Р Е Ш Е Н И Е
№ 1561 19.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8 033 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р. Георгиева В. ЕГН ***********, с адрес: ***, против „Гави 12“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „рилска“ №18, ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 215 лева, представляваща обезщетение поради неточно изпълнение по договор за покупка, доставка и монтаж на интериорни врати от 06.11.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.08.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3166 от 27.08.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6219 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. Ищецът претендира заплащане и на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба ищецът е приложил доказателства.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 06.11.2017 г. с ответното дружество сключили договор за покупка, доставка и монтаж на интериорни врати, както следва: 6 броя врати, от които два броя 90 см. плътни, един брой 90 см. със стъкло, един брой 80 см. плътна и два броя 70 см. плътни, на обща стойност 1480 лева. От посочената сума той платил капаро в размер на 500 лева - при приемане на поръчката на 06.11.2017 г., 860 лева на 06.01.2018 г. и 120 лева на място при доставката и монтажа на 22.01.2018 г..
В исковата молба е
посочено още, че на 22.01.2018 г. монтажна група, изпратена от продавача доставила
вратите и касите, но монтирала само касите, тъй като вратите трябвало да бъдат
скъсени на машина. Вратите били оставени в неговия дом. Сутринта на 24.01.2018
г. монтажната група взела вратите без
никакви забележки, за да извършат подрязването. Вратите били опаковани с прозрачно
фолио. Същия ден единият от монтажниците се обадил на ищеца по телефона и му съобщил,
че едната врата е пробита. Ищецът се
обадил в магазина, но от му обяснили, че трябва са изчака до
29.01.2018 г.
Ищецът твърди още, че на 26.01.2018
г., същата монтажна група пристигнала на адреса и поставила вратите, като врата
с повредата не била подменена, а само „китосана”. Въпреки възраженията му да не се поставя
тази врата, монтажниците изготвили приемо-предавателен
протокол, в който ищецът посочил забележките си и който бил подписан от двете
страни. След отказа на монтажниците да не поставят вратата му казали да предяви претенциите си с приемо- предавателния протокол.
В исковата молба е
посочено, че на 29.01.2018 г., след поредно позвъняване в магазина на ответното
дружество, му беше отказано да бъде заменена или дори възстановена повредената
врата. Същият ден в магазина отказали да приемат и рекламациите му.
Ищецът твърди, че поради
бездействието на ответното дружество да приведе потребителската стока в
състояние, годно за обичайна й употреба, сезирал КЗП на 02.02.2018
г. В получения отговор от КЗП отговор с изх. № Б-03-140/26.02.2018 г., е
посочено че ответникът е представил подписан от него протокол без забележки. Ищецът твърди, че ако такъв протокол наистина
е представен на КЗП, но документа не е подписан от него.
Поради факта, че
търговецът не извършил замяна на съответстващата на договора врата с нова, нито
я привел в съответствие с договора за продажба, ищецът счита, че за него се
породило правото на иск в хипотезата на продадена стока с недостатъци.
Поради изложеното ищецът
предявява посочения иск.
Към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и към исковата молба ищецът е приложил
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът „Гави 12“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск. На първо място посочва, че липсва приемателно – предавателен протокол, в който ищецът да е изложил забележките си, както той посочва в исковата молба. Счита, че видно от представения приемателно - предавателен протокол ищецът е приел без забележки доставката на интериорни врати. В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва твърдението, че при монтажа едната врата е имала дефект, напротив – при монтажа вратите са били в добро състояние, без дефекти и недостатъци. Поради изложеното от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът лично
поддържа предявения иск. Твърди, че не е подписал протокол, с който работата да е приета без недостатъци.
Напротив – излага, че е направил своите възражения в документа. Сочи гласни
доказателства. Уточнява, че сумата 215 лева, плащане на която претендира с
предявения иск е стойността на една интериорна врата в магазина. В заседание по
същество на спора ищецът отправя искане да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В
съдебно заседание ответното дружество не се представлява. В писмена молба от
негово име, чрез процесуалния му представител, е заявено, че поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор. Заявява, че ще се ползва от
представения по делото приемателно – предавателен протокол.
Предявеният
по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е
допустим, предвид издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подаване
на възражение от страна на длъжника и указване на заявителя да предяви иск.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 263 от ЗЗД съгласно който, ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да поиска: Ал.1. Поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; Ал.2. Заплащане на разходите, необходими за
поправката или съответно намаляване на възнаграждението и ал.3. Ако отклонението на поръчката или недостатъците
са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.
В случая, предвид становището на страните по фактите и приложените по делото писмени доказателства /данни за поръчката, работна карта/ се установява сключване на договора между ищеца, от една страна, като възложител, и ответното дружество – като изпълнител. Договорът е с индивидуализираното в исковата молба съдържание.
Страните спорят относно точното изпълнение на насрещното задължение на ответното дружество да достави една от вратите като твърдението е, че на вратата е имало дупка.
В тази насока следва да бъдат взети предвид представените по делото два приемателно - предавателни протокола и показанията на свидетелите, чиито разпит е поискан от ищцовата страна.
В протокола, от който се ползва ищеца, е отразено възражение със следното съдържание: „След подрязване на вратите е върната врата /90 см./ с дупка. Первазите нямат 45 градуса разрез на три от вратите“. В протокола, от които се ползва ответника, е посочено, че работата е приета без забележки. В двата документа е отразена дата на съставянето им 22.01.2018 година.
Тези доказателства следва да бъдат обсъдени съвкупно със събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г.Р.Т. се установява, че при пристигане на монтажната група в дома на ищеца монтажниците сами натоварили вратите и нямали възражения относно тяхното качество и целостта им. След около половин час се получило обаждането и била изпратена снимка на вратата. Той установява също така, че двамата с ищеца лично опаковали вратите и ги свалили до входната врата на блока. Свидетелят М.А.Д. бил повикан по – късно от ищеца, след като той открил дефекта на една от вратите. Видял, че е пробита. Р.В. отишъл до фирмата да направи рекламация, а свидетелят останал при монтажниците, за да извършат монтажа.
Съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената работа съгласно договора. При приемане на работата той трябва да прегледа работата и да направи всички свои възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновен начин на приемане или се появяват по – късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
В Решение №216/02.08.2016 по дело №2411/2014 на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 ГПК.
При това положение и с оглед събраните по делото гласни доказателства, настоящият състав приема, че недостатъкът на вратата е бил констатиран за първи път след телефонното обаждане от монтажниците, които са взели вратата от дома на ищеца. Ищецът е възразил своевременно, както се установява от събраните по делото гласни доказателства и от писмото, приложено към исковата молба от КЗП. Следва извод, че работата не е била приета и правото на ответника с основание чл.263 от ЗЗД да иска отбив от цената по договора е надлежно упражнено.
По отношение размера на претенцията настоящият състав приема следното:
Видно от приложения към заповедното производство фискален бон и данни за поръчка № 39 /лист № 18 от делото/, ищецът е закупил пет броя интериорни врати модел „Рина“, цвят орех, на единична цена от 215 лева, и един брой интериорна врата модел „ Герда“, цвят орех, на единична цена от 225 лева.
Предвид естеството на вещта настоящият състав приема, че увреждането е от такъв вид, че тя не може да се ползва за обичайното й потребление, поради което и по правилото на чл.265 от ЗЗД ответникът дължи цената на един броя врата в размер на 215 лева.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата, посочена в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Не следва да бъде присъждана лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не е поискана в заповедното производство със заявлението и не е присъдена със заповедта за изпълнение. Съгласно чл.422 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размер на 25 лева и представляват внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство в размер на сумата от 25 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Гави 12“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Рилска“ №18, ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, дължи на Р. Георгиева В. ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата 215 лева /двеста и петнадесет лева/, представляваща обезщетение поради неточно изпълнение по договор за покупка, доставка и монтаж на интериорни врати от 06.11.2017 година, плащане на която е разпоредено със Заповед № 3166 от 27.08.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6219 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА„Гави 12“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Рилска“ №18, ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, да плати на Р. Г. В. ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА „Гави 12“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Рилска“ №18, ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, да плати на Р. Г. В. ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.