№ 39468
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110173311 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Д. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД за признаване на установено по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, че
Договор за потребителски кредит № ********* г. и Договор за потребителски кредит
№ ********** г. са нищожни, евентуално, че клаузите на чл. 4 от всеки от тези
договори са нищожни, както и за признаване на установено по отношение на „Ай
Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024 г. и Договор
за предоставяне на поръчителство от 30.10.2023 г. са нищожни, евентуално, че
клаузите на чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1 към всеки от договорите за
предоставяне на поръчителство са нищожни.
В исковите молби се твърди, че на 17.12.2022 г. между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който
дружеството му е предоставил заем в размер на 6000 лева за срок от 24 месеца, при
годишен лихвен процент /ГЛП/ - 39,45 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ -
47,43 %. Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, на същата дата
ответникът е сключил и договор за поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД,
чийто едноличен собственик на капитала е „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 6002,04
лева. Ищеца навежда твърдения, че на 30.10.2023 г. между него и „Кредисимо“ ЕАД
отново е сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който
дружеството му е предоставило заем в размер на 5 000 лева за срок от 24 месеца, при
ГЛП 15,83 % и ГПР 17,03 %. Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. от договора за кредит,
на същата дата ответникът е сключил и договор за поръчителство с дружеството „Ай
Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „Кредисимо“ ЕАД за сумата
от 5767,34 лева. Излага съображения, че договорите за потребителски кредит са
недействителни на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК – тъй
като текстът на договора е изготвен на шрифт, който е по-малък от 12; нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК – поради това, че в тях не е посочен срок на договора;
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 – тъй като в договорите не е посочена методиката за
изчисляване на ГЛП; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на методика
за изчисляване на ГПР, съответно поради това, че не са посочени всички разходи,
които кредитополучателят следва да направи; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
ЗПК – поради това, че договорите не съдържат съдържанието на всяка погасителна
вноска. Поддържа, че договорите за кредит са недействителни и поради това, че
сключването на договор за поръчителско с избран от кредитора поръчител е условие за
1
сключването на договорите за кредит, като възнаграждението по договора за
поръчителско представлява скрита възнаградителна лихва, поради което същото е
следвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит, но това не е направено, с
което е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че договорите
за поръчителство не отговарят на принципното значение и цел на този вид договори и
всъщност посредством тяхното сключване се цели получаване на сигурен доход без
насрещно престиране. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за
потребителски кредит № ********* г. навежда твърдения, че същият е сключен по
електронен път под отлагателно условие – одобрение за отпускането на заемната сума
от кредитодателя, което не е изпълнено и съответно договорът не е породил своето
действие и сумата от 6000 лева не е предоставена на ищеца. Поради това, договорът за
поръчителство също не е породил действие. По отношение на Договор за
потребителски кредит № ********** г. поддържа, че разликата в размера на ГЛП и
ГПР се дължи на използване на формулата за изчисляване на ГПР по ЗПК, а не на
допълнително включени разходи. Навежда доводи, че възнаграждението за поръчител
не е включено в ГПР, поради това, че сключването на договор за поръчителство не е
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит и
съответно на кредитодателя не е известен размерът на възнаграждението за
поръчителство. Поддържа, че кредитополучателят има право, но не и задължение да
предостави обезпечение, а договорът за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и
ищеца представлява договор за поръчка и вземанията по договора възникват в полза
на това дружество. Твърди, че евентуалната нищожност на клаузата за предоставяне на
поръчителство и заплащане на възнаграждение за поръчител не следва да води до
нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поддържа, че
уговореният лихвен процент е фиксиран, поради което в него не следва да се посочва
методика за изчисляване на референтния лихвен процент, а след като в договора е
посочено, че той е сключен на 30.10.2023 г. за срок от 24 месеца и с падеж на 10-то
число от месеца е ясно, че последната месечна вноска е с падеж 10.11.2025 г. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за
потребителски кредит № ********* г. навежда твърдения, че същият не е породил
действие, тъй като не е одобрен от кредитодателя, съответно не е породил действие и
договора за поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД и не се дължи
възнаграждение в размер на 6002,04 лева. По отношение на договор за предоставяне
на поръчителство от 30.10.2023 г. навежда твърдия, че предвид предсрочното
погасяване на договора за кредит, ищецът не е заплатил в цялост уговореното
възнаграждение за поръчителство. Излага доводи, че сключването на договора за
поръчителство става след сключването на договора за кредит, като предоставянето на
обезпечение зависи от волята на клиента и кредитополучателят не знае какъв е
размерът на възнаграждението за поръчителство, поради което не следва последното
да се включва в размера на ГПР по договора за кредит. Поддържа, че на клиента е
предоставена възможност да избере начин на плащане на възнаграждението за
поръчителство – по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД или по сметка на „Кредисимо“ ЕАД
заедно с месечните погасителни вноски, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД
единствено получава от името и за сметка на „Ай Тръст“ ЕООД плащанията по
договора за поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
2
главни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, т. 9 – 12 ЗПК и евентуални искове с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на
договори за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, че
договорите, съответно клаузата на чл. 4 от тях са нищожни на сочените основания;
сключването на договорите за поръчителство със соченото в исковата молба
съдържание, че договорите, съответно клаузите на чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение
№ 1 от договора за предоставяне на поръчителство са нищожни на сочените
основания.
В доказателствена тежест на всеки от ответниците е да докаже възраженията си,
в т.ч. че договорът, сключен с него е действителен, респективно, че оспорената клауза
е действителна, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че на 30.10.2023 г. между К. Д. С. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който дружеството му е предоставило
заем в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца, при ГЛП 15,83 % и ГПР 17,03 %; че
на 30.10.2023 г. К. Д. С. е сключил и договор за поръчителство с дружеството „Ай
Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит пред
„Кредисимо“ ЕАД; че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит
не е включено възнаграждението за поръчителство; че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г.
от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
УКАЗВА на ответника „Ай Тръст“ ЕООД в срок до откритото съдебно
заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна
такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата от 1,40 лева - за изготвяне на препис от
отговора на ИМ за изпращане на насрещните страни, като при неизпълнение - съдът
3
ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4