РЕШЕНИЕ
№
592
град Пловдив, 09.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XXIV състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретар К.Р.и
с участието на прокурор Костадин Паскалев, като разгледа КАНД № 114 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.К. от гр.Пловдив, депозирана чрез адв. Т.Т. срещу Решение № 2104/18.11.2019 год., постановено по АНД
№6437/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IІ н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 1193/11.09.2019 г., издадено от заместник - кмет „Обществен
ред“ при Община Пловдив, с което на касационния
жалбоподател за административно нарушение на чл.4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, /приета с Решение №14, протокол
№1/19.01.2012г на Общински съвет Пловдив, посл. изм.
и доп. с Решение 369, протокол №19/26.10.2017г. на Общински съвет- Пловдив /съкр. Наредбата// на основание чл.40, ал.3 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00 /двадесет/ лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение при неправилно приложение на закона и съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, като същото сочи, че
то е необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка се излагат съображения за липса на основания
да се приеме касатора за субект на нарушението поради
недоказаност на това обстоятелство, както и на съществени нарушения на
проведения административно- наказателен процес, а от там м на необосновани от
съда правни изводи. По подробно изложени съображения
се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение и на
атакувания административен акт.
Ответникът по касационната
жалба – Община Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на В.Д.К. против процесното Наказателно
постановление, което е издадено въз основа на АУАН бл.№КТ039862/27.08.2019г., съставен
от Дечо Николаев Янев, заемащ длъжността „полицай“ при Сектор „Общинска Полиция“
- Пловдив, с което на жалбоподателя е вменено административно
нарушение на чл.4А от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, изразило се в това, че
на 10.08.2019г в гр.Пловдив, на ул.“Г.Бенковски“ №48 около 12.35 часа е
паркирал МПС „Фиат“ с ДК №*** в зоната на пътен знак В-28/зелена зона/ без
пропуск. Посочено е, че за същото деяние е бил съставен и ФИШ №********** в
отсъствието на водача с наложено наказание глоба 20 лева, като е имало
възражение срещу нея вх. №УРИ-237200-8541. Съставеният АУАН е изготвен в
присъствието на касатора и му е предявен, като е
вписано неговото възражение, че не е съгласен с основанието и размера. Не е
постъпило писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН. На основание
съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на В.К. било определено и наложено на основание чл.40 ал.3 от Наредбата административно
наказание „глоба в размер на 20.00 лева“. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, въз основа на
събраните по делото непротиворечиви писмени и гласни доказателства, се установява
по несъмнен и категоричен начин, че от страна на К. е осъществен състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение, като на посочената в АУАН и
НП дата и място същият като собственик на неправилно паркираното МПС с ДК №***
е следвало да понесе съответната административно наказателна санкция в
посочения размер. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в частност
съставения фиш, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които отграничават нарушителя. Посочил, че е дадена правилна
правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на
наложеното наказание съдът е приел, че касаторът е
законосъобразно санкциониран с налагане на наказание, което е съобразено с
предвидения от закона размер.
Решението на
съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ
на доказателствата. В конкретния случай, както е констатирал и решаващият съд, касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП
административно нарушение на чл.4А от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, въвеждащ задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В случаят касатора не е
съобразил своето поведение с поставения пътен знак В-28. Направените в тази
връзка от първоинстанционния съд изводи са обосновани
и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото и
кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства по делото. В тази
връзка той е изложил подробни мотиви относно извършеното нарушение и
авторството. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна
инстанция, която изцяло ги приема и препраща към тях съобразно възможностите на
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в
касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни.
Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в
случая да се посочи, че същите са идентични с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Както правилно е
посочено в оспореното съдебно решение на Районен съд доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения на административно – наказателния процес са
неоснователни. Безспорен е изводът му,
че събраните гласни и писмени доказателства изясняват в пълнота механизма на
нарушението. По отношение на търсената отговорност законосъобразен е извода, че
е приложима разпоредбата на чл.43 ал.4 от Наредбата. В тази връзка следва да се
спомене, че като собственик на МПС касатора не се е
възползвал от правото по чл.39 ал.2 изр.2 от Наредбата да посочи лице, на което е предоставил ползването на моторното превозно
средство. Ето защо като собственик той отговаря за извършеното
административно нарушение съобразно изискванията на чл.39 ал.2 изр.1 от
Наредбата. Следва да се посочи, че правилно съдът е кредитирал показанията на
свидетеля Янев, който е изложил факти относно проведения административно –
наказателен процес. Ето защо конкретни доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани в хода на настоящото
и на първоинстанционното съдебно производство. Конкретният
случай не би могъл да се приеме и за
маловажен, защото не са налице
предпоставките за това. Нито с оглед обществената значимост на
охраняваните обществени отношения, нито с оглед личността на нарушителя са
налице основания да се приеме, че обществената опасност на деянието е по- ниска
в сравнение с други подобни случай.
С оглед изложените
съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
При
така изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от
АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2104
от 18.11.2019 год., постановено по АНД №6437/2019 год., по описа на Районен съд
– Пловдив -IІ н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.