МОТИВИ към ПРИСЪДА №55 от 28.02.2013г. по
НОХД № 4587/2012г. по описа на БРС:
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпил в БРС
обвинителен акт на прокурор от Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимата
Т.С.Я. с ЕГН ********** ***, с обвинения по чл.324,ал.1 НК, чл.209, ал.3 вр.с ал.1 от НК,
чл.324, ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК и чл.210,ал.1, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 вр с чл.26, ал.1 от НК. Я. е обвинена в това,че упражнявала професия-посредническа
дейност по наемане на работа в Република България - предлагала работа като
работник във фабрика за пластмаси на М.Ж.М. ***, в качеството на ЕТ "Меги-Т.С.",
без да има съответна правоспособност, а именно регистрация в Агенция по
заетостта и Удостоверение за регистрация, издадено от Министерство на труда и
социалната политика - престъпление по чл. 324 ал. 1 от НК, вр. чл.28 ал.1 от
Закона за насърчаване на заетостта, вр. чл.5 от Наредбата за условията и реда
за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и в това, че в
условията на идеална съвкупност с гореописаното деяние на 14.08.2008г. в гр.
Бургас в офис на ул."Фердинандова" № 92, с цел да набави за себе си
имотна облага - парична сума, възбудила и поддържала у М.Ж.М. с ЕГН **********
, заблуждение, че е посредник и ще й посредничи да започне работа като работник
във фабрика за пластмаси, с което й причинила имотна вреда в размер на 20,00
лева /двадесет лева /,платени от М.Ж.М., за регистрация за посредничество,като
случаят е маловажен-престъпление по чл.209,
ал.3 вр. с ал.1 от НК. На
следващо място в обвинителния акт са повдигнати и обвинения срещу подс.Я. за
това,че в периода за времето от месец март 2009 година до месец декември 2009
година, в град Бургас, в офиси на ул.„Фердинандова”№92 и ул.„Александър
Велики”№63, при условията на продължавано престъпление, упражнявала професия -
посредническа дейност по наемане на работа в Република България - предлагала
работа на м. И.К. ЕГН ********** ***, С.Д.А. ЕГН ********** ***, И.Х.Б. ЕГН **********
***, К.Д.Б. ЕГН ********** ***, В.Г.Н. ЕГН ********** ***, Б.М.Д. ЕГН **********
***, Д.П.М. ЕГН ********** ***, И.С.Д. ЕГН ********** ***, С.И.П. ЕГН **********
***, П.Г.Х. ЕГН ********** ***, Б.Х.У. ЕГН ********** *** и М.В.Д., ЕГН **********
*** в качеството на ЕТ „Меги-Т.С.”, без да има съответна правоспособност, която
се изисква по чл. 28, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, вр. чл. 5 от
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа, а именно регистрация в Агенция по заетостта и Удостоверение за
регистрация, издадено от Министерство на труда и социалната политика-
престъпление по чл. 324 ал. 1 от вр с чл.26,ал.1 от НК, вр. чл.28 ал.1 от
Закона за насърчаване на заетостта, вр. чл.5 от Наредбата за условията и реда
за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, както и за това,че в периода за времето от месец
март 2009 година до месец декември 2009 година в град Бургас, в офиси на ул.
„Фердинандова” № 92 и на ул. „Александър Велики” № 63, при условията на продължавана
престъпна дейност, при „повторност” в немаловажен случай, с цел да набави за
себе си имотна облага - парична сума, възбудила и поддържала заблуждение у м. И.К.
с ЕГН********** ***, С.Д.А. с ЕГН ********** ***, И.Х.Б. с ЕГН ********** ***, К.Д.Б.
с ЕГН ********** ***, В.Г.Н. с ЕГН ********** ***, Б.М.Д. с ЕГН ********** ***,
Д.П.М. с ЕГН ********** ***, И.С.Д. с ЕГН ********** ***, С.И.П. с ЕГН **********
***, П.Г.Х. с ЕГН **********о***, Б.Х.У. с ЕГН ********** *** и М.В.Д. с ЕГН **********
***, че е посредник и ще им посредничи при намирането на работа при български
работодател, като действала в качеството на ЕТ „Меги - Т.С.”, с което им
причинила имотна вреда в общ размер 1 365.00 /хиляда триста шестдесет и пет/
лева- престъпление по чл.210,ал.1, вр.
209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр с чл.26,ал.1 от НК. Представителят на БРП в съдебно заседание
поддържа обвинението, обективирано в обвинителния акт. Счита,че то е доказано
по несъмнен начин от обективна и от субективна страна от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Пледира за налагане на наказание на подсъдимата
глоба от 300лв. за престъплението по чл.324, ал.1 НК и за наказание от шест
месеца “лишаване от свобода” за престъплението по чл.209, ал.3 вр ал.1 от НК.Предлага
за извършеното престъпление по чл.324, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК на подс.Я.
да се наложи наказание от шест месеца “лишаване от свобода”, а за извършеното
престъпление по чл.210, ал.1, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр с чл.26, ал.1
от НК-лишаване от свобода за срок от три години. Посочва,че на основание
чл.23,ал.1 от НК на подс.Я. следва да се наложи най-тежкото измежду така
определените наказания-лишаване от свобода за срок от три години при
първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.23, ал.3 от НК към това
общо наказание да се присъедини
наказанието глоба от 300лв. Предлага да
се приведе в изпълнение условната присъда, постановена по отношение на
подсъдимата Я. по НОХД №431/2002г. на Районен съд гр. Бургас, , в размер на две
години „лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено за срок от 3
години, тъй като Я. е извършила настоящите деяния в този изпитателен срок.
Подсъдимата Я.
в хода на съдебното производство дава обяснения по обвиненията, не се признава
за виновна и моли съда да я оправдае.В обясненията си сочи,че е търсила и
намирала работа на част от свидетелите,но те не са започнали да работят по
обективни причини извън нейната воля.
Защитата на
подсъдимата в лицето на адв.Д.Г. излагат доводи за недоказаност по обвинението
по чл.209, ал.3 НК и по чл.210, ал.1, т.4 вр. с чл.209,ал.1 вр с чл.28,ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 от НК срещу Я.. Счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не може да се направи извод за извършено от Я.
престъпление измама, тъй като липсва престъпна цел. В защитната си реч адв.Г.
посочва,че Я. не е въвеждала и поддържала заблуждение у пострадалите, направила
е опит да им осигури работа,но това не се е случило по независещи от нея
причини.Посочва,че липсва умисъл за измама и всички суми са върнати на
пострадалите.В заключение защитата твърди, че е доказано единствено,че подс. Я.
е извършвала дейност като посредник за работа без да има съответно разрешение за
това и с това може да е осъществила състава на чл.324,ал.1 от НК, но не
извършила престъпленията по по чл.209, ал.3 НК и по чл.210, ал.1, т.4 вр. с
чл.209,ал.1 вр с чл.28,ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, в които я обвинява
представителя на Районна прокуратура Бургас и моли съда я да оправдае по тях.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимата Т.С.Я. е родена на *** ***, Пазарджик, област
Пазарджик, с постоянен адрес в град Бургас, *************, с настоящ адрес в
град Бургас, *************, българка, българска гражданка, ********, ЕГН **********.
Осъдена е с влязла в сила на 18.07.2006г. присъда по НОХД №431/2002г. на РС-гр.Бургас
на общо наказание в размер на две години “лишаване от свобода”, отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години за престъпления по
чл.209,ал.1 от вр с чл.23, ал.1 от НК.
С решение от
26.05.1998г. на БОС Т.С. Митрович, ЕГН:********** била вписана в търговския
регистър при ОС-гр.Бургас като ЕТ”Меги –Т.С.”***. С решение от 29.02.2000г. на
БОС по ф.д.1758 /1998г. към предмета на дейност на ЕТ”Меги –Т.С.” било вписано
извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа в
страната,в чужбина и на моряци.
С удостоверение № 121 / 20.09.2000г. на министъра на МТСП е
дадено разрешение на
ЕТ”Меги –Т.С.” за извършване на посредническа дейност по
информиране и наемане на работа в Република България, с валидност до
20.09.2002г.
С Удостоверение № 337/ 23.09.2002г. на министъра на МТСП е дадено
разрешение на ЕТ”Меги –Т.С.”
за извършване на посредническа
дейност по информиране и наемане на работа в Република България, с валидност до
23.09.2004г.;
Видно от Удостоверение № 263/05.11.2004г. ЕТ”Меги –Т.С.”
е регистрирана за извършване на посредническа дейност по
информиране и наемане на работа в Република България. Последното било с валидност до 05.11.2007г.,след което ЕТ”Меги
–Т.С.” не подновила своята регистрация като посредник по информиране и
наемане на работа в Република България.
През месец
август 2008г. в гр.Бургас св.М.М.
забелязала във вестник „Ало Бургас” обява за работни места. Адресът на офиса, посочен
в обявата бил в гр.Бургас, ул.”Фердинандова” №92. Св.М. посетила адреса,посочен
в обявата на 14.08.2008г. Там в стая на втория етаж на сградата,находяща се на
мястото, св.М. се срещнала с подс.Т.С.Я..Последната учтиво й предложила голям
избор на работни места-фабрика за производство на пластмаси, пакетиране и
рязане на хляб, сладкарски цех. Подсъдимата поискала от св.М. сумата от 20лв.
за обработка на документите,които свидетелката й заплатила срещу което получила
регистрационна карта с номер 1670 от 14.08.2008г/стр.31 от папка предварителна
проверка към ДП/ След тази среща св.М. многократно търсила подс.Я. по телефона
за да я пита какво става с работата, но тя не отговаряла на позвъняванията. Св.М.
я търсила от друг номер, и тогава подс.Я. отговаряла на повикванията като
обяснявала на М., че фабриката още не била завършена и всеки момент щели да я
довършат. В един от тези разговори подсъдимата дала на св.М. телефон, за когото
й казала, че е на управителя на фабриката за производство на пластмаси. Св.М.
се обадила на посочения номер и осъществила контакт с някакво непознато за нея
лице, но след това никой повече не я потърсил.
През месец
март 2009г. св.М.К., която била без работа по това време, прочела във вестник
„Ало Бургас” обява за свободно място като деловодител.Позвънила но посочения в
обявата телефон и била поканена от подсъдимата да посети офиса й в гр.Бургас,
на ул.”Фердинандова” №92. Св.К. посетила адреса, където се срещнала с подс.Я.. Регистрирала
се в трудовата борса срещу сумата от 20лв., за което й била издадена
регистрационна карта /стр.8 от папка предварителна проверка към
ДП/.Предоставила на Я. документи за да й търси работа. След известно време
подсъдимата се обадила по телефона на св.К. и й обяснила,че на свободното място
за деловодител бил назначен друг човек. Започнала да й предлага други работни
места, едно от които било сътрудник в офис на софийска фирма в гр.Бургас. Подс.Я.
обяснила на К., че за да може да започне работа на това място било необходимо
да завърши курс за сътрудник в офиса за
среден и малък бизнес. Цената на този курс според подс.Я. била 250лв., която се
връщала при получаване на първото трудово възнаграждание/ На 19.05.2009. Я.
съставила документ „разписка” на св.К. за сумата от 250лв. за участие в този
курс /стр.9 от папка предварителна проверка към ДП/ като тази пари били
заплатени от К. по-късно. Св.К. започнала да чака началото на курса, но той не
започнал. Подсъдимата Я. винаги посочвала пред свидетелката различни причини за
това-хората излезли в отпуск, после някой от организаторите се разболял, след
което пък започнал летния период и отново всички излезли в отпуск.
Междувременно подс.Я. ***, за което св.К. била уведомена, но до
началото на 2010г. курсът така и не започнал. В началото на 2010г. св.К.
потърсила подс.Я. ***,но установила, че той е празен и не успяла да установи
повече контакт с подсъдимата. С пощенски запис от 14.03.2011г. сумата от 270лв.
била изпратена на св.К. от подс.Т.Я./стр.106 от ДП/.
През месец юни 2009г. св.С.А. *** обява за свободно работно място за
продавач в сладкарски цех. Обадили се на посочения в обявата телефон, като при
разговорът й съобщили, че това е агенция за подбор на персонал. На 29.06.2009г.
св.С.А. посетила офиса, посочен в обявата, който се намирал на адрес ул.
"Александър Велики" № 63. Там тя се срещнала с подс.Я., която й
предложила различни свободни работни места-в цех за пакетиране на сладкарски
изделия, касиер в китайски магазин и магазин за перилни препарати и офис
сътрудник в клон на софийска фирма.
Подсъдимата не съобщила имената на евентуалните работодатели, за да да не би А.
сама да се свърже с тях. Св.А. заплатила на Я. сумата от 20лв срещу което
получила регистрационна карта/стр.12-13 от
папка предварителна проверка към ДП/.На следващият ден
подсъдимата се обадила на А. и й казала,че може да бъде назначена само на
длъжност офис сътрудник, но за тази цел се изисквало да завърши курс за
обучение за сътрудник в малък и среден бизнес,чиято цена била 250лв. Подс.Я. й
обяснила, че тези пари самата А. трябвало да заплати, а те впоследствие щели да й бъдат върнати с
първата заплата. На 30.06.2009г. Св.А. заплатила тези 250лв., срещу което подс.Я.
й издала документ, наименован „разписка”/стр.14-15 от папка
предварителна проверка към ДП/. След това подс.Я. съобщила на св.А. телефонен
номер 0888/464 429 на жена, на име „Янева”, която според подсъдимата била
бъдещата работодателка на А..Последната още същия ден се обадила на този номер
и „Янева” й обяснила същото, което и подс.Я. й казала,че тези 250лв ще й бъдат
върнати с първата заплата. След този разговор всяка седмица на А. й се обаждала
или подс.Я.,или „Янева” като и двете й обяснявали че всеки момент ще започне
курса. Изтъквали като причини за забавянето, че жената която водила курса се
занимавала с друга група, след което подс.Я. й казала, че жената била заминала
за София и щяла да се върне следващата седмица. Така изминало цялото лято на
2009г., но курсът така и не започнал. На
19.08.2009г. подс.Я. извикала св.А. да подпише трудовия си договор и от
понеделник да започне работа. Подсъдимата прочела пред А. трудовия й договор, но
не й го предоставила за да се запознае с неговото съдържание,а й го подала само
да го подпише. Св.А. го подписала, но не видяла името на работодателя, защото
подсъдимата й го издърпала от ръцете. Обяснила й, че ще трябва да изпрати
подписания договор в гр.София за го подпечата и регистрира
фирмата-работодетел.Няколко дни след тази среща подсъдимата започнала да се обажда
периодично на А. и отново да отлага започването на работа като й съобщавала, че
още не е пристигнал договора от София. През този период на изчакване А.
получила и други предложения за работа, но ги отказала, защото била платила на Я.
и предложената й работа й се струвала добра. Майката на А. се усъмнила и
проверила в НАП дали има регистриран трудов договор на името на дъщеря й С.А..При
проверката се установило, че няма такъв договор. Св.А. отишла отново при
подсъдимата в нейния офис за да получи някакво обяснения за този факт. Подс.Я.
й казала, че има забавяне и ще се състави анекс към трудовия договор на А., в
който щяло да се уточни това забавяне и ще й бъде заплатено обезщетение за това
забавяне. Св.А. не започнала нито курс, нито работа и никой я търсил до
01.09.2009г. Тя отново се обадила на подсъдимата и й обяснила, че явно с тази
фирма нищо няма се получи.Поискала от Я. да й намери някаква друга работа.
Подсъдимата й предложила няколко други оферти като й дала номер на жена с
име”Веселина”, която й била позната и обещала на А., че ще й помогне да започне
работа при нея. Обяснила й, че това била фирма за внос и износ на строителни материали
и за нея се изисквал руски език, който А. владеела. Последната позвънила на
дадения й номер и провела разговор с „Веселина”, която й казала, че ще обсъди с
подс.Я. нейния договор и ще се свържат с нея. На 05.10.2009г. подсъдимата се обадила
на А. за да й каже,че е в болница и да
няколко дни ще я изпишат.На 25.10.2009г. ”Веселина” при разговор с А. й казала,
че трябва да си приготви свидетелство за съдимост, трудова книжка и медицинско
свидетелство за работа и договорът ще бъда подписан в най-скоро време след като
подс.Я. излезе от болницата. При изготвянето на документите А. трябвало да
посочи за какво ще ги ползва. Поради тази причина тя позвънила на „Веселина”,
която й съобщила, че името на нейният бъдещ работодател е „Белгравия”ООД. След
като А. се снабдила с всички документи, тя отново не започнала работа в период
от един месец, през който Я. й казала, че все още е в болница. На 28.11.2009г. А.
провела пореден разговор с подсъдимата като й казала, че срокът на валидност на
медицинското й свидетелство изтича, но Я. я успокоила, че това не е проблем. На
Коледа 2009г. св.А. отишла до офиса на Я. *** за да провери какво става.На
вратата имало табела,че агенцията ще е в отпуск до 05.01.2010г. Св.А. позвънила
и на двата телефона,които имала-на подсъдимата и на „Веселина”,но те били
изключени. Табелата стояла на вратата до 11.01.2010г. след което в края на
месец януари тя била сменена с друга табела, че офисът се отдава под наем. Св.А.
***. Я. била издирена и повикана в ОД МВР Бургас, и там св.А. отново се
срещнала с нея като пред служител на МВР обещала на А.,че ще й върне парите.С
пощенски запис от 21.02.2011г. подс.Я. превела на А. сумата от 270лв./стр.107
от ДП/.
През месец
септември 2009г. св.М.Д. ***, обява за работа, че се търсят
продавач-консултанти. Имало посочен телефон,на който св.Д. позвънила.Отговорила
подсъдимата Я., която я поканила в офис на ул.”Ал.Велики”№63. Д. отишла на
място.При влизането си тя забелязала,че отвън
на офиса имало поставена табела”Хюмън системс”.В офиса подсъдимата й
обяснила, че Д. трябва да й заплати такса от 20лв, за да й търси работа в
продължение на една година. Д. заплатила сумата, след което подс.Я. й дала
телефонен номер на жена,която имала магазин за перилни препарати зад Новата
поща в гр.Бургас.Д. се обадила,но жената първо й казала,че не е в града, а
няколко дни по-късно, че е наела друг човек.Няколко дни след това подсъдимата
се обадила на св.Д. и я извикала в офиса си за да й предложи работа като
деловодител.Подс.Я. й обяснила,че за това работно място тя трябва да завърши
курс,за който трябва да се плати сумата от 185лв. След няколко дни Д. платила
на подсъдимата тази сума, срещу което й била издадена „разписка” и трябвало да
се срещне с управителите на фирмата, но такава среща не се състояла,защото
подсъдимата й обяснила че са извън града.Д. се обадила на дадения й от подс.Я.
телефон.Отговорила й жена,която без да се представя и без да съобщава името на
фирмата, в която ще се провежда курса, я
регистрирала, но курсът така и не започнал. Известно време след това Д.
потърсила Я. по телефона за да се осведоми какво става с курса,но подсъдимата й
отговорила,че била в гр.София в
болницата заедно със съпруга й, който бил пострадал при инцидент. През месец
януари 2010г. след многобройни обаждания, на които подсъдимата не отговаряла,
св.Д. й изпратила СМС да й върне парите. Отишла и няколко пъти до офиса на Я. ***,но
там нямало никого,след което престанала да я търси. Впоследствие Д. видяла
съобщение във вестник, че Я. е заловена за измами и подала жалба в полицията за
своя случай. На 21.02.2011г. подс.Я. превела чрез пощенски запис на името на Д.
сумата от 215лв, но последната не била открита и не ги потърсила.
В началото на месец
октомври 2009г., 7 или 8.10., св.И.Б. *** обява за работа в цех за пакетиране
на закуски и в магазин за детски играчки.Тя се обадила на посочения в обявата
телефон и разбрала,че има свободни места за тези позиции.Поканена била на
интервю.Двете заедно със снаха си-св.К.Б., посетили офиса на подс.Я. ***. Там
чакали и други хора за работа. Подсъдимата се представила на двете с името
„Янева”. Тя обяснила и на двете,че
следва да се заплати такса в размер на 20лв за всяка от тях за регистрация за
търсене на работа от агенцията. Подс.Я. предложила на свидетелката И.Б. работа
в цех за пакетиране на закуски, а на св.К.Б. –в магазин за детски играчки и в
цех за пакетиране на закуски. Св.И.Б.
заплатила 20лв за себе си и 20лв за св.К.Б. срещу което подс.Я. им издала две
регистрационни карти /стр.31 и 37 от ДП/. Обяснила им, че до два дни ще имат
отговор дали са одобрени за работата. На 13.10.2009г. Я. се обадила на св.К.Б.
и й съобщила,че двете с И.Б. са одобрени за работа в цех за пакетиране на
закуски. Съобщила й телефон на жена на име „Костова”, с която да се уточнят
кога трябва да подпишат договорите и да започнат работа. От този момент в
продлъжение на две-три седмици или подсъдимата, или „Костова” се обаждали на
свидетелката К.Б. като винаги отлагали момента на започване на работа по една
или друга причина. През месец ноември „Костова” се обадила на св.К.Б. и й
казала,че двете с И.Б. трябва да внесат по 60лв за работно облекло, които щели
да им бъдат възстановени от първата работна заплата.Тези пари трябвало да се
заплатят в офиса на подс.Я. ***. На следващия ден слез разговора, св.К.Б.
занесла парите-общо 120лв. на подс.Я. в офиса й и получила две „разписки” за по
60лв., на които се подписала/стр.30 и стр.38 от ДП/. Продължили разговорите по
телефона с двете свидетелки. След две-три седмици св.И. и К.б. били поканени в
офиса на Я. да подпишат трудовите си договори. След още едно отлагане на подписване
двете се явили в офиса и подписали два договора, които не били попълнени. Те не
разбрали и какво е името на фирмата-техен работодател. Знаели само,че ще
работят в цех за пакетиране на закуски срещу възнаграждение от 500лв. Това била
последната им среща с подс.Я., след което двата телефона, които им били
предоставени за връзка били изключени. През януари 2010г. двете свидетелки
посетили заедно офиса на ул.”Ал.Велики”№63, но установили че е празен. На
21.02.2011г. с пощенски запис подс.Я. превела сумата от 80лв. на св.И.Б./стр.109
от ДП./На 14.03.2011г. тя превела с пощенски запис на името на св.К.Б. сумата
от 80лв./стр.106 от ДП/.
През месец
октомври 2009г. св.В.Н. *** обява за работа за общ работник. Обадил се на
посочения телефон и подс.Я. му посочила адреса, на който трябвало да се яви-
ул.”Ал.Велики”№63. При срещата си със св.В.Н., подсъдимата му обяснила,че той
трябвало да се регистрира при нея срещу сумата от 20лв. Обяснила му, че има
обявени длъжности за работа, и след като се регистрира при нея, тя щяла да му
се обади. Св.Н. й дал сумата от 20лв., срещу което тя му издала регистрационна
карта /стр.27 от предварителна проверка към ДП/. Св.Н. си тръгнал и зачакал
обаждане от подс.Я..Чакал 10-15 дни като през това време също й звънял, но тя
не отговаряла на обажданията му. Все пак след време той успял да се свърже с
подс.Я. по телефона и тя му казала, че има свободна длъжност в цех за перилни
препарати. Казала му, че ще уговори среща с работодателката, но такава среща
никога не се състояла. Св.Н. спрял да търси Я. по телефона. На 21.02.2011г.
подсъдимата изпратила на името на Н. пощенски запис за 20лв./стр.109 от
ДП/.
През месец
октомври 2009г. св.Б.М.Д. *** прочел във вестник „Ало Бургас”, обява за
работа.Той отишъл в гр.Бургас и се срещнал с подсъдимата Я. в нейния офис.Тя му
предложила да му намери работа като пазач или общ работник.Той заплатил на
подс.Я. сумата от общо 20лв. за това,че тя ще му търси работа като посредник-10
на ръка при срещата с нея в гр.Бургас и 10 с пощенски запис след като се
прибрал в гр.Ямбол. Подс. Я. му дала регистрационна карта /стр.47 от ДП/. След
като изпратил парите св.Д. многократно търсил подс.Я. по телефона, но не успял
да я открие. Той не започнал работа.На 21.02.2011г. подс.Я. изпратила на името
на св.Д. пощенски запис от 20лв., който той получил /стр.108 от ДП/. На
24.09.2011г. св.Д. починал/стр.37 от делото./
През месец
октомври 2009г. св.Д.М. видяла обява във вестник „Ало Бургас”, според която се
търсили работници за цех за хляб, склад за фаянс и други. Св.М. се обадила на
телефона, посочен в обявата.Отговорила й подс.Я., която я поканила в офиса на
ул.”Ал.Велики”№63. Св.М. заедно с нейната приятелка св.И.Д. отишли заедно в
офиса на подсъдимата. Към този момент св.Д. нямала намерение да ползва услугите
на подс.Я. да й търси работа. Двете се срещнали с подсъдимата, която предложила
на М. 6-7 възможности за работа.В хода на разговора между тях, св.И.Д. също
решила, че може да се възползва от услугите на Я. за да започне работа. М. и Д.
си избрали работа в цех за хляб и заплатили всяка по 20лв. такса за услугата по
наемане на работа. Подс.Я. им издала регистрационни карти /стр.84 и 85 от ДП/
след което им обяснила, че ще ги търси по телефона на св.М., но без да им
предостави обратен телефон за връзка с нея. След около седмица без да получи
обаждане от подсъдимата, св.М. отново се обадила на телефона от обявата във
вестника”Ало, Бургас”, но никой не отговарял. Св.М. и св.Д. няколко пъти
потърсили офиса на подс.Я. ***, но там
нямало никой. След около десетина дни св.М. получила телефонно обаждане от
непозната за нея жена от името на подс.Я., която й казала, че двете с Д. са
одобрени и я запитала дали желае да започне работа в цех за хляб. М. се
съгласила и жената й казала, че ще й се обади допълнително. След този разговор
повече никой не потърсил св.М. – нито подс.Я., нито друг човек от нейно име. На
21.02.2011г. подс.Я. изпратила на името на Д.М. и Илиана Д. пощенски записи за
сумата от 20лв. /стр.107 от ДП/.
През месец
ноември св.С.П. ***, в която пишело, че се търсят за работа в сладкарски цех
пакетажнички и сладкарки.Обадила се на посочения в обявата телефон, на който
отговорила подсъдимата.Последната я разпитала за предишните й работи след което
я поканила в офиса си на ул.”Ал. Велики”№63.Същият ден П. отишла на място и
разбрала, че това всъщност е офис на агенция за посредничество по намиране на
работа.Това й било обяснено от подс.Я., която й казала, че ще й посредничи да
започне работа в сладкарския цех. Обяснила й още, че за тази цел следва да
заплати сумата от 20лв. като такса за посредническата й услуга. Я. уверила св.П.,
че със сигурност ще я наемат и че в понеделник ще й се обади за да й обясни как
стоят нещата. Освен това и разказала, че имало и магазини, където можела да я
уреди на работа като продавачка и по конкретно в магазин за плодове и
зеленчуци. П. заплатила исканите от подс.Я. 20лв. срещу което подсъдимата й издала
регистрационна карта, в която й попълнила имената и телефон за връзка/стр.33 от
папка предварителна проверка към ДП/. Както било уговорено, в понеделник двете
провели разговор, при който подс.Я. съобщила на св.П. телефонен номер 0888 464429
като й казала, че на този номер трябвало да търси ”В.”. Св.П. зачакала първо „В.”
да й се обади, но след като това не се случило, позвънила на дадения й от подс.Я.
мобилен номер, но никой не й отговорил. Св.П. позвънила на Я. и я попитала защо
никой не отговоря на дадения й номер. Подсъдимата й обяснила, че „В.” вероятно
пътува и затова не можела да отговори на повикването. Малко по-късно св.П.
осъществила по телефона контакт с „В.”, която й казала,че е одобрена за работа
в сладкарския цех, но тъй като той бил в ремонт, щяла да започне работа
най-вероятно през месец декември 2009г. П. попитала да адреса на цеха, при
което „В.” отговорила, че той се намира в Южната промишлена зона, но без да
посочва точен адрес. „В.„ казала на св.П. да й се обади следващата седмица.През
следващата седмица П. потърсила „В.” на дадения й от подс.Я. мобилен телефон, но
той бил изключен и се включвала гласова поща. Св.П. разбрала,че е измамена и
нищо нямало да се получи.Впоследствие прочела във вестник статия за подс.Я. и я
разпознала на снимката. На 21.02.2011г. с пощенски запис подс.Я. изпратила на
името на св.П. пощенски запис за сумата от 20лв. /стр.108 от ДП/.
През месец
ноември 2009г. св. П.Г.Х. прочела обява във вестник „Ало, Бургас” за работа
като готвач. Тя се заинтересувала, защото такава й била професия, и се обадила
на посочения в обявата телефон.Уговорила си среща и отишла на място в офиса на
подс.Я. ***. Подсъдимата й обяснила, че това е частна трудова борса и за
услугата се дължи такса от 20лв. Св.П.Г.Х. платила тази сума за регистрация.
Подс.Я. я уверила,че за нея има работа и по-късно ще й се обади, след което Х.
си тръгнала. Няколко дни по-късно подс.Я. й се обадила и те отново се срещнали
на същото място. Подсъдимата й казала, че има работа за нея в кулинарен цех,
който се строял в момента. Поискала от св.Х. да предостави сумата от 60лв. за
работно облекло,които щели да й бъдат върнат при получаване на първата заплата.
Х. й обяснила, че в момента не може да даде сумата, тъй като нямала в себе си
толкова пари. Двете се разбрали след няколко дни Х. да донесе парите. Няколко
дни по –късно св.Х. отишла в офиса на Я. и заплатила сумата от 60лв. срещу
което подсъдимата й изготвила „разписка”/стр.29 от папка предварителна проверка
към ДП/.Двете са разделили с уговорката подс.Я. да й се обади по телефона за
датата на подписване на трудовия договор. Няколко дни по-късно на Х. й
позвънила друга жена, която се представила с името „В.”. Казала й, че тя е
собственик на кулинарния цех и нейн бъдещ работодател. Разбрали се за дата и
час когато да се видят и да подпишат трудовия договор.Всеки път когато
наближала датата и часът на уговорената среща, или Я. или В. се обаждали на св.Х.
и я отлагали по различни причини. Впоследствие св.Х. опитала на няколко пъти да
се свърже с някоя от тях двете по телефона, но те били изключени. Отишла на
мястото, където се намирал офисът на Я., но той бил затворен и не открила
никой. На 21.02.2011г. на името на св.Х. бил пратен пощенски запис от името на
подс.Я. за сумата от 80лв./стр.107 от ДП/.
През месец
ноември 2009г. св.Б.У. била останала без работа и започнала да си търси такава
по обяви във вестник „ Ало, Бургас”. Попаднала на обява за работа, обадила се
на посочения в нея телефон и й било посочено да посети офис на адрес
ул.”Ал.Велики”№63. Св.У. отшила на място и се срещнала с подсъдимата.Последната
й поискала да заплати 20лв. такса за обработка на документи.Св.У. ги платила,получила
регистрационна карта/стр.6 от папка предварителна проверка към ДП/ и си оставила мобилния телефон за връзка. Подс.Я.
й предложила две възможности за работа като офис администратор.Обещала й се
обади след като говори с работодателите и в случай ,че те я одобрят ще бъде
поканена на интервю.След няколко дни подс.Я. потърсила по телефона св.У. за да
й съобщи,че тя била одобрена за работата,но трябвало да внесе 250лв. за
започване на курс за обучение на администратор на малък и среден бизнес към
фирмата, на която не споменала името.Парите щели да й бъдат върнати след
започване на работа при получаване на първото трудово възнаграждение.У. предала
сумата от 250лв. на Я. на 03.12.2009г. при което получила „договор” между нея и
„Хюмън системс”ООД гр.София /стр.6 от папка предварителна проверка към
ДП/,подписан от нея и подс.Я. като посредник. След предаването на сумата и подписването на този „договор” св.У.
неуспешно издирвала подсъдимата по телефон и на място в офиса,но не успявала да
я открие. Я. на няколко пъти й се обаждала от различни номера като й обещавала
скоро да започне работа, но това така и не се случвало. В края на месец март 2010г.
