Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 01.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на десети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 885/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от В.Р. ***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-003026/30.10.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на Р. били наложени наказания “Глоба” в размер на 700.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли Съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен процесуален представил, който моли Съда да отмени наказателното постановление, поради наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2017г., около 11.10 ч. в гр. Русе, бул.”България”, в района на 6-и километър в посока гр.Бяла  л.а. „БМВ Х3“ с рег. № Р 22 23 АК, бил управляван със скорост 118км/ч., при разрешена скорост от 60км/ч., сигнализирана с пътен знак В26. Скоростта на този автомобил била установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с № 543, фиксираща дата, час и скорост и заснемаща движещите се в посока гр. София моторни превозни средства.

Скоростта на движение на автомобила била отчетена от системата, като за констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било извършено превишението на скоростта. Проверката по случая била възложена на свид. Д.Г. – мл. автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. В хода на тази проверка, свид.  Г. установил, че л.а. „БМВ Х3“ с рег. № Р 22 23 АК е собственост на „Агрометалстрой“ ЕООД гр. Русе /понастоящем в ликвидация/. Установил също така, че управителят на това дружество е починал известно време преди датата на процесното нарушение. От свои колеги разбрал, че л.а. „БМВ Х3“ с рег. № Р 22 23 АК се управлява от жалб. В.Р. , както и, че е паркиран редовно на ул.“Петко Д Петков“ в гр. Русе. Неколкократно посетил мястото с цел да срещне жалб. Р., но безуспешно. След това установил адресната регистрация на жалб. Р., но констатирал, че жилището е продадено. На 08.10.2018г. свид. Г. успял да се свърже по телефона с жалб. Р. и го призовал да се яви в Сектор ПП-Русе за съставяне на АУАН. Разяснил му констатираното нарушение и жалб.Р. не отрекъл, че той е управлявал автомобила на датата на нарушението. Обяснил, че има ангажименти и няма възможност да се яви в Сектор ПП-Русе. Свид. Г. неколкократно му предложил различни варианти, при които да осъществят среща, но Р. ги отхвърлил. Тогава, в присъствието на колегата си Т.К., също младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе, на включен високоговорител на телефона, свид. Г. отново казал на Р., че трябва да се яви за съставянето на акта, като в противен случай акта ще бъде съставен в негово отсъствие. Жалб. Р. отговорил, че не го интересува и прекъснал линията. Поради това, на 08.10.2018г., свид. Д.Г. съставил АУАН против жалб. В.Р., в негово отсъствие, за нарушения по чл.21, ал.2 от ЗДвП и по чл.100 от ЗДвП. Вписал в акта, че нарушителят отказва да подпише акта, както и, че отказва да получи препис от него. След това изготвил докладна записка по случая и я представил заедно с АУАН на административнонаказващият орган.  

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение по чл.20, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалб. Р. били наложени наказания “Глоба” в размер на 700.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а по отношение на второто нарушение, прекратил производството на осн. чл.54 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок /предвид възстановеният срок за обжалване/, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

 

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

Установява се от събраните по делото доказателства, че актосъставителя не спазил императивните правила за връчване на АУАН на нарушителя В.Р., с което съществено е нарушил правото му на адекватна и своевременна защита по предявеното административнонаказателно обвинение.

Установява по безспорен начин, че по обективни причини актът законосъобразно бил съставен от свид. Г. в отсъствието на нарушителя В.Р., в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, тъй като, след като бил надлежно поканен да се яви в Сектор ПП-Русе за съставянето на акта, той отказал да стори това. Законосъобразно, това обстоятелство било удостоверено и с подписа на свидетеля на отказа – Т.К.. При това положение обаче, актосъставителя е следвало да продължи процедурата по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, за което по делото няма данни да е сторено. Тази правна норма регламентира задължението на актосъставителя, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеене за предявяване и подписване. При подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на подписване и именно от тази дата тече срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

По делото липсват доказателства актът да е бил изпращан на съответната служба или на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, за предявяване и подписване. Междувпрочем, актосъставителя също не отрича, че това не било сторено. Това е видно и от самия акт, където в частта на разписката за връчване липсва подпис на нарушителя, а е отбелязано само „Отказва“ и дата, идентична с датата на съставяне на акта.

При това положение става ясно, че без да е спазена процедурата за връчване на вече съставен АУАН, актосъставителя приел, че е налице отказ от получаването на препис от същият, какъвто обективно не бил реализиран от страна на нарушителя. Следва да се обърне внимание, че съставянето и връчването на АУАН представляват самостоятелни и отделни процесуални действия и е недопустимо неявяването на нарушителя за съставянето на акта да се приема и квалифицира като отказ същият да му бъде връчен.

С издаването на обжалваното наказателно постановление тези пороци били задълбочени, тъй като АНО не съобразил императивната норма на чл.52, ал.2 от ЗАНН, а именно, след като установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, да го върне веднага на актосъставителя.

В резултат от тези съществени процесуални нарушения, на жалб.В.Р. не е била осигурена гарантираната от закона възможност да се запознае с обвинението, да прави възражения и да сочи доказателства, както и бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство от неговата начална фаза и да защити правата си, както изискват разпоредби на чл.43, ал.4 и ал.5 и чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

По този начин било опорочено изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалб. В.Р. за обсъжданото нарушение, поради което, само на това основание, като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1085-003026/30.10.2018г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на В.Р. ***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 700.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: