№ 236
гр.К., 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20225100100039 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 4252/05.10.2021г. /номер на РС -
Кърджали, пред който е подадена първоначално исковата молба/, депозирана
от Г. А. Г. от гр.В., чрез пълномощника адв.К. Т. - адвокат при АК-В., против
В. Е. К. от гр. К..
Ищецът твърди, че от 2013 година работи в сферата на изкупуване на
катализатори за автомобили втора употреба, като първоначално това ставало
чрез фирма „Г.-К. В..” ЕООД. Твърди, че в началото на 2016г. с негови
приятели от детство (Й. Г. У. и Г. К.П.) учредили фирма „Г.Ф.К.” ООД, със
същия предмет на дейност. Поради това, че на практика дейността на фирмата
била финансирана изцяло от него, запазил за себе си най - голям дружествен
дял (70% от капитала) и станал едноличен управител. В тези си качества
можел да взима самостоятелно най - важните решения от управленската и
контролна дейност.
Постепенно търговската дейност се разраснала, като обхванала голяма
част от територията на страната и им били нужни нови хора, които да помагат
в ежедневните задачи. По тази причина, решили да включат във фирмата още
един общ приятел - ответникът В. Е. К., на който на 17.01.2017г. ищецът
продал част от дружествените си дялове в дружеството (15 % от капитала).
Ищецът твърди, че в периода 2015г. - 2019г. нееднократно давал лични
1
пари в заем на съдружниците - Й. Г. У., Г. К.П. и В. Е. К., чрез които те
финансирали различни свои други търговски проекти, дейности и начинания,
като паричните преводи, във връзка със заемите, извършвал от своята лична
банкова сметка.
В началото на 2019г. забелязал, че започват да изчезват пари и
материали, които трябвало да са налични в патримониума на дружеството.
През лятото на 2019г. при лична проверка на място в базата (обекта) на
дружеството в гр.П., установил големи липси на материали и парични
средства на дружеството, за което съдружниците му не дали логично
обяснение. Това довело до спад в доверието помежду им и наложило да
прекратят съвместната си дейност.
Ищецът твърди, че започнал пълна вътрешна ревизия на всички парични
и материални активи на дружеството, в това число проверка на дружествената
и личната си банкова сметка.
При проверка на личната си банкова сметка установил всички парични
преводи, които направил като заеми в полза на ответника В. Е. К. за периода
от 27.02.2015г. - 09.08.2017г. Твърди, че договореностите им били всяка
преведена в заем сума да се връща от заемателя обратно по банковата сметка,
от която му е преведена, в едномесечен срок, считано от получаване. Парите
до момента не били върнати, въпреки настъпилия падеж и тяхната
изискуемост. Проверката му установила, че дължими и непогасени по давност
били преводите за заеми от личната му банкова сметка с IBAN:
BG90UNCR70001521****** по личната банкова сметка на ответника с IBAN:
BG51UNCR752710830******, както следва:
Паричен превод от 4.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 10.10.2016г. на стойност 2 500 лева, с основание на
превода: Захранване/Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 21.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на
превода: Захранване/Вътрешнобанков превод
Паричен превод от 14.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 24.11.2016г. на стойност 1 700 лева, е основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
2
Паричен превод от 28.11.2016г. на стойност 2 000 лева, е основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 29.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 04.01.2017г. на стойност 2 000 лева, с основание на
превода: Вътрешнобанков превод;
Паричен превод от 09.08.2017г. на стойност 5 000 лева, с основание на
превода: на заем/Вътрешнобанков превод.
Иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника В.
Е. К. да му заплати сумата в общ размер на 37 200 лева /тридесет и седем
хиляди и двеста/, представляваща главница по договор за заем, формирана
като сбор от посочените банкови преводи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и
се претендират съдебно - деловодни разноски.
В случай, че съдът приеме главният иск за неоснователен, в условие на
евентуалност се предявява следният иск:
Да бъде осъден В. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.”Д.М.” №**,
да заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.”Н.Б.” №**,
етр.*,ап.*, общата сума от 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста
лева/, представляваща сбор от платени без основание парични преводи, на
посочените по-горе дати, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху дължимите суми от деня на предявяване на исковата
молба, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се съдебно -
деловодни разноски.
В случай, че се приемат главния и първия евентуален иск за
неоснователни, в условие на евентуалност се иска:
Да бъде осъден В. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.”Д.М.” №**,
да заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.”Н.Б.” №**,
етр.*,ап.*, общата сума от 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста
лева/, представляваща сбор от описаните по-горе парични преводи, на
посочените по-горе дати, с които ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, на основание чл.59, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху дължимите суми от деня на предявяване на исковата молба, до
окончателно изплащане на задължението. Претендират се съдебно -
3
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от отв. В. Е. К. от гр. К., чрез
представител по пълномощие, е постъпил писмен отговор на исковата молба,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се в
отговора, че единствено сумата от 5 000 лв., преведена по сметка на
ответника, била на основание заем, вътрешнобанков превод. Останалите суми
общо в размер на 32 000лв., или всяка поотделно, били превеждани от ищеца
по банкова сметка на ответника, на основание вътрешнобанков превод. В
движението по сметката на ищеца, което отразявало предаването на
процесните суми, било посочено като основание само вътрешнобанков
превод, без да е конкретизиран вида на договора и на какво основание е
извършено плащането. Счита, че след като липсва записване в банковия
документ на основанието за предаване/получаване на сумите, не може да се
презюмира, че има задължение за връщане на сумите в определен срок, което
да произтича от договор за заем. Заявява, че не е бил сключван договор за
заем между страните по делото, нито е имало преддоговорни отношения за
предоставяне на заемни средства от ищеца за нужди на ответника. Посочва,
че единственият търговски проект, в който е участвал през процесния период,
е този на ищеца - „Г.Ф.К.” ООД. Излага, че в началото на 2016г. бил
ангажиран от ищеца, в качеството му на мажоритарен собственик на „Г.Ф.К.”
ООД, като преводач /без сключен договор/ при осъществяване на търговските
му сделки с катализатори за автомобили втора употреба с контрагенти -
чужденци. В последствие ищецът започнал да му възлага /отново без писмен
договор/ дейност по изкупуване на катализатори. Между тях възникнала
устна упълномощителна сделка, като ответникът бил косвен представител
при сключване на договор за покупко- продажба на уговорените от ищеца
катализатори. След като ответникът навлязъл в работата и осъществил
успешни за „Г.Ф.К.” ООД сделки, в края на 2016г. получил предложение от
ищеца да стане съдружник във фирмата. Това обстоятелство не прекратило
възникналото правоотношение между страните, напротив ответникът
получавал все по-голям брой поръчки от страна на ищеца за закупуване на
катализатори от различни градове в цялата страна. Установеният от ищеца
механизъм на работа относно изкупуване на катализатори за автомобили
втора употреба, представлявал облигационни отношения по договор за
поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. Твърди, че извършваната от него дейност се
4
свеждала до следното:
Ищецът договарял с продавачи на катализатори вида, параметрите и броя
на катализаторите, които следвало да се закупят, и тяхната цена, след което
възлагал на ответника или на друго лице да осъществят сделката. За тази цел,
по телефон съобщавал, че превежда необходимата за сделката сума по
личните банкови сметки на пълномощниците, вкл. и на ответника, като
вътрешнобанков превод в У.Б. АД, за закупуването на договорените вече от
него катализатори, определени по вид и брой, цена, местонахождението на
продавача и името му. Обяснението, което ищецът давал на своите
пълномощници за банковите преводи по личните им сметки на суми,
предназначени за търговските операции на „Г.Ф.К.” ООД било, че при това
движение на сумите /по лични сметки/, таксите били значително по-ниски, а и
единствено той, като управител на дружеството, притежавал спесимен, и
друго лице не би могло да тегли от фирмената сметка, а операции по
тегленето се извършвали в различни градове в страната.След като пристигал
при посочения от ищеца продавач на катализаторите, ответникът снимал
договорената за закупуване стока, изпращал снимките на ищеца и едва след
неговото одобрение заплащал уговорената вече продажна цена. За да я
заплати, ответникът теглел от личната си банкова сметка, сумата преведена
му от ищеца. Случвало се сумата, превеждана от ищеца на ответника, да бъде
разходвана за няколко поръчки за закупуване на катализатори, поради което
ответникът многократно изтеглял суми, за да закупи съответното количество
катализатори. Твърди, че средствата, които били превеждани от ищеца по
негова лична банкова сметка, представляват служебен аванс, който покривал
средства за финансиране на тази дейност - командировъчни, пътни и дневни,
и стойност на услугата. За да се изпълни поръчката, ответникът имал разходи,
т.к. използвал собствен превоз, намирал продавача и закупувал с преведените
му по банковата му сметка пари, уговорения брой вид и цена катализатори и
ги отнасял, за да ги предаде на ищеца отново с негов транспорт. Разходно -
оправдателни документи при сделката по закупуване не били съставяни, а и
такива ищецът не изисквал. Твърди, че в търговската дейност на дружеството
никога не бил приеман правилник за документооборота, съдружниците
нямали длъжностна характеристика като МОЛ, нямало и регламент за
отчитане на служебен аванс от подотчетни лица, а това обстоятелство имало
силата на нормативен документ в търговските отношения, с който следвало
5
работещите в дружеството да се съобразят. Поради това ответникът сам си
водил дневник за отчитане на закупените от него в полза на „Г.Ф.К.” ООД
отработени автомобилни катализатори, за процесния период. В дневника
записвал на коя дата, каква марка катализатор, на каква стойност и от кое
населено място е закупил по поръчка на управителя - ищец в настоящото
производство. Закупените по поръчка на ищеца катализатори ответникът
предавал в базата на „Г.Ф.К.” ООД, находяща се в гр.П., бул. ”6.С.” № ***.
Предаването се извършвало през различни периоди, в зависимост от
закупените количества катализатори. Приемането се извършвало както от
управителя на дружеството - ищецът, така и от находящите се в базата други
съдружници или работници. Честа практика била съдружникът Г. П. да
приема закупените от ответника катализатори. До предаване на
катализаторите в базата в гр.П. друга първична счетоводна документация не
била съставяна. Този модел на работа бил установен от ищеца, а логистиката
била изключително негова дейност - той намирал продавачите на
катализатори, той уговарял и продажната цена, като необходимите за нея
суми нареждал, чрез вътрешнобанков превод онлайн, първоначално с
посочено основание „захранване на сметка”, впоследствие като служебен
аванс. Упълномощените от ищеца лица, вкл. и ответникът, заплащали
продажната цена след теглене на преведените им суми от личните им сметки.
При преработване на катализаторите се извличал определен компонент, а
другата част се превръщала в прахообразна маса, която била продавала. Тази
дейност съществувала до началото на 2019г., когато тримата съдружници
прекратили съвместната си дейност. Организацията на работата им не
почивала на правилата на ЗСч, била дело на ищеца, който никога не бил
свиквал общо събрание за установяване исканата от съдружниците
законосъобразна дейност по изкупуването на катализатори. В тази смисъл
между съдружниците и ищеца се породили спорове, които ищецът не желаел
да реши, въпреки че за посочената дейност дружеството имало лиценз.
Съдружниците поставяли на ищеца въпрос за заплащане на работата си и
изискали устно от управителя свикване на Общо събрание на дружеството, но
ищецът отново не се съобразил с разпоредбата на чл.12, ал.2 от дружествения
договор, съгласно която съдружниците и физически лица могат да работят по
трудов договор с дружеството срещу съответно заплащане, независимо от
участието им в разпределение на печалбата. В отговор на техните искания в
6
редки случаи ищецът „подхвърлял” по 1 000лв. на всеки от съдружниците, без
да сочи основание. Като съдружник ответникът не работел на трудов договор,
но независимо от това се осигурявал като самоосигуряващо се лице, и в този
смисъл в качеството му на довереник по поръчката имал качеството на
подотчетно лице. В тази връзка за своята дейност ответникът си водел
отчетност и съставил дневник за отчитане на закупените от него отработени
автомобилни катализатори в полза на „Г.Ф.К.” ООД. След предаването на
катализаторите, останалите трима съдружници, вкл. и ответникът, не
получавали възнаграждение за осъществената поръчка, но устно ищецът
нареждал да ползват парични суми от преведените суми, като това
документално не било оформено.
Ответникът твърди, че изцяло дейността и правоотношенията между
страните почивали на договор за поръчка, съгласно чл.280 и сл. от ЗЗД, който
ответникът добросъвестно изпълнявал - закупувал катализаторите втора
употреба, описвал същите в специалния дневник с каталожен номер, предавал
ги на поръчителя - ищец в базата на „Г.Ф.К.” ООД, след което те били
преработвани в прахообразна маса, която се продавала от ищеца на други
клиенти. В дейността по изкупуване на катализаторите втора употреба, по
възлагане на ищеца били привличани, макар и без формален договор за
поръчка, и други лица, освен ответника и другите двама съдружници. Такива
поръчки получавали и К. В.П., работещ на длъжност шофьор в дружеството,
Н. А. Г. - брат на ищеца и други лица. Поради това, през периода от
11.05.2016г. до 16.02.2017г. по нареждане на ищеца, ответникът превел от
собствената си банкова сметка по банковата сметка в У.Б АД на брата на
ищеца - Н. А. Г., суми в общ размер на 51 000 лв., като ищецът разпоредил да
бъде вписано като основание „захранване на сметка”. Този факт се
установявал от извлечение от банкова сметка на ответника в У.Б. АД. Видно
било от това извлечение още, че ответникът извършвал преводи от своята
банкова сметка в банковата сметка на дружеството в У.Б. АД.
Ответникът счита, че претендираните от ищеца суми, са получени не на
основание чл.240 от ЗЗД, като договор за заем, а като изпълнение на
възложени от ищеца действия по изкупуване от трети лица на катализатори с
надлежна упълномощителна сделка, придружена с уговорено количество,
видове и на цена на катализаторлите, каквато ищецът е определил. Счита иска
с правно основание чл.240 от ЗЗД за неоснователен и недоказан.
7
Изразява следното становище по предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД:
В процесния случай не били налице предпоставките на разпоредбата на
чл.55, ал.1 ЗЗД, т.к. ответникът е получавал преведените му суми като
служебен аванс, на валидно договорно основание - договор за поръчка.
Не били налице и предпоставките на неоснователно обогатяване /чл.59 от
ЗЗД/, т.к. независимо от това, че дейността се осъществявала без първична
счетоводна документация, видно било от съставените от ответника
документи, че той изпълнил отчетната и прехвърлителна сделка на ищеца,
поради което не му дължи парични суми по възложената му поръчка.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, настоящият съдебен състав
намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, с цена в
общ размер на 37 200 лв., представляваща главница по договор за заем, и иск
по чл.86 ЗЗД за лихви. При условията на евентуалност са предявени искове с
правно основание чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.59,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
І.ОТНОСНО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.240 ОТ
ЗЗД:
Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и
задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от
заемодателя на заемополучателя, със задължението последният да я върне. С
оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос
на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. При наличие
на частен документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка,
съдържаща изявление за реално получаване на предоставената сума/, същият
съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е
направено от посоченото в него лице и удостоверените в него факти са се
8
осъществили така, както са посочени. В случая фактическото предаване на
сумата е съществен елемент от договора за заем, който е реален договор.
В казуса ищецът осъществи пълно доказване за предаване на 09.08.2017г.
единствено на сумата в размер на 5 000лв., с основание – заем, установено
както от писмените доказателства, така и от неоспореното от страните
заключение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира изцяло. Установи се, а и се признава от ответника /виж
отговора на ИМ, л.40 от гр.д. № 1394/2021г. по описа на КРС/, че тази сума е
преведена по неговата сметка на 09.08.2017г. и е с цитираното основание -
заем. Не се установява този заем да е бил върнат, като относно падежа му
съдът приема, че тъй като не е уговорено друго, същият е станал изискуем
най-късно при поискването му с предявяване на исковата молба, поради което
от тази дата се дължи и лихва така, както е претендирана.
По отношение на всички останали суми в общ размер на 32 200лв.,
предмет на исковата претенция, ищецът не ангажира доказателства,
установяващи по безспорен начин, че между страните по делото е възникнало
валидно договорно заемно правоотношение - не се установи по делото
ответникът да е поискал сума в размер на 32 200 лв. да му бъде предоставена
от ищеца в заем, същата да му е била преведена като заета сума, както и да е
налице уговорка между страните преведената по банков път сума да бъде
върната.
Поради изложеното, искът по чл.240 от ЗЗД се явява основателен и
доказан до размера на 5 000лв., ведно с лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 37 200лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, като неоснователен се явява и
акцесорния иск за лихви върху сумата от 32 200лв..
Отхвърлянето на този иск налага разглеждането на евентуално
съединените претенции.
ІІ.ПО ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55, АЛ.1
ПРЕДЛ.1 ОТ ЗЗД:
Доколкото по евентуалните искове съдът дължи произнасяне само, ако
главният иск бъде отхвърлен, то предмет на разглежданите по-долу
евентуални искове са само сумите в размер на 32 200лв., за които съдът прие,
9
че не се установи да са били предадени от ищеца на ответника по силата на
заемно между страните правоотношение и всички изложени по-долу мотиви,
са само касателно тази сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият имуществено
благо без основание е длъжен да го върне. Ищецът не проведе пълно и главно
доказване, респ. не се установи, да е налице имуществено разместване, при
което претендираната сума в размер на 32 200лв. е преминала в
патримониума на ответника без основание.
Ответникът ангажира безспорни доказателства, които потвърдиха
релевираното от него още с отговора на ИМ възражение, че имущественото
разместване се е осъществило на валидно правно основание - договор за
поръчка, възникнал между страните.
По делото бе установено, че освен преведената на 09.08.2017г. като заем
сума в размер на 5 000лв., ищецът е превел чрез няколко банкови превода по
банкова сметка на ответника още и сума в общ размер на 32 200лв. В случая
спорът е съсредоточен върху въпроса налице ли е валидно правно основание
за така извършените преводи.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са
упражнявали съвместна търговска дейност, свързана с изкупуване и
преработка на автомобилни катализатори. Последното се потвърждава както
от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените
към писмените доказателства „Дневник за отчитане на закупените отработени
автомобилни катализатори от В. Е. К. за „ГО- ФОР-КАТ“ ООД”, Приемно -
предавателни протоколи за доставени отработени катализатори, както и от
справка от Търговския регистър по партидата на „Г.Ф.К.“ ООД. От събраните
гласни доказателства, както и от заключението на извършената по делото
ССчЕ се изяснява, че процесните парични преводи от личната банкова сметка
на ищеца в банковата сметка на ответника, за целия процесен период –
04.10.2016г. – 09.08.2017г., са в размер на 37 200лв., като основанията за
преводите са аванс/или захранване на сметка/ или заем /табл.5/ - л.13 от
заключението. Вещото лице е посочило, че само сумата в размер на 5 000лв.,
преведена на 9.8.2017г. е с основание – заем, а всички останали суми са
наредени за захранване на сметка, аванс, или служебен аванс. Установи се от
доказателствата по делото, че захранването на сметката на ответника и
10
наредените аванси /без сумата, преведена в заем/ са били именно във връзка с
тази дейност, като със средствата ответникът е закупил автомобилни
катализатори по поръчка на ищеца. Или, може да се направи безспорен извод,
че сумите в общ размер на 32 200лв. са изплатени въз основа на
съществуващо между страните облигационно отношение по неформален
договор за поръчка.
В началото на 2016г., ответникът е бил ангажиран от ищеца, в качеството
му на мажоритарен собственик на „Г.Ф.К.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище гр.В., като преводач /без сключен договор/ при осъществяване на
търговските му сделки с катализатори за автомобили втора употреба с
контрагенти - чужденци. Впоследствие ищецът започнал да му възлага
дейност по изкупуване на катализатори.
Т.е., може и следва да се направи извод, че между ищеца и ответника е
възникнала устна упълномощителна сделка, като последният е бил
представител на дружеството при сключване на договор за покупко-продажба
на уговорените от ищеца катализатори.
След като ответникът навлязъл в работата и осъществил успешни за
„Г.Ф.К.” ООД сделки, в края на 2016г. получил предложение от ищеца да
стане съдружник във фирмата. Това обстоятелство не прекратило
възникналото правоотношение между страните, напротив ответникът
получавал все по-голям брой поръчки от страна на ищеца за закупуване на
катализатори от различни градове в цялата страна.
Установеният от ищеца механизъм на работа в дружеството, относно
изкупуване на катализатори за автомобили втора употреба, обуславя
наличието на облигационни отношения по договор за поръчка по чл.280 и сл.
от ЗЗД и се свеждал до следното:
Ищецът договарял с продавачи на катализатори вида, параметрите и броя
на катализаторите, които следва да се закупят, и тяхната цена, след което
възлагал на ответника или на друго лице да осъществят сделката. За целта, по
телефон съобщавал на пълномощниците, че превежда като вътрешнобанков
превод в У.Б. АД необходимата за сделката сума по личните им банкови
сметки, вкл. и на ответника, както и посочвал местонахождението на
продавача и името му. Обяснението, което ищецът давал на своите
пълномощници за банковите преводи по личните им сметки на суми,
11
предназначени за търговските операции на „Г.Ф.К.” ООД било, че при това
движение на сумите /по лични сметки/, таксите били значително по-ниски, а и
т.к. единствено той, като управител на дружеството е притежавал спесимен и
друго лице не би могло да тегли от фирмената сметка, а операции по
тегленето се извършвали в различни градове в страната.
След като пристигал при посочения от ищеца продавач на
катализаторите, с когото той е договорил закупуването им, ответникът
снимал договорената за закупуване стока, изпращал снимките на ищеца и
едва след неговото одобрение заплащал уговорената вече продажна цена. За
да я заплати, ответникът теглел от личната си банкова сметка сумата,
преведена му от ищеца. Случвало се сумата, превеждана от ищеца на
ответника, да бъде разходвана за няколко поръчки за закупуване на
катализатори, поради което ответникът многократно изтеглял суми, видно от
извлечението от сметката му, за да закупи съответното количество
катализатори.
Независимо от това, че видно от извлечението от сметката на ответника
за част от получените суми като основание е вписано „захранване на сметка”,
с оглед поръчката, която му е била възлагана като дейност, въз основа на
устното договаряне между него и ищеца, се установява, че средствата, които
са се превеждали по негова лична банкова сметка, представляват служебен
аванс. Още повече, че ответникът е имал нужда и от средства за финансиране
на тази дейност - командировъчни, пътни и дневни и стойност на услугата. За
да се изпълни поръчката, ответникът е извършвал разноски, т.к. използвал
собствен превоз, намирал продавача и закупувал с преведените му по
банковата му сметка пари, уговорения брой вид и цена катализатори и ги
отнасял, за да ги предаде на ищеца отново със собствен транспорт.
Освен това в търговската дейност на дружеството никога не бил приеман
правилник за документооборота, никой от съдружниците не е имал
длъжностна характеристика като МОЛ, не е имало и регламент за отчитане на
служебен аванс от подотчетни лица, а това обстоятелство има силата на
нормативен документ в търговските отношения, с който е следвало
работещите в дружеството да се съобразят. Именно поради това, ответникът
сам си водел дневник за отчитане на закупените от него отработени
автомобилни катализатори в полза на „Г.Ф.К.” ООД за процесния период. В
12
дневника е записвал на коя дата, каква марка катализатор, на каква стойност и
от кое населено място е закупил по поръчка на Управителя - ищец в
настоящото производство.
Предаването на закупените по поръчка на ищеца катализатори
ответникът предавал в базата на „Г.Ф.К.” ООД, находяща се в гр.П., бул.”
6.С.” № ***. Предаването се извършвало през различни периоди, в
зависимост от закупените количества катализатори. Приемането се
извършвало както от управителя на Дружеството - ищецът, така и от
намиращите се в базата други съдружници или работници. Честа практика
била съдружникът Г. П. да приема закупените от ответника катализатори. До
предаване на катализаторите в базата в гр.П. друга първична счетоводна
документация не е била съставяна.
Ищецът установил този модел на работа - той намирал продавачите на
катализатори, той уговарял и продажната цена, като необходимите суми
нареждал чрез вътрешнобанков превод онлайн, първоначално с посочено
основание „захранване на сметка”, впоследствие като служебен аванс.
Упълномощените от ищеца лица, вкл. и ответникът, заплащали продажната
цена след теглене на преведените им за това от ищеца по личните им сметки
суми.
Горните обстоятелства са безспорно установени от приобщените по
делото писмени и гласни доказателства. Чрез тях се установява, че
ответникът не е получавал от ищеца парични средства като заем. Те, чрез
захранване на сметката на ответника, са били превеждани като служебен
аванс за извършване на възложената от ищеца дейност по изкупуване на
катализатори втора употреба, от посочени от него продавачи. Или, между
страните е възникнала упълномощителна сделка по договор за поръчка и въз
основа на нея ответникът е извършвал уговорената дейност, за която са му
били превеждани процесните суми. Изцяло дейността и правоотношенията
между ищеца и ответника са почивали на договор за поръчка съгласно чл.280
и сл. от ЗЗД, който ответникът добросъвестно е изпълнявал - закупувал
катализаторите втора употреба, описвал същите в специалния дневник с
каталожен номер, предавал ги на поръчителя - ищец в базата на „Г.Ф.К.” ООД
в гр.П., след което те били преработвани в прахообразна маса, която се
продавала от ищеца на клиенти.
13
В дейността по изкупуване на катализаторите втора употреба, по
възлагане на ищеца били привлечени и другите двама съдружници и други
лица : Г. К.П., Й. Г. У., В.В.Х., работил в Дружеството от 2016г. до 2019г.,
както и брата на ищеца - Н. А. Г.. Тези обстоятелства бяха установено чрез
разпита на ангажираните от страна на ответника свидетели, чиито показания
като еднопосочни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства, съдът кредитира изцяло.
От изложеното следва основния извод, че в случая се касае за средства,
получени по договор за поръчка, която ответникът е изпълнявал съгласно
възложеното от ищеца да извърша опредЕ. дейност, и която като пълномощни
е изпълнявал с грижата на добър стопанин, за която е дал отчет и е предал
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Съдът намира за доказано възражението на ответника, че претендираната
от ищеца сума в размер на 32 200лв. е получена на основание обсъдения по-
горе договор за поръчка, поради което евентуалният иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за тази сума се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен. При този извод относно иска за главница, като акцесорен,
следва да бъде отхвърлен и иска за лихви върху тази сума.
ІІІ. ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59
ОТ ЗЗД.
В процесния случай не са налице и предпоставките на неоснователно
обогатяване /чл.59 от ЗЗД/, т.к. с оглед всичко казано по-горе, независимо от
това, че дейността се осъществявала без първична счетоводна документация,
от доказателствата безспорно се установява, че ответникът е изпълнил
надлежно задълженията си по възложената му поръчка и не дължи на ищеца
претендираните парични суми в размер на 32 200лв., за които се твърди да се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Или, и вторият евентуален иск
се явява неоснователен и недоказан, както и акцесорният иск за лихви, и като
такива те следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, на страните се следват разноски съобразно
уважената, респективно – отхвърлената част от исковете, както следва: на
ищеца се следват деловодни разноски в размер на 493лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника; на ответника се следват деловодни
разноски в размер на 2 112,07лв., които следва да бъдат възложени в тежест
14
на ищеца. Съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото /предявени и разгледани са главни искове за главница и лихви, и при
условията на евентуалност още два иска за главници и лихви и са проведени
множество заседания/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „Д.М.” №**, да
заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Б., етр.*,ап.*, на
основание чл.240 ЗЗД сумата в размер на 5 000лв., представляваща главница
по договор за заем от 09.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 05.10.2021г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 37 200лв., като неоснователен и
недоказан, както и акцесорния иск за лихви върху сумата в размер на
32 200лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Н.Б., етр.*,ап.*, против В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.
„Д.М.” №**, евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде осъден
ответника да върне на ищеца сумата в общ размер на 32 200лв.,
представляваща сбор от платени без основание парични преводи от
4.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков
превод; от 10.10.2016г. на стойност 2 500 лева, с основание на превода:
Захранване/Вътрешнобанков превод; от 21.10.2016г. на стойност 10 000 лева,
с основание на превода: Захранване/Вътрешнобанков превод; от 14.11.2016г.
на стойност 2 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод; от
24.11.2016г. на стойност 1 700 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков
превод; от 28.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на превода:
Вътрешнобанков превод; от 29.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание
на превода: Вътрешнобанков превод; от 04.01.2017г. на стойност 2 000 лева, с
основание на превода: Вътрешнобанков превод, ведно със законната лихва
върху тези суми от деня на предявяване на исковата молба, до окончателно
изплащане на задължението.
15
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Н.Б., етр.*,ап.*, против В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.
„Д.М.” №**, евентуален иск по чл.59 ЗЗД да бъде осъден ответника да
върне на ищеца сумата в общ размер на 32 200лв., представляваща сбор от
парични преводи от 4.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на
превода: Вътрешнобанков превод; от 10.10.2016г. на стойност 2 500 лева, с
основание на превода: Захранване/Вътрешнобанков превод; от 21.10.2016г. на
стойност 10 000 лева, с основание на превода: Захранване/Вътрешнобанков
превод; от 14.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на превода:
Вътрешнобанков превод; от 24.11.2016г. на стойност 1 700 лева, с основание
на превода: Вътрешнобанков превод; от 28.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с
основание на превода: Вътрешнобанков превод; от 29.11.2016г. на стойност 2
000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод; от 04.01.2017г. на
стойност 2 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва върху тези суми от деня на предявяване на исковата молба,
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „Д.М.” №**, да
заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Б., етр.*,ап.*,
сумата в размер на 493лв. за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Н.Б., етр.*,ап.*
да заплати на В. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул. „Д.М.” №**, сумата
в размер на 2 112,07лв. за деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
16