Р Е
Ш Е Н
И Е
№260013
гр.Р.,25.VІІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
11 август през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието
на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 391по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ГД“Г.д.“-М. е обжалвало решението на Р.нския районен съд по гр.д.№ 6288/2019 год.,с което е
осъдена да заплати на Я.Д.К. *** сумите :2209,07лева допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 274,104 часа за периода 18.Х.2016
год.-17.Х.2019 год.;129,60 лева,представляваща парична равностойност на
ободряващи напитки за същия период,ведно със законната лихва върху
главниците,считано от 18.Х.2019 год.до окончателното им изплащане,както и
разноските в производството.Развива оплаквания за неправилност на решението в
тази част,иска отмяната му и отхвърляне на исковете по съображения,подробно
изложени в жалбата и защитата пред съда.
Ответникът по жалбата Я.Д.К. счита
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по
съображения,изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество е частично основателна.
Производството по гр.д.№ 6288/2019
год.по описа на Р.нския районен съд е образувано по
предявени от Я.Д.К. против ГД“Г.д.“-М. искове за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 274,104 часа за периода 18.Х.2016
год.до 17.Х.2019 год.,както и за заплащане на паричната равностойност на
ободряващи напитки,които не му били предоставени в натура,за същия период.
Страните не спорят,че в исковия
период К. е работил в системата на М. на длъжността „Н.“ в сектор *** при към РД“Г.д.“Р.,като
е полагал труд на 12 часови смени-дневна и нощна .Положеният за този период нощен труд е 1728 часа и е
заплатен от работодателя по 0,25 лв.на час или общо 432 лева.
С обжалваното решение районният съд е
уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд,като е
приел,че в действащите в процесния период Наредби на м.,издадени
въз основа на законова делегация,не съдържат правна норма за преобразуване на
положения нощен труд с коефициент.Според съда е налице празнота в
уредбата,поради което субсидиарно е приложил нормата
на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза
размер.Уважил е и исковете за заплащане на паричната равностойност на
ободряващи напитки и хранителни продукти.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона.Съгласно чл.176 ЗМ. брутното месечно
възнаграждение на ***** служители в М.
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между
които съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение за извънреден
труд.Редът за организацията и разпределението на работното време,за неговото
отчитане,за компенсирането на работата на ***** служители извън редовното
работно време,режимът на дежурство и др.се определят на основание чл.187,ал.9
от м..В периода,за който се претендира възнаграждението за извънреден труд
м.ІV.2016 год.до м.март 2019 год.включително действащите Наредби съответно №
81213-592 от 25.V.2015 год.и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва
норма,аналогична на нормата по чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014
год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.При
липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел,че
следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9,ал.2 НСОРЗ.Противното разрешение би
довело ***** служители в системата на М. в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд.В този смисъл е и реш.№ 311 от
8.ХІ.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год.То е с предмет заплащане на други
допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на М.,но дава
принципно разрешение на въпроса за субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМ..Посочено,че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14
ЕКЗПЧОС.По отношение на размера на иска,съдът е съобразил установените по
делото обстоятелства относно часовете нощен труд,положени от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение,към които
съдът препраща на основание чл.272 ГПК,решението в тази част се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са претенциите на
ищеца за заплащане на равностойността на полагащите му се ободряващи
напитки.Съгласно разпоредбата на чл.181,ал.3 ЗМ. на служителите,полагащи труд
през нощта,се осигуряват ободряващи напитки,но в действалата в исковия период
Наредба 8121з-904 от 30.VІІ.2015 год. и конкретно в чл.10 има забрана за заплащане
на паричната им равностойност.Поради това решението в тази част е неправилно и
следва да бъде отменено,а искът да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора всяка от
страните има право на разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.Съгласно
представените доказателства за направени разноски пред двете инстанции на
ответника К. се дължат 234,28 лева,а на
ГД“Г.д.“-20,54 лева.Или ГД“Г.д.“ следва да заплати на ответника по жалбата 213,74
лева разноски по компенсация.Решението на районния съд в частта за разноските
следва да се отмени за размера над тази сума до присъдените 350 лева.На отмяна
с оглед изхода на спора подлежи и решението в частта за държавната такса над 88,36
лева до 138,36 лева.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 423
от 11.ІІІ.2020 год.на Р.нския районен съд,постановено
по гр.д.№ 6288/2019 год.по описа на РРС в частта,с която ГД“Г.д.“ при М.-с. е
осъдена да заплати на Я.Д.К. *** сумите:129,60 лева,представляваща паричната
равностойност на ободряващи напитки,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 18.Х.2019 год. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Д.К.
против ГД“Г.д.“ М.-с. иск за сумата 129,60 лева,представляваща паричната
равностойност на ободряващи напитки,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 18.Х.2019 год.до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ същото решение
в частта ,с която ГД“Г.д.“ М.-с. е осъдена да заплати държавна такса над сумата
88,36 лева до 138,36 лева,както и в частта,с която е осъдена да заплати на Я.Д.К.
разноски в производството над 213,74 лева до 350 лева разноски по компенсация в
производството пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: