№ 4682
гр. София, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20211110137445 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С е предявило срещу А. К. Й. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1884,58 лева, представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 20.01.2012 г. до 26.10.2020 г. в обект, находящ се в с.
Железница, ул. „Урвич“ № 2, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15326/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на С. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния
период е доставил на ответника ВиК услуги, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявения в настоящото производство иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между
страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния
имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай от неоспорените и приети по
делото писмени доказателства – заявление за промяна на титуляр на партида, както и
1
справка от Служба по вписванията се установява, че ответникът е собственик на процесния
имот, находящ се в с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, което налага извод, че същият е бил
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.
Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК
оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява
ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди / Решение
№ 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.
При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден и дружеството е
доставяло ВиК услуги до него включително и през процесния период, като количествата
ВиК услуги, предоставени за исковия период, са общо 1445 куб. м., определени въз основа
на извършвани отчети на монтираните в имота водомери. Доставката на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период определена в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени е в размер на 1109,32 лева и при съобразяване на
извършени от самия ищец приспадания на задълженията. При това положение предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен за установения дължим размер от 1109,32
лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1884,58 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Със становище от 08.12.2022 г. ответникът отправя възражение за погасяване по
давност на предявеното вземане, но доколкото същото е заявено след срока по чл. 131 ГПК,
се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски съразмерно на уважената
част от исковете. По делото са налице данни за направени такива в настоящото
производство в общ размер на 637,66 лева, от които 87,66 лева – платена държавна такса,
500 лева – платен депозит за вещи лица и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 375,35 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство /37,72 лева - държавната
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от иска
2
възлизат на сумата в общ размер на 51,64 лева.
В полза на ответника разноски не дължат поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. Й., с ЕГН ********** и адрес с.
Железница, ул. „Урвич“ № 2, дължи на С, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 1109,32 лева,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 20.01.2012 г. до
26.10.2020 г. в обект, находящ се в с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, ведно със законната
лихва върху сумата от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15326/2021 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
1109,32 лева до пълния предявен размер от 1884,58 лева.
ОСЪЖДА А. К. Й., с ЕГН ********** и адрес с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, да
заплати на С, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 375,35 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 51,64
лева – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3