св.У. видяла снимка на подс.Я. във вестник за това ,че е издирвана за измами, обадила
се на посочените телефони и подала жалба в полицията. У. продължила да търси Я.
по телефона като успяла да се свърже с нея и през месец април 2010г.
подсъдимата й върнала сумата от 250лв., а
по-късно с пощенски запис от 21.02.2011г. й върнала и сумата от 20лв. /стр.109
от ДП/.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин частично от обясненията на подс.Я. и изцяло от показанията на свидетелите
М.Ж.М., м. И.К., С.Д.А., И.Х.Б., К.Д.Б., В.Г.Н., св.М.И.Д.-съпруга на починалия
Б.М.Д. ***, Д.П.М., И.С.Д., С.И.П., П.Г.Х., Б.Х.У., М.В.Д., И.Ц.В. и Г.С.Ш.,
приложените писмени доказателства - оригинали и заверени копия на
регистрационни карти и разписки, съставяни от подс.Я., заверени копия от
удостоверения от МТСП/стр69-72 от ДП/, удостоверение за актуално състояние на
ЕТ Меги-Т.С., заверени копия от решения по ф.д.№1758/1998г за регистрация на ЕТ
Меги-Т.С., документите от папка „предварителна проверка” към ДП ЗМ 209/2010г.
на ОД МВР, заверени копия от разписки за пощенски записи/стр.106-109 от ДП/,
копия от протоколи за извършени проверки от Д”ИТ”-гр.Бургас на ЕТ Меги-Т.С.
/стр.168-173 и стр.214-215 от делото/ справка за съдимост, както и останалите документи от ДП, приобщени
по реда на чл.283 от НПК към делото. Всички събрани по делото доказателствени
средства са непротиворечиви, взаимно се допълват и съответстват помежду си като
от тях се установява по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка.Подсъдимата
Я. в обясненията си не отрича, че за инкриминирания период в гр.Бургас в
качеството си на ЕТ „Меги Т.С.” е извършвала дейност по посредничество по
намиране и наемане на работа на множество различни лица без регистрация в
Агенцията по заетостта и без удостоверение за регистрация за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, издадено от министъра на труда и
социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице. Тя потвърждава,
че голяма част от лицата, разпитвани като свидетели по делото, са идвали при
нея и тя ги е „регистрирала” във фирмата си срещу такса от 20лв. за да им търси
работа. Обясненията на Я. за тези факти изцяло съвпадат с показанията на свидетелите
М.М., м. И.К., С.Д.А., И.Х.Б., К.Д.Б., В.Г.Н., М.И.Д.-съпруга на починалия Б.М.Д.
***, Д.П.М., И.С.Д., С.И.П., П.Г.Х., Б.Х.У., М.В.Д.. Показанията на всички
изброени свидетели са последователни, логични и кореспондират с писмените
доказателства по делото-издадените регистрационни карти и текстовото съдържание
на „разписките”, както и с по-голямата част от обясненията на самата подсъдима,
поради което съдът ги намира за обективни и истинни.Няма причини същите да не
бъдат кредитирани от съда. Всички те пресъздават едни и същи общи факти и
обстоятелства-видели са обява във вестник „Ало, Бургас”, посетили са офиса на
подс.Я., тя им е предложила да им посредничи и да им намери работа, платили са
такса от 20лв., издадена им е регистрационна карта. Всички посочват, че не са
започнали работа благодарение на Я., както и че многократно са я търсили и по
телефон, и на място, но тя не отговаряла на обажданията и винаги изтъквала
различни причини за това,че не са започнали работа. Една част от свидетелите - К.,
А., Д. и У. посочват, че са били убедени от подс.Я., че за да започнат исканата
от тях работа следва да завършат курс за обучение, поради което заплатили суми
между 185-250лв., но такъв курс не се провел като подс.Я. многократно го
отлагала поради различни причини. Друга част от свидетелите - И. и К.Б. и Х.
посочват, че са заплатили парични суми
за работно облекло, които както им обяснила подс.Я. ще им бъдат върнати с
получаване на първата заплата, но те изобщо не започнали работа. Всички
свидетели посочват, че след започване на проверката на дейността на подсъдимата
от страна на полицията, с пощенски записи и на ръка тя им е върнала всички
платени от тях суми. Обясненията на подсъдимата в частта им за причините,
поради което свидетелите не започнали работа противоречат на изложеното в техните
показания. Нито един от свидетелите не твърди, че се е срещнал с конкретен
работодател и не е бил одобрен от него, нито да е посещавал определено работно
място и да се е отказал от предложената му работа.На никой от тях не са били
съобщени конкретните имена и седалище на фирма или място за работа. Всички
контакти с лица, представени от подс.Я. като работодатели, са се извършвали по
телефон. Всички свидетели са единодушни,че подс.Я. до последно им обещавала, че
ще започнат работа и на никой не е съобщила, че не е одобрен и поради какви
причини е станало това. Ето защо съдът счита, че нейните обяснения в тази им
част са защитна позиция целяща нейното оневиняване.
С оглед на
така изложената обстановка съдът намира, че от обективна страна подсъдимата Я. е осъществила престъпния състав по чл.209,ал.3 вр с ал.1
от НК по отношение на св.М.М. и по чл.210, ал.1, т.4 вр. 209, ал.1 вр с чл.28, ал.1
вр с чл.26,алл.1 от НК по отношение на м. И.К., С.Д.А., И.Х.Б., К.Д.Б., В.Г.Н.,
починалия Б.М.Д. ***, Д.П.М., И.С.Д., С.И.П., П.Г.Х., Б.Х.У., М.В.Д.. Безспорно
се установи, че на 14.08.2008 година в град
Бургас в офис на ул. „Фердинандова” № 92 Я. се е срещнала с М.М., казала й че е
посредник по търсене и намиране на работа, въпреки че вече не е имала право да
извършва такава дейност от 05.11.2007г..След
като я заблудила относно този факт, подс.Я. си послужила и с друго
заблуждение-че ще й посредничи да започне работа като работник във фабрика за
пластмаси. Не се доказаха обаче никакви реални действия, предприети от Я. за да
намери посочената от нея пред св.М. работа. Подлъгана от нейните
думи и действия св.М. й повярвала и й заплатила сумата от 20лв., като
възнаграждение за дейност, която подсъдимата нито е имало право, нито реално е
имала възможност да извърши. Това става ясно от последващите действия на
подсъдимата-не отговаряла на позвъняванията на М., вдигала телефона само когато
последната й звъняла от непознат номер, а като причина за незапочване на работа
й посочвала, че фабриката, където М. ще работи още не била завършена.
Последното твърдение очевидно сочи на извод, че още към 14.08.2008г. Я. е
заблудила М., че ще й осигури работа във фабрика, за която по-късно твърди, че
не е завършена т.е. изобщо не е била работещо предприятие.Това води до извод,че
подс.Я. въвела и поддържала заблуждение у М. и с това й причинила имотна вреда
в размер на 20лв. Деянието спрямо М. следва да квалифицира като престъпление по
чл.209, ал.3 вр ал.1 от НК предвид изключително ниската стойност на вредата,
причинена на пострадалата.
По аналогичен
начин постъпвала подсъдимата и в останалите случаи със свидетелите м. И.К., С.Д.А.,
И.Х.Б., К.Д.Б., В.Г.Н., починалия Б.М.Д. ***, Д.П.М., И.С.Д., С.И.П., П.Г.Х., Б.Х.У.,
М.В.Д..Отново се представяла за посредник по наемане на работа и им обещавала
да им намери работа, въпреки че вече не е имала
право да извършва такава дейност от 05.11.2007г.,
срещу което пострадалите заплащали такса от 20лв. Съдът счита, че от данните по
делото може да се достигне и до извода,че към момента на срещите с всеки един
от пострадалите Я. не само не е имала намерение изобщо да изпълни задълженията
си, но и обективно не е разполагала с възможност да стори това,защото не е
имала право да извършва такава дейност срещу заплащане. ЕТ Меги Т.С. не
имала регистрация за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа.
Видно от Удостоверение № 263/05.11.2004г. ЕТ”Меги
–Т.С.” е регистрирана за
извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа в
Република България. Последното било с валидност до 05.11.2007г.,след което ЕТ”Меги
–Т.С.” не подновила своята регистрация като посредник по информиране и
наемане на работа в Република България.Този факт сочи на извод,
че към момента на поемане на поръчките да намери работа на пострадалите,
подсъдимата не е имала право да изпълнява поетите от нея договорни задължения.
Въпреки това целенасочено от самото начало е извършвала
действия по формиране у трети лица на неправилна представа за извършвана от
нейна страна на лицензирана посредническа дейност за набиране на работници и
осигуряване на работа като за тази цел е публикувала различни обяви във вестник
"Ало Бургас". Тя не
е имала намерение да съдейства за намиране на работа и сумите ги събирала с цел
лично облагодетелстване като не е положила никакви усилия да изпълни поетите
ангажименти. За затвърждаване на измамливите представи, подс.Я. съставяла
т.нар. регистрационни карти и поддържала заблуждението с телефонни разговори и
с посочването на телефон на „бъдещ работодател”. Прави впечатление, че в някои
от случаите – на свидетелките А., П. и св.М. подсъдимата посочила един и същ
мобилен номер на бъдещ работодател-0888/464429, но името на посочения
работодател всеки път било различно -„Янева”, „В.” или „Стефанова”. По отношение
на свидетелите К., А., Д. и У., подсъдимата използвала и допълнително
заблуждение, за да успее да получи от тях допълнителни средства.Тя ги убедила, че
за работата, която желаят да започнат, трябва да бъде завършен курс за
обучение, за който следва да се заплати парична сума, която ще им бъде върната
с първото възнаграждение. Така описания курс изобщо не се състоял като
подсъдимата на всеки от пострадалите излагала различни причини за неговото
отлагане. В случаите на свидетелките И. и К. б. и П.Х., подсъдимата освен, че
ги заблудила, че е посредник и ще им търси работа, ги въвела и в допълнително заблуждение-че
следва предварително да заплатят работното си облекло още преди да започнат
работа, като средствата ще им бъдат възстановени с първата заплата, но това не
се случило. Липсата на какъвто и да е резултат от т.нар.”търсене на работа”,
даването на един и същ номер с посочване на различни имена за работодатели,
излагането на различни причини за отлагане на започването на работа на всеки
един от свидетелите, които си противоречат една на друга, даването на обещания,
които обективно подсъдимата не би могла да изпълни карат съдът да приеме, че подсъдимата не е
имала поначало сериозно намерение да изпълни поетите ангажимент и
е въвела в заблуждение пострадалите, че е посредник и ще им намери работа, за
да получи парични суми от тях. От пресъздаденото от свидетелите съдържание на
разговорите с подс.Я., от нейните думи и действия по време и след срещите със
свидетелите, се установява, че посредством серия телефонни разговори и лични
срещи Я. формирала у пострадалите една невярна представа за това, че е
посредник па наемане на работа и има реално намерение и е в състояние да им
търси и намери работа като поради тази невярна представи те и предоставили
различни парични суми. Подсъдимата е проявила активни действия с цел да формира
и утвърди у свидетелите невярна представа за намерението и възможностите й да
търси и намира работа и по този начин ги мотивирала да извършат разпоредителни
действия с парични средства. В резултат на тези заблуди всеки от тях предал в
нейна фактическа власт различни парични суми. Я. не изпълнила нито едно от
поетите обещания като действията й довели до настъпване на реални имотни вреди
за пострадалите. Подсъдимата е извършила престъплението по чл.209, ал.1 НК в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, защото е била осъдена с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Я. е осъдена с влязла в сила на 18.07.2006г. присъда по
НОХД №431/2002г. на РС-гр.Бургас на общо наказание в размер на две години
“лишаване от свобода”, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години за престъпления по чл.209,ал.1 от вр с чл.23, ал.1 от НК. Съдът прецени, че са налице предпоставките
извършените от подсъдимата деяния да се квалифицират като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като Я. е извършила 12 деяния,
които осъществяват поотделно състава на чл.209, ал.1 от НК, всяко следващо от
тях е извършено няколко дни след предходното за периода от месец март 2009 година до месец декември 2009
година в град Бургас,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината като всяко следващо се е
явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.
За да е
съставомерно от субективна страна, деянието по чл.209,ал.1 от НК следва да е
осъществено при пряк умисъл и специална (користна) цел. Преследваната цел -
набавянето на имотна облага за дееца или за другиго, следва да е налице още при
пристъпване към изпълнение на престъплението - възбуждане или поддържане на
заблуждение. Съдът счита,че от субективна страна, при извършването на престъплението
подсъдимата е действала при “пряк” умисъл. Тя е съзнавала, че с всички свои
действия е създала у пострадалите увереността, че е посредник по търсене и
наемане на работа, както и че в резултат на тази заблуда се предприема от тяхна
страна акт на имуществено разпореждане, от който за всеки от тях ще настъпи
имотна вреда. Съдът счита, че след добре обмислена предварителна подготовка Я.
е формирала у измамените неверни представи относно действителните си намерения
и възможности да изпълни поетите ангажименти. С поведението си подсъдимата е
целяла пряко настъпването на престъпния резултат и извличане на имотна облага
за себе си - да придобие в свое владение парични средства без реално да извършва
уговореното. За
наличието на специалната цел по чл.209, ал.1 НК може да се съди от поведението
на подсъдимата непосредствено преди, по време на срещите с пострадалите и след предаването на парите.
В телефонните разговори подсъдимата
започнала да сочи различни неверни и противоречащи си оправдания за забавата да
реализира поетите от нея обективно неизпълними ангажименти.
Давала обещания на пострадалите,че всеки момент ще започнат работа, но това не се
случвало. Я. е предвиждала,
че в резултат на формираните от нея неверни представи пострадалите ще й
предоставят определени макар и малки парични суми. Нейната цел от самото начало
е била да получи неправомерно пари, с които в противен случай не би могла да се
сдобие, тъй като видно от събраните доказателства същата не е положила никакви
усилия да извърши обещаното от нея съдействие. Всичко изложено до момента мотивира
настоящият състав на съда да приеме, че подсъдимата е осъществила и от
субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.4 вр с чл.209,
ал.1 вр с чл.28, ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК. Съдът намира, че са
неоснователни доводите на защитата за недоказаност на обвинението и от
съвкупността на преките и косвените доказателства по делото по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подсъдимата е формирала и поддържала
неправилни, лъжливи представи у свидетелите, които се изразяват, в това че е посредник и ще им посредничи да започнат
работа, на различни места. Целта на подсъдимата е била насочена
именно към неправомерното облагодетелстване, съзнавайки, че причинява имотна
вреда на физическите лица, които са й предали парите. Относно умисъла на
подсъдимата следва да се отбележи и обстоятелството, че инкриминираната дейност
на Я. не е инцидентна изолирана проява, а утвърден начин за набавяне на парични
средства. Eто защо
съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна
на състава на чл.210, ал.1, т.4 вр 209, ал.1 вр с чл.28, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК.
По отношение
на обвиненията по чл.324, ал.1 от НК повдигнати срещу подс.Я. съдът намира, че
те поначало са несъставомерни от обективна страна. Видно от Тълкувателно решение № 31 от 16.X.1969г. по н.
д. № 29/69 г., ОСНК под понятието "съответна правоспособност",
употребено в чл. 324, ал. 1 НК, се
разбира призната по съответен ред подготовка за правилно упражняване на
определена професия или занаят от едно физическо лице. Тя се придобива чрез
получаване на специални знания за съответната професия или занаят и веднъж
придобита по установения от закона ред, тя не зависи от наличността или
отсъствието на разрешение на административен орган. Административното
разрешение, което се дава за упражняване на занаят или професия на физическо
лице, не създава правоспособност. За извършването на посредническа дейност по
наемане на работа е необходима само регистрация в Агенцията по заетостта като
не е необходимо лицето, което желае да я извършва, да има придобити по
установен от закона ред специални знания и умения за извършване на такава
дейност. Наличието на регистрация в АЗ се удостоверява с издаването на
удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа от Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него
длъжностно лице. Упражняването на занятие от лице без разрешение също
представлява нарушение на установения обществен ред, но то не е престъпление по
смисъла на чл. 324, ал. 1 НК,
а следва да се санкционира по административен ред- в случая чл.81 от Закона за
насърчаване на заетостта, поради което и подс.Я. следва да бъде оправдана по
обвиненията по чл.324, ал.1 от НК поради несъставомерност на деянието.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на размера на наказанията съдът взе предвид, че подсъдимата е осъждана за
подобни престъпления по чл.209, ал.1 от НК, настоящите деяния са извършени от
нея в изпитателния срок по предходно осъждане и това обосновава по-висока
степен на обществена опасност на личността на подс.Я.. Очевидно е, че въпреки
че е била осъдена с влязла в сила присъда за същото престъпление, тя не се е
поколебала да извърши нови измами. Големият брой на въведени в заблуждение лица
сочи на по-висока степен на обществена опасност на престъплението по
чл.210,ал.1,т.4 от НК и е друго отегчаващо обстоятелство. Налице е една
продължителна и целенасочена престъпна деятелност на подс.Я., от която са
пострадали множество граждани.Като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се посочат ниската стойност на присвоеното имущество и обстоятелството,
че вредите, настъпили от престъпленията са възстановени изцяло, както и
здравословното състояние на подс.Я.-същата боледува от хепатит. Съдът се
съобрази с горепосочените смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства и определи
наказание на подсъдимата Я. в минимален размер, предвиден в чл.209,ал.3 от НК -
“пробация” за престъплението по
чл.209,ал.3 вр. с ал.1 от НК при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
в град Бургас, ***** – за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител - за срок от осем месеца
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно за срок от една година.
и “лишаване от
свобода” за срок от една година за престъплението по чл.210, ал.1, т.4 вр с
чл.209, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, което на основание
чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор. Настоящият състав счита, че ефективното изтърпяване на
наказание с посочения размер ще окаже в достатъчна степен възпиращо и
превъзпитателно действие не само на подсъдимата, но и на останалите членове на
обществото да се въздържат от извършването на подобен вид деяния.
Предвид обстоятелството,
че описаните деяния и деянията по НОХД №2297/2010г. на БРС са извършени от
подс.Я. преди да е осъдена с влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях,
на основание чл. 23, ал. 1 и чл.25, ал.1 от НК на подсъдимата следва да определи и наложи едно общо
наказание измежду наложените
й по-горе наказания и наложеното й по НОХД №2297/2010г. на БРС наказание
лишаване от свобода, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване
от свобода за срок от една година, което
на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор.
На следващо
място извършването на престъплението по чл.210, ал.1, т.4 вр с чл.209, ал.1 вр
с чл.28, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК е започнало в изпитателния срок на наложеното на Я. с НОХД №431/2002г. на
РС-гр.Бургас наказание “лишаване от свобода” за срок от две години, защото
деянията спрямо св. К. и А. са извършени съответно месец март и месец юни
2009г., а изпитателния срок по НОХД №431/2002г. на РС-гр.Бургас изтича на
18.07.2009г., поради което и са налице основанията на чл. 68, ал.1 НК то да
бъде приведено в изпълнение като на
основание чл.61, т.2 вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС,
също се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Съобразно признаването на Я. за виновна
по две пункта от обвинението, съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК я осъди да
заплати сумата от 150лв., представляваща
направени по делото разноски.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги ИВАНОВ
вярно с оригинала:Ж.М.