Решение по дело №513/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора против Решение №11/18.03.2024 год., постановено по АНД №180/2023 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №26/29.08.2023 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно съда е че акта за установяване на административно нарушение е съставено в присъствието на лица различни от тези извършили проверката. Това процесуално нарушение, намира, че не е от категорията на съществените, тъй като не засяга правото на защита на наказаното дружество. Изразява несъгласие и относно несъответствието на наказателното постановление с чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН за не посочване на конкретна дата и място на извършване на нарушението. Счита, че не съществува пречка нарушението да бъде очертана като период на извършване – месец февруари 2022 год. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №26/29.08.2023 год. и присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно е постановил решението си, като споделя доводите относно показанията на свидетелите при съставяне на АУАН, така и относно датата на извършване на нарушението. Твърди, че никъде в наказателното постановление не е посочен периода за който се отнасят подадените данни от страна на „Брикел“ЕАД. Правилно също така е прието от страна на съда, че липсват в наказателното постановление мотиви защо не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, както и че необосновано е наложена санкция в такъв голям размер, тъй като няма данни нарушението да е извършено в условия на повторност. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна и моли решението да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №26/29.08.2023 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №26/31.03.2023 год., с което на „Брикел“ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че в качеството си на оператор по §1, т.43 от ДР на ЗООС, на 12.03.2023 год. „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово не е изпълнило условие 8.3.2.1 от Комплексно разрешително №40-Н2И0-А0/2021 год. /с допуснато предварително изпълнение на същото/ на ИАОС, а именно: надвишава количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в условие 8.3.2.1, с което виновно е нарушило чл.164, ал.1 вр. чл.123в, т.2 от ЗООС. Условието гласи, че при съвместна употреба на въглища и биомаса, при работата на горивната инсталация за производство на топлинна енергия, количеството биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% /357 335 т/г/ от общото количество гориво. На 12.03.2023 год. В гр. Стара Загора при извършена проверка по документи с отразени констатации в констативен протокол №010862/12.03.2023 год. на представен в РИОСВ Стара Загора месечен доклад за собствени непрекъснати измервания от „Брикел“ЕАД с вх.№КОС-11-1722/10.03.2023 год. е установено, че „Брикел“ЕАД, надвишава количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в условие 8.3.2.1. От докладваните количества /въглища и биомаса/ в месечния доклад за собствени непрекъснати измервания, а именно: въглища – 26 332.74 тона и биомаса 9 695.38 тона, е отчетено процентно съдържание на биомаса от общото количество гориво – 26.9 %, което надвишава процентното съдържание от това, което е заложено в комплексното разрешително. Административното нарушение е установено на 12.03.2023 год.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството са допуснати съществени процесуални нарушения, като актът за установяване на административно нарушение не е съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при установяването на извършеното административно нарушение. Не е посочена нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление датата на извършване на нарушението, както и мястото му на извършване. Отхвърлил е оплакванията за нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като не били изписани трите имена на издателя на наказателното постановление, както и оплакванията за нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Като нарушение е възприето и липсата на мотиви относно определянето на размера на наложената санкция над минималния размер предвиден в закона.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 8.3.1.2.1, което гласи, че при съвместна употреба на въглища и биомаса, при работата на горивната инсталация за производство на топлинна енергия, количеството биомасата във всеки един момент да не надвишава 20% /357 335 т/г/ от общото количество гориво. Действително комплексното разрешително не е приложено по делото, но същото е достъпно в интернет на сайта на МОСВ, поради което и не е наложително прилагането му / https://registers.moew.government.bg/kr/?offset=30&limit=10 /. Налице е съответствие на текста на посоченото като нарушено условие и този текст посочен и в наказателното постановление. Условието изисква определено процентно съотношение на използваното количество биомаса спрямо общото количество гориво във всеки един момент. Всъщност в разрешителното се съдържа единствено и само годишната норма – 357 335 т/г.

Съгласно чл.218 от АПК, предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

На първо място, съдът намира за основателни доводи на касатора, че неправилно прието от районният съд нарушение на процесуалните правила на чл.40 от ЗАНН. В случая, нарушението е констатирано от проверяващите при проверка на месечния доклад за собствени непрекъснати измервания за месец февруари, подаден от ответника по касация. Тази проверка е обективирана в нарочен протокол №010862/12.03.2023 год., съставен от Д. И. И. и Р. И. П., които са го и подписали. АУАН е съставен от Д. И. И. /установила и нарушението/ в присъствието на свидетели К. Г. К. и М. Д. М.. Следва да се има в предвид, че не всяко нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна на наказателното постановление, а само онова, което е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че наказателното постановление за издава и когато е допуснато нарушение на процесуалните правила, но е безспорно установено нарушението и нарушителя – хипотеза приложима и в конкретния случай.

Съставянето на акта в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, въпреки наличието на свидетели при установяването на нарушението, не представлява съществено процесуално нарушение. То би било такова, ако е съставено в отсъствие на свидетели и когато не са налице предпоставките на чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато свидетелите не са индивидуализирани в степен позволяващи редовното им призоваване в съда, и когато АУАН не е подписано въобще от свидетели. В конкретния случай, със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетели, които не са установили административното нарушение, не ограничава пи никакъв начин правото на защита на дружеството – негов представител е получил екземпляр от акта и търговеца е имал процесуална възможност да впише възражения или да представи писмени такива, което право обаче не е реализирано от ответника по касация.

Неоснователно е и касационното оплакване, че както в акта за установяване на административна нарушение, така в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена датата на извършване на административното нарушение. Такава е посочена – 12.03.2023 год., но това не е датата на извършване на административното нарушение. Същата е посочена и като дата на установяване на административното нарушение /12.03.2023 год., когато е извършена проверка на подаденият месечен доклад и е съставен констативен протокол/. Видно от доклада и констативният протокол, установено е нарушение на условие №8.3.2.1 от комплексното разрешително, което нарушение се отнася до месец февруари 2023 год. Ето защо, задължението за спазването на процентното съотношение между изгаряните въглища и биомаса, е предвидено да се спазва във всеки един момент, но количеството биомаса да не надвишава годишно 357 335 т/г. Действително няма пречка да бъде посочен и период на извършване на нарушението, ако не може да се установи точната дата на извършване на нарушението, или ако задължението, за чието неизпълнение е наказано лицето се отнася за определен период. Такъв обаче не е посочен в наказателното постановление. Ирелевантно е посочването му в констативният протокол, доколкото същият не освобождава наказващият орган от задължението да спазва законовите изисквания при издаването на наказателното постановление. Още повече, че констативният протокол съдържа волеизявление на длъжностни лица, установили нарушението, а не волеизявление на наказващия орган. Аналогични са разсъжденията и по отношение на липсата в наказателното постановление на посочване на място на извършване на административното нарушение. Дори такова да е посочено в констативният протокол, отново е задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление.

Правилно е прието от районният съд, че липсват мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. Предвиденият от законодателят размер е от 10 000.00 лв. до 500 000.00 лв. Няма данни, а и не се твърди, нарушението да е системно или повторно, надвишеното процентно съотношение не е голямо, поради което и липсата на мотиви относно завишение размер на наказанието би могло да рефлектира само върху неговия размер, но не може да обоснова цялостна отмяна на наказателното постановление.

При извършената служебна проверка, съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушение при разглеждането на спора. Делото е разгледано от надлежен състав, осигурено е участието на страните в процеса, а решението е постановено в изискуемата форма и надлежно мотивирано.

Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/18.03.2024 год., постановено по АНД №180/2023 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.