РЕШЕНИЕ№
219
гр. Монтана, 14 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 23.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАН дело № 177 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение
№ 260034 от 04.03.2021 г. по АНД № 459/2020 г. на Районен съд – Лом е отменено Наказателно
Постановление № НП - 113 от 26.08.2020 г., издадено от Министър на земеделието,
храните и горите, с което на В.Д.С.,***, е наложено административно наказание затова
че към 05 03 2020 г. използва, без разрешение земеделска земя с обща площ от 9.8755
ха, попадаща в слой ПЗП по чл. 33а от ЗПЗП, не по предназначение, като го е
преобразувал /засял с люцерна/.
В законния
срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която
твърди, че формираният правен извод на първоинстанционния съд за недоказаност
на извършителя на установеното административно нарушение за неправилен и
несъответен на текста на посочената като нарушена правна норма на чл. 33б, ал.
1 от ЗПЗП. В мотивите на съдебното решение са цитирани два различни текста на
нарушената норма, като нито един от тези два текста не възпроизвеждат нормата в
приложимата й редакция. В действителност текста на приложимата норма на чл. 33б,
ал. 1 от ЗПЗП, която е била в сила по време на извършване на нарушението и е
приложена при ангажиране на административнонаказателната отговорност, гласи:
„Забранява се преобразуването и
разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени
площи", от техните собственици и ползватели.” Видно от текста на
цитираната разпоредба, същата визира две изпълнителни деяния - преобразуване и
разораване, които са алтернативни, поради което извършването на всяко едно от
тях е самостоятелно основание за търсене на административнонаказателна
отговорност. Административнотнаказателното производство по издаване на
обжалваното НП е започнало със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение (АУАН) №
2/16.03.2020 г. за нарушение на чл. 33б. ал. 1 от ЗПЗП срещу В.Д.С., за
това, че към 05.03.2020 г. използва без разрешение, не по предназначение
земеделска земя с площ 9,8755 ха, представляваща част от имот с идентификатор
16184.800.99 по КККР на землището на с. С*** , община В*** с НПТ Пасище, с обща
площ 12,7965 ха. Лицето е преобразувало част от посочения имот, като
преобразуваната площ, попадаща в слой „Постоянно затревени площи” е 9,8755 ха.
Изпълнителното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност е „преобразуване", което изпълнително деяние е описано и в
АУАН и не се отрича в жалбата, напротив твърди се, че не той е извършителят, който
е разорал имота, като в последствие е засял същия с люцерна, което по същество
е признание за извършеното изпълнително деяние - преобразуване. Нарушението
визирано и в АУАН и НП е съставомерно от обективна и субективна страна, поради
което НП е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, при
осигуряване правото на защита на нарушителя, да узнае за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и да направи съответните
възражения и обяснения. Посочена е датата на констатиране на нарушението, както
и обстоятелството, релевантно за деянието по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП,
а именно, че площта е включена в слой "ПЗП", което съставлява
обективен признак па нарушението. Установен е безспорно авторът на нарушението,
както и какво качество има - на собственик или на ползвател, което е необходимо
за съставомерността на нарушението съобразно цитираната за нарушена норма. При
съставянето на АУАН не е допуснато нарушаване на императивните изисквания на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е предявен на
нарушителя, като в съответствие с чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на същия е връчен
препис, което е удостоверено с подписа му върху акта. Въз основа на съставения
АУАН и при съобразяване на дадените със същия обяснения и предвид липсата ла
възражения относно преобразуването на имота, административнонаказващият орган е
издал НП-113 от 26.08.2020 г. Въз
основа на правилно възприети от съда факти, съшият е приложил неправилно
материалния закон и е достигнал до грешни правни изводи. Според съда
безспорно е доказано, че конкретната земя действително е разорана и попада в
конкретния вид слой,
както и че е доказано
правното основание, посредством което жалбоподателят ползва земята, но поради
липса на доказателства за фактическото разораване на имота, не е доказано по безспорен
начин авторството на деянието. Приемайки,
разораването за форма на изпълнителното деяние вменено като нарушение, съдът е
изследвал правнонрелевантен факт, който не е относим към предмета на доказване.
Неправилен е формираният правен извод на въззивния съд, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на твърдяното за извършено нарушение, в
частност авторството на деянието, а оттам и недоказано по категоричен начин
нарушение на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП. Авторството на деянието, извършено от
нарушителя, представляващо нарушение - осъществено чрез „преобразуване”, е
безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства -
самият нарушител е потвърдил това преобразуване на имота от негова страна. При
съобразяване констатациите на комисията, извършила документална проверка и
проверка на място в имота, обективирани в констативен протокол, актосъставителят
е съставил АУАН по реда и правилата на ЗАНН. Доказателствата по делото (писмени
и гласни) не обосновават изводите, които е направил съда в обжалваното решение.
Неправилни и некореспондиращи с доказателствения материал се явяват и изводите
на съда за липса на обосновка по отношение размера на определеното наказание
„Глоба"' в размер на 9900 лв. Видно от съдържанието на оспореното НП №
113/26.08.2020г., в обстоятелствената част на същото, след като е описал
фактическите и правни основания за издаването му, в синхрон с разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН административнонаказващият орган е посочил че
издава същото въз основа на одобрен от Министъра на земеделието, храните и
горите Доклад с per.
№ 93-7179 от 27.09.2018 г. с методика за определяне за изчисление на
санкциите, който доклад е част от административнонаказателната преписка,
приложена по делото. В методиката за изчисление на санкциите, е посочен начинът
на определяне на размера им с оглед факта, че същите съгласно законовата норма
на чл. 49 от ЗПЗП не са определени в абсолютен размер. От този доклад се
установява, че начинът за определяне на размера на санкцията, е обвързан с
размера на разораната, съответно преобразувана площ попадаща в слой „ПЗП. По тази причина необосновани се явяват
изводите на съда, че в обжалваното НП липсва обосновка на определения размер на
наложената глоба. С оглед на изложеното, счита, че при издаване на
процесното НП № 113/26.08.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата отмяна, както и че
същото е издадено при спазване
на материалния закон, процесуалните правила и при безспорна установеност на
извършено от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му
административнонаказателно обвинение. Моли да съдът да отмени като
незаконосъобразно поради противоречие със закона Решение № 260034 от 04.03.2021
г. по АНД № 459/2020 г. по описа на PC Лом и да потвърди като
законосъобразно и правилно отмененото Наказателно Постановление. Моли и присъждане
на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63. ал. 5 във вр. с ал.З
от ЗАНН. вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78. ал. 1 от ГПК. В с.з., процесуалният представител на
касатора, юрк П.Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв. Д*** Ц*** , в писмено становище заявява,
че оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът
да постанови решение, с което остави в сила решението на въззивния съд като
правилно и обосновано. Моли присъждане на разноски и за двете инстанции. В с.з.
моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като АО не е доказал по
безспорен начин, че именно административнонаказаното лице е разорало
затревените площи, поради което и решението на въззивния съд се явява
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното решение на РС Лом правилно. В хода на
проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, което прави издаденото
Наказателно постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от
районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
потвърди издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом
приема, че в изпълнение на Заповед № 57 от 04.03.2020 г. на Директора на ОДЗ
гр. Монтана издадена въз основа на Заповедта № РД 09-95/06.02.2020 г. на
Министъра на Земеделието, храните и горите на РБ, свидетелите Б*** , Г*** Р*** и
Т*** П*** на 05.03.2020 г. извършват теренна проверка в имот с идентификатор
16184.800.99 по КККР в землището на с. С*** , с ТНТП Пасище, общ.Вълчедръм с
обща площ от 12,7965 ха, като установяват, че площта е преобразувана в нива и
засадена с люцерна. От преобразуваната площ 9,8755 ха попадат в слой ПЗП, а в
останалата част от площта на имота са установени храсти. Този съд приема за
безспорно установено, че описаната в актовете земя действително е разорана и попада
в конкретния вид слой. Доказва се и правното основание, посредством което
жалбоподателят ползва земята, но не се доказва по безспорен и несъмнен начин
авторството на извършеното нарушение, самото фактическо разораване на
процесната площ. Тези обстоятелства не се устанояват и от показанията на
актосъставителя, която в показанията си пред съда сочи, че жалбоподателят не е
присъствал по време на теренната проверка. Действително последният е подписал
АУАН като е изразил съгласие с констатациите в него, но също така е посочил, че
е получил имота разоран. За да бъде едно деяние обявено за административно
нарушение същото трябва да е извършено виновни - умишлено или непредпазливо, като
в случая не е установено, дали именно жалбоподателят е преобразувал имота, тъй
като на място по време на проверката на 05.03.2020г. на терена не е имало
никой. НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в частност
авторството на деянието, а оттам и недоказано по категоричен начин нарушение на
ЗПЗП. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и
който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е
извършено именно от санкционираното лице. Отделно от това този съд приема, че
размерът на административната санкция в чл. 49а ЗПЗП е с установен миниум от
500 лв и максимум от 10000 лв., а в оспореното НП липсва обосновка по отношение
размера на определеното наказание „Глоба" в размер на 9900 лв, която
граничи с максималният такъв определен от законодателят за това нарушение.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, но този съд при правилно
установена фактическа обстановка, неправилно
е приложил материалният закон.
