Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди в молбата си, че е на 79 години и от близо 60 години притежава от баща си имот в чертите на града с к. № 31111.32.179, кв. 32, който бил разсечен от пътя за Смолян /Мадан/, като една част от имота била отнета от шосето, а малка част останала на отсрещната страна, под пътя, сега с идентификатор № 31111.32.186 и имот с к. № 31111.32.235 203 с обща площ около 230 кв.м. На практика сега това представляват два имота: единият с идентификатор № 31111.32.186 и площ 60 кв.м., а другият № 31111.32.235 203 с площ от около 170 кв.м. Твърди, че остатъка от имота се пресича /разделя/ от вада, която е самостоятелен имот с идентификатор № 31111.32.183 и поради това всъщност са налице два остатъка. Имотите се намират на бул. България с административен адрес гр. Златоград, бул. България 212. Тези две парчета,както и големия остатък от имота с идентификатор № 31111.32.179 ги владее и ползва откак се помни. На парчетата е посаждал и посадил овощни дръвчета и ги ползва за малка градина, понеже е до вода – между тях минава канал с речна вода. Твърди още, че към април месец тази година констатирал, че няма документи за собственост върху тези имоти. Снабдил се със скица и поискал в присъствието на сина му да му се издаде документ от отдел Общинска собственост при Община-Златоград, че имота не е общински. Такова му било отказано. Дори на скицата се отбелязвало, че собственик на имота е Община-Златоград, но същата няма документи за собственост. Бил изненадан, че е собственик общината на тези парчета земя в регулация, като винаги го е ползвал той, а преди това баща му. Ползва тези парчета и сега, по-настоящем. Общината никога не ги е ползвала и не е извършвала процедури по отчуждаването им и по плащането им. Документация за отчуждаване и за плащане на тази земя няма. Всички съседи знаят, че тези парчета в регулация са били ползвани винаги от него, а преди това от баща му. Моли да се приеме, че имотите ги ползва от 1961 г. до сега, като собственик по давностно владение и наследство от баща си и да се приеме, че той е собственик по давностно владение с анимус за своене, упражнявано и сега, спрямо ответника. С протоколно определение от 25.11.2009 г. е допуснато изменение на иска в площа на западната част от имот с к. № 31111.32.203, като се счита предявена за 104 кв.м. Ответникът Община гр. Златоград чрез юриск. Милкова счита, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не е налице валидна давност изтекла в полза на ищеца, с оглед ограничението общински и държавни имоти да бъдат придобивани по давност. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: От разпитаните по делото свидетели Румен Меричев, Здравко Аршинев и Мирослав Муслев се установява, че ищеца е ползвал двете парчета между които минава вада за захранване на Воденицата. Горното парче граничи с пътя за гр. Мадан, вадата и Рачково място, а долното парче граничи с реката и вадата. Ликови ползвали тези две парчета, като го засявали с лук, картофи и зеленчук. Свид. Меричев заяви, че помни от 10 годишна възраст, че имота се ползва от Ликови. Свид. Аршинев и свид. Муслов заявяват, че не е включвано в ТКЗС и не са чували някой да им оспорва ползването на тези две парчета. От приложения акт № 566 за публична общинска собственост е видно, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 59 ЗОС поземлен имот с идентификатор 31111.32.203 по кадастралната карта на гр. Златоград, целият с площ 312 кв.м. се отрежда терен за ниско застрояване и е публична собственост на общината. Няма по-рано съставени актове за държавна собственост, собственици няма. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице установява, че регулационното положение на имота по регулационният и кадастралния план на града от 1939 г. имотите не са заснети. По следващия план от 1959 г. също не са заснети, като отделен имот. По сега действащия план от 1982 г. процесния имот е заснет с пл. № 480, с площ 86 кв.м. записан в разписната книга на ДЗИ. Имотът намиращ се южно от него, който е част от имот пл. № 203 е заснет като бряг на реката. И двата имота по регулация са отредени за озеленяване. Част от имот пл. № 480 с площ 26 кв.м. е предвиден за улична регулация. Върху представената скица вещото лице е нанесло съществуващата и посочена от ищеца ограда, която отразява част от имот № 32.203 с площ 104 кв.м., а площта на имот № 32.186 – 60 кв.м. Няма данни за отчуждаване на имота при прокарване пътя Златоград-Мадан. Приложени са две скици върху които са отразени имотите № 106 в син цвят, и част от имот № 203 в червен. От приложените скици е видно, че имот № 186 и част от имот № 203 не попадат точно под имот № 179 на ищеца. Преценейки приложените доказателства, съдът при следната фактическа и правна обстановка: Ноторно известно е, че вадата, която разделя двата имота и захранва “Воденицата” и тепавицата в гр. Златоград е строена преди 1900 г., а имотите за които претендира ищеца са предоставени за застрояване на къщи след 1950 г.,т.е. вадата и под вадата мястото не е към имота на ищеца. Още повече, че вещото лице установява, че по разписните книги за имота, който е част от имот № 31111.32.203 граничещ между вадата и реката е заснет като бряг на реката, а не като имот. Вярно е това, че имота на ищците е бил общ имот, който е пресечен от пътя Златоград-Мадан и най-вероятно тази част над вадата по думите на свидетелите е имот на ищеца, който при прокарване на пътя е бил засипан с чакъл и камъни, след което ищеца го почистил и започнал наново да си го засажда. Имотът ищеца придобил преди построяването на пътя Златоград-Мадан. Вярно е, че свидетелите категорично заявяват, че имота над вадата и имота под вадата, до реката, който е част от имот 203 е ползван от ищеца когато свид. Меричев бил на 10 години, и от 1962 г. непрекъснато и никой не му е пречил. Свидетелите са категорични, че имота не е бил в ТКЗС, и съдът приема, че най-вероятно частта от имот пл. № 31111.32.203 е бил изоставен и ищеца започнал да го ползва без разрешение от никой. Въпреки това, тъй като имота бил записан като бряг на реката, същият имот целия 203 е актуван за публична общинска собственост. Вярно, че акта за публична общинска собственост не е документ за собственост, но е факт, че общината съгласно предназначението бряг на реката, го е актувала като общинска собственост. Ищецът не предстява документ, че е собственик на имот № 31111.32.179, кв. 32 от който да е видно как е придобил имота и от кога го е придобил. При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че имот № 186 с площ 60 кв.м. е част от имот № 179, собственост на ищеца и при прокарването на пътя Златоград- Мадан, станал самостоятелен имот, който имот ищеца продължил да ползва и владее още отдалечната 1961-1962 г. до сега. Имотът не е актуван като държавен нито на някой друг собственик, поради което приема, че ищеца е придобил имота по давностно владение, владян от 1961-62 г. до днес, повече от 10 години, необезпокояван от никого, поради което ще следва да се признае, че е собственост на ищеца. Относно част от имот № 31111.32.203 съдът намира, че ищеца не е могъл да го придобие по давност, тъй като този имот е отреден като бряг на река, а коритата на реките са държавна собственост и ищеца не е могъл да го придобие по давност. С признаване на частично на иска, на ищеца ще следва да се присъдят направените разноски в размер на 624.00 лв., от които за адв. възнаграждение – 500.00 лв., внесена Д.Т. – 50.00 лв. и депозит за вещо лице 72.00 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, която е в по-голям размер от признатата ищеца ще следва да заплати на ответника юриск. възнаграждение в размер на 300.00 лв. и 30.00 лв. направени разноски за съдебно техническа експертиза. Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ГР. ЗЛАТОГРАД, че ДАЧО АНГЕЛОВ ЛИКОВ, с ЕГН **********, от гр. Златоград, е собственик по давностно владение на имот № 31111.32.186 с площ 60 кв.м. при съседи: 31111.32.183; 31111.32.235, кв. 32. ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване право на собственост от ДАЧО АНГЕЛОВ ЛИКОВ срещу ОБЩИНА ГР. ЗЛАТОГРАД, на част от имот № 31111.32.203 в размер на 104 кв.м., кв. 32 по ПУП на гр. Златоград при граници: имот № 31111.32.185; имот 31111.32.183; имот 31111.32.222. ОСЪЖДА ОБЩИНА ГР. ЗЛАТОГРАД да заплати на ДАЧО АНГЕЛОВ ЛИКОВ, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 624.00 лв.в това число – 500.00 лв. адв.възнаграждение; 70.00 лв. за експертиза; 2.00 лв. преводни такси и 50.00 лв. Д.Т. ОСЪЖДА ДАЧО АНГЕЛОВ ЛИКОВ, с ЕГН ********** да заплати на ОБЩИНА ГР. ЗЛАТОГРАД, съобразно отхвърлената част от иска сумата 330.00 лв. в това число 30.00 лв. за експертиза и 300.00 лв. адв.възнаграждение. РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред СмОС в двуседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я : |