Определение по дело №266/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-1030-000913 от 21.01.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив - Р. К. П., с която на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Твърди се нищожност, алтернативно незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, с жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на М. А. А. на 21.01.2025г., а жалбата срещу процесната заповед е подадена на 04.02.2025г. (видно от пощенското клеймо на лист 9), т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП , като съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, доколкото правомощието по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В искането за спиране е посочено, че ако изпълнението на заповедта не бъде спряно от съда, тя ще доведе до непоправима вреда, тъй като СУМПС е необходимо на М. А. за задоволяване на всекидневните му нужди и да върши своята работа, като трудовата му дейност е свързана с управление на МПС и ще лиши него и семейството му от препитание. Изложено е, че М. А. е с влошено здравословно състояние и лишаването му от правоуправление е възможно да застраши живота и здравето му. В тази връзка е приложено експертно решение на ТЕЛК. Твърди се, че липсват основания да се приеме, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението, може да последва значителна и труднопоправима вреда.

В искането за спиране не е посочено за задоволяване на кои всекидневните нужди на М. А. е необходимо свидетелството за управление на моторно превозно средство. Но дори и да се приеме, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с автомобил, то сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди.

Отделно от това не са представени доказателства във връзка с твърдението, че трудовата дейност на М. А. е свързана с управление на МПС.

Не са ангажирани доказателства и, че с отнемането на СУМПС, жалбоподателят и неговото семейство ще бъдат лишени от препитание. Не става ясно колко са членовете на неговото семейство, още по-малко и кои са в трудоспособна възраст. В тази насока е и практиката на ВАС: Определение № 5027 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2024 г., VII о, Определение № 3621 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2024 г., VII о. , Определение № 13097 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2023 г., VII о., Определение № 10078 от 9.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2022 г., VII о., Определение № 4258 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022 г., VII о.

В представеното експертно решение на ТЕЛК от 18.05.2023г. не е посочена необходимост от ежедневна употреба на автомобил, като липсват доказателства за възможност да бъде застрашен живота и здравето на жалбоподателя, обусловено от лишаването му от правоуправление на МПС.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ №24-1030-000913 от 21.01.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив - Р. К. П. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1030-000913 от 21.01.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до успешно полагане на проверовъчен изпит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.