Съгласно
чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП - Забранява се разораването, преобразуването и/или
ползването не по предназначение на площите, включени в слой "Постоянно
затревени площи".
Съгласно
чл. 49а от ЗПЗП - Който наруши забраната по чл. 33б, ал. 1 или не изпълни
задължението по чл. 33б, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от
500 до 10 000 лв.
Съгласно
Доклад изх. № 93-7179 от 27 09 2018 г. на Зам Министър на МЗХГ одобрен от
Министъра на МЗХГ /л. 11 от въззивното дело/, при установен нарушител на
забраната по чл. 33б, ал. 1 от ППЗП, за нарушения /разораване/преобразуване на
площи в слой ПЗП в размер от 0,5 ха до 10 ха – определяне на конкретен размер
на санкцията, в зависимост от разораната/преобразувана площ, чрез налагане на
санкция от 100 лева за всеки 0,1 ха. Т.е. санкция от 600 лева за площи над 0.5
ха до 0.6 ха; 700 лева за площи над 0.6 ха до 0.7 ха и т.н.
Между
страните няма спор по обстоятелството, че площите от 9.8755 ха, за които е
констатирано преобразуване от пасище в нива, която е засята с люцерна, са
включени в слой "Постоянно затревени площи".
Единственото
възражение на административнонаказаното лице, което е възприето за основателно
и от въззивния съд, е че не той е лицето, което е извършило
разораване/преобразуване на площите, включени в слой „Постоянно затревени
площи”, а именно: на 9.8755 ха от имот с идентификатор 16184.800.99 по КККР в
землището на с. С*** . В самия АУАН лицето е записало, че е съгласен с
констатираното и се ангажира да възстанови имота във вида, отговарящ на
изискванията, както и че е получил имота разоран. Обратно на това възражение и
в противоречие с твърдението, че е получил имота разоран, в жалбата се сочи, че
през 2018 г. е сключил договор за аренда за срок от шест години, като лятото на
2019 г. неизвестно лице е запалило малкото останала изсъхнала трева по
пасището, а по-късно друго или същото лице е изорало част от имота, който е
ползвал. С оглед извършеното разораване и за да не чака естественото
възстановяване на имота, същият е предприел действия и го е засял с люцерна.
В
случая, това единствено свое възражение, административнонаказаното лице, освен
че сочи противоречиви факти и обстоятелства, не представя доказателства да е
извършвал уведомяване на компетентните за това органи, за извършеното в негов
имот нарушение от неизвестен за него извършител. В тази връзка необосновано и
несъответно на материалния закон въззивният съд приема, че АНО не е установил
кой е извършител на деянието, тъй като за този орган липсват данни да приеме
друго лице за нарушител извън ползвателят на този имот, каквото качество има
административнонаказаното лице, предвид сключен от него договор за аренда. В
качеството си на ползвател на имота, последният има задължение да спазва
забраната на чл. 33б от ЗПЗП, а в случай на нейното нарушение – подлежи на
административнонаказателна отговорност, каквато е реализирана с издаденото НП,
тьй като поради липсата на други доказателства, той е лицето, което се явява
извършител на констатираното нарушение, в който смисъл е и текста на чл. 33б,
ал. 2 от ЗПЗП.
Нарушението,
както в АУАН, така и в НП е описано като преобразуване на съответната част от
имота, което преобразуване се изразява в засяване на люцерна и това
обстоятелство не е спорно. Забраната по чл. 33б от ЗПЗП включва, както
разораване, така и преобразуване, поради което и за което и да е от двете деяния
се следва административно наказание.
По
отношение на размера на наложената санкция, същият е определен при условията на
одобрения от Министъра на МЗХГ Доклад на Зам Министър на МЗХГ, където в рамките
на законовия диапазон от минимален и максимален размер на санкцията, са
разграничени хипотези, които определят кога и в какъв размер следва да бъде
наложена съответен по размер санкция, който размер е обвързан с размера
разорана площ. В случая, с оглед размера на разораната площ, който е 9.8755 ха
и предвид предвидения размер от по 100 лева на всеки 0,1 ха, то и размерът на
наложената санкция е обоснован с така приетият вътрешен административен акт.
При
този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител
на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да
се присъди в минималния размер от 80 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260034
от 04.03.2021 г. по АНД № 459/2020 г. на Районен съд – Лом, като неправилно и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № НП - 113 от 26.08.2020 г., издадено от Министър на земеделието,
храните и горите.
ОСЪЖДА В.Д.С.,*** да
заплати на МЗХГ разноски по делото в размер на 80 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: