Поддържа, че с исковата молба не са представени доказателства за
облигационно правоотношение между ищеца и ответника, и третото лице-помагач. Посочва,
че по делото не е представен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, нито
договор за продажба на ТЕ на клиентите. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Поддържа, че по делото не е доказано, че общите условия
са публикувани в един централен и един местен всекидневник, от което може да се направи
извод, че същите не са били влезли в сила. Оспорва ищецът да е доказал реалното доставяне
и ползване на ТЕ в процесния имот. Оспорва годността на техническото устройство
топломер в процесната абонатна станция. Посочва, че последното не отговаря на законовите
изисквания за техническа изправност. Възразява срещу исковата претенция, като счита
същата за неясно формулирана, тъй като не е конкретизирано за какво е доставена ТЕ- за
битова гореща вода и/или за отопление- отдадена от сградната инсталация, за отопление на
общите части или за отопление на имота. Поддържа, че неправилно е била начислена и
разпределена доставената в процесната абонатна станция ТЕ. Поддържа, че дължимите суми
не са били изчислени въз основа на реално потребената ТЕ. Моли за отхвърляне на иска,
като претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 61431/2020 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Ответникът М. Л. К. /действащ чрез назначения му по делото особен представител/ е
направил изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните.
По делото е представена заповед № ЖН-04-М-005 от 21.02.2007 г. на кмета на район
„...“, с която М. Л. К. е пренастанен в процесното жилище, а именно общинско жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. „...“, .... Представен е по делото и договор за наем от
21.02.2007 г. по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на Столична община, сключен Столична община- район
„Район ...“, чрез кмета ..., и М. Л. К. за предоставяне на общинско жилище, находящо се на
адрес – гр. София, ж.к. „...“, ..., за неопределен срок.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие.
Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК относимо към
потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия, са и ползвателите по
договорно правоотношение /наематели/ на имота, които същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот. Според мотивите на т. 1. от
ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК - договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Безспорно е между страните, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на
процесния имот, доколкото се явява наемател на общинско жилище /собственик е Столична
община/, поради което и единственото основание за възникването на облигационно
отношение с него, би било наличието на писмен договор. В разглеждания случай ищецът не
представя, а и не твърди да е сключван такъв договор.
По делото следаше да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, въз основа на
копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация за съгласието на
собственика, но документи в тази насока от ищеца не са представени по делото.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на топлинна енергия
за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на използваната топлоенергия на
доставчика на топлинна енергия /ищец в производството/, а на наемодателя си - Столична
община, но не в качеството на потребител на топлинна енергия, а на наемател по наемно
правоотношение и това задължение съществува към наемодателя по силата на договора за
наем, а не към доставчика на топлинна енергия /в този смисъл решение № 504/ 26.07.2010 г.
по гр. д. № 420/ 2009 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че договорно отношение по
продажба на топлинна енергия с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и Столична община като собственик на
топлоснабдявания имот. Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата е трето
лице /в случая ответникът в качеството на наемател/, не обуславя извод за възникването на
договорно правоотношение с него при липса на данни, че между ответника и доставчика е
сключен изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на
етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия.
Такава законова презумпция обаче не е предвидена по отношение на държателите на имота,
въз основа на облигационно правоотношение /в случая договор за наем/. Действително
общите условия за продажба на топлинна енергия предвиждат възможност качеството
потребител, съответно клиент на топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на
имота. За същото обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.,
3
следва да има изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена
форма. Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота
Столична община, нито са ангажирани доказателства за същото. Ищецът не е ангажирал
доказателства и за сключването на изричен писмен договор с третото ползващо се лице
/наемател на топлоснабдения имот/ за доставка на топлинна енергия.
В допълнение, в случай че за топлоснабдения имот е била открита индивидуална
партида на името на ответника, за което няма данни, тъй като по делото са представени
единствено съобщения към фактури, в които няма посочен титуляр на абонатния номер, а те
самите не представляват счетоводен документ, следва да се отбележи, че не би могло да се
обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между страните. Единствено
наличието на отправено от ответника до ищеца заявление би представлявало по своето
правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – по
арг. чл. 13 ЗЗД – в този смисъл решение от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 952/2021 г. по описа
на СГС, решение от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 4566/2020 г. по описа на СГС, решение от
19.08.2021 г. по в. гр. д. № 7992/2019 г. по описа на СГС, решение от 12.11.2021 г. по в. гр.
д. № 4364/2021 г. по описа на СГС и др.
По делото липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за
промяна на партидата от собственика на имота, поради което не се установява при
условията на пълно и главно доказване първата материална предпоставка от фактическия
състав на претенцията.
С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни, поради което следва
да бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за
тяхното уважаване.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху главниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само
ответникът, каквито обаче не следва да бъдат присъдени в негова полза с оглед липсата на
изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива. При този
изход на спора, сторените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ..., представляванo от ... и ...- изпълнителни директори, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, срещу М. Л. К., ЕГН **********, с адрес ..., за признаване за установено, че дължи на
ищеца сумите от: 3840,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 07.12.2020 г.
до изплащане на вземането; сумата от 637,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 24.11.2020 г., сумата от 20,02
лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
4
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата
от 4,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2017 г. до 24.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
07.01.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 61431/2020 г. по описа на СРС, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5