Решение по дело №5056/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260675
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110205056
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На тринадесети май                                                            две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 5056 по описа за 2020 година, установи следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба от „А.0.“ ЕООД, против  Наказателно Постановление № 100089 / 23.07.2020г. на Зам.Кмета на Община Варна, с което  на  „А.0.“ ЕООД     е наложена “имуществена санкция" в размер на 1 400 лева за нарушение на разпоредбата на чл.75, т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община-Варна (НУОТОВ).

            С жалбата се навеждат доводи за това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в това, че реално не  са били описани по изискуемия от закона начин съставомерните факти и обстоятелства, от които да стане ясно дали е било действително извършено нарушение на Наредбата, като например дали на процесното място е имало поставени контейнери за отпадъци, дали процесните отпадъци са били изхвърлени извън тези контейнери и т.н., като единствено голословното посочване на приложимата правна норма не било достатъчно, за да приведе акта, респ. издаденото въз основа на него НП в съответствие с изискванията на закона. Наред с посоченото се твърди, че от текста на постановлението не ставало ясно в какво точно се изразявало извършеното нарушение – в изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места или че са били нарушени разпоредбите за събиране, транспорт и депониране на битови или строителни отпадъци, което по съществен начин е нарушило правото на защита на наказаното дружество. Наред с това се оспорва и обстоятелството, че процесното нарушение е било извършено в посочените в постановлението дата и час, поради което се иска отмяна на издаденото НП. В условията на евентуалност се моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

            В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,  представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и допълва, че видно от възпроизведения в съдебно заседание запис от видеокамери се установява изхвърлянето на отпадъци, но доколкото записът не е синхронизиран като дата , година, месец и час, то е възможно същият да касае различен от процесния ден. Поради това се пледира за отмяна на издаденото НП.

           Въззиваемата страна, редовно призована,  не се представлява, в писмено становище се моли за потвърждаване на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 16.06.2020г., около 07.22, в гр. Варна, район „Младост“, на ъгъла на ул. „Академик Игор Курчатов“ и ул. „Козница“ от автомобил Форд Транзит с ДК № В 1259 ВС били изхвърлени различни отпадъци в разположен на мястото голям контейнер.

            Посочените обстоятелства били записани от видеокамера, разположена на мястото, като още същият ден записът бил възприет от св. Я.Т. ***, която поради обстоятелството, че на това място редовно се изхвърляли отпадъци и се образувало нерегламентирано сметище, съставила на 17.06.2020г. на дружеството АУАН за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.75, т.1, вр. чл. 86, ал.1, т.1 НУОТОВ.

            Актът бил връчен на представител на дружеството, който посочил, че отпадъците са били изхвърлени в голям контейнер и не са били забелязани табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци.

            Въз основа на възприетото в АУАН впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление с което дружеството било наказано за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 75, т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община-Варна (НУОТОВ).

            В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан  св. Я.Т. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира, доколкото същите се потвърдиха изцяло от възпроизведения в съдебно заседание видеозапис. Съдът не възприе възраженията на адв.В. досежно липсата на синхронизация    на записа, доколкото такава не се устави от него – същият съдържаше точни дата, месец, година и час, съответстващи на възприетото от актосъставителката.

            Показанията на св. Цв.Ж. съдът възприе от части досежно обстоятелството, че същият потвърди да е изхвърлял боклуци, но отрече това да се е случило на 16.06., което обаче се опроверга от другите налични по делото гласни и веществени доказателства. Досежно представения по делото пътен лист за 16.06. съдът не даде вяра на същия доколкото е представен едва в съдебната фаза на производството и изхожда изцяло от въззивното дружество. 

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

            Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Наказателното постановление № 100089 / 23.07.2020г. е издадено от компетентен орган - Заместник кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.

            В него е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно гр. Варна, район „Младост“, на ъгъла на ул. „Академик Игор Курчатов“ и ул. „Козница“.

           Съдът намира обаче, че в хода на административно – наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна се забранява изхвърлянето на отпадъци извън определените от кмета на общината места, инсталации и съоръжения за обезвреждане и/или оползотворяване.

            Видно от възпроизведения в съдебно заседание видеозапис на мястото е имало разположен контейнер в рамките на който лицето слизащо от микробуса изхвърля отпадъците, като по делото не са налице никакви данни в обратен смисъл, т.е. неясно за съда, а и за наказаното дружество, остава обстоятелството по каква причина АНО е преценил, че отпадъците са били изхвърлени извън обозначените за това места.

            На следващо място, неясно остава обстоятелството защо е възприето, че именно въззивното дружество е извършител на нарушението, доколкото по преписката отсъстват всякакви данни за връзка на процесния микробус (който междувпрочем не е споменат нито в АУАН, нито в НП) с дружеството-жалбоподател (още повече, че очевидно е било установимо и лицето, което го е управлявало).

            Наред с посоченото видно от текста на санкционната разпоредба на чл. 86, ал.1, т.1 от Наредбата наказва се с имуществена санкция в размер от 1 400 до 4 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране, транспорт и депониране на битови или строителни отпадъци, като в случая на нито едно място в акта или в наказателното постановление не е описано с точност от фактическа страна коя от посочените в разпоредбата хипотези се счита за нарушена. При съпоставка на предвидените за наказуеми изпълнителни деяния с направеното описание на нарушението в акта и постановлението обаче не става ясно за какво точно е наложено наказанието- за това, че са изхвърлени отпадъци на неразрешени места по смисъла на чл.58 т.3 от НУО, каквито факти липсват в акта, или за това, че са нарушени разпоредбите за събиране , транспорт и депониране на битови отпадъци, които пък не са посочени в постановлението.

            Непосочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

            Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността санкционираното дружество да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинено.

            На следващо място това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

           Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват възможността да се установи какво нарушение се твърди, че е допуснато от страна на „А.0.“ ЕООД.

            С оглед на това наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.  

Поради това и съдът не счита за необходимо да обсъжда приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

            С оглед изхода на дело принципно съдът дължи произнасяне по разноските, но с оглед обстоятелството, че въззивното дружество не е заявило претенция за присъждането им и въпреки наличните доказателства за тяхното реализиране, съдът намира, че не дължи произнасяне в този смисъл.

            Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ   Наказателно Постановление № 100089 / 23.07.2020г. на Зам.Кмета на Община Варна, с което  на  „А.0.“ ЕООД  е наложена “имуществена санкция" в размер на 1 400 лева за нарушение на разпоредбата на чл.75, т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община-Варна (НУОТОВ).

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: