Решение по дело №1309/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1334
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Лазар Кирилов Василев
Дело: 20213100501309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1334
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на неприсъствено решение с вх. №
281751/05.04.2021 г., депозирана от „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № * –
партер, действащо чрез управителя Д. С. Б. – П., с която молителят иска да
бъде отменено постановено по гр.д. 8276/2020г. по описа на РС Варна
съдебно Решение № 260705/01.03.2021г. на 18 съдебен състав на съда.
В молбата за отмяна се навеждат подробни доводи за това, че дружеството
ответник не е съгласно с така постановеното решение. Сочи, че за да
постанови същото, съдът е приел, че в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба, а дружеството, редовно призовано по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК, не е изпратило представител за участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание, като не е направил и искане за гледане на
делото в негово отсъствие. В същото време в съдебното заседание ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Молителят сочи, че е разбрал за постановеното решение случайно, като до
дружеството не са изпращани книжа от съда, в това число исковата молба и
призовка за насроченото съдебно заседание. Сочи, че дружеството не е
напускало адреса си на управление, а напротив, администрацията му се
1
намира на адрес гр. Варна, ул. „**“ № * – партер, където работи рецепция
всеки работен ден от 07:30ч. до 17:00ч. Сочи, че на същия адрес се намира
седалището и на друго дружество – „Клиника НОВА“ ЕООД, на което
едноличен собственик на капитала е „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Предвид
това намира, че неправилно съдът е приел, че съобщенията и призовките до
дружеството са редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Отделно счита, че съобщенията до дружеството е следвало да бъдат връчени
по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, регламентиращ случаите, в които връчителят
не е намерил достъп до канцеларията на дружеството или лице, което е
съгласно да получи съобщението, при което следва да бъде залепено
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Сочи, че такова уведомление не
е било залепено нито на входната врата, нито е било пуснато в пощенската
кутия на дружеството, нито е оставено на рецепцията на „КЛИНИКА НОВА“
ЕООД.
Също така сочи, че при обикновена справка в търговския регистър по партида
на дружеството, в неговото актуално състояние освен посочения адрес на
управление, е посочен и телефон за връзка и електронна поща – ******, по
която също е можело да се изпратят книжа по делото. Въпреки това,
съобщения и призовки не са били изпращани и по електронната поща на
дружеството.
Предвид гореизложеното, счита че дружеството, в качеството на ответник по
делото, не е могло да знае за образуваното производство и да участва в него
като защити правата си. Поради това моли за отмяна на постановеното
неприсъствено решение, като иска делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В указания от съда едноседмичен срок, ищецът по делото е депозирал отговор
срещу молбата за отмяна на неприсъственото решение. „СОЛИД
МОНТАЖИ“ ООД счита, че молбата за отмяна е напълно неоснователна и
незаконосъобразна, а решението на РС Варна е правилно и законосъобразно.
Намира, че същото отговаря напълно на изискванията на чл. 50 от ГПК,
предвид че съгласно удостоверение за актуално състояние на ответника
„ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, адресът на управление на дружеството е
същият, на който са изпращани призовките от съда. Намира, че това, че на
адреса има регистрирано и друго дружество, не е основание за отмяна на
правилно постановено неприсъствено решение.
Предвид това моли молбата за отмяна на решението да бъде отхвърлена, а
решението на РС Варна оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
чрез процесуалния си представител адвокат Г., поддържа молбата, като сочи,
че по делото се е установило, че дружеството не е напускало адреса си на
управление, посочен в ТР. Представя писмени бележки, към които е
2
приложена практика на съдилищата по подобни казуси, като моли
обжалваното решение да бъде отменено и претендира заплащане на сторените
разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адвокат Р., моли съда да
остави без уважение молбата като излага подробно становище относно това,
че ответното дружество не е положило нужните усилия да означи
присъствието си на вписания в търговския регистър адрес. Претендира и
присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. дело № 8276/2020 г. по описа на ВРС е образувано по
предявен от „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. „***“, бл. *, вх. партер, представлявано от
управителя Д. Д., чрез адвокат Х. Р., срещу "ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № *,
партер, представлявано от управителя Д. Б.-П., иск за осъждане на ответника
да заплати на ищeцa
сумата от 1800 лв. /хиляди и осемстотин лева/, представляваща частичен иск
от общата сума от 4200 лева - претърпяна загуба в размер на законната лихва
от 10 % върху размера на запорираната сума - 28 902. 48 лева, за периода на
запора 21.12.2018 г. – 24.06.2020 г., поради невъзможността запорираната
сума да бъде използвана в търговския оборот, както
и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща частичен иск от
общата сума от 21 914,48 лева - пропусната печалба от нереализирани
поръчки от фирмите „Брайт Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********,
„ОНИКСТРЕЙДИНГ БГ“ ООД с ЕИК *********, „АРТЕМИДА БСИ“ АД с
ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ“ ООД с ЕИК *********, през периода на
запора.
С Разпореждане № 265088/30.09.2020 г. съдът е разпоредил на дружеството
ответник да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея с
указание за възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от
получаването. На 07.10.2020 г. съобщението е било върнато в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен на 06.10.2020г., като там се намира
„Клиника НОВА“, а посочената фирма е напуснала адреса преди много
години.
При така върналото се съобщение, с разпореждане съдът е приел, че
ответното дружество е редовно уведомено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК,
доколкото адресът е този, посочен в ТР. В доклада си по делото съдът е
посочил, че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор и е насрочил производството по делото за разглеждане в открито
3
съдебно заседание за 19.02.2021г., за което е разпоредил да бъдат уведомени
страните.
Призовката до ответното дружество е била изпратена на 14.12.2020г. на
адреса, посочен в търговския регистър – гр. Варна, ул. „**“ № *. Призовката е
върната в цялост на 15.12.2020г., като на същата е отбелязано „На посочения
адрес се намира „Клиника Нова“ – няма офис и служители на посоченото
дружество.“ При така върнатата призовка в цялост, с Разпореждане от
16.12.2020г. съдът е приел, че същата е редовно връчена на основание чл. 50,
ал. 2 от ГПК.
В проведеното на 19.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адвокат Р. е поискал съдът да приложи
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като постанови неприсъствено
решение.
Съдът е постановил неприсъствено Решение № 260705/01.03.2021г. на
основание чл. 238 и 239 от ГПК, с което е уважил предявените искове и е
осъдил ответното дружество.
В производството пред настоящата инстанция е прието копие от актуално
състояние на „Медицински център - Клиника Нова“ ЕООД с ЕИК *********,
от което е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е
„ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
По делото са приети писмени доказателства, а именно Копие от плик на
писмо от ДАМТН - гр. София с изх. №81-00- 1739/2/20.12.2019г. с клеймо от
30.12.2019г.; Копие от плик на писмо от Община Варна с клеймо от
13.03.2020г.; Копие от писмо от Максима България ЕООД с изх. №S0021 -
1112/21.01.2021 г. и товарителница; Копие от товарителница с подател
„ЕФОРЛОГ ТРАНСПОРТ СОЛУШЪНС" ЕООД от 02.06.2021г. издадена от
куриер СПИДИ; Копие от товарителница с подател Стефи 0603 ЕООД от
17.06.2021г. издадена от куриер Транспрес; Копие от товарителница с
подател ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД от 17.06.2021г. издадена от куриер ИН
ТАИМ и товарителница за върната обратна разписка; Копие от плик на писмо
от ШЕНКЕР ЕООД с клеймо от 23.06.2021г., от които се установява, че в
периода от 20.12.2019г. до 23.06.2021г. ответното дружество е водило
входяща и изходяща кореспонденция от посочения адрес в гр. Варна, ул. „**“
№ *.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел в полза на молителя, за установяване на обстоятелството, че
дружеството е на адреса на управление, посочен в търговския регистър.
В показанията си свидетелката П. М. К. сочи, че работи като експерт
„Маркетинг и продажби“ към
„Медицински център – Клиника НОВА“ ЕООД, като центърът се помещава
4
на ул. „**“ № * в гр. Варна. На този адрес има административни офиси, като
свидетелката работи заедно в един офис с управителката на „Темакс“ ЕООД –
госпожа Д. П.. Свидетелката сочи, че на територията на медицинския център
има обособена регистратура, която освен да посреща пациентите, получава и
пощата, като всяка кореспонденция минава през регистратурата, без значение
дали е за клиниката или за „Темакс България“ ЕООД. След като получат
кореспонденция, служителките от регистратура я носят на госпожа П..
Свидетелката заявява, че лично е виждала да носят кореспонденция на
управителката на „Темакс България“ ЕООД. Когато П. не е на работното си
място, получената кореспонденция се оставя на бюрото от момичетата на
регистратурата и когато тя дойде, се запознава с това, което е оставено.
Когато П. е работела дистанционно, свидетелката лично се е обаждала, ако
види, че има писма на бюрото ѝ да дойде и да си ги получи.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Молбата по чл. 240 от ГПК е допустима, като подадена в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение на страната, срещу която то е
постановено, което е в съгласие с правилото на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Преценена по същество молбата се явява основателна и като такава следва да
се уважи, а неприсъственото решение на ВРС - да бъде отменено и делото –
върнато за разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение, чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като всички са
свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от
първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да
участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2.
невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее.
В конкретния случай се поддържа осъществяването на първата хипотеза, а
именно - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката
за насроченото по делото открито съдебното заседание. В производството
по чл. 240, ал. 1 от ГПК въззивният съд не действа като инстанция по
същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по наведените
от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата
5
хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.
Съдът намира за осъществено поддържаното от молителя основание за
отмяна на неприсъственото решение. Това е така, тъй като по делото се
доказа, че както съобщението по чл. 131 от ГПК, така и призовката до
ответника по гр. д. № 8276/2020 г. на ВРС не са били надлежно връчени на
адресата. Порочността на връчването се състои в непълнотата на
отбелязването от страна на връчителя. Нито едно от длъжностните лица,
които са посетили адреса на ответното дружество, в това число лицето
опитало да връчи съобщението по чл. 131 от ГПК и лицето, опитало да връчи
призовка за насроченото открито съдебно заседание, не са посочили от къде
са почерпили сведения, че дружеството не се помещава на адреса, нито от
къде е установено, че го е напуснало преди много години. Нито едно от тези
длъжностни лица не е посочило и от къде е получило тази информация, която
е отразена в съобщението и призовката. Липсата на такова отразяване от
страна на връчителя и по двете съобщение е следвало да бъде санкционирано
от съда, с указания за изчерпателност на отбелязването. В резултат на този
пропуск молителят, ответник в производството по гр. д. № 8276/2020 г. по
описа на ВРС, е бил поставен в положение да не може да узнае за воденото
срещу него дело и да упражни своевременно своите процесуални права, при
положение, че същият е имал офис на вписания в ТР адрес на управление, до
който е осигурил свободен достъп, чрез служители на рецепция, находяща се
на партерния етаж в медицинския център.
Предвид това и предвид събраните пред настоящата инстанция писмени и
гласни доказателства, от които се установи че ответното дружество е
осъществявало входяща и изходяща кореспонденция от посочения в ТР адрес
в периода, в който длъжностните лица по връчването не са успели да открият
ответника, то се установява и ненадлежното връчване на съобщението и
призовката, доколкото вписаните в тях обстоятелства не отговарят на
действителното фактическо положение.
Предвид изложеното по-горе, единственият възможен извод е, че подадената
молба за отмяна на постановеното неприсъствено решение е основателна и
като такова следва да бъде уважена. На основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от
ГПК постановеното неприсъствено решение следва да се отмени и делото да
се върне за разглеждане от друг състав на РС-Варна, като разглеждането
започне от извършване на процесуалните действия по размяна на книжа по
реда на чл. 131 от ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Доколкото производството по настоящото дело не приключва с акт по
същество, с който се слага край на спора по предявените искове, то и не е
налице хипотезата на чл. 81 от ГПК и разноски не следва да бъдат
присъждани. Такива могат да бъдат претендирани в производството, в което
ще бъде постановен акт по същество. В този смисъл е и разрешението, дадено
6
в т. 4 на от ТР № 6/12 г. от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК,
съгласно което сторените от молителя в производство по отмяна на влязло в
сила съдебно решение разноски, когато молбата е уважена, се присъждат с
решението по съществото на спора.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено Решение № 260705/01.03.2021г. ,
постановено по гр. д. № 8276/2020г. по описа на РС Варна, 18 съдебен състав,
с което съдът Е ОСЪДИЛ „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № * –
партер, действащо чрез управителя Д. С. Б. – П., ДА ЗАПЛАТИ НА
„СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Д. Д., сумата от 1800 лв. /хиляди и осемстотин лева/,
представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева - претърпяната
загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната
сума - 28 902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018 г. – 24.06.2020 г.,
поради невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския
оборот и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща частичен иск
от общата сума от 21 914, 484 лева - пропусната печалба от нереализирани
поръчки от фирмите „Брайт Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********,
„ОНИКСТРЕЙДИНГ БГ“ ООД с ЕИК *********, „АРТЕМИДА БСИ“ АД с
ЕИК ********* и „ИЗОЛАЦИИ“ ООД с ЕИК *********, през периода на
запора, на основание чл. 403, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и
е ОСЪДИЛ „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № * – партер, действащо
чрез управителя Д. С. Б. – П., ДА ЗАПЛАТИ НА „СОЛИД МОНТАЖИ“
ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д. Д., сумата от
472 лв. /четиристотин седемдесет и два лева /, представляващи разноски
за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Варна, за ново разглеждане от друг
съдебен състав, като делото започне от връчване на исковата молба на
ответника на надлежния адрес за кореспонденция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8