№ 2270
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110201340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 388776 от 29.06.2021 г.,
издадено от Заместник-кмета на Столична община на основание Заповед №
СОА16-РД09-1062/13.01.2020 г. на Кмета на Столична община, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществен градски транспорт на територията на Столична община
/НРУПОГТТСО или Наредбата/ на М. М. М., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева.
Недоволна от НП е останала М., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Пледира за отмяна на
процесното НП като незаконосъобразно, тъй като не била извършила
посоченото нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В постъпило писмено становище по същество, процесуалният представител
на жалбоподателя – адв. Орсов, иска от съда да отмени НП, като сочи, че е
допусната грешка в първото име на лицето и вместо Мелани (каквото е
правилното име на лицето) АНО е приел, че то е Мелина. Сочи, че в трите
посочени точки на чл. 18, ал. 1 от Наредбата имало визирани различни
1
състави на нарушения, но не било ясно защо точно е ангажирана
отговорността на лицето. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от надлежно
упълномощен юрисконсулт в лицето на юрк. ц.. Последната иска от съда да
потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
От фактическа страна се установява, че на 05.06.2021 г., в 15:10 ч., в гр.
София, жалбоподателят М. пътувала в автобус на масовия градски транспорт
№ 111, с инвентарен номер 1423. След спирката на Ботаническа градина, в
посока към разклона за Драгалевци, жалбоподателката била проверена за
наличие на редовен превозен документ от контрольора Н.С. и при
извършената проверка се установило, че тя разполагала с превозен документ
– билет, който обаче не бил перфориран. Свидетелят С. – контрольор от ЦГМ,
предложил на М. да закупи билет на стойност 40 лева, тъй като е била
нередовен пътник, но последната отказала, и той съставил срещу нея АУАН
№ 388776/05.06.2021 г., в който описал обстоятелствата относно
констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, и като
нарушени нормативни разпоредби посочил нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата. АУАН бил съставен в
присъствието на свидетеля Тони Тонев и копие от него било връчено на
жалбоподателя. М. подписала въпросния акт, като възражения в АУАН не са
обективирани.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 388776 от
29.06.2021 г., издадено от Заместник-кмета на Столична община на основание
Заповед № СОА16-РД09-1062/13.01.2020 г. на Кмета на Столична община, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата на М. М. М., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50
2
/петдесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
както следва: гласни - показанията на свидетеля Н.С., както и писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира в цялост цитираните
доказателствени източници, намирайки гласните и писмени доказателствени
източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на
фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване
на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя, защото отказът й да получи АУАН е
удостоверен по надлежния ред, а НП е получила лично.
Най-напред, съдът намира, че не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила допуснатата техническа грешка в изписването на
собственото име на нарушителя. Това е така, защото както в АУАН, така и в
НП са посочени достатъчно други индивидуализиращи белези на лицето, по
които може несъмнено да се заключи кое е точно наказаното лице – посочени
са ЕГН, бащино и фамилно име, адрес и т.н. Ето защо, съдът намира, че с
допуснатата фактическа грешка, не е нарушено правото на защита на лицето
по никакъв начин.
Обстоятелството, че на посочените време и място жалбоподателят е
пътувала в превозно средство на масовия градски транспорт без редовен
презовен документ и е отказала закупуването на билет за еднократно
3
пътуване, предложен й от свидетеля С., се доказа безспорно от обективна
страна. Съдът намира, че макар лицето да е имало в себе си билет за
пътуване, то той не е бил перфориран, за да бъде приет за редовен и валиден
превозен документ. Без да бъде перфориран, билетът няма характер на
документ, даващ право на приносителя си да ползва превозните средства на
масовия градски транспорт, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя за осъществено нарушение на чл. 18, ал. 1, т.
1-3 от Наредбата.
Нарушението е формално, поради което настъпването на
общественоопасни последици по дефиниция не се предполага, респективно не
се изисква наличието на съзнание за такива у жалбоподателя.
Нормата на чл. 18, т. 1 от Наредбата гласи : „При пътуване с превозните
средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да
спазват разпоредбите на настоящата наредба, както и:
1. да притежават редовен превозен документ при превоза и при
слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената
зона на метрото;
2. да предоставят превозния си документ на контролните органи за
проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват
документ за самоличност при поискване;
3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Съдът намира, че поведението на М. осъществява административното
нарушение, което й е вменено с обжалваното наказателно постановление, т.е.
налице е доказаност на нарушението от обективна страна. По възражението
на защитата, че нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата съдържа няколко
състава на административно нарушение, съдът намира, че то не е
основателно, защото в трите точки на чл. 18, ал. 1 очертават целия кръг от
факти, които влизат във фактическия състав на нарушението, а не няколко
отделни нарушения.
4
Съдът намира, че извършеното нарушение е извършено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят не е притежавала редовен
превозен документ, съзнавала е обществено опасните последици, които могат
да настъпят от деянието й и е желаела настъпването на последиците му, тъй
като съзнателно е ползвала превозно средство на МГТ без да перфорира
притежавания от нея билет за пътуване.
Размерът на наложеното наказание обаче следва да бъде ревизиран, тъй
като за същото по вид нарушение в закона е визирано по-леко наказание, а
самият закон се прилага преди наредбата, тъй като е с по-голяма нормативна
тежест (чл. 15 ЗНА). Чл. 101 от закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
сочи, че: „пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който
пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер:
1. от 10 до 50 лв. – за превози по общинските транспортни схеми;
2. петдесет лв. – за междуселищни превози;
3. триста лв. – за международни превози.“
Съдът намира, че в случая следва да се приложи преимуществено
санкционната разпоредба на ЗАвПр и наказанието да бъде определено в
рамките от 10 до 50 лева, тъй като нарушението е извършено в транспортно
средство по общинската транспортна схема.
Доколкото по делото няма доказателства, че нарушението е поредно за
жалбоподателя и не са налице никакви отегчаващи отговорността
обстоятелства, то съдебният състав намира, че следва да й се наложи
минималното предвидено в закона наказание. Ето защо НП следва да се
измени и наказанието глоба да се редуцира от 50 на 10 лева.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде окачествено
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като то е с
типичната обществена опасност за вида си и не представлява такова с по-
ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Обстоятелството, че лицето е имало билет в себе си
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде изменено в частта му досежно
размера на наложеното административно наказание глоба.
Доколкото при изменение на наказателното постановление разноски
5
следва да се присъждат в полза на въззиваемата страна, то съдът намира, че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно правилата за неговото изчисляване, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на СО, защото е
налице доказано виновно извършено административно нарушение от
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 388776 от 29.06.2021 г.,
издадено от Заместник-кмета на Столична община на основание Заповед №
СОА16-РД09-1062/13.01.2020 г. на Кмета на Столична община, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата на М. М. М., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 50 на 10 лева.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН **********, да заплати на Столична
община сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание вр. чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6