Р Е Ш Е Н И Е
№
2020 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград, на двадесет и първи септември две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка
Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 248 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на М.В.Н. против Наказателно постановление № 20-0367-000353
от 13.05.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“, както следва: 1./
на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП в размер на 30,00 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП; 2./ на
основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП в размер на 150,00 лв., за
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП; 3./ на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП
в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл. 104А ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539
на МВР на водача се отнемат 6 точки.
Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е посочено място на
извършване на нарушението като път II-84 при км. 19 в посока
към гр. Велинград, вместо при км. 17, където действително е извършено, което се
отразява на компетентността на органа, издал обжалвания акт. Жалбоподателят счита,
че при издаване на АУАН и обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения , изразяващи се в липса на посочване на
съществени елементи от обективната страна на нарушенията. Същите били съставени
при непълно изяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилно
формиране на правни изводи, че деянията се субсумират под посочените за
нарушение правни разпоредби. Липсвали подкрепящи извършване на нарушенията доказателства. Не
било посочено за кое от посочените три административни нарушения се отнемат
контролни точки по Наредба Iз-2539 на Министъра
на вътрешните. Нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП било несъставомерно. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, чрез адв. Малинов, поддържа жалбата. Допълнително
сочи допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а именно
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок-препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 01.07.2020г.,
а жалбата е подадена на 06.07.2020г., от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на представените по делото
писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
На 22.04.2020г.
служителите на РУ Велинград Б.С. и и М.П. получили сигнал от ОДЧ за движещ се по път II-84 в посока към гр. Велинград лек автомобил БМВ с рег. № РА7757ВХ, който
криволичил по пътното платно, а водачът разговарял по телефона. Сигналът бил
подаден на телефон 112 от пътуващия по същото време по път II-84 Л.А.Б.. Получили указания да извършат проверка по случая. В
изпълнение на указанията, спрели за проверка автомобила, за който бил подаден
сигнала, в района хмелосушилнята преди гр.
Велинград. Спрели за проверка и движещия се след него автомобил, управляван от
водача, подал сигнала за нарушението, който пътувал заедно с брат си- свидетеля
С.Б.. Установена била самоличността на двамата водачи-М.В.Н. и Л.А.Б.. Извършени
били проби за употреба на алкохол и на двамата водачи, които показали
отрицателен резултат. След това водачите били
поканени в сградата на РУ Велинград за доизясняване на случая. Там били снети
писмени обяснения от подалия сигнала Л.Б. и неговия спътник С.Б.. Въз основа на
показанията на свидетелите очевидци, служителят на РУ Велинград инспектор Б.Т.,
съставил АУАН АА № 265333 от
22.04.2020г. С него М.В.Н. е обвинен за това, че на 22.04.2020г., около 15,30
часа, на път II-84, км. 19+000 м., в посока гр. Велинград, управлява БМВ
520 с рег. № РА7757ВХ, собственост на Цвета Бандева от гр. Велинград, като
извършва следните нарушения: 1./ при изпреварване не съобразява не съобразява
поведението си с пътната маркировка, с което е осъществил състава на чл. 6, т.
1 ЗДвП; 2./ при управление на МПС извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в
лентите за движение, като нарушава правилата за използване на пътното платно и
създава непосредствена опасност за движението, с което е осъществил състава на
чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП; 3./ използва мобилен телефон по време на управление на
МПС без устройство, позволяващо използването му, с което е осъществил състава
на чл. 104А ЗДвП.
АУАН е съставен въз основа на
снетите показания на свидетелите АЛ.Б. и С.Б., които са посочени в него като
свидетели, присъствали при установяването на нарушението. След като преценил
показанията на свидетелите, актосъставителят изготвил акта и го предявил на свидетелите и на нарушителя да го подпишат,
като преди това прочел съдържанието му на жалбоподателя. Разяснил му, че има
право на възражения както и че може да подаде допълнително такива в тридневен
срок. След това го поканил да попише акта. Актът бил подписан от Н., който
вписал в графа възражения, че има такива и ще ги депозира тридневен срок.
Същият получил екземпляр от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са
постъпвали възражения.
Въз основа на съставения АУАН №
265333 от 22.04.2020г., на 13.05.2020г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което фактическата
обстановка е описана по идентичен начин с тази в АУАН. Идентични са и
посочените нарушени разпоредби.
С наказателното постановление на М.В.Н.
са наложени административни наказания, както следва: 1./ за извършеното нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП „глоба“ в размер на 30,00 лв.; 2./ за извършеното
нарушение на чл. 5, ал.2, т.4 ЗДвП, на основание чл. 180, ал.1, т.1 , пр. 3 ЗДвП „глоба“ в размер на 150,00 лв.; 3./
за извършеното нарушение на чл. 104А ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП „глоба“ в размер на 50,00 лв. Постановено е на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи да се отнемат на
водача общо 6 точки, без посочване на конкретното нарушение, при извършването
на което от наличните контролни точки на водача, се отнемат точки.
Фактическата обстановка съдът установи от
дадените в съдебно заседание показания
на свидетелите очевидци Л.А.Б. и С.А.Б., от показанията на служителите на РУ Велинград-актосъставителя
полицейски инспектор Т. и извършилите проверката С. и П., както и от
представените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът счита следното от правна страна:
АУАН № 265333 от 22.04.2020г. и Наказателно
постановление № 20-0367-000353 от 13.05.2020г.
са съставени от компетентни органи съгл. т.1.4. и т. 2.8. Заповед №
8121з-515/ 14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал.1, т. 1
ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за неправилно посочване на мястото на нарушението,
обосноваващо териториалната некомпетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
Според показанията на свидетелите Л.Б.
и С.Б., дадени в съдебно заседание, жалбоподателят М. Н. е предприел маневра изпреварване на
управлявания от Л.Б. автомобил на път II 84, на
около 500 м. след гара Долене, на десен завой.
Двата автомобила са се движили в посока гр. Велинград и пътната лента в
този участък била очертана с права непрекъсната линия. След като завършил
маневрата, водачът на изпреварващия автомобил не позволил на останалия зад него
автомобил да го изпревари, като при всеки предприет опит препречвал пътя,
излизайки от своята лента и преминавайки в другата, като по този начин му
пречил да извърши маневрата. Според свидетелите препречването не било еднократна
проява, а продължило през целия път, за което бил подаден сигнал до 112. И
двата автомобила се движили сравнително бавно и при изпреварването водачът на изпреварвания
автомобил и неговият спътник видели, че водачът не изпреварващия автомобил
говори по телефона.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелите възпроизвеждат
свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти- мястото
на извършване на нарушението, извършеното
изпреварване на участък с непрекъсната маркировка и продължителното управление
на лек автомобил марка БМВ 520 с рег. № РА7757ВХ при последователно преминаване от една лента в друга при опит да
бъде изпреварен от движещия се зад него автомобил, както и за използване на
мобилен телефон от водача при управление на МПС, без устройство, позволяващо
ползването му, без участието на ръцете.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в
АУАН дата 22.04.2020г. се е движил по път II-84.
Не оспорва посоченото от свидетелите място на извършване на нарушенията, а
именно на 500 м. след гара Долене в посока Велинград. Не оспорва, че гара
Долене се намира на територията на общините, където компетентни да извършват
контрол по ЗДвП са служители на РУ Велинград. С оглед гореизложеното твърденията,
че нарушението е извършено на км. 17+000 м., попадащ
на територията на Община Септември се опровергават от събраните по делото
доказателства. По тези съображения съдът счита, че мястото на извършване на
нарушението е посочено точно в АУАН и в наказателното постановление. От
изисканата справка от Областно пътно управление Пазарджик се установява, че участъкът
от км. 19+000 м. от път II-84 попада
на територията на Община Ракитово, поради което компетентни да установяват нарушенията
и да налагат наказанията по ЗДвП са служителите на РУ Велинград.
