Р
Е Ш Е
Н И Е № 17
гр.
Сливен, 16.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия
в открито заседание проведено на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА
КОСТОВА
при секретаря Пенка Спасова и
с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 193 по описа на
СлОС за 2020г., за да
се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от И.М.Х., К.М.Х.
и Н.М.Х.,***”, в която се твърди, че на 09.01.2020 г. при
Твърди се, че починалия В.Х. е брат на тримата ищци, които изключително
тежко понасят неговата загуба. Сочи се, че братята са израснали в сплотено и
задружно семейство, като са били
привързани един към друг. Живели са в атмосфера на любов и подкрепа, обичали са се, подкрепяли са се още от деца, като
братята са били неразделни. В.Х. е най големия брат, който е бил пример и
авторитет за другите по-малки братя. Те са се допитвали до него за съвет. Той
се е грижил за тях, водил ги е със себе си навсякъде, уважението и подкрепата
между братята са съхранили и когато всеки от тях е създал
семейство. Твърди се, че ищците
изключително тежко понасят загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано. Починалият
В.Х. поддържал връзка с всеки от своите братя, които са се търсили и споделяли
всичко по между си. При ПТП ищците са загубили един от своите най - близки
хора, а именно своя обичан брат В.Х..
Твърди се още, че след загубата на своя брат тримата ищци са се променили
изцяло, станали мрачни, затворени, не желаят да общуват с хора и своите близки.
След загубата на своя брат ищците страдат от безапетитие, нарушение на съня и
тревожност, като все още не могат да преодолеят загубата. Предвид гореизложеното
от съда се иска да постанови решение, като осъди ответното застрахователно
дружество да им заплати обезщетение в
размер на по 50 000лв. за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 09.01.2020г. до окончателното изплащане.
Исковата молба е редовно връчена на ответното застрахователно дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен
отговор, в който не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва се настъпването на ПТП, неговия механизъм, причинената
вреда, оспорва се вината на водача на автомобила „Фолксваген Шаран” К.Т..
Твърди се наличие за съпричиняване от страна на
починалия, който е пътувал в автомобила без предпазен колан, като се твърди, че
степента на приноса е поне 50 %. Твърди се наличие на причинно следствена
връзка между поведението на самия починал от една страна и настъпилия
вредоносен резултат, който произтича от собственото му противоправно
поведение. Оспорва се наличието на особено близка връзка с починалия и
действително претърпените от смъртта му вреди. Оспорва се предявения иск по
размер, като прекомерно завишен. Правят се доказателствени
искания.
В с.з. ищците се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие,
който поддържа изцяло исковите претенции и моли за пълното им уважаване.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител,
който моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
От фактическа страна се установява следното :
На 09.01.2020г. при
Реализирано е ПТП, при което е причинена смъртта на В.М.Х., пътник в лекия
автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран”. За произшествието е съставен
констативен протокол и образувано досъдебно производство № 43/2020г. по описа
на РУ – Сливен.
Ищците са братя на починалото лице В.М.Х., били са общо девет братя.
Назначената по делото САТЕ установява, че скоростта на влаковата композиция
преди ПТП е била около 79 км/ч, като не е надвишавала максимално разрешената за
участъка. Опасната зона за спиране при скорост от около 79 км/ч е около 156 м.
Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била коло
20 км/ч.
ЖП прелеза е бил сигнализиран с пътни знаци, електрическа бариера,
светлинна и звукова сигнализация. Сигнализациите на ЖП прелеза към момента на настъпване
на ПТП са били изправни.
Водачът на автомобила не е спрял преди пресичане на ЖП прелеза. С
действията си водачът на автомобила е допуснал навлизане на автомобила в
опасната зона за спиране на влаковата композиция.
В момента на навлизане на автомобила с пресичане на релсовия път
електрическите бариери са били спуснати и при забрана за преминаване на
превозни средства.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да намали скоростта на
достатъчно голямо разстояние и предотврати ПТП чрез спиране преди да премине
покрай спуснатите бариери.
Машинистът е възприел опасността от удар на разстояние около 44м от мястото
на удара, като е нямал техническа възможност да предотврати ПТП.
Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. Технически
правилно е водачът на автомобила да предприеме намаляване на скоростта на
движение и предприеме спиране преди спуснатите бариери, както и да пропусне
влаковата композиция, а след това да предприеме пресичане на прелеза.
Автомобилът е бил снабден с триточкови предпазни инерционни колани.
При наличие на предпазен колан, тялото на пострадалия не би напуснало
зоната на купето.
Назначената по делото СМЕ сочи, че смъртта на пострадалия се дължи на тежка
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и
гръбначния мозък. Настъпило е остро тежко шоково състояние, в което е изпаднал
пострадалия непосредствено след железопътната травма, вследствие на което е
настъпила смъртта.
От данните по делото е видно, че пострадалия е бил без поставен предпазен
колан, въпреки че автомобила е бил оборудван.
Локализацията на уврежданията сочат, че пострадалият е бил притиснат към
дясната половина на автомобила. Уврежданията не се дължат на директен удар с
влака по травмираните области на тялото, а са вследствие блъскане на лекия
автомобил и притискане от деформиралите се части на блъснатия лек автомобил.
Описаните увреждания са били причинени приживе, в купето на катастрофиралия
лек автомобил.
Макар пострадалият да е бил без закопчан предпазен колан, като се имат
предвид деформациите по автомобила, силата на удара, даже да е бил със закопчан
колан, са били налице предпоставки пострадалият пак да получи тежки увреждания
и смърт.
Получените от пострадалия увреждания не се дължат на изпадането на тялото
на пострадалия на значително разстояние и със значителна сила. Уврежданията са
получени вследствие притискане на главата, гръдния кош и гръбначния стълб от
деформиралите се части на автомобила, които са хлътнали към пространството,
заемано от тялото на пострадалия.
Изготвената по делото СПЕ, изследва как се е отразила върху психиката на
всеки един от братята - ищци смъртта на В.М.Х. :
По отношение на ищеца И.М.Х. вещото лице сочи, че страданието е затихващо и
ще отшуми напълно. Ищецът И.Х. и братята му са били близки в рамките на
обичайното. Няма продукция от която да се направи извод, че е застрашено
психичното здраве на обследваното лице и не са налице драстични отклонения в
психичния свят при И.М.Х.. Констатирана е негативна промяна в емоционалното
състояние и гняв при спомена за лицето, шофирало превозното средство, в което е
загинал брат му.
По отношение на ищеца К.М.Х. вещото лице сочи, че
Страданието
е затихващо и ще отшуми напълно. Ищецът К.М.Х. и братята му не са били близки
повече от обичайното. Не са налице психични отклонения или белези на психично
страдание. Констатирана е негативна промяна в емоционалното му състояние.
Когато е под въздействие на спомена за обсъжданията на връзката между него и
братята му се гневи и не може да реагира пълноценно.
По отношение на ищеца Н.М.Х. вещото лице сочи, че смъртта на още един от
братята е разстроила емоциите му, страданието е затихващо, но скоро няма да
отшуми напълно. Ищецът Н.Х. и братята му не са били близки повече от
обичайното, но конкретно към починалия В.Х. изпитва специално отношение. Няма
продукция от която да се направи извод, че сериозно е застрашено психичното
здраве на обследваното лице, въпреки това има реален риск от развитие на
депресивно разстройство. Констатирана е негативна промяна в емоционално –
психичното му състояние и начална депресивна симптоматика, която обаче се дължи
на наслагване от поредица събития – смъртта на брата Велико, смъртта на друг от
братята и влошено здравословно състояние..
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че четиримата братя често
са били заедно, помагали са си. Всеки от тях е създал семейство, като всички се
събирали заедно по празници. Заедно са работили, заемали са си пари при нужда.
Братята Н. и В.са живеели през няколко къщи, често В.е купувал лекарства за брат
си Н., давал му е пари. Н. е приел тежко
смъртта на брат си Велико, разболял се е. Често плаче и ходи на гробища.
Отношенията между починалия В.и братята му И. и К. също са били близки, често
са се виждали, споделяли са своите проблеми, помагали са си взаимно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Прие заключенията на
изслушаните по делото експерти, като изготвени от компетентни и добросъвестни
вещи лица.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните изводи от правно естество :
Правна квалификация на претендираните права чл.
432 ал.1 и чл. 429 ал.1 т.1 вр. ал.3 от КЗ.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди.
В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че: Особено близка
привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право
на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство,
а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия.
От
посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение.
Предпоставките, за да се приложи
това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия
и претендиращия обезщетението
и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага,
че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
При преценката за наличието им
в тази хипотеза обаче следва да
се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка.
По делото обаче не са ангажирани доказателства
относно изградени изключителни отношения на близост между ищците и починалия
брат, нито специални житейски ситуации предполагащи особено близка връзка. Те
са били близки в рамките на нормалните братски отношения на близост и
взаимопомощ. Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални
болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които обичайно би изпитал всеки родственик от внезапната загуба на своя
брат.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, като претециите
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главната искова
претенция се явява неоснователна и акцесорната
претенция за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК претенцията на ищците за заплащане на съдебно – деловодни разноски се явява
неоснователна.
На ответното застрахователно дружество са дължими
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5520 лева с
включено ДДС и 300лева – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен
съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.М.Х. с ЕГН ********** ***, К.М.Х. с ЕГН **********
*** и Н.М.Х. с ЕГН ********** с адрес ***“ АД с ЕИК ******със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Д.Б.“ № 87 за заплащане на обезщетение в общ
размер на 150 000лева или по 50 000 лева за всеки от ищците, за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на
техния брат В.М.Х. починал при ПТП възникнало на 09.01.2020г. на ЖП прелеза при
с.Ж.В., общ. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2020г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.М.Х. с ЕГН ********** ***, К.М.Х. с ЕГН ********** *** и Н.М.Х. с
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ******със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. “Д.Б.“ № 87 сумата в размер на 5820 лева
– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :