РЕШЕНИЕ
№ 4794
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20251100102470 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр. София. ж.к. ********, чрез адв. Х. Х. срещу ЗАД ’’ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София, бул.Г.
П. Д.“ № 1, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на получените телесни повреди:
- счупване на дясна скафоидна (лидиевидна) кост с дислокация спрямо лунната кост,
което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на
костните фрагменти, представляващо трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок повече от 30 дни и
-нараняване на сухожилието на дългия сгъван на палеца на дясната ръка, което
наложило извършване на оперативна интервенция-пластика и зашиване на сухожилието,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече
от 30 дни,
ведно с дължимата лихва та забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице - 11.11.2021г. до изплащане на обезщетението, както и всички направени по
настоящото дело разноски.
Ищецът твърди, че с влязло в сила споразумение, одобрено с определението от
1
15.07.2024г. на Софийски районен съд - 5 състав, постановено по НОХД № 20241110209858,
с което водачът П. С. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1. б.
„Б“, пр. 2. вр. чл. 342, ал. 1„ пр. 3 от НК и му е наложено съответното наказание, за това че е
причинил на ответника две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, аз. 2 от НК. а
именно:
- счупване на дясна скафоидна (лидиевидна) кост с дислокация спрямо лунната кост,
което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на
костните фрагменти, представляващо трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок повече от 30 дни и
- нараняване на сухожилието на дългия сгъван на палеца на дясната ръка, което
наложило извършване на оперативна интервенция-пластика и зашиване на сухожилието,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния торен крайник за срок повече
от 30 дни.
В резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания от нанесените
му в следствие на произшествието телесни повреди и продължава да търпи такива и към
настоящият момент.
В законоустановения срок ответникът ЗАД ’’ДаллБогг: Живот и здраве” АД е подал
отговор на исковата молба, с който е заявил, че искът допустим, но е оспорил иска по
основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на процесното ПТП ищецът е
претърпял описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се
противопоставям на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията.
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в
исковата молба, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпил пътен инцидент
съгласно описаните в исковата молба механизъм, обстоятелства и участници.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между посочените в исковата молба
телесни увреждания и негативни последици за М. Д. С. и настъпването на процесния пътен
инцидент.
Направено е възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредите, тъй като
ищецът с поведението си е станал причина за настъпване на вредите
1. поради неизползването на обезопасителен колан към момента на удара.
2. ищецът е извършил нарушения на нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като управлявал МПС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната
обстановка скорост
3. ищецът не е оказал необходимата грижа за възстановителния си процес, а
напротив - неглижирал го е грубо
Оспорва вида, тежестта, продължителността и размера на твърдените като причинени
2
на ищеца неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба неблагоприятни
последици за здравословното му състояние.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 11.11.2021г. /лист 11 от делото/, се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок
няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите към датата на процесното ПТП.
С влязло в сила споразумение, одобрено с определението от 15.07.2024г. на Софийски
районен съд - 5 състав, постановено по НОХД № 20241110209858, водачът П. С. А. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1. б. „Б“, пр. 2. вр. чл. 342, ал.
1„ пр. 3 от НК и му е наложено съответното наказание, за това че е причинил на ответника
две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. а именно:
- счупване на дясна скафоидна (ладиевидна) кост с дислокация спрямо лунната кост,
което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на
костните фрагменти, представляващо трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок повече от 30 дни и
- нараняване на сухожилието на дългия сгъван на палеца на дясната ръка, което
наложило извършване на оперативна интервенция-пластика и зашиване на сухожилието,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния торен крайник за срок повече
от 30 дни.
От приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза се установява, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на 21.10.2021г., в село
Железница, Столична община, около 12.50ч., на ул. Самоковско шосе, в района на мотел
Брезите, ищецът М. Д. С. управлявал л.а. марка Пежо 3008 с peг. № ********* по пътя с
3
предимство в посока към гр. София. По същото време П. С. А. е управлявал л.а. марка
Форд Ескорт с per. № *********, като се е движел към спирка на Столичния градски
транспорт „.Царева махала“ и в нарушение на чл. 37. ал. 1. изр. 1 от Закона за движение по
пътищата не е спазил предимството на движещия се по пътя с предимство в посока гр.
София - л.а. марка Пежо 3008 с per. № *********, управляван от ищеца, в резултат на което е
реализирал пътно-транспортно произшествие.
Безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в лентата за движение на
автомобила на ищеца. Ищецът не е бил длъжен и не е могъл да предположи
противоправното действие на виновния за ПТП водач, за да може да го предотврати. При
непоставен предпазен колан и при политането на тялото напред при този челен кос удар и
при отварянето на въздушната възглавница на волана (видно от фотоалбума) ищеца би
получил травми по лицето, каквито данни няма по делото. В процесния случай има травма
на ръката на ищеца, който видно от документите по делото е бил водач и ръцете му са се
намирали върху волана.
От приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания:
- счупване на дясна скафоидна (лидиевидна) кост с дислокация спрямо лунната кост,
което наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на
костните фрагменти, представляващо трайно затруднение на движенията на горния десен
крайник за срок повече от 30 дни и
- нараняване на сухожилието на дългия сгъван на палеца на дясната ръка, което
наложило извършване на оперативна интервенция-пластика и зашиване на сухожилието,
представляващо трайно затруднение на движенията на десния торен крайник за срок повече
от 30 дни.
Веднага след ПТП ищецът М. С. е бил откаран в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Свега Анна’’, където е бил хоспитализиран и под анестезия му е
направена безкръвна репозиция и имобилизация в гипсова шина. На 22.10.2021г. е бил
изписан с указания за продължение на лечението в амбулаторни условия.
На 25.10.2021г. по повод продължаващо оплакване от болки и оток в ръката, на
пострадалия М. С. му е направено КТ изследване във Военномедицинска академия - София,
при което е установено дислоцирана фрактура на скафоидната кост с дребнокалибрени
костни фрагменти в зоната. Малък костен откъс и от вентралния ръб на ос лунатум. След
проведена консултация в Университетската специализирана болница за активно лечение по
ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев” - Горна баня. на 28.10.2021г. ищецът е постъпил за
оперативно лечение в Клиниката по костна патология и обща ортопедия, където оперативно
се възстановила целостта на ладиевидната кост на дясната китка чрез титаниев винт.
наместени са разместените костици от първия ред на китката и е възстановена целостта на
сухожилието на сгъвана на пачеца на дясната ръка. Изписан е на 31.10.2021 г. с указания за
двигателен режим и ЛФК. имобилизация за 4 седмици и лечение в амбулаторни условия.
4
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при счупване на скафоидна (ладиевидна) кост и оперативно лечение е около
5 месеца. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при увреда на сухожилието на дългия сгъвач на палеца на ръката и
проведено оперативно лечение е около 3 месеца. Оздравителния период при ищеца е
приключил. Прогнозата за пълно възстановяване е песимистична. При прегледа на ищеца,
извършен на 16.06.2025г. е установен остатъчен функционален дефицит на дясна гривнена
става.
Стандартния срок на имобилизация при такова счупване – 45- 60 дни, което
кореспондира с конкретния случай. Имобилизацията е свалена 45 дни след оперативното
лечение.
В приложените медицински документи по делото, не са описани дегенеративни или
предхождащи заболявания, които да са повлияли върху получаване на увредите и
проведеното лечение.
Видно от приложените документи по делото, възстановителния период при ищеца е
продължил около 6 месеца.
Винаги след такава увреда и проведено оперативно лечение е необходимо
провеждането на физиотерапия и рехабилитация. Видно от приложените документи,
ищецаът е провел 5 курса физиотерапия и рехабилитация.
От показанията на свидетеля М.а А.а С.а /съпруга на ищеца/ се установява, че след
процесното ПТП ищецът е бил изцяло зависим от нейната помощ, тъй като травмата му е
била на дясната ръка, която му е водеща и това е довело до редица проблеми в обслужването
му: невъзможност сам да ходи до тоалетната, да се къпе, да се мие, да се облича, да се обува,
да се храни, като това е продължило повече от два месеца. Въпреки провежданата
рехабилитация, ръката му продължавала да бъде недостатъчно мобилна, да го боли, да
изтръпва. Обичайни домашни дейности, които е вършел самостоятелно преди инцидента,
сега се налагало да върши с чужда помощ, защото ръката му нямала достатъчно сила.
Ищецът е изпитал и емоционален дискомфорт, като се налагало да приема антидепресанти за
успокояване, тъй като все още не може да спи нормално. Към настоящия момент съпругът й
изпитвал страх при шофиране, особено на кръстовище, когато силно се притеснявал да не
„изскочи“ от някъде кола. Свидетелят сочи, че преди ПТП ищецът е бил физически здрав и
водел активен живот, не е имал проблеми със съня, сам се грижел за всички мъжки работи у
дома и на вилата, което след инцидента и до настоящи момент не може да върши сам.
От показанията на свидетеля А.Р.А., която е асистент в медицинския кабинет, където
работи ищецът, е видно, че ищецът е бил в болничен отпуск в продължение на два месеца
след претърпяното ПТП. През този период дясната му ръка е била обездвижена, бил е с
постоянни болки, изтръпвания и в състояние, което не му е позволявало да извършва
самостоятелно ежедневни дейности. Когато е почнал работа, идвал е облечен с анцунг и с
обувки без връзки, защото не е могъл да си закопчава панталон и да си връзва обувките.
5
Избягвал е да пие вода, защото ходенето до тоалетна го е затруднявало. Пиел е
обезболяващи, защото болките не отминавали, а понякога и му се подувала. Според
свидетеля, ищецът в периода след ПТП изпитвал и психически проблеми, тъй като се
притеснявал от постоянните въпроси на пациентите му, относно това, какво се е случило.
Към настоящият момент, все още не бил възстановен напълно, тъй като ръката му не е в
пълния си обем на движение.
Видно от показанията на св. П. С. А., виновен водач за процесното ПТП, същото е
настъпило, тъй като не е имало начертана осева линия на пътя и може би е стеснил лентата
за движения на насрещно движещия се ищец.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетата по делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, неоспорена от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 21.10.2021г. е причинено виновно при управление на лек автомобил
марка Форд Ескорт с per. № *********, управлявано от св. П. С. А..
В резултат на описаното противоправно поведение на св.А. е настъпило процесното
ПТП, при което на ищеца са причинени процесните неимуществени вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка Форд Ескорт с per. № *********, е налице задължителна застраховка "Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
6
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетелите се установяват болките и страданията на ищеца както
в периода на болничното му лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така
и впоследствие до настоящия момент. Същите свидетелстват за физическите и психическите
болки на ищеца след процесното ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/53г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди- две средни телесни повреди.
Съдът отчете и вида на проведеното лечение и свързаните с него болки и страдания:
-хоспитализация на 21.10.2021г. в Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Света Анна’’, където под анестезия му е направена безкръвна репозиция и
поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни.
-хоспитализация на 28.10.2021г. в Университетската специализирана болница за
активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев” - Горна баня, Клиниката по костна
патология и обща ортопедия, където е проведено оперативно лечение за възстановяване
целостта на ладиевидната кост на дясната китка чрез титаниев винт; наместени са
разместените костици от първия ред на китката и е възстановена целостта на сухожилието на
сгъвана на палеца на дясната ръка. Изписан е на 31.10.2021 г. с указания за двигателен
режим и ЛФК. Имобилизация за 4 седмици и лечение в амбулаторни условия.
- Представени са и доказателства за провеждани пет курса на физиотерапия и
рехабилитация.
Съдът отчете, че първоначалният възстановителен период е приключил за около 2-3
месеца, през които ищецът е търпял най- интензивните болки и страдания, както и
ограничения в личния си живот и битово обслужване. Ищецът е изпитвал и затруднения в
ежедневието и в битовото самообслужване през целия възстановителен период. Ищецът е
продължил да изпитва болки и страдания, свързани с процесното ПТП и впоследствие. От
изготвената комплексна експертиза е видно, че възстановителния период при ищеца е
продължил около 6 месеца, през които е провел и пет курса по физиотерапия и
рехабилитация.
Налице са безспорни доказателства, че ищецът е претърпял значителни болки и
страдания и продължава да търпи такива и към настоящият момент. Касае се за мъж на 53 г.
в активна трудова възраст, който към момента на получаване на травмите се е намирал в
отлично здравословно състояние и е водил активен начин на живот. Близо шест месеца след
инцидента ищецът е бил лишен от възможността да си служи нормално с пострадалата
дясна ръка, както и да извършва в пълен обем движения с нея свързани с ежедневният му
бит в дома и на работното му място. Ищецът повече от 4 месеца е изпитвал затруднения в
обслужването и за него са полагали грижи близките му. Въпреки активно провежданата
рехабилитация ищецът дълго време е бил с ограничен обем от движения в дясната китка с
наличие на оток. Освен физическите болки и страдания ищецът е претърпял и психическа
травма в следствие на преживеният силен емоционален стрес. Станал е раздразнителен и се
оплаква от силна тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност. Спомена от
случилото се не го напуска вече три години след инцидента. Изпитва страх при управление
на лек автомобил. Описаните страдания, които са в пряка връзка с основните травми,
7
допълнително го депресират и го карат да се чувства непълноценен.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към октомври 2021г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 50 000,00 лева.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 11.11.2021г.
/лист 11 от делото/, поради което и законната лихва върху главницата следва да бъде
присъдена от същата дата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В процесния случай по делото няма събрани никакви доказателства за нарушения от
8
ищеца на нормите на чл. 20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ищецът не е бил длъжен и не е могъл да
предположи противоправното действие на виновния за ПТП водач, за да може да го
предотврати.
Съдът намира, че не само няма доказателства за неглижиране от ищеца на процеса по
възстановяване след процесното ПТП, но са налице доказателства, че ищецът е спазвал
лекарските препоръки за физиотерапия и рехабилитация.
По делото е безспорно установено, че ищецът е управлявал лекия автомобил с
поставен предпазен колан. При непоставен предпазен колан и при политането на тялото
напред при този челен кос удар и при отварянето на въздушната възглавница на волана
(видно от фотоалбума) ищеца би получил травми по лицето, каквито данни няма по делото.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Същият
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв., видно от договор за
правна помощ от 19.02.2025г., сключен с адв.Х. (л. 8).
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 4650лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е
нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
Ответникът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 3000лв. Делото не
9
съставлява фактическа и правна сложност, като е приключило в едно съдебно заседание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 3000лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в
размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 2000,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 200лв., представляваща разноски за експертиза.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ’’ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. София, бул.Г. П. Д.“ № 1, да заплати на М. Д. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр. София. ж.к. ********, чрез адв. Х. Х., на основание чл.432 КЗ,
сумата от 50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно –
транспортно произшествие от 21.10.2021г, причинено виновно от водача на лек автомобил -
марка „Форд Ескорт“ с peг. № *********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ’’ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. София, бул.Г. П. Д.“ № 1, да заплати на М. Д. С., с
ЕГН:********** и адрес:гр. София. ж.к. ********, чрез адв. Х. Х., сумата от 3000лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД ’’ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр. София, бул.Г. П. Д.“ № 1, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 2000,00 лева, представляваща държавна такса за настоящето
производство, както и сумата от 200лв., представляваща разноски за експертиза.
Присъдените суми в полза на ищеца да бъдат изплатени по следната банкова сметка ,
открита в „Общинска Банка" АД, а именно:
IBAN -******************, с титуляр М. Д. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11