Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 02.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева и в присъствието на прокурор Съркьов, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1084 по
описа за 2020 година на РС Елин
Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция ”Социално
подпомагане” – гр. Eлин Пелин, с която се иска по отношение на детето В. Ч. С., ЕГН ********** да бъде предприета
мярка – настаняване в семейство на роднини – Д.Х.С., ЕГН ********** и М.П.С.,
ЕГН ********** - баба и дядо на детето по бащина линия с настоящ адрес:***
навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата, водещи до нейното
изменение. Сочи се, че със Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-077/23/23.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Възраждане, детето В. Ч. С. с майка Д.П. Ч. ЕГН ********** и баща Ч.Д.С., ЕГН **********,
е настанено за отглеждане в семейството на
Д.Х.С. и М.П.С., ЕГН ********** - баба и дядо на детето по бащина линия до
навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата, респективно до
произнасяне на съда с решение по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето. Родителите на детето В.Ч.С. са разведени от около осем години,
като родителските права са присъдени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето. Детето В.и неговия брат Л. били осиновени на десетмесечна и
двугодишна възраст. Тъй като взаимоотношенията между майката и детето В. Ч. С., както и неговия брат Л. били силно влошени до степен майката да
не е в състояние да контролира поведението им, децата изразили желание пред майката осиновяването им да бъде
прекратено. Към момента бащата на децата има ново семейство и две годишна дъщеря, като от настаняването на децата в семейството
на роднини до датата на входиране на
иска в съда, не е осъществен контакт родители-деца. Жилището, където се
отглеждат към момента двете деца е масивна къща в добро техническо състояние,
като за В.
и брат му има самостоятелна обзаведена според потребностите за възрастта им
стая. Режимът им е съобразен с възрастовото им развитие. За децата е осигурена
разнообразна храна, облекло, пространство, самостоятелно легло и място за
подготовка и учене с компютър. Роднините Д. и М. са пенсионери и трудово заети,
но работната им заетост позволява да оказват всеобхватен надзор над децата.
Бабата и дядото са във видимо добро физическо здраве и не съобщават за
здравословни проблеми. Ползват се с добро име и авторитет в селото. Изложеното
сочи, че в интерес на детето В. Ч. С. е да
бъде отглеждан в среда близка до семейната, гарантираща потребностите от храна,
облекло и подслон, както и грижи за психоемоционалното му развитие. Налице е
емоционална връзка между детето и роднините, поради което се явява и единствена
алтернатива, която може да гарантира най-добрия интерес на малолетното дете към
настоящия момент.
В съдебно заседание представителят на
Дирекция “Социално подпомагане“ Елин Пелин поддържа молбата. Заинтересованите страни Д.Х.С. и М.П.С. се явяват в първото по делото
заседание, като заявяват, че желаят детето да бъде настанено в семейството им. Заинтересованите страни Д.П. Ч. и Ч.Д.С. - се явяват лично в съдебно заседание и
заявяват становище, че са съгласни децата да бъдат настанени при роднините им Д.Х.С.
и М.П.С., тъй като те не желаят да отглеждат детето Виктор, като дават изричното
си съгласие, мярката по настаняването да е до навършване на 18-годишна възраст
от детето.
Представителят
на РП Елин Пелин изразява становище, че искането е основателно, тъй като е в
изключителен интерес на детето.
Съдът, като се запозна с доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Видно
от справка от НБД Население, детето В. Ч. С. е с майка Д.П. Ч., ЕГН ********** и баща Ч.Д.С., ЕГН **********. От Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-077/23/23.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Възраждане е видно, че детето В. Ч. С. поради невъзможност да бъде
отглеждано от осиновителката си – неговата майка Д.П. Ч. е настанено в семейството на Д.Х.С. и М.П.С.
- баба и дядо на детето по бащина линия за срок до навършване на пълнолетие или
до промяна в обстоятелствата, респективно до произнасяне на съда с решение. Видно от два броя декларации за даване
на съгласие по чл.24, ал.3 от ЗЗДетето М.П.С. и
Д.Х.С. – баба и дядо на детето по бащина линия, са дали съгласие детето В. Ч. С. да бъде настанено в семейството им. От представения по делото социален
доклад, поддържан в съдебно заседание от представителя на ДСП Елин Пелин се
установява, че след извършеното подробно проучване е констатирано, че майката
не желае да полага грижи в семейна среда, поради невъзможност да контролира
поведението на детето. Взаимоотношенията между осиновителката и детето са силно
влошени. Налице са роднини по бащина линия – баба и дядо, които могат да
отговорят на потребностите на детето и са декларирали писмено желание детето да
бъде настанено в семейството им.
При така установената фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗЗДетето, съдът по искане на органите или лицата по чл.26, ал.2
от ЗЗДетето може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете
(чл.2 от ЗЗДетето) извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно
изброените в чл.25, ал.1 от ЗЗДетето хипотези, а именно: 1) чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5) в случаите по чл.11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата; 6) чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по
смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДетето – дете, чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето. От друга страна се установи, че са намерени пълнолетни роднини на детето –неговите баба и дядо по бащина
линия, които желаят да го
отглеждат в семейна среда. Несъмнено Законът за закрила на детето дава приоритет на възможността всяко
дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, като само в изключителни
случаи, то може да бъде настанено извън семейството си и то ако важни причини
налагат това и тези причини, както се
посочи по-горе, изрично са регламентирани от законодателя.
В случая от доказателствата по делото се
установява, че осиновителите на детето – негови родители не желаят да го
отглеждат и трайно са се дезинтересирали от него. В съдебно заседание заявяват
категоричното си съгласие детето да бъде настанено в семейството на своите баба
и дядо до навършване на 18-годишна възраст. В тази връзка, съдът намира, че е налице
хипотезатана чл.25, т.2 от Закона за закрила на детето, поради което спрямо
детето, следва да бъде приложена исканата мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани
в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да
отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка
„съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда”, "настаняване в
семейство на роднини или близки", „осиновяване”, "настаняване в
приемно семейство", „предоставяне на социални услуги-резидентен тип”,
"настаняване в специализирана институция", „полицейска закрила”,
„специализирана закрила на обществени места”, „информиране за правата и
задълженията на децата и родителите”, „осигуряване на превантивни мерки за
сигурност и защита на детето”, „осигуряване на правна помощ от държавата“,
„специални грижи за деца с увреждания”, както и „временни мерки чл. 12 от
Конвенцията за компетентността”.
В
случая исканата
мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини е сред предвидените в
чл.4 от ЗЗДетето, като основателността на прилагането й е обусловена от
предвидените в разпоредбата на чл.25 от ЗЗДетето изчерпателно изброени
основания. Събраният по делото доказателствен материал установява, че детето се чувства добре в
семейството на своите баба и дядо, които също изразяват съгласие детето да бъде
настанено в семейството им за отглеждане. Предвид гореизложеното и като извърши
преценка, по отношение на възможните мерки и обстоятелствата по делото, съдът
намира, че подходяща мярка, която е в интерес на детето е „настаняване в
семейство на роднини и близки”, поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в
молбата, е адекватен на търсената закрила на детето, поради което и съдът намира,
че следва да настани детето В. Ч. С., в
семейството на Д.Х. С. и М.П.С. за срок до навършване на пълнолетие или до
настъпване на промяна в стоятелствата, довели до налагане на мярката на
закрила.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето В.Ч.С., ЕГН ********** с родители - майка Д.П.
Ч., ЕГН ********** и
баща Ч.Д.С., ЕГН ********** в семейството на роднини – Д.Х.С., ЕГН ********** и
М.П.С., ЕГН ********** - баба и дядо на детето по бащина линия с настоящ адрес:***
М., С. област до навършване на пълнолетие от
детето или до настъпването на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на
решението.
Решението може да
се обжалва пред Софийски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: