Решение по дело №165/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260057
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Жулиета Серафимова
Дело: 20185600900165
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Хасково, 29.12.2020 г.

 

                                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковският окръжен съд шести  граждански състав

На  дванадесети октомври   две  хиляди и двадесета  година

В закрито заседание, в състав:

 

 

                                                        СЪДИЯ :  ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

 

 

секретар  Мая Славилова

като разгледа докладваното от съдията Серафимова

гр.дело  № 165  по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Търговско дело № 165/2018 г. е  образувано  по  искова молба ,с вх.№ 8792/23.10.2018г.от „Инджовстрой“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес  на управление  с. Баните, Област Смолян  против  Община - Хасково, с която  първоначално  искът е  предявен   като частичен за сумата от 115 968,70 лв.,  от общо 386 562,34 лв.

     В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 01 / рег.№ 216/11.10.2016 г. на  Община Хасково/ за възлагане на обществена поръчка на обект: „Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/ ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 21 Основен ремонт/ реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Шандор Петьофи“.

       Възложената на „Инджовстрой“ ЕООД работа по обществената поръчка била приета без възражения от  ответника с акт обр.15, както и съставените  по време на строителството  документи- протокол за приемане и извършване  на СМР обр.19 /№ 1/ от 20.02.2017 г. ведно с подробна  количествена сметка № 1 Протокол за приемане на извършени  СМР обр.19 /№ 2 от 30.05.2017 г.,  ведно с  подробна количествена сметка  № 2 Протокол за приемане  на извършени СМР обр.19/№ 3 от 16.08.2017 г., ведно с подробна  количествена сметка № 3.

      Твърди се в исковата молба,че в хода на изпълнение на възложената работа възникнали непредвидени в договора обстоятелства, във връзка с които било сключено Допълнително споразумение № 2 / с рег.№ 267/16.08.2017 г. на Община Хасково  към договора за обществена поръчка, с рег.№ 261/11.10.2016 г. на Община Хасково, според което стойността на възникналите непредвидени обстоятелства възлизала на сумата  от общо 149 145,14 лв., без ДДС ,която следвало  да бъде осигурена и изплатена от бюджета на Общината за 2018 г. и  след приемане  от ОС-Хасково.

       Според ищеца по време на работата били извършени и дейности, които изисквали влагането на повече материали или извършване на по–голям обем СМР,в това число  (надвишени СМР),  описани подробно в исковата молба по пера,  на обща стойност   278 195,64 лева  с ДДС, и  непредвидени СМР описани подробно по пера ,на обща стойност  108 366,70 лв.с ДДС.  /

       Твърди се на следващо място,че с писмо уведомили  Община-Хасково,че  им дължи посочените две суми, както и сумите по  сключеното допълнително споразумение, в отговор на което  и след  закъснение с година  Общината  им изплатила сумите по  допълнителните споразумения  като становището на Общината било,че  СМР описани в исковата молба  са  извън  обхвата на сключения  договор  и са извършени без основание  и отново   им било отказано да им бъдат изплатени.

        По изложените   в исковата молба обстоятелства  ищецът претендира от съда да постанови решение, с което  ответникът  Община-Хасково да  бъде осъден да  му заплати  сумата от 115 968,70 лв. – частичен иск от 386 562,34 лв., с която сума Община -Хасково  се  е  обогатила, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба   и алтернативно в случай, че  искът с правно основание чл.59 от ЗЗД бъде отхвърлен, Община-Хасково, да бъде осъдена да заплати   сумата от 115 968,70 лв. – частичен иск  от 386 562,34 лв , представляваща  стойността на извършените  непредвидени и допълнителни СМР по сключените между страните  Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 01 / рег.№ 216/11.10.2016 г. на  Община Хасково/ за възлагане на  обществена поръчка за строителство на обект: Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/ ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 21 Основен ремонт/ реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Шандор Петьофи“ и допълнителни   споразумения  към него,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба.

        В изпълнение на протоколно определение № 338/22.07.2020 г.  е постъпила молба с вх.№ *********.08.2020 г. от ищеца „Инджовстрой“ ЕООД, с ЕИК *********, в която ищецът уточнява и пояснява,че  описаните в исковата молба  допълнителни  и непредвидени  работи не включват  СМР предмет на допълнителното споразумение от 16.08.2017 г.Допълнителното споразумение  се посочвало  само с оглед установяване на твърденията, че голяма част от  извършената  от изпълнителя по договора работа не е била предвидена въобще в проектите  и договора  и се е налагало същата да бъде предмет на  допълнителни споразумения,което налагало и воденето на преговори и след  подаване на искане  до Община-Хасково за   изплащане на сумите  за извършените  непредвидени и допълнителни СМР по сключените между страните   договор и допълнително  споразумение от 16.08.2017 г.

      С протоколно определение от 22.06.2020 г. и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска, като  цената на иска е увеличена от 115 968,70 лева  на 386 562,34 лева.

      ОТВЕТНИКЪТ – ОБЩИНА ХАСКОВО  оспорва предявените искове, с писмен отговор, вх. № 274/10.01.2019 г.,  с който се взема становище по редовността на исковата молба и по допустимостта на предявените искове  и се излага становище по фактите и обстоятелствата, на които се обосновават предявените искове.

       Твърди се в отговора на исковата молба,че за посочените в исковата молба видове СМР нямало съставени документи, които да удостоверяват извършването им, нито в количествено, нито в качествено отношение.

       Според ответника не  е   налице  и неоснователно обогатяване, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

       По отношение на евентуалния иск, предявен на договорно основание,искът е  неоснователен и недоказан, като се поддържа, че съгласно разпоредбите на договора цената по него включва всички разходи на изпълнителя до въвеждане на обекта на поръчката в експлоатация, включително и разходите за непредвидени работи, поради което можело да се счита, че процесният договор е такъв при фиксирана цена.      Според ответника предявения при условията на евентуалност иск на договорно основание е неоснователен, с оглед съдържанието на сключения между  страните договор № 261/11.10.2016 г. за обществена поръчка.Не се оспорва, че между страните по делото е сключено допълнително споразумение № 2/16.08.2017 г., на основание чл.116, т.6, б.“б“ от ЗОП /в редакцията на закона към момента на сключване на анекса/, съгласно което страните се договорили, че вследствие на непредвидени обстоятелства са станали наложителни допълнителни СМР, за които  била съставена количествено-стойностна сметка, неразделна част от допълнителното споразумение и че стойността на изменението на договора от 11.10.2016 г. е в размер на 149 145,14 лв., без ДДС,като се твърди се, че всички  допълнителни работи, предмет на сключеното поради непредвидени обстоятелства допълнително споразумение № 2 от 16.08.2017 г.,били изплатени  от Община Хасково на изпълнителя по договора за което били налице доказателства приложени по делото  и в тази връзка претенциите на ищеца били неоснователни. Ответникът се позовава  и на обстоятелството, че договорът за обществена поръчка е изтекъл на 16.08.2017 г. ,като по време на изпълнение на договора, ищецът не уведомил изрично възложителя за каквито и да било непредвидени обстоятелства, които да налагат изменение на обхвата на договора, нито за каквито и да било извършени от него работи извън договорената цена, които Община - Хасково следвало да плати.

           Прави се и възражение за прихващане с вземане на Община Хасково срещу ищеца, произтичащо от същото правоотношение, в размер на 21 288,03 лв., без включен ДДС, или 25 545,64 лв., с включен ДДС.Изложени са съображения в насока, че Община Хасково е информирала ищцовото дружество за неправомерно разплатени суми по договора от 11.10.2016 г. на база решение за отказ за верифициране на разходи на зам.-министър и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 д.н., тъй като при извършване на проверка на място на обект „Шандор Петьофи“ е установено разминаване в мерни единици, посочени в „актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта“ – Приложения 12 към чл.7, ал.3, т.12 към Наредба № 3 и протокол за приемане на извършените СМР № 1/20.02.2017 г. и № 2/30.05.2017 г. Изложено  е становище по позиция № 1 „Премахване на остатъци от цименто-пясъчна замазка и почистване на бетонна плоча“ от протокол за приемане на извършените СМР №2/30.05.2017 г., където е установена разлика на стойност 19 548,55 лв. без ДДС и 23 458,26 лв. с ДДС. Твърди се, че установената разлика по протокола за приемане на извършените СМР № 1/20.02.2017 г. е в размер на 1 739,48 лв. без ДДС и 2 087,38 лв. с ДДС.  С оглед изложеното и в условията на евентуалност, в случай че съдът уважи каквато и да е част от предявените искове по настоящото дело, ответникът прави възражение за прихващане на вземането на Община Хасково в размер на 21 288,03 лв. без включен ДДС или 25 545,64 лв., с включен ДДС за връщане на фактурирани и недължимо платени суми, ведно с дължимата лихва в размер на законната лихва за забава от 08.12.2017 г. до датата на възстановяване на сумите, с уважената част от претенцията на ищеца по настоящото дело.

  По  изложените съображения в отговора на исковата молба ответникът моли съда да остави без разглеждане като недопустим, респективно да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от „Инджовстрой“ ЕООД, главен иск, с който се иска Община Хасково да бъде осъдена да заплати сумата от 115 968,70 лева - частичен иск от общо 386 562, 34 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, с която сума Община Хасково се била обогатила неоснователно от извършените от „Инджовстрой“ ЕООД СМР, описани в исковата молба.

 Моли съда с решението си да отхвърли и предявения иск при условията на евентуалност за сумата от 115 968,70 лева - частичен иск от общо 386 562, 34 лева, представляващи стойността на извършените непредвидени и допълнителни СМР съгласно договора между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително за процесуално представителство по настоящото производство.

 

       СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

       С Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 01 / рег.№ 216/11.10.2016 г. на  Община Хасково/ за възлагане на обществена поръчка  Община Хасково е възложила на „Инджовстрой“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу заплащане на  изпълни предмета на обществената поръчка : „Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/ ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 21 Основен ремонт/ реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Шандор Петьофи“.

       На 16.08.2017 г. между страните е било сключено Допълнително споразумение № 2 / с рег.№ 267/16.08.2017 г. на Община Хасково  към Договора за обществена поръчка, с рег.№ 261/11.10.2016 г. , с което   допълнително споразумение Община Хасково, е възложила на изпълнителя да извърши  поради възникналите непредвидени обстоятелства, след сключване на договора,  СМР,стойността на които  възлиза и е в размер на  от 149 145,14 лв., без ДДС. Не спори по делото и е установено,че сумата  от 149 145,14 лева, без ДДС  е  била изплатена на изпълнителя поради което тази сума не е предмет на делото.

       За установяваване на исковите претенции и във връзка с твърденията на ответнета страна  по делото  бяха назначени   съдебно-технически експертизи -  първоначална  съдебно –техническа  експретиза и  допълнителна тройна експертизи,   със задачи:  да  установяват   и  да посочат вида и  стойността на извършените СМР от изпълнителя след  сключване на договора за обществена поръчка, с рег.№ 261/11.10.2016 г.

      По делото са приети и представените от двете страни писмени доказателства  които са  относими към предмета на делото  и имат значение за   изясняване на спора от фактическа страна.

       Въз основа на  приетите по делото  доказателства, съдът достига до следните  изводи:

       С исковата молба  са предявени  два  иска : иск правно основание чл. 59 ЗЗД  и иск  с правно основание чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД, като всяка една от исковите претенции е с цена на иска - 386 562,34 лева, представляващи стойността на  извършени   непредвидени и допълнителни строително – монтажни работи (СМР) от ищеца,  в качеството му на изпълнител  по сключен между страните договор  за възлагане на обществена поръчка  за основен ремонт (реконструкция/ обновяване) и въвеждане на мерки за енергийна ефективност  в  ОУ „Шандор Петьофи“ гр.Хасково.

               В тази връзка  и  тъй като  правната квалификация на исковите претенции и   съединяването им се определят от съда въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, твърдяната от ищеца връзка между правата и с оглед формулирания  от ищеца петитум на исковата молба,  първият спорен по делото въпрос  е този за  правната квалификация на предявения иск, от отговора на който  въпрос зависи  налице ли е  и посоченото в исковата молба   обективно съединяване на искове   и вида на съединяване.

                При евентуално съединяване на искове  следва да е налице отрицателна връзка между претендираните права,т.е евентуалното право може да съществува само ако не съществува претендираното главно право, като разликата между отделните искове  при евентуално съединяване е или в основанието  от което произтича спорното право, или от един и същ юридически факт, от който ищецът  да претендира различни права.За да е налице евентуално съединяване на искове е необходимо, ищецът да сочи различни основания, от които извлича  спорното вземане, което в случая не е налице, тъй като  ищецът  не се позовава на различни по характера си факти, обосноваващи, от една страна, отговорността на ответника за неоснователно обогатяване, а от друга, договорната му отговорност, а въз основа на едни и същи фактически твърдения   в исковата молба формулира две алтернативни правни квалификации.

             В този смисъл   и с оглед твърденията в исковата молба   за да се определи приложимата материалноправна норма  следва да се има предвид  действителното материалноправно положение между страните, като   от значение  е дали процесните СМР са извършени в изпълнение на сключения договор за обществена поръчка или  непредвидените и допълнителни  СМР не се обхващат от  договора  сключен между тях. 

                 Между страните по делото е сключен договор за възлагане на обществена поръчка  за основен ремонт (реконструкция/ обновяване) и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в   ОУ „Шандор Петьофи“ гр.Хасково,който договор  е специален договор,  и чиято правна уредба се съдържа в чл. 112 – 120 ЗОП и чл. 68 – 76 ППЗОП.Предмет на  договора  е постигане на определен резултат срещу заплащане на определено възнаграждение и поради това по основното си съдържание този договор  е близък до договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД.

                Предметът на договора е  посочен в чл. 1, ал. 2,  чиято основна част  е  изпълнение на СМР съгласно разрешение за строеж, инвестиционеня проект, техническата спецификация и работната програма (т. 1).

               Цената за изпълнение на договора  дължима от възложителя е в размер на  2 999 470,81 лв., без ДДС (чл. 4, ал. 1), тя е единственото възнаграждение за изпълнителя (чл. 4, ал. 2) и обхваща пълно и окончателно цените за съответните видове работи така, че общата стойност да покрива всичките му задължения за тяхното изпълнение за целия срок на договора в това число: разходите за изпълнение на СМР, цената на финансовия риск, разходите за покупка на строителните продукти, разходите, свързани с непредвидените обстоятелства, разходите за извършване на работите по изпитването и пускането в експлоатация на строежа, както и всякакви други разходи, необходими за изпълнение дейностите по договора (чл. 4, ал. 3). Граматическото (буквално) тълкуване на цитираните клаузи налага извод, че уговорената цена е единственото и окончателно възнаграждение на изпълнителя независимо от направените от него допълнителни разходи.  От друга страна в чл. 4, ал. 4 от договора е уговорено, че изпълнителят има право на възнаграждение и в случай на допълнително възникнали дейности и видове работи по ал. 3, т. 4, т. е. за разходи, свързани с непредвидени обстоятелства поради което е налице вътрешно противоречие в договора относно заплащането на разходите, свързани с непредвидени обстоятелства,  след като   според  чл.4,ал.3  са включени в уговореното окончателно възнаграждение, а според ал. 4 се заплащат допълнително.  В тази връзка  и като се има предвид, че задължението за заплащане на непредвидените разходи изрично  е уговорено от страните, то следва да се приеме, че общата  им воля  съгласно договора е за отделното им изплащане на изпълнителя, независимо от уговорената фиксирана цена за изпълнение на договора.

               В подкрепа на  този  извод е и разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 2, 3 и 6 ЗОП,в редакцията и към момента на извършване на процесните СМР (ДВ бр. 13/ 2016 г.),  според която   се предвижда възможност за изменение на договора за възлагане на обществена поръчкау поради настъпване на непредвидени обстоятелства. Макар ,че изменението на договора в посочените хипотези се  сочи като правна възможност, всъщност се касае за правно задължение на възложителя да приеме предложената промяна, тъй като целта на цитираната разпоредба е да запази еквивалентността на насрещните престации и предотврати неоснователното обогатяване в случаите, когато допълнително направените от изпълнителя разходи се дължат на непредвидени обстоятелства.

                   С оглед горното възложителят не може да откаже да приеме наложилата се от настъпилите непредвидени обстоятелства промяна, като при липса на съгласие (поради оспорване на посоченото основание или стойността на непредвидените СМР) изпълнителят може да иска заплащането им по съдебен ред, каквото е предвидено в договора и от което   основание в случая ищецът се е възползвал, предявявайки по съдебен ред  претенцията си. В този смисъл  и след като  изпълнителят по договор за възлагане на обществена поръчка иска заплащане на допълнително извършени СМР, претенцията му следва да  произтича от  сключения договор ,т.е. на договорно основание, поради което и  иска следва да се квалифицира по чл. 79 вр. чл. 266 ЗЗД вр. чл. 120 ЗОП.

                      Този извод относно правната квалификация   може да се направи  както от редакцията на чл. 116 ЗОП (ДВ бр. 13/ 2016 г.), така и от съдържанието на чл. 4 от договора  съгласно  който на заплащане подлежат само тази разходи, които са свързани с непредвидени обстоятелства. Според чл. 4, ал. 3 и 4 от договора уговорената цена обхваща всички разходи за изпълнение на възложената работа с изключение на разходите за допълнителни дейности, произтичащи от непредвидени обстоятелства, които следва да се възстановят на изпълнителя, а според чл. 116 ЗОП основание за изменение на договора е настъпването на непредвидени обстоятелства, наложили необходимостта от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в предмета на първоначалната обществена поръчка. И следователно разходи, изразяващи се във влагането на повече материали или извършването на по – голям обем СМР, които не са свързани с непредвидени обстоятелства по смисъла на §2, т. 27 от ДР на ЗОП,не подлежат на възстановяване на изпълнителя и остават за негова сметка.Изричната уговорка в договора, че подлежат на заплащане само непредвидените СМР, изключва възможността заплащането на останалите допълнително извършени СМР да бъде търсена на плоскостта на неоснователното обогатяване с иска по чл. 59 ЗЗД. 

                       С оглед изложените съображения основателността на предявения иск е обусловена от преценката дали описаните в исковата молба СМР (надвишени и непредвидени) са свързани с непредвидени обстоятелства по смисъла на §2, т. 27 от ДР на ЗОП. Според съдържащата се в цитираната разпоредба легална дефиниция „непредвидени обстоятелства са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия и за да бъдат квалифицирани като непредвидени, следва да се установи необходимостта от извършване на процесните СМР и дали е възникнала в хода на строителството, можело ли е да бъдат предвидени преди сключване на договора и необходими ли са за приемане на работата – въвеждане в експлоатация на сградата. На възстановяване подлежат не само претендираните от ищцата непредвидени СМР, но също и т. нар. надвишени СМР, но само ако влагането на повече материали или извършването на по – голям дейност се дължи на непредвидени обстоятелства.

                     Предмет на делото са два вида СМР, които ищецът е квалифицирал като  надвишени и непредвидени.По отношение на надвишените  СМР следва да се отбележи, че всъщност те са част от предмета на договора за възлагане на обществена поръчка, тъй като са описани поотделно в ценовото предложение и инвестиционния проект, което означава, че като вид и първоначален обем са били предвидени преди сключване на договора.

                      Исковата претенция е за допълнително вложените материали и за по – големия обем работа за всеки един вид дейност, които подлежат на възстановяване, но само ако влагането на допълнителни материали и извършването на по – голям работа се дължи на непредвидени обстоятелство. Изричен отговор на този въпрос са дали вещите лица Т.М. и П.В. (т. IV,  1011/ , които след съпоставка на СМР по инвестиционния проект, техническата спецификация и работната програма със състоянието и параметрите, установени на място, дават заключение, че за почти всички от процесните СМР (надвишени и непредивени) необходимостта от тях е възникнала при извършването на СМР по договора за обществена поръчка и поради това не е било възможно да бъдат предвидени от строителен специалист. В този смисъл е и становището на вещите лица по назначената тройна съдебно – техническа експертиза – Д.С., Е.С. и М.Х. (т. IV, л. 1100 и 1120), които в т. 4. 2 от заключението сочат, че надвишените и непредвидени СМР не са предвидени в проекта, а са възникнали в процеса на строителството. Според вещите лица Т.М. и П.В. са предвидими само част от процесните СМР,  които са описани в таблица 6  в  колона предвидими (т. IV, л. 1005/,а именно: хоризонтален пренос строителни отпадъци 100 м.,натоварване строителни  отпадъци транспорт, превоз строителни отпадъци на депо,доставка и монтаж на  мълниеприемен път с височина  - 1 м. доставка и монтаж на  заземител тип „Електрод“ от по 2 бр. 0,20 8 1,5 м. от неръждаема стомана или екв. Доставка и и монтаж на сирена със звукова сигнализация Унипос ил екв.,които според съда следва да бъдат изключени при изчисляване стойността на извършените СМР.Установи се по делото, че извършването на процесните СМР е било наложително, тъй като без тях обектът не би могъл да придобие завършен вид и съответно да бъде въведен в експлоатация. По отношение на част от СМР вещите лица Т.М. и П.В. сочат, че и без тях обектът е могъл да бъде въведен в експлоатация, което е в противоречие със становището на вещите лица по назначената тройна съдебно – техническа експертиза, според които всички СМР са необходими за въвеждане на сградата в експлоатация, като в изготвената от тях таблица са посочили основанието за това – безопасност, технологични, експлоатационни, енергийни, архитектурни.

                  С оглед гореизложеното съдът приема за установен по делото  факта на извършване на процесните СМР макар и по този въпрос да е налице известно разминаване между вещите лица, като Т.М. и П.В.  които приемат, че част от тях, които са описали в заключението, не са извършени, докато вещите лица Д.С., Е.С. и М.Х. са на противното мнение, а именно, че всички СМР са извършени. Следва да се  кредитира становището на вещите лица Д.С., Е.С. и М.Х., според които  извършването  на СМР е обусловено от технологична, конструктивна или експлоатационна необходимост и е свързано със завършването на обекта в състояние, годно за въвеждането му в експлоатация. Част от процесните СМР представляват скрити работи, за които не са били изготвени съответните протоколи по чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, по отношение на които, обаче, вещите лица са категорични, че са извършени, което обосновават с обстоятелството, че те са технологично свързани с видимите. Следва да се има предвид, че задължението за съставяне на посочените протоколи е само за нуждите на строителния контрол, като няма процесуална пречка установяването им в исковото производство да стане с всички допустими доказателствени средства, включително и чрез използването на специални знания на вещи лица. 

                 С оглед така изложените съображения и предвид клаузата по чл. 4, ал. 4 от Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 01 за възлагане на обществена поръчка от 11.10.2016 г.,съдът намира предявеният иск за основателен, тъй като извършването на процесните СМР е свързано с възникнали в хода на строителството непредвидени обстоятелства с изключение на онези СМР, които са били предвидими при сключване на договора, а именно: хоризонтален пренос строителни отпадъци 100 м.,натоварване строителни  отпадъци транспорт, превоз строителни отпадъци на депо,доставка и монтаж на  мълниеприемен път с височина  - 1 м. доставка и монтаж на  заземител тип „Електрод“ от по 2 бр. 0,20 8 1,5 м. от неръждаема стомана или екв. Доставка и и монтаж на сирена със звукова сигнализация Унипос ил екв.   

            Стойността на подлежащите на заплащане СМР следва да се определи според ценовото предложение на изпълнителя, в което е посочена цена за всяка отделна дейност, тъй като възложителят дължи заплащането им по силата на сключения между страните договор. Средната пазарна цена може да бъде използвана като база за определяне стойността на извършени СМР само при извъндоговорна отговорност на ответника, каквато не е налице в случая.

           Стойността на надвишените СМР на база предложените от изпълнителя цени е определена от вещите лица Т.М. и П.В., които я изчисляват на   225 286,04 лв., без ДДС. От нея следва да се извади стойността на предвидимите надвишени СМР от  479.43 лв. /  за хоризонтален пренос строителни отпадъци 100 м.,за натоварване строителни  отпадъци транспорт, за превоз строителни отпадъци на депо,доставка и монтаж на  мълниеприемен път с височина  - 1 м. ,за доставка и монтаж на  заземител тип „Електрод“ от по 2 бр. 0,20 8 1,5 м. от неръждаема стомана или екв.,за доставка и  монтаж на сирена със звукова сигнализация Унипос ил екв.,/при което стойността на подлежащите на заплащане надвишени СМР възлиза на  224 806,61 лв., без ДДС – 269 767,93 лв., с ДДС.Непредвидените СМР са в размер на 90 305. 58 лв. без ДДС, от които като се приспадне стойността на предвидимите от      стойността на подлежащите на заплащане непредвидени СМР възлиза на   89 826,15 лв. без ДДС – 107 791,38 лв. с ДДС.

          Общата стойност на подлежащите на заплащане надвишени и непредвидени СМР е  377 559,31 лв, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до 386 562,34 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

          На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на  185,27 лева, съобразно отхвърлената част на иска.  

         Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА  ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на „Инджовстрой“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес  на управление  с. Баните, Област Смолян сумата от 377 559,31 лв.,представляващи стойността на извършени надвишени и непредвидени СМР по Договор № BG16RFOP001 – 1.012 – 001 – C01 – C01 – S – 01 / рег.№ 216/11.10.2016 г. на  Община Хасково/ за възлагане на обществена поръчка на обект: „Подобряване на образователната инфраструктура чрез реконструкция/ ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в училища и детски градини в гр. Хасково“ по Обособена позиция № 21 Основен ремонт/ реконструкция/ обновяване/ въвеждане на мерки за енергийна ефективност в ОУ „Шандор Петьофи“,ведно  със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане,  като предявеният иск за разликата до 386 562,34 лв. ОТХВЪРЛЯ.

           ОСЪЖДА  „Инджовстрой“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес  на управление  с. Баните, Област Смолян  да  заплати на Община - Хасково разноски в размер на  185,27 лева .

              Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Съдия :