РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2061
гр. Пловдив, 19.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, трети състав, в закрито заседание
на деветнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова
като разгледа докладваното от
административен съдия Любомира Несторова АД № 2214 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4
от АПК във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за спиране на изпълнението на
обжалвания индивидуален административен акт.
Образувано е по молба на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, депозирано чрез Р., с вх. №
17600 от 29.09.2022г., за спиране на предварителното изпълнение на Решение №
24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8446
от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В искането се изтъкват съображения свързани
с наложен запор на всички налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при „УниКредит Булбанк“ АД, открити на името на Ю.Б.Г. и ЕТ „“ Ю.- Ю.-
Г.“. Сочи се, че Ю.Б.Г. и нейният съпруг погасяват задължения по договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице. Ипотеката е
учредена върху семейното жилище.
Твърди
се, че ограничените доходи и евентуалното продължаване на принудителното
изпълнение по изпълнителното дело би поставило Г. и семейството й в
изключително затруднена ситуация.
Изложени са още подробни съображения във връзка с извършването на
дейности по поддръжката и експлоатацията на процесната къща за гости, предвид
ограничените приходи от дейността на хотел /къща за гости/. Изложени са
съображения относно възрастта на Г. и
възможността за заразяване с COVID-19.
Ответникът
– ДФ „Земеделие“ изразява становище по искането, депозирано на 06.10.2022г. намира
искането за неоснователно. Сочи, че с оглед спецификата на отпускането и
разходването на европейски средства, законодателят изрично е допуснал
предварително изпълнение на оспорения акт. Тази специфика предпоставя обективно
и невъзможността оспорването да има суспензивен ефект, защото това не е в
съответствие с принципа на добро финансово управление. Придаването от
законодателя на предварителна изпълнителна сила на невлязъл в сила индивидуален
административен акт е винаги насочено към защита на значим обществен интерес.
Съдът намира искането за допустимо, като
направено в срок и от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от административния акт. Предявеното
искане по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като е се иска
спиране на предварителното изпълнение на решението, което предварително
изпълнение произтича от чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕСИФ
Разгледано
по същество е неоснователно.
Предмет на настоящото съдебно производство е
искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорено по съдебен ред
Решение № 24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №
01-6500/8446 от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
Между ДФ „Земеделие" и ЕТ „Ю. - Ю.Г."
има сключен договор за подпомагане № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. по мярка 311
от ПРСР за периода 2007 - 2013г., предмет на който е „Къща за гости в с.
Оризово, общ. Братя Даскалови", по който е изплатена субсидия в размер на
193 812,14 лв., авансово плащане в размер на 108 000,00лв., изплатено на
23.12.2014 г. и окончателно плащане в размер на 85 812,14 лв., платено на
13.11.2015 г.
С писмо с изх. № 01-6500/8446#11 от
10.12.2021 г. ДФ „Земеделие" е открил производство по налагане на
финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение
на влязло в сила съдебно решение № 11441 от 11.11.2021 г., постановено по адм.
дело № 2938/2021г. по описа на Върховен административен съд-Осмо отделение
С
оспореното Решение е определена на ЕТ „Ю.
- Ю.Г." с ЕИК: 01951586, финансова корекция в размер на 193 812,14 лв.
(сто деветдесет и три хиляди осемстотин и дванадесет лева и 0,14 стотинки.
Спирането предпоставя наличие на друг
противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или
надделяващ над този, защитен от ex lege постановеното предварително изпълнение.
Индивидуалните административни актове по глава трета от ЗУСЕСИФ са незабавно
изпълняеми на нормативно основание по чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕСИФ, за да се
гарантира бързото и своевременно постигане на целите на предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЕСИФ), които са с публичен характер. Доколкото специалният ЗУСЕСИФ не
регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното
изпълнение, то приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.
Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези
предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на наложените
финансови корекции с оспореното Решение би могло да му причини значителна или
трудно поправима вреда.
С искането
са наведени съображения относно наложен запор от публичен изпълнител, наличието
на ипотечен кредит и усложнена икономическа обстановка в България, относно
ковид-пандемия.
Според жалбоподателя /искателя/, тези
обстоятелства, за които представя доказателства, обосновават възможността за
настъпване на значителна вреда за него и за семейството му.
Предпоставката, при която съдът може да спре
допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с
оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ във вр.
с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да
бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили
след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на
акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за
основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на
искателя.
Искателят твърди, че ще понесе значителни и
трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова
корекция, както и че предварителното изпълнение на акта, би създало значителна
и непоправима вреда за Г., тъй като ще затрудни обслужването на задълженията й
по посочения банков кредит от 23.09.2008г., с анекс от 01.09.2017г. и във връзка с наложени запори с ПНПОМ. Това означава,
че той се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да
обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и
обстоятелства. Колкото до възрастта на жалбоподателката Г. и възможността за заразяване с COVID-19., то
следва да се посочи, че към момента няма обявено извънредно положение, не е
имало такова и към момента на постановяване на оспореното Решение, т.е. не са
настъпили нови обстоятелства.
На този етап искателят не доказва
противопоставими на обществения интерес значителни или труднопоправими вреди,
които да позволяват на съда да направи извод за защитим интерес,
противопоставим и по-значителен от обществения, прогласен като принцип за
разходване на средства от ЕСИФ само за допустими разходи, за които не са
установени нередности.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не
са налице предпоставките на чл. 166, ал.2 от АПК за спиране на изпълнението на
оспорения административен акт.
По
изложените съображения, искането по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК е неоснователно.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „Ю.-Ю.Г.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, депозирано чрез Р. с вх. №
17600 от 29.09.2022г. за спиране на предварителното изпълнение на Решение №
24/311/00947/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8446
от 18.03.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Определението подлежи
на обжалване, с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България,
в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/