По отношение на възраженията за допуснати
процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя,
без да са налице предпоставките за това, съдът счита същите за неоснователни.
Установи се от показанията на
свидетелите Т., С. и П., че нарушителят и свидетелите очевидци са поканени и са
се явили в РУ Велинград за изясняване на обстоятелствата по подадения сигнал. Съставянето
на АУАН е станало, след като от лицата, подали сигнала са снети писмени обяснения,
в сградата на районното управление. Макар че според показанията на свидетеля Т.
при съставяне на АУАН жалбоподателят не присъствал физически при него, а е бил
във фоайето на сградата заради въведените извънредни противоепидемични мерки, с
това не е допуснато съществено процесуално нарушение. Със съставяне на акта на
място, където нарушителят не е присъствал, действително е извършено в нарушение
на процедурата, регламентирана в ЗАНН, толкова доколкото по-голямата част от
съдържанието на акта е било материализирано на хартия без нарушителят да е бил
при актосъставителя по време на съставянето му.
Не всяко нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление обаче
е съществено, а порочно е наказателното постановление, при което са допуснати само съществените нарушения в процедурата по
издаването му. Те са такива, водещи до засягане правото на защита на лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност и препятстващи съда да
осъществи контрол.
Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а според ал.2, когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Съдебният състав приема, че няма пречка
техническото изготвяне на акта да бъде извършено в отсъствие на нарушителя при
спазване на изискванията, визирани в чл. 42 от ЗАНН относно
реквизитите, които същият следва да съдържа.
При предварително изписване на съдържанието на
акта, до подписването му от актосъставителя и
свидетелите, документът има характер само на проект на АУАН. Самото
техническо изготвяне на акта с предварително подготвяне на неговото съдържание,
често пъти изисква време, предвид обема на информация и понякога е неоправдано,
а дори и практически невъзможно нарушителят да присъства през цялото необходимо
за това време. От съществено значение за преценката за засягане правото на
защита на лицето нарушител в тази фаза на административното производство е това
дали съставеният, макар и в отсъствие на нарушителя АУАН, е предявен, за да се
запознае със съдържанието му и да го подпише, за да може засегнатото лице да
упражни правото си да даде обяснения, представи документи или формулира
възраженията си по него. В процесния случай, жалбоподателят е запознат със съдържанието
на АУАН
чрез прочитането му от актосъставителя, на място в сградата на РУ
Велинград, същият му е надлежно връчен, съдържа данни за нарушенията, нарушителя, актосъставителя, свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушенията, подписан е от тях,
поради което със съставянето му в помещение, в което жалбоподателят не се е
намирал по време на изписване на неговото съдържание не е допуснато процесуално
нарушение, което да засегне по какъвто и да е начин или да препятства правото
на защита на това лице. Не е преградена възможността му да прави възражения в
етапите на процеса, регламентирани в чл.44, ал.1 от ЗАНН. С връчването на АУАН
до знанието на лицето е сведено обвинението за трите извършени нарушения. Правото на
защита би се засегнало при непредявяването на акта, а не и при предявяването му
в същия ден, но след техническото му изготвяне относно част от реквизитите
по чл. 42 от ЗАНН.
В случая освен че е предявен за запознаване и подписване на Н., на
последния е връчен и препис от АУАН. С това на
привлеченото лице е била гарантирана възможността да се защити по фактическите
основания и правната квалификация на нарушението като изложи възраженията си
срещу констатациите в него, от която се е възползвал. Същевременно е разполагал
и с възможността по чл. 44, ал.1 от ЗАНН да
направи допълнително възражения в писмен вид, в тридневен срок от подписването
му, което право не е упражнил. Ето защо
в случая нарушението на тези правила не е съществено, тъй като не е довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и не се е отразило и върху
съдържанието на акта. Ако АУАН беше съставен в присъствието на нарушителя, това
обстоятелство по никакъв начин не би променило в друга насока упражняването на неговото право на защита. За
това настоящия съдебен състав счита, че допуснатото нарушение не е от естество,
налагащо отмяна на наказателното постановление.
