№…………………………….…….../31.07.2020 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Димитричка Г.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1118 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.
49 от ЗЗД, чл. 50 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата си молба С.З.Ш.
*** й дължи, както следва: сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на дъщеря й ****, настъпила от
удавяне по време на наводнението в гр. ****, кв. **** на 19.06.2014 г. в следствие на неизпълнение от страна на
ответника на задълженията му да поддържа проводимостта и почиства дерето, в което се е образувала
приливната вълна, да не допуска незаконно строителство в близост до и в самото
дере, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 19.06.2014 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради
смъртта на майка й *****., настъпила от удавяне по време на наводнението в гр. ****,
кв. **** на 19.06.2014 г. в следствие на
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му да поддържа проводимостта,
да почиства дерето, в което се е образувала приливната вълна, да не допуска
незаконно строителство в близост до и в самото дере, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.06.2014 г. до
окончателното заплащане на сумата. В евентуалност сумите по главниците се
претендират на основание чл. 50 от ЗЗД. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът община ****,
редовно уведомена за инициираното производство, депозира отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, с която оспорва исковете като неоснователни и
от части като недопустими. Оспорва се наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД досежно ангажиране отговорността на ответника, както и съществуването на
причинно следствена връзка между механизма на инцидента и понесените от ищцата
вреди и техния размер. В евентуалност се прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата и пострадалите, изразяващо се в посещение и
престой в незаконна жилищна сграда на лелята на ищцата, изградена в самото дере.
Оспорва се размера на претенциите като прекомерно завишен. В първото по делото
заседание се твърди, че претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД са
частично погасени по давност. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
удостоверение за наследници на ***.,***, поч. на 19.06.2014 г. /листи
10-11/ се установява, че ищцата С.З.Ш. е нейна дъщеря. От удостоверение за
наследници на *****.,***, поч. на 19.06.2014 г. /лист 12/
се установява, че ищцата С.З.Ш.
е нейна майка. Представени са препис-извлечения от акт за смърт на починалите
лица /листи 13-14/.
С
констативен нот. акт № 163, том ІІІ, рег. № 12804, дело № 12/19.12.2011 г.
/лист 76/ Жана Асенова Ш. е призната за собственик по давност, чрез упражнявано
владение на жилищна сграда , изградена без строително разрешение и книжа с
идентификатор № 10135.5503.35.1 по КК на гр. ****, построена в ПИ №
10135.5503.35 по КК на гр. ****, с административен адрес: гр. ****, ул. „Г.С.“
№ 68.
Представени
са Констативни протоколи от 22.10.2008 г., 31.07.2009 г. 11.05.2010 г. и
10.11.2010 г. на страши експерт при Басейнова дирекция за управление на водите
в черноморски район /листи 215, 216, 220 и 221/ за извършени проверки за
проводимостта на дерета на територията на община ****, сред които и Западен
охранителен канал „Г.С.“, кв. „Аспарухово“, гр. ****. Представена е и
кореспонденция между община ****, РДНСК - **** и Басейнова дирекция за
управление на водите в черноморски район от 2009 г. /листи 217, 218, 219, 222/,
от които е видно, че е констатирано незаконно застрояване в коритото на Западен охранителен канал „Г.С.“, кв.
„Аспарухово“, гр. ****.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда КСТЕ /листи 221–
223/, кредитирано като обективно и компетентно дадени се установява, че дерето служи за отвеждане на повърхностите и
заустените в него води до канал Море - Езеро през територията на ДГФ и кв.
Аспарухово. В КККР към 2013 г. същото в по-голямата си част е разположено в
поземлени имоти с идентификатори 10135.5203.9, 10135.5503.25, 10135.5502.338 и
10135.5503.24. По данни от кадастралната карта към началото на 2013 г. имотите,
формиращи дерето имат следното предназначение: пасище, мера за имот № 9,
територия за озеленяване или спорт на открито – за имот № 25, територия за озеленяване или спорт на открито
– за имот № 338 и терен за обществена сграда или център – за имот № 24. На
всички имоти без този с идентификатор 10135.5503.24 като собственик е посочен
община ****. От
1968 г. за територията, в която попада процесното Темелково дере има изработен
КП, на основата на който е изработен РП, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978
г. Върху КП ясно се вижда наличието на сгради и отразени поземлени имоти в
границите на дерето. В актуализацията на КП от 1984 г. е видно заличаването на
някои сгради и изграждането на други в близост до талвега на дерето. РП от 1978
г. предвижда обществено мероприятие – озеленяване и отчуждаване на имоти
разположени във и около дерето, по протежение продължението на дерето в
границите на урбанизираната територия. Съгласно писмо на МЗХГ дължината на
Темелко дере в горската част е около 2 км. В единия ръкав и около 3.5 км. в
другия. Дължината на дерето в урбанизираната територия е около 1300 м. Къщата
на Жана Ш. с административен адрес: *** се е намирала в имот с идентификатор №
10135.5503.35 по КК на гр. **** в непосредствена близост до талвега на дерето и
до плочест водосток. Дължината на дерето извън урбанизираната горска част е
1735 м. Водопроводимостта в тази част е била намалена от дървета и храстова
растителност, а в границите на военното поделение 26 800Б, което е разположено
по източния скат на Темелково дере са построени две сгради в най-тясната част,
които също намаляват проводимостта на дерето. Приливната вълна се е образувала
в горската част на дерето в следствие завиряване на три места от свлечени маси,
паднали дървета и храсти. След преливане на тези прегради се е получила водно
кална масас височина от 2 м. На 19.06.2014 г. през дерето са преминали 112.555
куб.м./сек., което показва наличието на приливна вълна. Това се е получило на
19.06.2014г. в ромската махала на кв. „Аспарухова". Над нея е гората,
която е водосборна зона на района. Дъждовната вода се стича в Темелково дере,
широко в горната си част повече от 20м., а при навлизането си в квартала, рязко
се стеснява. Точно преди мястото, където се е намирала процесната къща дерето
преминава под мост / ул. „Перекоп"/ с бетонов водосток 2.50м./2.0м. а на
границата му е построен (най-вероятно незаконен) фризьорски салон. Прииждащата
вода бързо е затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход под моста и
така дерето е преляло, образувайки вълна, която е помела къщата. Срещу наводнения в Западната част на кв. Аспарухово
към 19.06.2014г. са изградени две хидротехнически съоръжения - Западният
охранителен канал и водостока под ул. „Перекоп". Тези две съоръжения са
били оразмерени за 5.18мЗ/сек. Нормативно
водостокът е следвало да бъде оразмерен за 15мЗ и проверен за пропускане на 21
мЗ/сек. На дерето е имало мостово съоръжение плочест водосток с размери
2.5м./2м.и проводимост от 5.18мЗ/сек - което като част от ул. „Перекоп" е
свързвало ул. „Калач" с ул. „Г.С.". При ул. „Гривица" на дерето е
имало тръбен водосток от две тръби с диаметър бОсм. и проводимост от 2мЗ/сек. Така оразмерените съоръжения: Западен
охранителен канал и водосток на ул. „Перикоп" на са били в състояние да
проведат водното количество от 17,12 мЗ/сек дори без образуване на приливната
вълна. Валежи на
19.06.2014г. според Публикации от
Националния институт по хидрология и метеорология към БАН: Сумата на валежа в 20:00 часа за изтекъл 3 часов
период: 29,3 mm (л/м2).
Скорост на валежа в периода 18:00 -18:30 часа е 100,2mm/h 13.2 mm Скорост
на валежа в периода 18:30 -19:00 часа е 138,8mm/h 12.2 mm Формираните
обеми вода и максимални водни количества при отточен слой 29,3 mm: Дере Аспарухово 1 - 184860 [тЗ] Дере
Аспарухово 1 - 17.11667[m3/s1. Заключението е, че валежните количества не
надвишават оразмерителните по норматив. Нормативно водостокът е следвало да бъде оразмерен
за 15мЗ и проверен за пропускане на 21 мЗ/сек. Трябва да се отбележи, че при
формираното водно количество - приливна вълна от 112мЗ, дори и при правилно
оразмеряване те не биха могли да бъдат ефективни и да отведат огромната водна
маса в канала на Черно море. Сега на
място има реализиран проект „Възстановяване водопроводимостта на охранителни
канали на територията на кв. ***** с Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ от фонд „СОЛИДАРНОСТ" на EC: №2014BG16SP0001- 005. Падналият
в гр. **** на 14 юни 2020 г. дъжд по интензитет и водно количество е идентичен с
този от 19 юни 2014г., като сега липсват фаталните последици. По данни от
Община **** и Кметство Аспарухово дерето е почиствано редовно до 2011г. През
следващите 2012 г. и 2013 г. Община **** не е провеждала тръжни процедури за
възлагане почистването на канали и дерета. В ситуационната експертиза възложена
от Окръжна прокуратура - **** има данни за нерагламентирани сметища и незаконни
постройки. Ако дерето
в извън урбанизираната - горска територия беше почистено и не съществуваха
постройките на територията на военното поделение при падналите валежи на 18 и
19 юни 2014г. не би се образувала приливна вълна от 112 мЗ/ сек. Основен фактор за дадените човешки жертви и
материални щети е застрояването на Темелковото ( Западно) дере или т.н. Западен
охранителен (отводнителен) канал.
По
искане на ищцата, с оглед доказван е на твърденията им, са разпитани
свидетелите Р.А.Р. /без родство и дела със страните/, П.П.Г. /сестра на ищцата/
и ЙО.З. А. /сестра на ищцата/, чиито показанията съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната
преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По
отношение допустимостта на исковете на С.З.Ш. *** с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на майка й З.Асенова
Ш., настъпила от удавяне по време на наводнението в гр. ****, кв. ***** на
19.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 19.06.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, следва да се
има предвид, че производството по гр.д. № 7852/2019 г. по описана СГС, г.о.,
І-15 състав, с идентичен предмет, но първо заведено дело е прекратено с влязло
в законна сила определение № 2511/24.10.2019 г. С оглед изложеното не са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 за частично прекратяване на настоящото
производство, като недопустимо, поради което съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД
е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това,
че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването
на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва
закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно
следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата
да се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
В конкретния случай безспорно е установено между
страните, че ищцата е дъщеря и наследница по закон на З.Асенова Ш.,***, поч. на 19.06.2014
г., както и майка и наследник по закон на З.Силвиева Ш.,***, поч. на 19.06.2014
г. Не се спори, а и от приложените извадки от ДП № 364/2014 г. на ІV РПУ към ОД
на МВР – **** към гр.д. № 7852/2019 г. по описана СГС, г.о., І-15 състав и от
събраните гласни доказателства по делото е видно, че наследодателките са
починали от удавяне по време на наводнението в гр. ****, кв. „Аспарухово“ на
19.06.2014 г., като по това време са се намирали в къщата на Жана Асенова Ш. с
идентификатор №
10135.5503.35.1 по КК на гр. ****, изградена в имот с идентификатор
10135.5503.35 по КК на гр. ****, в непосредствена близост до Темелково дере, в
което на процесната дата се образува приливна вълна над 2 метра, причина за
трагичния инцидент.
Процесното дере е публична общинска собственост в
качеството му на съоръжение
предназначено за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗОС. От заключението на вещите лица по допуснатата
и приета по делото КСТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че в КККР
към 2013 г. в по-голямата си част Темелково дере е разположено в поземлени
имоти с идентификатори 10135.5203.9, 10135.5503.25, 10135.5502.338 и
10135.5503.24.
По данни от кадастралната карта към
началото на 2013 г. имотите, формиращи дерето имат следното предназначение:
пасище, мера за имот № 9, територия за озеленяване или спорт на открито – за
имот № 25, територия за озеленяване или
спорт на открито – за имот № 338 и терен за обществена сграда или център – за
имот № 24. На всички имоти без този с идентификатор 10135.5503.24 като
собственик е посочена община ****. От представената извадка от Кадастралния
регистър на недвижимите имоти, направена към 03.07.2019 г. /листи 114-118/ е
видно, че за дерето е предвиден самостоятелен имот с идентификатор №
10135.5503.438 по КК на гр. ****, кв. „Аспарухово“ с площ от 2209 кв.м., с
предназначение „отводнителен канал“, като собственик на който е посочена община
**** по силата на Акт за публична общинска собственост.
Съдът приема, че собственост на ответника е цялото отводнително
съоръжение – дере/канал, включващо плочест водосток, тръбен водосток, бетониран
канал, открита канавка и др., доколкото именно през него се оттичат водите
събирани в горската територия над кв.Аспарухово и в самия квартал и това е
единственият път на водата, по която същата следва да се оттече в морето. С
разпоредбата на §1 т.34 от ДР на Закона за водите е дадено легално понятие за
"воден обект" – „постоянно или временно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи“. В
случая процесното ***** може да се отнесе към този вид воден обект. Обстоятелството,
че обектът не е бил отразен в цялост в кадастралната карта с неговите точни
размери – дължина, ширина и предназначение е ирелевантно, доколкото
отговорността на собственика протизтича от характеристиките му на съоръжение по чл.138, ал.
1, т. 4 от ЗВ и задължението за поддръжка на проводимостта му.
Законът за водите в редакцията му от 13.06.2014 г. предвижда в чл. 139,
ал.1, че поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по
чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен
ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
Ал.2 предвижда, че лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло,
диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в
съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните
стени. Нормата на чл. 138, ал.1, т.1
от ЗВ сочи от
своя страна, че предвидената в чл. 137, ал.1, т.1 постоянна защита, включваща
защита от наводнения, включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки
и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения. Или от изложените правни
норми се стига до извод, че отговорността за защита от наводнения, включваща
поддръжка и на проводимостта на деретата, е на собственика на съоръженията.
Няма спор, а и видно от заключението на вещите лица, процесното дере е общинска
публична собственост. Същото е вписано като такава в
действащата КК на гр. ****, а и се
установява от нормата на чл. 19, ал.1, т. 4 от ЗВ. Следователно и вменената по
цитираната норма на чл. 139 от ЗВ отговорност за
поддръжката и ремонтно-възстановителните работи по проводимостта на процесното
дере, е за Община ****.
От изслушаната КСТЕ и приетата по делото
кореспонденция от 2009 г. между община
****, РДНСК - **** и Басейнова дирекция за управление на водите в черноморски
район категорично се установява, че дерето е било в
състояние, непозволяващо да изпълнява отводнителните си функции поради
струпване на растителност, битови отпадъци, кал, насипи и незаконни постройки, както и че разчистване не е било предприето поне четири години преди инцидента. За
опровергаване на горното обстоятелство ответникът не ангажира доказателства.
Предвид горното съдът
намира, че по безспорен начин се установява, че Община ****, която е собственик
на процесното дере и на която е възложено управлението и поддръжката му, не е
положила необходимата грижа на добрия стопанин и не е спазила вмененото й от
закона задължение за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите,
в това число защита от наводнения и поддръжка водопроводимостта на дерето.
Установи се още от
заключението на вещите лица и приложените към
него картен материал и снимки, че Община **** е допуснала
в границите на дерето и непосредствено до него да бъдат изградени
голям брой сгради и съоръжения, за които липсват издадени съответни разрешения
от компетентните органи. Това противоречи на вменените й
задължения по чл. 225а от ЗУТ. Бездействието по упражняване контрол досежно незаконно изградените
постройки и предприемане на действия по събарянето им, е равнозначно на виновно
неизпълнение на задълженията за осигуряване поддръжката на отводнителното
съоръжение. С виновното си бездействие по осъществяване на контрол и
предприемане на действия по събаряне на незаконно изградените постройки,
ответникът е игнорирал задължението си да осигури поддръжката и проводимостта
на отводнителното съоръжение.
Горното бездействие, както и бездействието във
връзка с неизпълнение на задължението за разчистване и поддръжка на дерето са
довели като пряка и непосредствена последица настъпването на твърдените от ищцата вреди, а именно смъртта на нейните близки. Жилището, където последните са се
намирали по време на инцидента е в западната част на кв. „Аспарухово“, в
непосредствена близост до талвега на дерето и до плочест водосток. Нормите за
строителство на сграда са 20 м. отстояние от талвега, каквото в настоящия
случай не е било налице, видно от разясненията в с.з. на вещите лица по приетата по делото КСТЕ. По време на
наводнението – 19.06.2014 г. не се установи падналите валежни количества да
надвишават оразмерителните за водното съоръжение по норматив, видно от КСТЕ,
което не го определя като екстремален. В следствие на вълежите
през процесното дере е преминала вода от 112,555 м3/сек., която е формирала
приливна вълна. Заключението на експертите е
категорично, че ако дерето в извън урбанизираната - горска територия беше почистено и не
съществуваха постройките на територията на военното поделение при падналите
валежи на 18 и 19 юни 2014г. не би се образувала приливна вълна от 112 мЗ/сек. Основен
фактор за дадените човешки жертви и материални щети при наводнението е застрояването на Темелковото ( Западно)
дере или т.н. Западен охранителен (отводнителен) канал.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
Община **** виновно е бездействала относно задължението си да поддържа проводимостта
на отводнителното съоръжение, което се явява в пряка причинно-следствена връзка
с настъпването на твърдяните от ищцата вреди. При формиране на този извод,
съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по КСТЕ, според които
механизмът на настъпване на вредата -
смъртта на 8 човека в разрушената постройка на ул.“Г.С.“ № 68а, намираща се
непосредствено след водостока на ул. “Перекоп“ е образувалата се приливна
вълна, чийто обем от 112 м3/секунда и височина от над 2 метра е следствие на
преминаващата през неправилно оразмерения, непочистен от битови и строителни
отпадъци и значително стеснен и заравнен от незаконното застрояване
отводнителен канал /дере/ силна вода, която е срещнала по пътя си масивната
сграда на незаконно построения фризьорски
салон и която сграда, устоявайки на напора на водата, е отклонила вълната
директно върху къщата на Жана Ш., където по това време са се намирали жертвите.
Горното по категоричен начин се подкрепя и от разясненията на вещите лица в
с.з., че причината за наводнението е образувалата се приливна вълна, а за
жертвите – затрояването на дерето.
Тази установена по безспорен начин фактическа обстановка, според която на 19.06.2014г. в следствие на наводнение, предизвикало голяма приливна вълна, е разрушена къщата на ******. *** и е настъпила смъртта
на 8 души, които са били в нея, сред които майката и дъщерята на ищцата
обуславя извод за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите за
ищцата вреди и бездействието на ответника, което е основание за ангажиране на
отговорността на последния по чл. 49 от ЗЗД.
При определяне размера
на следащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява
нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по
справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените
от деликта морални вреди трябва да са
съразмерни с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и
най-близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. При
смърт на преценка подлежат отношенията между
пострадалия и неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и
преживелия - взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или
взаимна привързаност и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки индивид е индивидуално. Едновременно с това размерът
му не следва да е източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Кръгът от лицата,
които имат право на деликтно обезщетение в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961г. и № 5/1969г.
и това са най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени
родствени връзки, търпят преки и непосредствени вреди от неговата загуба. Безспорно
родството между майка и дъщеря е най-близкото, поради което всеки от тях има
право да претендира обезщетение при прекъсване на връзката поради настъпила
смърт на една от двете. С оглед изложеното съдът намира, че ищцата С.З.Ш.
е легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от смъртта, както на
дъщеря си, така и на майка си неимуществени вреди.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че
вредата за ищцата се изразява в загубата на двама от най-близките й хора –
дъщеря й и майка й. Към датата на наводнението ищцата е била на 23 г., нейната
майка – З.на 59 г., а дъщеря й – З.на 8 г. Не се установи от доказателствата по
делото нито детето, нито майката да са страдали от заболявания, които да
обусловят по-ранно от обичайното прекъсване на живота им, което означава, че
при липса на извънредни обстоятелства, като тези случили се на 19.06.2014 г.
същите са имали потенциалната възможност да продължат съвместното си
съжителство и да разчитат една на друга още дълго време. Според свидетелските
показания, които съдът кредитира като безпротиворечиви и кореспондиращи си,
ищцата преди инцидента е живяла заедно с майка си и двете си деца в една къща,
т.е в общо домакинство. Нямала е съпруг, който да се грижи за нея и низходящите
й и за това е разчитала изцяло на майка си. С.Ш. преди в различни периоди и по
време на наводнението е била в Република Полша на работа, за да осигурява
прехрана за семейството, като по време на отсъствията й грижите за двамата
малолетни са били поверени изцяло на тяхната баба. Семейството е било
неразделно според св. Р., а според св. А. и св. Г. са имали силна емоционална
връзка – дори починалата дъщеря на ищцата З.е кръстена на майка й З.. Ищцата
винаги е изпращала пари на майка си и децата си от чужбина, за да могат да
живеят спокойно и в добри условия. Когато се е случвало да се разболее малката З.ищцата
веднага се е връщала да се грижи за нея, била всеотдайна майка. Семейството
било задружно, като всеки допринасял за благополучието му според възможностите
си – ищцата с финансови средства от
работата й в чужбина, майка й с грижи за домакинството и децата, а малката З.била
отличничка в училище. След неочакваната и едновременна смърт на майка й и на
детето й С. била „като побъркана“, според св. Р.. Безпротиворечиво и тримата
разпитани по делото свидетели установяват, че психическото състоянието на
ищцата след трагедията се е влошило, като и към настоящия момент не е
възстановено. Същата продължава да плаче, особено като среща момиченца по
улицата, приема лекарства, които са й предписани след инцидента и до настоящия
момент. Продължава да живее в къщата на майка й с по-малкия си син, не е
създала ново семейство и няма други деца. Според свидетелите след трагедията С.Ш.
не работи в чужбина, което е разбираемо, тъй като вече няма на кого да повери грижите
за оцелелия си по-малък син.
Съдът приема за
установено, че негативните емоции, които е преживяла ищцата след като разбира
за наводнението на 19.06.2014г. /същата се връща от чужбина на 20.06.2014 г.
след като роднини й се обаждат във връзка с инцидента/ и времето на
неизвестност след това до откриването на труповете на всички жертви са били
много интензивни и силни и са оказали и оказват влияние върху душевния й мир и
понастоящем.
Съдът
приема, че обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на майката и детето
на ищцата – неочаквано, при неестествени обстоятелства – наводнение и удавяне
по време на семейно събиране, едновременната загуба на двама от най-близките
хора, към които е питаела силна обич и привързаност определят степента на
страданието значително над онова, с които се свързва загубата на близки,
починали от естествена смърт. Интензитетът на негативните преживявания не е
отшумял вече 6 години след инцидента, като същият е подклаждан от спомените за
липсващото вече „задружно семейство“, любовта и подкрепата, която е получавала
в него и съжалението от нереализиралите се надежди на всеки родител – да види
как расте детето му, да се грижи за него, да споделя и да се радва на събитията
в живота му, да разчита на подкрепата и помощтта му, когато порастне. Т.е. и
към настоящия момент С.Ш. не е преодоляла последиците от трагичния инцидент.
С оглед изложеното,
отчитайки младата възраст на ищцата към момента на инцидента – 23 години,
продължаващите вече с години /а вероятно и цял живот/ страдания от липсата на
най-близките хора в живота на човека -
майка и дете, лишаването от усещането за семейство и подкрепа, промяната в ежедневните навици, в социалната
активност, насадилата се трайно в живота й безрадостност, както и
неблагоприятните въздействия, които инцидентът пряко е оказал и оказва върху
живота на ищцата, съдът намира, че справедливият размер на следващото й се
обезщетение за неимуществените вреди причинени от смъртта на детето З.Силвиева Ш.
е 100 000 лева. Загубата на дете и неговото преживяване от родител, с
оглед естествената поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо
по-възрастните, а после по-младите, съставлява от психологическа гледна точка
едно от най- тежките житейски събития, тъй че дори интензивността на
страданието на родителя да намалее във времето, мъката остава до края на
живота, в което отношение вредата е непоправима. Горното обуславя извод за
основателност на предявения иск касателно вредите на ищеца от смъртта на
детето.
Що се отнася до
претърпените от ищцата вреди от смъртта на нейната майка З.Ш., съдът намира, че
същите са доказани до размер на обезщетението от 70 000 лева. Връзката
между **** и нейната майка З.Ш. е била силна и здрава, основана на взаимно
уважение и доверие. За това свидетелстват всички разпитани свидетели – съсед и
сестри на ищцата, чиито показания съдът кредитира като обективни и
непротиворечащи си, имащи преки и непосредствени впечатления от живота на Ш.
преди и след инцидента. Ищцата е разчитала на подкрепата на майка й, както
физически – като човек грижещ се за дома, за домакинството, полагащ грижи за
децата докато работи в чужбина, така и емоционално – чрез обич и подкрепа. В
същото време следва да се отчете, че с оглед възрастта им отношенията между ищцата
и майка й е такава между равностойни и самостоятелни индивиди, което предполага
и дъщерята и родителят вече да са придобили психическа настройка, че няма да
бъдат винаги заедно /последното разбира се по обичайните причини, а не по
извънредните, които в случая са довели до този резултат/. При формиране на
изводите си за по-ниския от претендирания размер на обезщетението влияние
оказва и преценката за средната продължителност на човешкия живот и фактът, че
с оглед възрастта на З.Ш. към момента на инцидента /59г./ времето, което двете
с ищцата са могли да прекарат заедно не е било неограничено. С оглед изложеното
съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди на С.Ш. от смъртта на нейната майка в следствие на
виновното и противоправно неизпълнение на вменените законови задължения на
ответника е основателен за сумата от 70 000 лева и неоснователен за
разликата до пълният претендиран размер от 100 000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът надлежно и в срок
е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата и пострадалите – З.и З.Шопови,
изразяващо се в посещение и престой в незаконна жилищна сграда на лелята на
ищцата.
В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат, както и че съобразно конкретните обстоятелства
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД се
прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези
субекти да действат разумно. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав
на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.
В конкретния случай безспорно се установи по делото, че
на 19.06.2014 г. З.Ш. заедно с трима от внуците й, включително З.Ш., посещават
лелята на ищцата – Жана Асенова Ш. в незаконно изградена от последната къща,
непосредствено до талвега на дерето, като поводът е бил посещение на роднини. Съобразно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди
да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.
177. Процесната сграда не е изградена от
починалите лица, както и същите не са я ползвали за живеене или други цели /за
стопанска, търговска дейност или др./, какъвто е смисъла на разпоредбата. За
процеса на строителство на сградата и отношенията с административните органи по
повод на същото, пострадалите се явяват трети лица. Няма предвидено нормативно
задължение за гражданите на РБългария при епизодично посещение в даден обект да
изискват доказателства за неговия статут, т.е. за въвеждането му в
експлоатация. С оглед горното, настоящия състав намира, че възражението на
община **** с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се явява изцяло
неоснователно.
За пълнота на изложеното следва да се добави , че
в случая е без значение дали ищцата, в качеството й на родител на З.Ш., не е упражнила надзор така, че последната да не посещава незаконна сграда т. е. не е изпълнила задължението си по чл. 125 от СК да се грижи за малолетното си дете. Такова бездействие дори да е противоправно, не е
съпричинително по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, защото е поведение на
косвено увредения /майката,
претендираща
вреди от смъртта на дъщеря си/, а чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има предвид пряко
пострадалия, който в случая е починалата
малолетна.
Съобразно
направеното искане сумата на всяко едно обезщетение
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деликта – 19.06.2014 г.,
на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й изплащане. В първото по делото заседание ответникът прави възражение за частично погасяване по
давност на претенциите с правно основание чл. 86
от ЗЗД. Същото е недопустимо, като несвоевременно заявено след
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 133 от ГПК,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на спора ищцата е отправила искане с правно основание чл.
78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати, съобразно уважената част от исковете, сумата
от 9534.45 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата към него /листи 226 и 227/.
Ответникът е формулирал искане за присъждане на разноски,
поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, сумата в размер на 71.25 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение – 300 лева и заплатен депозит за СТЕ – 175 лева, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в съдебен протокол от 16.07.2020 г., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съгласно
формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Държавата по бюджета на
съдебната власт държавна такса по делото, съобразно уважения спрямо него иск в
размер на 6800 лева, както и сумата от 470 лева, представляваща депозити за
СТЕ, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. *****,
представлявана от Кмета ***** да заплати на С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва: сумата от
100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради смъртта на дъщеря й З.Силвиева Ш., ЕГН **********, настъпила от удавяне
по време на наводнението в гр. ****, кв. **** на 19.06.2014 г., в следствие на неизпълнение от страна на община
**** на задълженията й да поддържа проводимостта, да почиства дерето, да не
допуска незаконно строителство в близост до и в самото дере, в което се е
образувала приливната вълна, причина за трагедията, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.06.2014 г. до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания поради смъртта на майка й З.Асенова Ш., ЕГН **********,
настъпила от удавяне по време на наводнението в гр. ****, кв. ***** на
19.06.2014 г., в следствие на
неизпълнение от страна на община **** на задълженията й да поддържа
проводимостта, да почиства дерето, да не допуска незаконно строителство в
близост до и в самото дере, в което се е образувала приливната вълна, причина
за трагедията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 19.06.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** № 43,
представлявана от Кмета *** с правно основание чл. 49 от ЗЗД за разликата над
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева до пълния размер на претенцията
от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
смъртта на майка й ***** Ш., ЕГН **********, настъпила от удавяне по време на
наводнението в гр. ****, кв. **** на 19.06.2014 г., в следствие на неизпълнение от страна на
община **** на задълженията й да поддържа проводимостта, да почиства дерето, да
не допуска незаконно строителство в близост до и в самото дере, в което се е
образувала приливната вълна, причина за трагедията, като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****,
с адрес: гр. ****, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета
Иван Портних да заплати на С.З.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 9534.45 /девет хиляди петстотин
тридесет и четири лева и четиридесет и пет ст./ лева, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С.З.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА ****,
с адрес: гр. ****, бул. „Осми приморски полк“ № 43, представлявана от Кмета
Иван Портних сумата от 71.25 /седемдесет и един лева и двадесет и пет
ст./ лева, на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****,
с адрес: гр. ****, бул. „***** № ***,
представлявана от Кмета ***** да заплати в полза на Държавата по сметка на съдебната
власт сумата от 7270 /седем хиляди двеста и седемдесет/ лева, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: