Решение по дело №3267/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2215
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120103267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2215                                                   19.09.2019 година                                 град Бургас

 

                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                           пети граждански състав

На пети септември                                                през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:     

                                                                                Председател: Магдалена Маринова

 

и при секретаря Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 267 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от  Х.  ,  съд. Адрес:***, офис 318, чрез адвокат В.С.,***, против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора Калоян Топалов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 464 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на  244 часа за периода от  01.01.2016 година до 31.12.2018 година, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Ищецът излага, че през периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година е работил на длъжност  „мл. автоконтрольор“ в структурата на ОД на МВР. За този период е положил общо 1 704 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на   1 948 часа.Излага,че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 244 часа, който следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ОД на МВР Бургас е в размер на 1 464 лева.

            По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 197 ЗМВР,  чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.

            Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника  заявява, че го оспорва по основание и по размер. 

            В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:

            Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, заемащ длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас от 01.01.2016г. до 14.08.2018г„ а от 15.08.2018г. до 31.12.2018г. заема длъжността “младши автоконтрольор I степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Бургас т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

             В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

            Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.

            В писмения отговор е посочено още, че през исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.

            Ответникът посочва още, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление. Отработените часове над нормативно установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване” при ОД МВР - Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен.

            На следващо място в писмения отговор е посочено, че ответникът прави  възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на нощен труд, трансформиран в извънреден труд, за месеците януари 2016г.- в размер на 41,184 лв., февруари 2016г.- в размер на 41,184 лв., март 2016г. - в размер на 41,184 лв. и април 2016г. - в размер на 41,184 лв., тъй като исковата молба е предявена на дата 23.04.2019г. и тригодишният давностен срок по отношение на посочените по-горе претенции е изтекъл към датата на предявяването й.

            Ответникът е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа експертиза.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С., Варненска адвокатска колегия, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.

            В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на  1 489,55  лева. За периода за месеците януари и февруари 2016 година ищецът е оттеглил иска си и производството по делото в тази част е прекратено.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Владимирова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Позовава се на съдебна практика.

            Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 261 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

            По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с  ОД МВР за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.  Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността „младши автоконтрольор“ в структурата на ОД на МВР.

            От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година ищецът е положил труд на 213 нощни смени.  За този период за ищеца са отчетени 1 700 отработени часове нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд става  1 943,10 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 243,10 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 1 573, 76 лева. След приспадане на стойността за трудовото възнаграждение  за положен извънреден труд за месец януари от 36,09 лева и за месец февруари от 48,12 лева, за които искът е оттеглен, се получава стойността на трудовото възнаграждение, плащане на което е претендирано от ищеца след изменението на иска от съдебно заседание.

            В отговор на въпроси, поставени от процесуалния представител на ОД на МВР вещото лице е посочила, че нощният труд от 1 700 часа е заплатен на ищеца  по 0,25 лева на час или общо сума в размер на 425 лева.

            Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

            Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за  извънреден труд.

            В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

            В чл.140, ал.2  от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа.  В ал.1, изречение второ е посочено, че нормалната продължителност на работното време  през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа.

            Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

               През периода,  предмет на спора - от 01.03.2016г. до 31.12.2018г., правоотношението между ищеца и ответника е регулирано от действалите Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от Министъра на Вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

             В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че  при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване.

            Третата наредба от посочените по – горе - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. е обнародвана  в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.

            В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143.

              В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

            С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода от 01.07.2016 година до 30.06.2019 година, не е съществувала изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. За периода от 12.07.2016г. до 02.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г..

            Въпреки че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно следва да намери  Наредбата  за структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова празнота. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ  коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата молба.

            Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.

            При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е  доказан по основание.

            По отношение на размера на претенцията съдът приема следното:

            Плащането на извънредния труд със стойност 0,25 лева на час е направено на основание Заповед № 8121з – 791 -2810/2014 година за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 е 06,00 ч, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията е редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, приета като писмено доказателство по делото.

            Не е спорно по делото, че сумата, посочена  в експертизата в отговор на поставени от ищеца въпроси от 1489,55 лева, представляваща стойността на трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 229,37  часа не е платена.

            Настоящият състав приема, че заключението и в тази част е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите от фактическа страна.

            По отношение на правоизключващото възражение, направено от ответника            за това, че са погасени по давност вземания за трудово възнаграждение за месец. 03.2016 година настоящият състав взе предвид, че приложение следва да намери чл.187, ал.3  от ЗМВР, съгласно която норма, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Предвид тази уредба вземанията за извънреден труд за  първото тримесечие на 2016 година,  става изискуема през месец април 2016 година, а искът е предявен на 23.04.2019 година. Поради изложеното настоящият състав приема, че не  е изтекъл тригодишен погасителен давностен срок, регламентиран в чл. 111, б. „а“ от ЗЗД.  Съгласно чл.114 от ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а давността се прекъсва с предявяване на иск – чл.116, б. „б“ от  ЗЗД.

            Предвид изложеното от фактическа страна и с оглед приложимия материален закона настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен. Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.04.2019 година до окончателното й плащане.

            При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 480 лева и представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на   59,58 лева и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, платена от бюджета на съда да основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Х.  ,  съд. адрес:***, офис 318, сумата 1489,55 лева /хиляда четиристотин осемдесет и девет лева, петдесет и пет стотинки/,  представляща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 229,37 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Х.  ,  съд. адрес:***, офис 318, сумата 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати по сметка на Бургаски районен съд сумата 259, 58  лева /двеста петдесет и девет лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от дължимата държавна такса от  59,58 лева /петдесет и девет лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.