По
отношение на вменените на М.Н. нарушения, съдът счита следното:
В частта относно нарушението на чл. 6,т. 1 ЗДвП в АУАН и в наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Липсва описание на нарушението в достатъчна
степен, че да позволи на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си. Посочено е, че при изпреварване водачът не съобразява поведението
си с пътната маркировка. В обстоятелствената
част при описанието на нарушението обаче нито в АУАН, нито в НП се съдържа
посочване на вида на положената пътна
маркировка на процесния пътен участък към момента на деянието, съобразно глава
десета от ППЗДвП, за да се направи
обоснована преценка дали предприетата маневра изпреварване не е съобразена с
нея. По този начин
съдът е лишен от възможност да провери дали поведението на жалбоподателя
е било неправомерно, както е прието в НП. Последният пък е поставен в положение
да се защитава директно срещу правен извод, който е направен въз основа на
непосочени и неизяснени факти.
Задължителен реквизит на АУАН и наказателното постановление е да съдържат в пълнота описание на всички
релеванти факти от състава на нарушението, с оглед правото на нарушителя да
узнае за съставомерните признаци и да се
защити, като изложи възражения и представи доказателства и възможността на съда
да упражни съдебен контрол за законосъобразност. Непосочването на вида на пътната
маркировка създава неяснота относно повдигнатото обвинение. Така допуснатият
порок не може да бъде отстранен чрез изясняване на това обстоятелство в
производството по обжалване на наказателното постановление.
С оглед на гореизложеното, наказателното постановление в частта, с която
е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 6,т. 1 ЗДвП следва да се
отмени.
Относно нарушението на чл. 5, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП,
отразено в т. 2 от НП, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
записано, че с поведението си жалбоподателят „създава опасност за останалите
участници в движението“, но с така направеното описание на нарушението правото
на защита на жалбоподателя също е съществено нарушено. Не са посочени конкретни
факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена
опасност за движението. Отбелязването „създава опасност за останалите участници
в движението“ представлява правен извод, а не описание на факт. Задължение на
актосъставителя и на административнонаказващия орган е да посочат твърдения за
конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време,
място и начин на извършване, от които да се направи обосновано предположение за
създадената непосредствана опасност. В конкретния случай, настоящият състав
приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние.
Изписването в обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за
останалите участници в движението, е правен извод, изграден въз основа на
съобразяването на определени факти, като например дали е било отнето
предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал
маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС, който се
е намирал на пътя, по който жалбоподателят е осъществил маневрата. Липсва обаче
посочването на такъв факт, надлежно индивидуализиран, както в АУАН, така и в
НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно срещу
един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено
е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се
защити срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да предполага
какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение, че не е
била създадена непосредствена опасност за движението. Освен че този порок
нарушава правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и неяснота в
предмета на доказване по делото. Същият е очертан още с описанието на
нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното
съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно
съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. За
съда остава неизяснен механизмът, по който административнонаказващият орган е
формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала
непосредствена опасност за движението. Същият и не би могъл да бъде проверен от
съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е осъществено
деянието. Следва да се посочи, че въпрос на доказване в процеса е
установяването на обстоятелствата, за които в АУАН и в НП се твърди да са
обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства е въпрос на
описание на нарушението, а не на доказване. Следователно в случая е налице
изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде
саниран в съдебната фаза на процеса, включително и при разпит на
актосъставителя, тъй като това би
означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват нови факти, по
които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното нарушение по чл.
42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се цени за съществено, тъй като има за
резултат ограничаване правото на защита, като е препятствало възможността
жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина
административно обвинение.
По
тези съображения наказателното постановление в частта, с която на Н. е наложено
наказание за извършено нарушение на чл. 5, ал.2, т. 4 ЗДвП следва да бъде
отменено.
В
частта относно наложеното наказание за нарушение по чл. 104А от ЗДвП
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В
производството по установяване на процесното нарушение и на налагане на
наказание за него не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението
е индивидуализирано чрез описание на обективните признаци от неговия състав в
степен, позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинен и да се защити. Посочено
е, че използва мобилен телефон, че използването му е по време на управление на
МПС с участието на ръцете. Нарушението е
доказано по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели очевидци Линко
Б. и С.Б.. От позицията в която са се
намирали на пътя при изпреварването им от автомобила на жалбоподателя, а и след
това, движейки се след него, същите са имали възможност обективно да възприемат
извършеното нарушение и да го възпроизведат в показанията си.
Извършеното
нарушение се потвърждава и от приложената по делото справка с проведените от Н.
телефонни разговор на същата дата и в приблизително същия час. Жалбоподателят
не отрича, че е провеждал разговори по телефона, но сочи, че се е обаждал на
телефон 112, за да търси помощ, поради което следвало да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 13 НК и деянието не е обществено опасно.
Тезата
на жалбоподателя не се споделя от настоящия състав.
На
първо място, не се сочи от жалбоподателя видът и характерът на непосредствената опасност, за предотвратяването,
на която е възникнала необходимост от извършване на конкретното нарушение на
ЗДвП, нито кога и за кого е възникнала
На следващо място, крайната необходимост е институт, приложим при
определени кумулативно предвидени в закона предпоставки, една от които е да
няма друг правомерен начин за избягване на възникналата непосредствена
опасност. В случая обаче, такъв правомерен начин е съществувал и той е водачът
да преустанови управлението на моторното превозно средство, след което да
използва мобилния телефон, от който същият не се е възползвал.
По
тези съображения, наказателното постановление в частта, с която на М.В.Н. е
наложено наказание на осн. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
104А ЗДвП следва да бъде потвърдено.
По
отношение отнемането на 6 контролни точки, за които в наказателното
постановление не е посочено на основание кой текст от приложимата Наредба са
отнети, настоящият съдебен състав намира, че НП в тази си част не следва да
бъде отменяно, тъй като отнемането на контролни точки е последица от извършено
нарушение на посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ в списъка на
Наредбата. Отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят
на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона т.е ex lege и същото има
контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В наказателното постановление само се посочва конкретния
брой на отнетите точки, използвания термин е "отбелязва", т. е. само
се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно
наказание с наказателното постановление. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. И тъй
като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на
ЗАНН- чл. 57, ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът
намира, че възражението на жалбоподателя за порочност на обжалвания акт на това
основание е неоснователно.
Доколкото за нарушението по чл. 104А от ЗДвП се предвижда отнемането на
шест контролни точки по горецитираната наредба и наказателното постановление в
тази част е законосъобразно, възражението на жалбоподателя за неговата
порочност е неоснователно.
По отношение на разноските съдът счита, че с оглед изхода на делото на жалбоподателя
са дължат разноски, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно частичното уважаване на жалбата.
По делото М.Н. е представляван от адв. Малинов-АК Пазарджик, като видно
от представеното пълномощно, осъществяваното процесуално представителство е на основание
безплатно предоставена правна помощ, поради което разноски се дължат
не по силата на сключения между страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА
и същите следва да се присъдят в полза на адв. Малинов. Искането е основателно до размер от 234,72 лв., съразмерно на частичното уважаване
на жалбата.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000353 от 13.05.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с която на М.В.Н., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 30,00 лв., за нарушение на
чл. 6, т. 1 ЗДвП;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-0367-000353 от 13.05.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, в частта, с която на М.В.Н.,
ЕГН: ********** ***, на основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00лв., за нарушение
на чл. 5, ал.2, т. 4 ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0367-000353 от
13.05.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в
частта, с която на М.В.Н., ЕГН: **********
***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл. 140А ЗДвП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК,
във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, във чл. чл. 38, ал. 2 ЗА, ОДМВР Пазарджик да заплати
на адв. Стефан Малинов-АК Пазарджик разноски в размер на 234,72 лв. /двеста
тридесет и четири лева и 72 ст./.
Решението подлежи на обжалва
пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева