№ 23
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603889 по описа за 2021
година
С решение от 23.06.2021 г., постановено по НAХ дело № 15286/20., по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, подсъдимият А.Д. П. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 15.12.2018 г., около 15:40 часа, в гр. София, ул.
„****, на паркинг пред фитнес клуб „О.“, хванал за врата с една ръка, придърпал към себе си
и съборил на земята С.С.С., която ударила своето ляво коляно, след което я настъпил с крак
в областта на дясното рамо, с което причинил на последната лека телесна повреда,
изразяваща се в болка в областта на задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане в
горната трета – вътрешната повърхност на лявото коляно – 3/2,5 см., кръвонасядане по
същата повърхност на лявото коляно, в долната трета – 1,5/1 см., реализирали в своята
съвкупност медико-биологичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено
по хулигански подбуди – без да е предизвикан от пострадалата, осъществено е на публично
място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото,
при демонстрация на ненаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК
и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден
да заплати направените по делото разноски, както в хода на досъдебна фаза, така и в хода на
съдебната.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от подс. А.П., чрез защитника му –
1
адв. И.В., в която се твърди, че постановеното решение следва да бъде отменено като
неправилно, необосновано и несправедливо. Релевират се доводи, че първият съд е
постановил решението си при неправилен доказателствен анализ на показанията на
свидетелите С., А., А. и С.. Касателно свидетелката С., обвиняемият и неговият защитник,
считат, че са ценени, въпреки наличието на съществени противоречия между
възпроизведеното от нея и останалия доказателствен материал. От правна страна, се
навеждат съображения, че не са осъществени предпоставките, за да се приеме, че е налице
квалифициран състав на лека телесна повреда. В заключение подс. П. и неговият защитник
молят съда да отмени атакувания съдебен акт, като постанови друг, с който да оправдае
подсъдимия. В условията на алтернативност защитата моли да се отмени решението на СРС
и да се постанови друго, с което да се прекрати наказателното производство на основание
чл. 24, ал. 5 от НПК.
С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е било допуснато
събирането на нови доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че
за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция,
поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява защитникът на подсъдимия -
адвокат В.. Като упълномощени защитници за подсъдимия се явяват адв. Ш. и адв.Л..
Последният моли решението на СРС да бъде отменено като неправилно, необосновано и
несправедливо. Излага твърдение, че първият съд е постановил решението си, при
неправилно приета фактическа обстановка, изградена въз основа на несъответстващ
доказателствен анализ. В заключение адв. Л. моли съда да отмени първоинстанционното
решение, като постанови друго, с което да оправдае подзащитния му.
Адв. Ш. и подсъдимият П. се присъединяват към изложеното то адв. Л..
Представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да потвърди
решението, като заявява, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен,
постановен при правилно обсъдени доказателства.
Подс. П. в последната си дума заявява, че не е осъществи деянието, предмет на
настоящето дело, като моли съда за решение, с което да бъде оправдан.
Съдът, като прецени изложените във въззивната жалба доводи и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни
и писмени доказателства: обясненията на обв. А.П. (частично); показанията на свидетелите
С. С. (дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на л. 29-31 от ДП), Д. А.
(дадени в хода на съдебното следствие и депозираните на л. 39-40 от ДП), А. А. (дадени в
хода на съдебното следствие и депозираните на л. 37-38 от ДП), В.С. (дадени в хода на
съдебното следствие и депозираните на л. 33-35 от ДП), Ж.Г. (дадени в хода на съдебното
следствие и депозираните на л. 44-45 от ДП), Х.М., М.А. и Е.Д. (депозирани на л. 41 от ДП);
СМУ № С-400/2018 г. (л. 85 от ДП); 2 броя протоколи за доброволно предаване (л. 15 ил. 84
от ДП); справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР (л. 89 от ДП); справка от
ЦГМ“ (л. 93-100 от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 47-54 от ДП);
заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 56-63 от ДП); заключението на
съдебнооценителна експертиза (л. 67-68 от ДП); заключението на Видеотехническа и
фоноскопна експертиза (л. 76-83 от ДП); заключението на съдебнотехническа експертиза (л.
28-33 от съдебното производство) и справка за съдимост на обв. П.., които съдът е обсъдил
внимателно и задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че обвиняемият А.Д. П. е
2
роден на 27.10.1960 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, с висше образование,
неосъждан, разведен, работи като управител и собственик на фирма „СД Андерсен, П. и
Сие“, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.
На 15.12.2018 г., около 15.30 часа, св. С.С.С. паркирала собствения си лек автомобил
марка „Ауди“, модел „A6“ с рег. № **** в гр. София, ул. „**** на обособен паркинг, част от
„Зелена зона“, намиращ се пред фитнес клуб „О.“. С. се канела да посети козметик, който
посещавала и преди – св. Д. А.. Веднага след като паркирала автомобила си, от фитнес
клуба излязъл обв. А.П.. Последният я попитал колко време смята да остави колата си на
паркинга. Св. С. му отвърнала, че престоят й ще продължи около 30 минути. Обв. П. й казал
да премести автомобила си. С. погледнала табелата, която указвала, че мястото за паркиране
е част от „Зелена зона“ към „Център за градска мобилност“-гр.София и възразила, че има
право да паркира на това място. Обвиняемият отправил първо директна закана към
имуществото на С., като заявил, че оставя автомобила на своя отговорност на това място, а
после й казал, че ще потроши лекия автомобил. Св. С. била възмутена и го попитала за
името му, като тя също се представила. Попитала го дали я заплашва, при което
обвиняемият отвърнал: „Да, заплашвам те!“. Двамата започнали да спорят относно мястото
на паркиране, като обв. П. твърдял, че мястото е частно и обслужва нуждите на фитнес
клуба. С. извадила своя мобилен телефон марка „Ксиоми“, модел „Ноут 3“ и започнала да
снима обв. П. с цел да има доказателства за заплахите и заканите, отправени към нея.
Обвиняемият се ядосал, тръгнал към нея и й казал: „Сега ще ти счупя телефона“. С. се
обърнала с рамото си към него, опитвайки се да си защити телефона. Обв. П. хванал за врата
С., придърпал я към себе си, натиснал я и тя паднала върху лявото си коляно, като усетила
силна болка. При падането си, С. изпуснала мобилния си телефон, който се ударил в земята
и се плъзнал под лек автомобил, който се намирал в непосредствена близост. Обв. П. хванал
пострадалата за раменете, издърпал я, за да се изправи, и я попитал къде е телефонът й. И
двамата се навели и погледнали под лекия автомобил, като установили, че мобилният
телефон на С. се намира на трудно достъпно място. Пострадалата преценила, че обв. П. се
успокоил, заобиколила лекия автомобил и легнала по очи на земята, протегнала ръката си и
се опитала да достигне мобилния телефон. Тогава обв. П. отишъл в близост до св. С. и
стъпил с крак върху дясното й рамо, като отпуснал тежестта си върху него. Св. С. изпитала
остра болка в рамото си.
Случващото се на паркинга привлякло вниманието на лицата, намиращи се в салона
за красота, в непосредствена близост до фитнес клуба. По това време в него се намирали св.
В.С. като клиент, св. А. А. — фризьорка в салона, и св. Д. А. — маникюристка в салона.
В.С. чул двете свидетелки да коментират помежду си, че ще стане проблем, тъй като лице
паркирало автомобила си на мястото за паркиране, намиращо се пред фитнес клуба. С. не
обърнал внимание, докато не чул репликата: „Тоя започна да я бие“. С., А. и А. излезли от
салона за красота и отишли на паркинга. Там видели, че пострадалата С. се намира на
земята, а обв. П. е стъпил на нейното рамо. Свидетелите казали на обв. П.: „Остави я, защо я
биеш?“. Обв, А.П. свалил крака си от пострадалата. Двамата със св. В.С. се разменили
реплики и св. С. позвънил на спешен телефон 112. Това ядосало обвиняемия, който насочил
гресията си към него. Обвиняемият започнал да крещи, че ще го убие и че ще спи в моргата,
като използвал обидни думи: „боклук“ и „лигльо“. Св. С. на няколко пъти го приканвал да се
успокои, но обв. П. вървял към него, а С. отстъпвал назад. Обв. П. изведнъж нанесъл удар с
коляно в областта на слабините на С.. Последният се присвил и се навел напред. Тогава
получил нов удар – с юмрука на дясната си ръка обв. П. го ударил в областта на челото над
лявата вежда. От силата на удара св. С. паднал на земята. След това обв. П. минал покрай
пострадалата С. и й заявил, че той има свидетели на случилото се. С. му отвърнала, че
свидетелите са видели как нанася удари на С.. Това ядосало обв. П. и той й казал: „И ти ли
искаш да си го получиш като онзи дебелия?“, имайки предвид св. С.. Св. С. се уплашила и
се преместила на съседния тротоар, като обвиняемият се прибрал във фитнес клуба.
3
От заключението изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че обв. П. е причинил на пострадалата св. С. С. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка в областта на задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане в
горната трета вътрешна повърхност на лявото коляно 2/2.5 см. и кръвонасядане по същата
повърхност на лявото коляно, в долната трета – 1.5/1 см., които в
своята съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“.
СГС намира направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по
делото доказателствени материали за правилен. Освен, че анализът на доказателства е точен
и логичен, въз основа на него се установява по един категоричен начин приетата от
първоинстанционния съд и възприета от настоящата контролна инстанция фактическа
обстановка. Контролираният съд напълно акуратно и в съответствие с разпоредбите на НПК
е анализирал доказателствената маса, събрана по делото, като е обосновал съображенията
си. В тази връзка следва да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивната не е длъжна да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата, респ. протеста /Решение №372 от 01.10.2012
г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/. Освен, че анализът на доказателства е правилен
и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената
фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя.
В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната, че обв. А.Д. П. е
невиновен по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановеното решение следва
да бъде отменено като неправилно, а обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В жалбата си защитата твърди, че не са правилно анализирани свидетелските
показания на С. С., явяваща се и пострадал от инкриминираното деяние. Настоящият
съдебен състав не споделя този извод направен от защитата, тъй като по делото са били
събрани достатъчно доказателства, касателно възникналия конфликт между последната и
обв. П., както и ескалирането му във физическа саморазправа. Фактът, че св. С. се явява
пострадал от осъщественото престъпление, води съда до извода, че показанията на същата
следва да бъдат анализирани с известна критичност и през призмата на целия събран
доказателствен материал. СГС, след преценка на цялата доказателствена съвкупност намира,
че показанията на св. С. кореспондират със заявеното от останалите свидетели, доколкото
хронологията на събитията позволява това, тъй като за определен кратък период конфликта
между П. и С. се е развивал, без да са установени свидетели очевидци, които да го
наблюдават. Това, обаче, както по-горе съда уточни съставлява един изключително кратък
момент, в началото на словесния спор между обвиняемия и св. С.. Непосредствено след като
свидетелите А. и А. са възприели, че пред фитнес клуба, находящ се на отсрещната страна
на улицата, П. започва физическа саморазправа със С., и двете жени, заедно със св. С.
излизат от салона с цел да предотвратят по-сериозен конфликт. Това обстоятелство се
доказва както от показанията на ДП на свидетелите А.,А. и С., така и от показанията на
същите, проведени входа на ДП. Нещо повече, настоящата инстанция съзира допълнително
потвърждение на възпроизведеното от св. С. и в Протокол от извършена съдебно –
техническа експертиза, находяща се на л. 27-34 от СП. На л. 5 и л. 6 от СТЕ се намира
съдържанието на хартиен носител на звукозапис, обективиран на компакт диск, приложен
към справка от Дирекция „Национална система 112“. От обективираното на хартиен носител
се установява, че мъж е потърсил помощ на телефон 112, като разговорът е започнал думите
„Здравейте! Тук един мъж бие една жена на улицата“. От показанията на свидетеля С. се
установява, че именно той е повикал органите на реда. Това обстоятелство допълнително
потвърждава възпроизведеното от св. С., като възраженията на защитата в тази връзка, за
настоящата съдебна инстанция остават несъстоятелни.
4
Във въззивната жалба се релевират съобажения и касателно съществените
противоречие между възпроизведеното от свидетелите А., А. и С. в хода на съдебното
следствие пред първа инстанция и това, което са съобщили в разпита си пред разследващ
полицай.
На първо място, това твърдение на защитата, касателно показанията на св. С., за съда
се явява неоснователно. Да, действително се забелязва известен дефицит във
възпроизведеното от В.С. в хода на съдебното следствие, за разлика от показанията в хода
на ДП, но този факт е житейски логичен и обясним предвид изминалия период от време
/повече от две години/, но липсите на спомен, не биха могли да се възприемат като
съществени противоречия така, както твърди защитника на обв. П.. Свидетелят С. депозира
показания, които съдът възприема като еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието
на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за възприемане,
запаметяване и възпроизвеждане на същите.
На следващо място, досежно показанията на свидетелите А. и А., настоящият съдебен
състав, подобно на първата инстанция, намира, че са налице съществени противоречия
между възпроизведеното от свидетелите в хода на ДП и в хода а съдебната фаза на процеса.
Първият съд е приел, че констатираните разминавания, би могло да се обясняват с по-близко
познанство между А. и А., от една страна и обв. П., от друга, тъй като работното място и на
тримата било в непосредствена близост. В тази връзка с въззивната жалба е наведено
твърдение, че салонът за красота, в който работели свидетелите А. и А. към момента бил
затворен. Това твърдение на защитата за съда остава извън предмета на доказване и дали
противоречието между показанията на двете свидетелки се дължи на близки отношения с
обвиняемото лице или на липса на спомен са обстоятелства, които не следва нито
настоящият съдебен състав, нито предходният да установява. Свидетелските показания,
депозирани в хода на ДП и на Д. А., и на А. А. се явяват кореспондиращи си, както с
възпроизведеното от останалите свидетели, така и с целия доказателствен обем.
Допълнителен аргумент в подкрепа на становището на съда се явява и факта, че същите са
депозирани в период много по-близък до инкриминираните събития, поради което и
споменът на свидетелките следва да е много по детайлен и точен. Ето защо, въззивната
инстанция, счита, че правилно първият съд е дал вяра на депозираните свидетелски
показания на А. и А. от досъдебното прозводство.
Досежно назначената, изготвена и приета в хода на съдебното следствие пред
първа инстанция експертиза, както и тези, изготвени в хода на ДП, настоящият съдебен
състав намира, че правилно СРС ги е кредитирал изцяло. Това е така, тъй като същите се
явяват изготвени от компетентни в тази област на науката лица, а дадените заключения
съдът намира за обективни и отговарящи в пълнота на всички поставени въпроси,
включително и от страните и съда в съдебното заседание.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е
допуснал процесуални нарушения, с което да е ограничил правата на страните да сочат
доказателства. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил
задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Предвид извършеното в пълнота съдебно дирене, първостепенният съд
законосъобразно е приел, че обв. П. е извършил вмененото му инкриминираното деяние, за
което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр.чл. 130, ал. 2 от
НК. Обвиняемият напълно съзнателно и целенасочено на инкриминираната дата е хванал за
врата с една ръка св. С., която ударила своето коляно, а след което я настъпил с крак в
областта на дясното рамо, като деянието е осъществено по хулигански подбуди.
Подсъдимият е причинил на С. С. описаните в предложението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а от
5
НК и пренесени в атакувания съдебен акт телесни увреждания, за които първият съд е
признал П. за виновен. Същите представляват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание.
Налице е квалифициращия признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК – деянието да е
извършено по хулигански подбуди. Тези подбуди са налице тогава, когато мотивите за
осъществяване на престъплението са свързани с пренебрежение на правилата на обществото
и човешката личност, като се изразяват в явно неуважение към същата. Израз са на
демонстрация на грубото незачитане на обществения ред и конкретната личност. Деянието е
извършено на публично място – на ул. „Златовръх“ 44. Обвиняемият не се е притеснил или
възпрял от факта, че около него има още трима души, които наблюдават случващото се. Не е
била налична и каквато и да е съществена причина или поведение от страна на пострадалата,
т.е. не се установява личен мотив. Деянието е осъществено с демонстрация на физическа
сила и пълно пренебрежение към личността на пострадалия и останалите членове на
обществото. Нещо повече, след като свидетелят С. се опитва да овладее поведението на обв.
П., той също бива нападнат и ударен, което води съда до единствения възможен извод, че
инкриминираното деяние е осъществено именно по хулигански подбуди. Ето защо, за
настоящата инстанция остава неоснователно искането на защитата наказателното
производство да бъде прекратено, поради наличието на данни за престъпление от общ
характер.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Съзнавал е, че нанася увреждане на св. С. от вида на
действително полученото, че то е на публично място, в присъствие на три лица, че е бил
воден от желанието да демонстрира пренебрежение към личността на останалите членове на
обществото и към установения обществен ред.
Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в
съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав
подкрепя възприетото от Софийски районен съд в тази насока.
Касателно възражението за несправедливост на наложеното наказаниние, настоящата
инстанция намира за изцяло неоснователно. Първият съд при индивидуализация на
наказанието, като смекчаващо обстоятелство правилно е приел единствено трудовата
ангажираност на обвиняемия. Досежно твърдяното във въззивната, че не са взети предвид
справката за съдимост, както и характеристика на обв. П., настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционният съдебен състав напълно акуратно и обстойно е обсъдил
поради кои обстоятелства не се е ползвал от гореизброените писмени доказателства.
СРС основателно е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство
предприетото нападение от страна на обвиняемия и спрямо друго лице – свидетеля С., както
и причинената повреда на мобилния телефон на свидетелката С..
Съобразените от настоящата съдебна инстанция смекчаващи и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, обаче, по никакъв начин не обуславят определяне на
наказание в по-нисък размер от този, определен от СРС. Нещо повече, налице са
предпоставките за завишаване размера на наложеното на подсъдимия административно
наказание, но поради липса на съответен протест в този смисъл, СГС не разполага с
правомощието да увеличи наложената санкция.
При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира
6
необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на
процесуалните правила, налагащи отмяна на решението. С оглед на изложеното и поради
съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение от 23.06.2021 г., постановено по НАХД
№ 15286/2020 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав
следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.06.2021 г., постановено по НОХД № 15286 / 2020
г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7