Р Е Ш Е Н
И Е № 290
гр.Кюстендил, 25.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар
Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Г. ***, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №314/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ЕТ „Р.Н.-Д.Р.“ със седалище и адрес на управление ***
чрз адвокат В.С., съдебен адрес *** обжалва решение №260167/26.04.2021г. на
ДРС, постановено по АНД №90/2021г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не
се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуален представител
в писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата и моли да
бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260167/26.04.2021г. на ДРС, постановено по
АНД №90/2021г., с което е потвърдено НП №551832-F580627/16.12.2020г. на
зам.директора на ТД на НАП София. ЕТ „Р.Н.-Д.Р.“ гр.Бобов дол санкциониран като
му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5 532.05 лв. на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124,
ал.2 от ЗДДС.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН и
доказаност на административното нарушение.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като са събрани
относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани
фактите от значение за спорното право, крайните изводи са базирани на закона с
оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените
правила.
Производството пред въззивния съд
е започнало по жалба на ЕТ „Р.Н.-Д.Р.“ гр.Бобов дол срещу НП №551832-F580627/16.12.2020г. на
зам.директора на ТД на НАП София. При извършена проверка на 30.08.2020г. по
документи предоставени във връзка с ИПДПОЗЛ
№П-22001020140336-040-001/21.08.2020г. е установено, че търговецът като данъчно
задължено лице по ЗДДС /регистрирано лице по ЗДДС/ не е отразил в дневник за
продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.06.2020г. фактура
№**********/30.06.2020г., когато е следвало да се отрази. Същата е отразена в
дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период м.08.2020г. Прието е, че
неотразяването на документ в данъчен период м.06.2020г. е довело до определяне
на ДДС в по-малък размер за посочения период /м.06.2020г./, а именно ДДС в
размер на 5 532.05 лв. Начисленият по фактура №**********/30.06.2020г.
данък е следвало да постъпи в бюджета до 14.07.2020г., а същия е внесен на
14.09.2020г. За констатирано нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС е съставен АУАН
№F580627/24.11.2020г.,
а въз основа на него е издадено процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на събрания относим към правния спор доказателствен
материал КАС счита, че въззивният съд е достигнал до правилен извод за
законосъобразност на процесното НП. Съставените АУАН и НП съдържат
задължителните реквизити по чл.42, респ. по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм
форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, както в
акта, така и в постановлението. Словесното описание на противоправното деяние
/бездействие/ е отнесено правилно към разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС.
Установената фактическа обстановка досежно нарушението е скрепена
законосъобразно със санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Неоснователни
са възраженията на касатора в аспекта на приложимост на чл.182, ал.2 от ЗДДС.
Последната представлява привилегирован санкционен състав при хипотезата на отразяване
на данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който същия е
следвало да бъде отразен. В настоящият случай нормата на чл.182, ал.2 от ЗДДС е неприложима, тъй като фактурата е
отразена в данъчен период м.08.2020г., който не се явява периода, следващ
данъчния период, в който тя е следвало да бъде отразена /това би бил данъчен
период м.07.2020г./.
Неприложима е и санкционната
норма на чл.180, ал.3 от ЗДДС, тъй като тя е относима при неначисляване на
данък в предвидените в закона срокове. Тук сме в хипотезата на определяне на данъка
в по-малък размер, а не на неначисляване на данък /данъкът е начислен във
фактурата/, поради което правилно деянието е скрепено с нормата на чл.182, ал.1
от ЗДДС.
В горния аспект са неоснователни
и възраженията, свързани с разпоредбата на чл.88, ал.1-3 от ЗДДС. Тя
регламентира резултата за данъчния период, който се свърза с изискуемия от
лицето данък за съответен данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за
който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Правния спор
по делото не касае определянето на резултата
за конкретния данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за
възстановяване от държавния бюджет /чл.88 от ЗДДС/, а касае включването на
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларация за м.06.2020г. и
за посочване на
документа /фактурата/ в дневника за продажбите за съответния данъчен период
/чл.86 от ЗДДС/.
С оглед гореизложеното КАС счита,
че като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, ДРС е постановил
правилно и законосъобразно решение. Отсъствието на касационно основание за
отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК обуславя извод за оставане в сила на
въззивното съдебно решение.
С оглед изхода от правния спор и
на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ
бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът присъжда в полза на НАП – София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260167/26.04.2021г., постановено по АНД
№90/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.Н.-Д.Р.“ със седалище и
адрес на управление *** да заплати на НАП – София, бул.“Княз Дондуков“ №52
разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: